Никълъс Спаркс
Всеки мой дъх (8)

Изгрев и изненади

На другата сутрин Тру мина с въдицата и рибарските принадлежности покрай вилата на Хоуп. Забеляза, че боята на стените се лющеше и някои от перилата бяха разклатени, но къщата му харесваше повече от модерния палат, в който беше отседнал и чиято машина за кафе беше като табло на космически кораб. Щеше да е доволен и на една малка чаша кафе, но тази сутрин отново не можа да я включи.

Беше малко след зазоряване и вероятно Хоуп спеше. В къщата нямаше признаци на живот. Интересно защо приятелят й нямаше да присъства на сватбата… Това не беше допустимо, дори да бяха временно разделени. Опита да си представи Хоуп рано сутринта — дори сънлива, с подути очи и рошава, тя би била също толкова красива, както и през деня. Когато се усмихваше, от нея се излъчваше топлина и светлина. Тру се унасяше от думите й, все едно слушаше приспивна песен.

Беше по-топло и по-влажно от предишния ден. Вятърът се беше усилил и Хоуп беше права, че се задава буря. Въздухът преди дъжд в Зимбабве натежаваше по същия начин.

На кея имаше няколко рибари. Тру нямаше намерение да носи улова вкъщи, тъй като хладилникът беше препълнен с храна, не му се чистеше риба, пък и ножът в кутията с принадлежности беше тъп.

Влезе в магазина, който освен закуски предлагаше въдици и стръв в хладилника до вратата. Взе две кутийки със скариди, плати на касата заедно с таксата за риболовно разрешително и отиде на кея. Слънцето се подаваше зад облаците и водата блестеше.

След като се огледа, забеляза, че повечето рибари бяха на края на кея и застана до тях. Хвърли въдицата и зачака. Отнякъде долиташе кънтри песен. Кой знае откъде знаеше за Гарт Брукс и Джордж Стрейт, но песните им бяха любимите на Ендрю. Беше настоял баща му да чуе „Friends in Low Places“. Хареса му, но предпочитанието му към „Бийтълс“ си оставаше.

Може би подсъзнателно, но Тру беше избрал страната на кея, от която се виждаше къщата на Хоуп. Вечерята и разговорът им бяха повече от приятни, а Хоуп го привличаше много повече от Ким, която наистина харесваше в разгара на връзката им. Струваше му се, че едва ли не ще я засегне заради това предпочитание. Същото чувство изпитваше и когато беше с Ендрю, който беше всичко за него.

Грижата на Хоуп към семейството и приятелите й беше затрогваща. Тя беше по природа състрадателна, а такива хора бяха вече рядкост. Усети загрижеността й дори към Ендрю. Тру съжаляваше, че беше дошъл няколко дни по-рано, вместо да бъде с него до събота. Ендрю му липсваше и реши да му се обади от автомата в магазина на кея. По това време синът му беше на училище и се налагаше да изчака няколко часа. Нямаше търпение да си замине в понеделник.

Освен ако…

Погледна към къщата на Хоуп и се усмихна, когато я видя да подтичва след Скоти, който преследваше гларусите на плажа. Дали и тя мислеше за него, дали вечерта им заедно й беше харесала?

В този миг нещо задърпа въдицата, Тру започна да навива макарата, но рибата не пускаше кукичката. Знаеше, че трябва да я изчака да се умори, и след малко я издърпа. Тя не спираше да се мята и се наложи да я затисне с пета. Беше плоска и овална. Извади ръкавици и издърпа кукичката с клещите. Някой каза зад гърба му:

— Ама че огромна камбала!

Обърна се и видя възрастен мъж с бейзболна шапка. Дрехите му бяха няколко номера по-големи и висяха, между двата предни горни зъба имаше разстояние, а акцентът му беше много по-силен, отколкото на Хоуп, и доста труден за разбиране.

— Не знаех, че е камбала.

— Не ми казвай, че не си виждал такава риба.

— Не съм.

— Откъде си?

Тру не беше сигурен, че мъжът е чувал за Зимбабве, но отвърна:

— От Африка.

— Не ми приличаш на африканец.

Миг преди да хвърли рибата във водата, рибарят го спря.

— Недей! Ако не я искаш, бих я взел, че от вчера нямам никакъв късмет. Бих я хапнал за обяд.

— Заповядай — кимна Тру и мъжът я прибра в хладилната си чанта.

— Благодаря!

— Няма защо.

Хоуп беше вече в далечния край на плажа. Тру присви очи и дълго я гледа как тича след Скоти. Опитите й да го възпитава се оказваха напразни, но тя не се отказваше.

* * *

Телефонът я събуди рано сутринта. Хукна, тъй като помисли, че е Джош. Беше Елън, която плачеше. Дори ридаеше. Щяло да вали и през уикенда се очаквали бури.

Последва още плач и четиридесетминутен монолог за несправедливия живот. Хоуп се облегна на плота в кухнята, Елън не спираше да говори и тя се поколеба дали да не остави слушалката и да не изтича набързо до тоалетната.

След разговора реши да си направи кафе, но като че ли по божия намеса машината се развали, така че и двамата с Тру не можеха да пият кафе. Скоти стоеше до вратата. Трябваше веднага да го изведе, за да не се налага да мие пода. Излязоха и кучето хукна — или гонеше котка, или искаше да й причини сърдечен удар, като току изчезваше зад дюните.

Докато слушаше Елън по телефона, Хоуп видя Тру да минава покрай къщата и се усмихна. Не спираше да се чуди колко приятна беше предишната вечер и разговорът им.

Дали щеше да отиде до „Сродна душа“? След като приключи с разкрасителните процедури, тя също искаше да мине оттам. Часът за прическа беше в девет, а за педикюр — в единайсет. Трябваше да си купи обувки. Високите тъмночервени обувки, които Елън беше избрала за шаферките, я стискаха ужасно. Преди да прибере Скоти, погледна към кея, но не видя Тру. Кой знае дали беше уловил нещо…

Бързо се преоблече и се огледа. Стори й се, че е по-хубава от вчера — или по-желана? Гледаше се някак отстрани или може би така, както я беше гледал Тру на масата в ресторанта.

Изведнъж й хрумна нещо. Написа кратка бележка и я остави на резето на портата на палата, така че Тру да я види. Върна се, взе чантата си и се качи в колата с въздишка. И с предчувствие за предстоящата среща.

* * *

Той я видя отдалеч как приближава къщата, спира за миг пред портата и съжали, че не беше там. Не спираше да мисли за нея. Наистина ли беше запленен, или това беше случайно увлечение? Ким го беше питала неведнъж дали си има приятелка. Дори се шегуваше, че ако продължава така, ще загуби тренинг и ще се влюби в първата жена, която го загледа.

С Хоуп всичко беше различно. Не беше хлътнал до уши, нито беше загубил ума и дума. Тя го привличаше, въпреки че за разлика от Ким, не използваше красотата си като предимство в своя полза. Гледаше я и си казваше това, което мислеше, когато беше доволен от някоя своя картина: По-добре не може да бъде.

Само че той заминаваше в понеделник, Хоуп — в неделя. Тя имаше и приятел, за когото вероятно щеше да се омъжи. Кой знае, може изобщо да не се срещнеха през следващите два дни.

Усети подръпване на въдицата, изчака и измъкна пак непозната риба.

— О, меджид! — ахна старият рибар. — Морски кефал. Много са вкусни! Ще го пуснеш ли, или…?

Тру му подаде рибата и той я пъхна в хладилната чанта.

Стана време да се обади на Ендрю. Развали дребни, чака дълго и пусна доста монети, докато най-сетне се свърза.

Вдигна Ким, Ендрю грабна слушалката и започна да го разпитва за Америка. Беше разочарован, че няма хора с каубойски шапки, улични престрелки и филмови звезди. Тру усети как сърцето му се свива при мисълта за огромното разстояние помежду им. Разказа на сина си за Скоти, как го беше спасил, а после и за уловените риби. Говориха двайсетина минути, когато чу гласа на Ким, която напомняше на Ендрю, че има да довършва домашни. Тя взе телефона и каза:

— На Ендрю му е мъчно за теб.

— И на мен ми е мъчно за него.

— Срещна ли се с баща си?

— Не.

Каза й, че срещата им е в събота, а Ким попита:

— А как е пострадалото куче?

— Добре е.

— Ами Хоуп?

Беше чула името й и не можеше да се стърпи да не го разпита.

— Какво Хоуп?

— Жена ли е?

— Хоуп е женско име.

— Разказвай!

— Няма кой знае какво за разказване.

— Излизахте ли?

— Не е важно.

— Не мога да повярвам! В живота ти най-сетне се появи жена. И то в Америка! Била ли е в Зимбабве?

— Не.

— Искам да знам всичко. В замяна ще платя телефонния разговор.

Говориха още десетина минути и въпреки оскъдната информация от страна на Тру, той почти виждаше доволната усмивка на Ким. След като затвори телефона, отиде да се разходи на плажа. Не разбираше как така Ким веднага предусети чувствата му. Дори да го познаваше по-добре от всеки друг, пак беше странно… Жените са наистина загадъчни същества.

Когато приближи къщата, видя, че на портата има бележка. Досети се, че е от Хоуп.

Здравей! Днес ще ходя до „Сродна душа“. Ако искаш да дойдеш, чакай ме в три на плажа.

Не беше очаквал такава покана. Наистина загадъчни същества…

Намери писалка, написа бележка и я остави на нейната врата.

Върна се, направи всекидневните си упражнения и хапна. Небето все повече надвисваше и дъждът се приближаваше.

* * *

Елън беше препоръчала не само фризьорския салон в Уилмингтън, но и фризьорката Клер, която беше с безброй пиърсинги на ушите, черна кучешка каишка с шипове на врата, лилави кичури на черната коса, тесни черни панталони и черен потник. Защо ли Елън я харесваше?

Оказа се, че преди да се премести в Уелмингтън, Клер работела в Рали и Елън й била редовна клиентка. Хоуп седна притеснено на стола, Клер я попита за предпочитанията й и без да спира да бърбори, отряза със замах около шест сантиметра от косата й. Хоуп ахна, а фризьорката я успокои, че ще остане доволна.

След като й направи светли кичури и я изсуши с четка-сешоар, стана ясно, че Клер има талант. Русите оттенъци в кестенявата коса на Хоуп създаваха впечатление на естествено изсветлели от слънцето кичури, а формата на косата й подчертаваше красивия овал на лицето. Хоуп остави заслужено голям бакшиш и отиде при педикюристката — виетнамка, която почти не говореше английски. Посочи й тъмночервения лак и се зачете в едно списание.

На връщане се отби в Уолмарт и купи машина за кафе. Избра най-евтината, тъй като продаваха къщата, но кафето беше част от сутрешния й ритуал и не можеше без него. Влезе в няколко магазина и избра високи обувки с каишки, които отиваха на роклята. Бяха скъпи, но нямаше време да търси повече. Хареса си и чифт сандали с мъниста, за да замени износените, с които беше дошла. Разгледа съседния бутик и от разпродажбата си купи рокля с презрамки: на цветя, с малко деколте, прихваната в кръста и дълга до коляното. Рядко си купуваше рокли, но тази беше женствена и й хареса. Само не знаеше дали някога ще я облече.

Трафикът беше поносим и няколко пъти хвана зелена вълна на светофара. Мина покрай фермерските поля и зави към Сънсет Бийч. Веднага видя бележката на вратата.

Ще бъда на плажа в три. Очаквам с нетърпение да си поговорим и да науча тайната на „Сродна душа“. Радвам се, че ще бъдеш мой гид.

Тя премигна. Хареса й начинът, по който изразяваше съгласието си да я придружи. В него имаше нещо романтично.

Влезе в кухнята със Скоти по петите. Изхвърли старата машина за кафе и погледна часовника. Имаше един час, за да се приготви. Косата й беше направена, оставаше да вземе яке и да чака да стане време за тръгване. А времето вървеше толкова бавно…