Никълъс Спаркс
Всеки мой дъх (21)

Бележка на автора

Уважаеми читатели,

Въпреки че романите ми следват очакванията ви (действието се развива в Северна Каролина и има любовна история), аз се старая да внасям разнообразие в сюжетите, героите и художествените средства. Винаги съм одобрявал така нареченото присъствие на автора — понякога като завоалиран автобиографичен разказвач (Вонегът в „Кланица 5“) или пък случайното му участие чрез значимия за повествованието измислен дневник и персонажа на Стивън Кинг в „Тъмната кула 6“ (чиято смърт в романа е през 1977 година). Един от любимите ми писатели, Херман Уок, написа „Законодателят“ на деветдесет и седем. Романът му е художествена измислица — въображаем опит за снимане на холивудски филм, в който обаче се намесват и авторът, и Бети, неговата съпруга в реалния живот. „Законодателят“ е епистоларна творба, създадена чрез традиционни съвременни комуникационни средства като писма, статии, имейли и др. Многопластовият, замесващ автора „разказ в разказа“, е интригуващ и наподобява произведение на ренесансов художник, който тайничко е вмъкнал и себе си в картината. Ето защо се надявам, че моите лични допълнения в края на всеки роман добавят интересен и увлекателен елемент към инак класическите любовни истории в сюжета.

Любовта на Тру и Хоуп е художествена измислица, но вдъхновението за написването й е резултат от моите собствени преживявания. За пръв път бях в Африка през 2010 година. Влюбих се в страните, които посетих — в невероятните пейзажи, в очарователното разнообразие на културите, в бурното политическо минало и настояще, както и в неописуемото чувство за безвремие. Посетих континента още няколко пъти, пътувах в различни райони и станах свидетел на бързо изчезващите природни красоти. Далеч от малкото ми градче в Северна Каролина, аз видях места, които не бях предполагал, че съществуват. Познанията и невероятните истории на гидовете задвижиха колелото на моята креативност и ме вдъхновиха, за да създам един герой, чиято съдба е неразривно свързана с родната му Африка.

Каролина Бийч е специално място за мен — ходя там винаги, когато имам нужда от усамотение или време за размисъл. Особено след края на лятото ветровитите плажове и дружелюбните жители са незаменим антидот на стреса: дълги разходки по обезлюдения бряг, непретенциозни малки ресторантчета и несекващ океански рев… Препоръчвам Каролина Бийч на всеки, който търси спокойствие в едно красиво курортно място.

Колкото до „Сродна душа“, тя наистина съществува. Намира се в природния резерват на Бърд Айланд, близо до Сънсет Бийч, Северна Каролина. Като ветеран писмописец, аз бях очарован от самотната пощенска кутия и се надявам, че някой ден ще посетите живописния остров и ще споделите своите мисли и преживявания с нас…