Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (35) (Многото лица на любовта)

Трийсет и първа глава

Какво имаше у нея?

Какво беше това, което го привличаше като магнит към нея?

Това, че е хубава, беше даденост. В първия момент човек оставаше поразен, толкова екзотично излъчване имаше с нейната лъскава черна коса, блед тен, кожа като слонова кост и тъмносини, почти виолетови очи.

От прочутия си баща беше наследила фините, класически черти, заради които той беше така фотогеничен, и пак заради тях стана театрален идол и филмова звезда.

Но Хари знаеше, че не само красотата й го привличаше. Палома Глендънинг притежаваше нещо друго, което би съблазнило всеки мъж. Беше очарователна, много сърдечна и дружелюбна. У нея нямаше никакъв фалш. Беше естествена, без хитрост и женски номера.

Хари пристигна преди десет минути в нейния апартамент и сега пиеха бяло вино в дневната. Както слушаше разказа й за инцидента с баща й, изведнъж му просветна. Палома беше съблазнителна като майка си и у нея се усещаше вътрешно спокойствие, което веднага въздействаше. Вече беше забелязал всичко това, когато беше на гости за следобедния чай в имението Бърнсайд. „Тя е самата женственост — красива, интелигентна, очарователна“ — помисли си той.

Като видя, че Палома очаква отговор, бързо каза:

— Мисля, че майка ти е права. Ултрамодерните идеи понякога са полезни. Не съм виждал мека гипсова превръзка, но както изглежда, върши работа. Практически е невъзможно да се сложи гипс на рамото. Затова ортопедът го е превързал и обездвижил.

Палома направи гримаса.

— Най-много го боли ръката, понеже постоянно е неподвижна. В края на краищата някак се оправя. Има късмет, че майка ми веднага дотича при него. — Усмихна се хитро. — Тя още го обича.

— Каза го и преди. — След кратко мълчание Хари добави: — С нетърпение очаквам обеда утре. Харесах майка ти, щом я видях в дома на вуйчо ти.

— А тя ми каза да ти предам, че ще сготви най-хубавото неделно меню, което си вкусвал. Агнешко бутче, печени картофи и йоркширски пудинг… пълна програма.

Хари се разсмя.

— Смешен израз.

— Научих го от баща ми…

Звън на телефона остави думите й недоизречени.

— О, мамо, здравей.

Известно време тя търпеливо слушаше Адриана, което му даде възможност да я огледа.

Беше облечена с рокля от морскосиня коприна с дълги ръкави и плисирана пола, която се развяваше около нея, когато ходеше. Носеше съвсем малко бижута — перлено колие и обици с перлени висулки. Мина му през ума, че има същия сексапил като Сесили, после изведнъж забеляза, че тоалетът й е от колекцията на сестра му.

След кратък разговор с майка си Палома се върна при него.

— Мама искаше да те предупредя, че ще бъдем само ние и Фийби на обеда. Другите деца Белами, ще прекарат уикенда с баща си. Без Фийби, тя предпочита твоята компания, Хари. Мисля, че е лапнала по теб.

Хари се разсмя, после изведнъж смехът му секна и той извика:

— Замириса на изгоряло!

— О! Паят ми! — Палома скочи и се затича към кухнята, крещейки: — Паят ми! Паят ми!

— Не отваряй фурната! Само я изключи — предупреди я той и се затича след нея.

Тя изключи фурната и се вторачи в него втрещена.

— Направих ти овчарски пай, но мисля, че е станал на въглен.

— Твърде вероятно, ако съдя по миризмата. — Хари отвори прозореца и добави: — Не отваряй фурната, иначе кухнята ще се задими.

Палома кимна, обърна се към него и като го хвана под ръка, го поведе към всекидневната.

— Така ми се искаше да сготвя хубава вечеря, Хари. Колко жалко, че паят изгоря.

— Не е необходимо да се извиняваш. Знаеш ли какво, да отидем в „Савой“. Ще вечеряме там. Обичаш ли да танцуваш?

— Обожавам да танцувам. Идеята ти е върховна. Боже мой, „Савой“ и оркестърът на Карол Гибънс! Какво угощение!

Хари й се усмихна, зарадван от ентусиазма й, също и от това, че не започна да лее сълзи за изгорения пай, за който вече забрави.

— Тази вечер си много хубава, Палома, и ако не греша, носиш рокля от колекцията на сестра ми.

— Да, нейна е. Мама ми я купи от бутика на Сесили Суон в универсалния магазин „Харт“. Харесвам морскосиньо. Не е така траурно като черното.

— И Сесили твърди същото. Ще я харесаш, Палома.

— Искам да се запозная с нея, Хари, и с майка ти, и с баща ти, с всички от семейството ти. Как мислиш, дали ще ме харесат?

— Разбира се, че ще те харесат. Нима е възможно да не те харесат? Ти си много специална.

— Наистина ли?

Тя така странно се взираше в него, че той се озадачи, остави чашата си на масичката и се премести до нея на дивана. Загледа я дълго и много внимателно и най-накрая каза нежно:

— Положително осъзнаваш, че дойдох в Лондон заради теб, и за мен действително си много специална.

Тя кимна, взе ръката му и я притисна до страната си.

— И ти за мен си специален, Хари. Най-специалният мъж, когото познавам. Всъщност съм опиянена от радост, че си тук.

Той долови копнежа в очите й и знаеше, че тя копнее за него, както той копнееше за нея. Прегърна я и се целунаха пламенно. Той веднага се възбуди, но след секунди в главата му светна предупредителен сигнал: „Спри! Веднага!“ Един тих вътрешен глас му нашепна да не прибързва, а бавно, стъпка по стъпка да се сближава с нея. Изведнъж разбра, че я искаше завинаги.

Освободи я и докосна нежно лицето й.

— И аз се радвам, че съм с теб, Палома. След като ще бъдем приятели, искам да се опознаем. Разбираш ли, не искам някаква краткотрайна връзка.

* * *

Хари и Палома отидоха с такси до хотел „Савой“ на Странд. Хари беше посрещнат топло от управителя на ресторанта, разположен над Темза. Като се настаниха на маса до прозореца, Хари поръча шампанско.

Видя, че на Палома й стана приятно, че го познават тук. Тя се огледа, попивайки всяка подробност. После му каза:

— Само веднъж съм била тук с баща ми.

— Сестра ми много харесва този ресторант и често идва. Ако другата седмица е в Лондон, ще дойдем всички заедно. Искаш ли?

— С удоволствие.

Сервираха шампанското. Започнаха да си говорят, тя за нейните сестри и братя, той за Сесили и Майлс, за живота си в Кавендън. Радваха се, че са заедно и научават по нещо за живота на другия.

Оркестърът на Карол Гибънс свиреше известни парчета. Светлината беше приглушена, пламъчетата на свещите проблясваха, двойките танцуваха. Атмосферата беше приятна и предразполагаше човек да се отпусне.

Най-накрая погледнаха менюто, поръчаха си лека вечеря и после Хари поведе Палома към дансинга. Тя съвсем естествено прие прегръдката му и понеже беше с високи токчета, се оказаха лице в лице. Тя се притисна към него, когато след валса засвириха бавен фокстрот. Хари потръпна от усещането на ръцете й около себе си, от полюшването в такт с музиката, от аромата на косата й и на рози, полепнал по кожата й. Почувства се въодушевен, по-щастлив и по-свободен от месеци и беше доволен, че се срещнаха. И всичко се случи заради момиченце на велосипед.

* * *

Бяха започнали да вечерят, когато Палома изведнъж попита:

— Свободен ли си, Хари? Искам да кажа, свободен ли си, за да започнеш връзка с мен.

Макар че се изненада, не го показа:

— Свободен съм. Защо питаш?

— Сестра ми Клодия ми разказа за онази дама в Хароугейт. — Позасмя се и продължи: — Двете ми по-големи сестри бдят над мен като орлици. Клодия ми заръча веднага да ти задам този въпрос. И аз ти го зададох. Но дълбоко в себе си чувствам, че не си играеш с мен… не си такъв тип.

Искаше му се да се засмее, но се сдържа.

— Не, не си играя. И вече не се срещам с дамата. Всъщност тя напусна завинаги Хароугейт.

Понеже се чувстваше спокоен с Палома, той й разказа какво се бе случило и как приключи любовната връзка.

— Благодаря ти, не беше длъжен да ми разказваш, но се радвам, че го направи. А сега можеш да ме питаш всичко, което поискаш.

— Ще започна със същия въпрос. Свободна ли си да започнеш връзка с мен? — попита с нежен глас, като знаеше инстинктивно отговора.

— Свободна съм, Хари. Не съм имала много гаджета. С последното се разделихме преди около година. Връзката ни не беше особено благополучна. Бяхме коренно различни. — След кратко колебание продължи: — В първия момент, като те видях, почувствах колко силно ме привличаш. Искам да те опозная, да прекарвам повече време с теб, да се сближа с теб.

Хари взе ръката й и целуна пръстите й.

— Изпитвам същите чувства. Оттогава мисля за теб всеки ден.

— Аз също — призна си Палома. — Странно е. Искам да направя нещо за теб, да се погрижа за теб. — Направи тъжна физиономия. — Като злополучния пай.

Начинът, по който го каза, го разсмя от сърце и той промълви:

— Ще имаш възможност да ми приготвиш друг овчарски пай, уверявам те. Междувременно се радвам, че съм с теб, Палома. И предай на сестра си Клодия, че оттук нататък аз ще бдя над теб.

— Наистина ли? — попита тя по нейния искрен начин и очите й заблестяха.

— Да.

Хапнаха десерт, пиха още шампанско и не спряха да танцуват през цялата вечер. Най-накрая, докато пиеха кафе, Палома зададе още един неочакван въпрос:

— Кой е Ерик?

— Ерик ли? — повтори недоумяващо Хари, после се сети, че го е чула, когато се обади на Ерик да запази маса в „Савой“.

— Ерик е иконом в дома на Сесили на Саут стрийт, където отсядам, щом съм в Лондон. Беше иконом на лорд Мобри, но графът няма вече къща в Лондон. Ерик е Суон като нас, наш братовчед е.

— Разбрах.

— Защо питаш? — учуди се той и я погледна изпитателно.

— Любопитна съм, Хари. Искам да знам всичко за теб.

— Ще ти отнеме известно време.

— На Саут стрийт ли ще отидеш, когато дойдеш следващия път в Лондон, или при мен?

Хари не отговори. Стана, изправи я и я поведе към дансинга. Прегърна я, притисна я до себе си и каза:

— Не, не още, мило мое момиче. Искам всичко да става бавно и по реда си. Не обичам хазарт. Твърде опасно е.

* * *

Дидри слезе по стълбите и отиде в библиотеката на Кавендън. Вдигна телефона, набра международния оператор и продиктува номера на Тоби Иънг.

— Хей, ангелче, как я караш? — каза той, щом чу гласа й.

— Добре съм. Какво е времето при вас? — попита тя.

— Скапано. Радвам се, че ще се разкарам оттук, предполагам в началото на следващата седмица. Ще сменя климата. С Робин Червеношийката ли си?

— Да, той е щастливо, малко птиче. Ами ти, Тоби?

— Доволен съм. Черният хайвер е много вкусен. Изворът е по-бистър от всякога.

— Чудесни новини. Ще стане по-рано, отколкото си предполагал ли?

— Да. Вчера се видях с нашия музикален приятел. Споделяме едно и също мнение.

— Слава богу — каза тихо Дидри. — Ще поддържаме връзка.

— Ще ти се обадя, като зърна клошарите.

— Тази новина е най-хубавата — разсмя се тя на чаровния начин, по който се изразяваше. Знаеше, че има предвид бреговете на Сена, където се събираха скитниците.

Тони също се подсмихна и Дидри продължи:

— Има нареждане да изпратиш на града целувки на сбогуване.

— С най-голямо удоволствие, ангелче.

Казаха си „довиждане“. Дидри стана, излезе от библиотеката на баща си и се качи в спалнята си точно когато часовникът във фоайето удари седем часа. Реши, че е много рано за закуска. Чувстваше огромно облекчение. Семейство Щайнбренер щяха да заминат от Берлин във вторник заедно с Тони Дженкинс и Александър Дюбе.

„Стискам палци“ — каза си тя, докато пак си лягаше. Какво друго й оставаше, освен да стиска палци.