Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (2) (Многото лица на любовта)

Първа глава

Сесили Ингам Суон застана на стълбите пред крилото със служебни помещения на Кавендън Хол. „Как само се промени времето — помисли си тя. — Утрото беше толкова навъсено и облачно, а следобедът е направо сияен.“

Идеален юлски ден в края на месеца. Мимолетна усмивка докосна устните й.

Слезе по стълбите, прекоси двора на конюшнята и пое по пътеката през парка на имението, която водеше до селото Литъл Скел.

Изведнъж се сети за празненството по случай рождения ден на сина си в началото на месеца. Тогава валя като из ведро и развали плановете й за градинско парти. Наложи се да посрещнат гостите си в къщата. Така й се искаше времето да беше великолепно като днес. От друга страна, Дейвид не се интересуваше от времето. Беше деветият му рожден ден и той прекара всеки един миг в игри и веселие, а брат му, седемгодишният Уолтър и петгодишната им сестра Вениша не останаха по-назад. Празникът донесе радост на цялото семейство, а това беше най-важното. Радваха се на празника и на онова, което Майлс наричаше „сборище на клана“.

Когато си легнаха вечерта, Майлс я привлече до себе си и се зачуди на глас как са се изнизали толкова много години. Отговори му, че не знае, и му напомни, че времето отлита неусетно, когато са заедно.

Той се засмя и я притисна още по-силно, галейки косата й. След малко тя прибави, че са отглеждали трите си деца, работели са и са се грижели за оцеляването на Кавендън.

Спомни си как й зашепна благодарности за всичко това, как я прегърна и как се прехвърли върху нея с целувки и нежни ласки. Започнаха да се любят с непохабени от времето чувственост и радост.

След като си спомни така внезапно и ясно тази нощ, нямаше как да не й мине през ума, че е възможно да е забременяла на деветия рожден ден на сина си. Толкова силно се желаеха. Беше страстна нощ.

Мисълта за бременност се промъкна в главата й. Навърши трийсет и седем. Ако е забременяла, така да бъде. „Трябва да приема, че още едно дете е дар, защото скоро ще навляза във възраст, когато няма да мога да раждам.“ Но как да роди бебе, когато се задава война? Това я обезпокои. Сподави безпокойството и забърза към селото. Спомни си огромната работа, която с Майлс свършиха, за да опазят Кавендън Хол и семейството. Брат й Хари също вложи много усилия, както и четирите й зълви. Бяха трудни години в много отношения.

Всяка една от четирите сестри Ингам беше направила жертви и често беше отделяла лични средства, за да не затънат в дългове.

Но успяха.

Фамилиите Ингам и Суон заедно бяха сътворили чудеса. Делата на Кавендън бяха сложени в ред. Нищо не застрашаваше имението.

И все пак дори сега изтръпваше от тревога. По-рано си обясняваше тази тревога с нещата около Хари и Грета, нейната лична асистентка, но инстинктивно знаеше, че това не е причината за опасенията й.

Беше съвсем друга, постоянно я измъчваше и й носеше безсънни нощи.

Третият райх хвърляше огромна, заплашителна сянка над Британия, а също и над Централна Европа. Именно това дълбоко я безпокоеше. Кавендън щеше да е изложен на опасност, ако се стигнеше до инвазия… цялата страна щеше да е изложена на опасност. Европа също. В действителност целият свят.

Когато Сесили стигна до дувара на градината с рози, спря, отвори тежката дъбова врата и слезе по стълбите. Благоуханието на късните летни рози веднага я обгърна. Вдъхна дълбоко и седна на градинската скамейка. Облегна се, затвори очи и се опита да се отпусне поне за малко.

Замисли се за майка си. Сесили знаеше, че е погълната от подготовката за война, и работеше с жените от трите села, членове на Женското дружество. Негов председател беше Шарлот и тя го управляваше. Бяха стигнали до решение как да облекчат живота, ако войната стигне до техните домове.

— Разбира се, че ще стигне — промърмори на себе си Сесили.

Министър-председателят Невил Чембърлейн вярваше, че ще може да постигне споразумение с Адолф Хитлер, който беше анексирал Австрия, и вече поглеждаше към областите с немскоговорещо население в Чехословакия.

От друга страна, Уинстън Чърчил разбираше колко безполезно и много опасно е едно споразумение и постоянно предупреждаваше правителството, че войната е неизбежна. Чърчил имаше право, беше сигурна. И това беше ужасно.

Сесили се помъчи да не мисли повече за войната. Но й беше трудно. Този следобед мисълта за война постоянно се въртеше в главата й.

Миналата седмица Хенсън заведе нея и Майлс в огромния сутерен на Кавендън и им показа приготовленията, които беше започнал в случай на война.

Помещенията бяха винаги идеално поддържани, с варосани стени и чисти подове. Хенсън им показа струпаните походни легла, които беше изнесъл от склада. Имаше и дивани, канапета, столове, малки маси, които бяха свалени от тавана. Графът му беше заръчал да подреди помещенията възможно най-удобно, в случай че се наложи да живеят тук. Също така му беше казал да събере всички картини и други произведения на изкуството в трезора, веднага щом се обяви война между Германия и Британия.

Какво щяха да правят без Хенсън? Очакваше се да се пенсионира през декември. Беше на седемдесет и шест и слугуваше в Кавендън от петдесет години. Колкото до нея, надяваше се, че това няма да се случи. Той изглеждаше в цветущо здраве, пък и имаха нужда от него.

Сесили неохотно напусна своето убежище и продължи към дома на родителите си в селото. Но първо трябваше да се отбие до циганския фургон, където живееше Джинивра. Искаше непременно да поговори с нея.