Джеймс Ролинс
Ключът (39)

34.

26 декември, 19:47

Пиренеите, Испания

— Ако Ева ни е изоставила, може би трябва да…

Ослепителен проблясък и оглушителен гръм прекъсна Монк. Той се хвана за главата и падна на колене. Опита се да задържи черепа си цял, представи си как през шевовете, свързващи костите му, излиза светлина. Усети миризма на препечена филия с масло. Вкуса на сладък корен. Изпита чувството, че пада в дълбок кладенец, пълен със светлина, която ставаше все по-ярка.

После всичко приключи.

Озова се отново в себе си. С майката на всички мигрени, пулсираща зад очите му. Погледна останалите, като очакваше и те да са били засегнати по същия начин.

Вместо това те само се взираха озадачено в него.

— Монк? Добре ли си? — попита Грей.

Монк се огледа, търсейки източника на експлозията. Откри го на монитора. Ева се беше върнала. Беше се превърнала в създание от чиста светлина, но в същото време беше и жената, която беше била преди. Монк разтърка очи. Умът му имаше проблем да се фокусира върху образа, сякаш мозъкът му не можеше да смели данните, получавани от ретините. Спомни си как веднъж се беше опитвал да види кораб в една от онези картини тип „магическо око“. Корабът трудно се задържаше на фокус.

Това сега беше сто пъти по-зле.

Ева беше едновременно светлина и материя.

Монк не беше единственият засегнат.

Мара ахна.

Ковалски изруга, без да обръща внимание на монахинята в стаята.

Бейли се наведе напред.

Грей само я изгледа и помогна на Монк да се изправи.

— Какво стана?

Кажи им.

Думите прогърмяха. Монк отново се хвана за главата.

— Тя… тя е в главата ми.

— Кой?

— Ева — отвърна Монк.

Кимна, от което главоболието пламна още по-силно.

Покажи им.

Той кимна към екрана.

— Гледайте.

На монитора Ева вдигна ръка и пръстите й оформиха ОК символ. Монк също вдигна ръка и протезата му повтори знака.

— Не го направих аз — каза той. — Тя може да контролира изкуствената ми ръка.

Ковалски се дръпна от него.

— Тя те е обладала. — Той погледна отец Бейли и сестра Беатрис, сякаш се надяваше да извършат някакъв ритуал по прогонване на духове.

Монк му показа среден пръст.

Ковалски се опули.

— Тя ли те накара да го направиш?

— Не, това си беше изцяло от мен.

Мара беше отворила диагностичния прозорец върху градината на Ева.

— Xénese устройството излъчва микровълнов сигнал. Тя явно е уловила сигналите, с които контролираш безжично протезата си, и се е научила да ги имитира. — Мара погледна групата. — Миналия месец четох един доклад от Морнингсайд Груп — организация от двайсетина невролози, клинични лекари и биоинженери. В него се предупреждаваше за точно такава опасност — че ИИ може да овладее интерфейса компютър-мозък. В общи линии, да хакне мозъка.

Грей изгледа Монк с известен ужас.

— Нека сме ясни — каза Монк. — Все още се контролирам. Тя не ме е лишила от волята ми, нито ме е направила кукла на конци. Сигналът й може да контролира само протезата ми.

„Поне се надявам да е така.“

Мара продължи да анализира диагностичната информация на екрана.

— Но нейният сигнал е много по-сложен. Част от него дори не може да бъде анализирана от сензорите в Xénese устройството.

— Освен това тя ми говори — обясни Монк. — Много, ама много силно. Чак болезнено.

Извинявай.

— И като че ли й стана кофти заради това. — Монк разбра какво става само защото тя му съобщи. — Включила се е в микроелектродите в черепа ми и е намерила нови начини да ги използва.

Ева се опита да обясни по-подробно, но информацията се оказа твърде бърза и объркана.

Монк вдигна ръка.

— Добре, Ева, не е нужно да знам от какво е направена наденицата. Не забравяй, че говориш на маймуна, която едва неотдавна се е научила да върви на два крака.

Останалите го зяпаха, мъчейки се да проумеят едностранния разговор.

Монк им обясни набързо и изброи способностите й, като ги отмяташе на пръсти.

— Може да контролира протезата ми. Може да общува с мен чрез импланта. Може също да използва микроелектродите, за да съставя карта на мозъка ми, подобно на сонар на подводница. Това й позволява да вижда през очите ми.

— Но защо й е да прави всичко това? — попита Грей.

„А… това е малко по-трудно за обяснение.“

Монк не беше сигурен, че самият той го разбира напълно.

— Вижте. — Мара посочи екрана. — Видях го преди няколко минути, но само за миг.

На екрана отново се беше появил могъщият жребец и препускаше на едно място. На мускулестия му гръб беше седнала фигура от светлина и материя.

Да, това в общи линии обобщаваше картината.

„Поне ме е направила да изглеждам добре.“

— Аз съм конският задник, който Ева трябва да яхне — обясни Монк.

Грей се намръщи.

— Накъде?

— Към предизвикателството. — Монк тръгна към изхода. — Май някой трябва да почука на онази голяма стоманена врата.

„И този някой съм аз.“

 

 

20:04

— Това е самоубийство, Монк. Знаеш го.

Грей препречи пътя му в тунела и посочи трупа. Той още лежеше в началото на коридора, водещ към входа на Светата служба. Никой не беше посмял да го вдигне заради двамата снайперисти, скрити зад укритията, изградени в стените от двете страни на вратата.

Грей си спомни как огледалото се беше пръснало.

То беше малка мишена, доказваща уменията на стрелците.

Монк сви рамене.

— Отивам. Разполагаме с по-малко от половин час, преди злият двойник на Ева да се задейства. Стане ли това, губим. Всички. Завинаги.

Грей погледна останалите, които бяха последвали Монк, включително Ева. Мара беше клекнала в коридора над отворената кутия. Xénese устройството в нея сияеше меко в тъмния коридор. Работеше на вътрешното си резервно захранване. Монк й беше казал да донесе устройството тук. Трябваше да се намира близо до тунела, така че Ева да може да поддържа връзка с Монк.

„Но с каква цел?“

Монк въздъхна. Ясно беше, че Грей няма да го пусне.

— Виж какво. Ще хвърляме жребий. Но ако позная, отивам.

Грей си спомни номера на Монк в бара, с който си бяха спечелили черпене с бири.

— Не става. Виждал съм какво можеш да правиш.

— Тогава няма да хвърлям аз.

Монк бръкна в джоба си и му подаде монета от двайсет и пет цента. Спря за момент, после извади още четири монети. Даде по една на Ковалски, Бейли, Беатрис и дори на Мара.

— Защо носиш толкова дребни? — поинтересува се Ковалски.

— Май просто съм късметлия. — Монк огледа помещението. — Искам всички да хвърлите монетите си едновременно.

Грей и останалите го изгледаха със съмнение.

— Просто го направете, по дяволите. — Монк започна да отброява. — Три, две, едно, хвърляйте.

Монетите полетяха.

Монк се обърна и посочи всяка една, преди да е успяла да падне на земята.

— Ези, тура, тура, ези… — Обърна се към Грей. — Тура.

Грей хвана четвъртака и го погледна. Орелът също го гледаше.

Тура.

Грей се обърна към останалите, които кимнаха без изключение.

— Как го направи? — попита Ковалски.

— Не бях аз — отвърна Монк. — Аз съм само очите.

— Ева… — каза Мара.

Грей поклати глава.

— Но как?

Монк сви рамене.

— Ако някой може да анализира движението на въздуха, тежестта на монетата, скоростта на полета й и на въртене, както и хиляда други фактори, би могъл да изчисли резултата. В общи линии усъвършенствана версия на онова, което направих в бара на Бъдни вечер.

— Не може това да е всичко — каза Грей. — Ти позна преди монетите да паднат. Дори Ева не би могла да знае кой може да изпусне монетата си, докато се мъчи да я улови.

— Прав си. Не съм сигурен, че мога да обясня дори частица от онова, което се опитва да ми обясни Ева. Става въпрос за вероятности и квантова механика, за неопределености и за изчисляване на милиони или трилиони променливи за получаване на правилния резултат. За предусещане какво може да се случи и за съответни действия.

— AlphaGoZero — каза Мара.

Ковалски се намръщи на загадъчния израз.

— Какво пък е това?

Грей си спомни разговора си с Джейсън.

— Това е ИИ програмата на „Гугъл“, която победила най-големия майстор на китайската игра го. Но какво общо има?

— Го е много по-сложна от шаха — обясни Мара. — Всъщност тя има милион трилион трилион трилион трилиона повече конфигурации от шаха.

— Разбрах. Значи е много по-трудна — каза Ковалски.

— Въпреки това AlphaGoZero само за три дни научил играта достатъчно добре, за да победи шампиона. Победил също и оригиналната версия на програмата. Сто пъти поред. Направил го, като гледал напред и изучавал всички възможни ходове — и предусещал най-добрия ход отново и отново, което водело до победа. Сякаш програмата можела да вижда бъдещето по този параметър. И се научила на това само за три дни.

— Ева твърди, че в момента е 7,476 трилиона пъти по-умна от AlphaGoZero — каза Монк. — Макар че си мисля, че просто се фука.

— Да не искаш да кажеш, че с толкова голяма познавателна мощ тя е способна да вижда бъдещето? — попита Грей.

— Не, това не е магия. Тя само предвижда най-добрия ход в игра с много повече променливи. Играта на живота.

— И ти разчиташ на това, за да стигнеш до вратата?

Монк потупа часовника си.

— Не че имаме някакъв друг избор.

Грей впери поглед в приятеля си.

„Прав е.“

 

 

20:14

Опрял гръб в стената, Монк изведнъж се почувства много по-неуверен в плана на Ева. Погледна овъгления труп на метър пред него.

„Надявам се да знаеш какво правиш.“

Мисълта беше насочена колкото към него, толкова и към Ева.

Малко по-рано, когато групата бе стигнала до тази пресечка, Забала беше повторил възраженията на Грей. Монк нямаше време да повтаря номера с монетата, а просто награби агента, изблъска го от отвора на тунела и зае мястото му. Грей накара Забала да се свърже с хората си. Войниците вече се бяха събрали тук; идваха и още, готови за действие, ако Монк успее.

А това беше едно огромно ако.

С теб съм.

— Не, ти си в една малка светеща топка — прошепна Монк. — Аз съм онзи, който ще излезе и ще си рискува задника.

Грей, който беше само на крачка от него, го чу.

— Нещо не е наред ли?

— Просто се погрижих някой да разбере залога.

— Не е нужно да…

„О, напротив.“

Монк изскочи в тунела с вече вдигнат пистолет в изкуствената ръка. За частица от мига погледът му сякаш се протегна напред, поемайки всяка подробност. Прекалено много подробности. Мозъкът му направо пламна.

Времето забави хода си, когато данните изпълниха черепа му.

… два правоъгълни отвора за гледане в стените.

… движения на въздуха, издаващи дишане.

… вдигане на прашинки от преместено оръжие.

… проблясък на светлина, отразена от оптичен мерник.

Изкуствената му ръка насочи пистолета, като се движеше сама, прекалено бързо, за да може Монк да регистрира движението. Спусъкът беше дръпнат два пъти. Времето забави хода си още повече и Монк почти можеше да проследи траекториите на куршумите. Първият, после и вторият минаха през малките шпионки и пръснаха оптичните мерници. Монк си представи с абсолютна точност как двата черепа се пръскат, как главите на снайперистите, гледащи през мерниците, отлитат назад.

Давай.

Монк тръгна по заредения с капани коридор, като прекрачи кратера от взрива и лежащото тяло. Не мигаше, тъй като се страхуваше да не пропусне нещо. Отначало се движеше предпазливо, с разширени свръхестествени сетива.

От това мигрената му пламна още повече.

… прашинки върху опъната жица.

Прекрачи я.

… плочка на пода, стърчаща два милиметра над съседните.

Не стъпвай върху скритата мина.

… фугата на друга е един нюанс по-светла.

Премести крака си на безопасно място.

Темпото му се ускори и той бързо свикна с командите на Ева. Инструкциите й бяха по-скоро инстинктивни, отколкото изказани. Монк си представи жребеца с ездачката му. Отнема известно време двамата да свикнат един с друг — как се премества тежестта, как да запазват равновесие, колко да се отпуснат или да се дръпнат юздите. Двамата постепенно се задвижват в синхрон, като едно цяло.

Сега беше същото.

Когато стигна средата на тунела, вече му беше трудно да определи къде свършва той и къде започва Ева. Усещаше разширяването на сетивата като нещо свое. Думите й — изговаряни и разбирани много по-бързо от обикновената реч — станаха почти неразличими от собствените му мисли.

Накрая пробяга последните няколко метра.

В този момент на близост Монк усети, че способностите на Ева са повече, отколкото споделя. Не ставаше въпрос само за анализирането на трилиони променливи за частица от секундата, за да определи къде да стъпи. Монк усещаше нещо много по-голямо и безкрайно точно.

Въртенето на спирална галактика.

Спинът и магнитният момент на електрон около ядрото на атом.

Ева не му беше казала цялата истина, нито дори частица от нея. Монк можеше почти да я проумее и се устреми към това познание, като в същото време знаеше, че то може да го унищожи.

Прекалено фокусиран в посоката си, жребецът се препъна.

Ездач и кон за миг излязоха от синхрон.

Викът на Ева изпълни черепа му.

Мърдай!

Монк чу трясъка на пистолет, усети доплеровото изместване на куршума, докато летеше към гърба му. Въпреки разширените си сетива все пак нямаше очи на тила си.

Опита се да се обър…

Куршумът се заби в рамото му. На забавен кадър кръвта полетя напред, следвайки траекторията му, докато рикошираше от стоманената врата на седем метра пред него. Тялото му беше запратено напред, като в същото време се завъртя; пистолетът отхвърча от ръката му.

Монк политна към опънатата точно пред него нишка.

 

 

20:18

Гърмежът оглуши Грей.

Той се обърна към събралите се при отвора на тунела. След като двамата снайперисти бяха елиминирани, намиращите се най-близо се бяха преместили, за да наблюдават напредването на Монк. Отначало мърмореха невярващо, докато гледаха първите му стъпки, после ахнаха изумено, когато той продължи напред, а накрая започнаха да надават ликуващи викове.

Докато изстрелът не прекъсна всичко.

Погълнат от напредъка на Монк, Грей не беше забелязал как някой вдига оръжието си малко по-високо. Застанал от другата страна на отвора, агент Забала държеше пистолета с двете си протегнати ръце.

Грей се хвърли напред, но вече видя как пръстът на кучия син се свива около спусъка.

„Няма да успея.“

Точно когато Забала стреля, нещо тъмно го удари отдолу по китката достатъчно силно, за да избие пистолета нагоре. Куршумът рикошира от тавана на тунела, хвърляйки искри.

Нещо сребристо описа дъга във въздуха, улучи Забала право в носа и разби костта. Пръсна кръв и главата му рязко отлетя назад.

Грей най-сетне се озова до стрелеца и го повали, но онзи беше изпаднал в безсъзнание още преди да е рухнал на земята.

Грей вдигна очи. Сестра Беатрис свали абаносовия си бастун и се опря на сребърната дръжка. Изражението й изобщо не се беше променило.

Ковалски се озова зад него.

— Уф. Мислех си, че монахините са гадни само с показалките, с които бият през ръцете.

Бейли пристъпи зад Беатрис. Очевидно двамата се бяха придържали близо до агент Забала от самото начало — знаеха, че някой е предупредил врага в Сан Себастиан.

Грей се обърна да погледне Монк.

Приятелят му беше замръзнал в неудобна поза, на пръсти, като се подпираше на здравата си ръка.

„Какво прави той?“

 

 

20:19

Едва в последния миг Монк успя да се овладее да не падне върху опънатата нишка. Беше протегнал ръка, за да се задържи. Агонията от удара премина през тялото му и за миг му причерня.

Инстинктът го задържа замръзнал на място, докато зрението му се върне.

Бързо прецени положението. Тънката корда беше опъната на 56 сантиметра над пода. Поглед назад показа, че левият му крак е стъпил на ръба на плочка, под която се криеше мина.

Ако преместеше крака си, щеше да изгуби равновесие и да падне върху кордата. Ако се опиташе да се оттласне от кордата, тежестта му щеше да се прехвърли върху плочката.

Ева имаше достатъчно огромен интелект, за да стигне до заключение. И му предложи съвета си.

Не мърдай.

Лесно й беше да го каже.

От рамото на Монк течеше кръв, която се събираше на растяща локвичка под кордата. Ръката му вече започваше да трепери от умората, от болката, от загубата на кръв.

Полезрението му се стесни.

„Няма да успея.“

Треперенето се засили неудържимо. Тялото му се разлюля пиянски над кордата. Коленете му се тресяха. Пред очите му притъмня, той се отпусна безпомощно — и падна.

Нечии ръце го подхванаха.

Докато го вдигаха, Монк си представи как някакъв архангел е дошъл да го отнесе на небето.

— Монк… държа те.

Монк примигна няколко пъти, докато силните ръце го обръщаха и изправяха на крака. Едната продължи да го поддържа под мишниците, поемайки по-голямата част от тежестта му.

Зрението му се проясни достатъчно, за да познае Грей.

— Как…? — изграчи той.

Грей го обърна назад към коридора. Отговорът беше изписан по плочките. Взривът, убил двамата войници, беше посипал плочките с фина прах, достатъчна за Грей да последва Монк по отпечатъците му.

— Но още не сме стигнали до финала — напомни му Грей.

Обърна се отново напред. Трябваше да изминат още седем метра, за да стигнат до стоманената врата.

— Можеш ли да се справиш? — попита Грей.

„Може би с малко помощ от приятел — и от свръхинтелигентен ИИ.“

Воден от Ева, подпиран от Грей, Монк измина останалото разстояние, като каза на приятеля си да го отнесе до електронния пулт до вратата.

— По-надолу…

Грей се наведе към пулта. Имаха късмет, че Crucibulum не беше използвал биометрична ключалка — пръстов отпечатък, скенер на ретината или нещо подобно. Но като се имаха предвид предпазните мерки в коридора, подобна сигурност явно не беше сметната за необходима.

Монк впери поглед в пулта, като накланяше глава ту на една страна, ту на друга.

… мазен отпечатък на пръст върху една цифра.

… по-тънък тук.

… по-дебел там.

… два отпечатъка върху петицата.

Ева вещо определи правилната поредица на цифрите.

Монк я каза на Грей и той въведе кода.

С натискането на последното копче се задейства хидравлична система. Чу се щракане на резета и вратата се отвори навътре като гигантска стоманена ръка, посрещаща ги в твърдината на Crucibulum.

Грей последва вратата, като мъкнеше Монк с едната си ръка и държеше пистолета си в другата.

Озоваха се във вестибюл със стоманени стени. По-нататък имаше зала, изсечена в гранит.

— Още не натам — каза Монк, споделяйки онова, което му казваше Ева. — Надясно от вратата.

Грей се обърна натам и видя огромен червен лост, стърчащ от стоманен панел на стената. Беше вдигнат нагоре и над него светеше червена светлина.

Монк кимна към лоста.

— Ева казва, че трябва да се дръпне…

— Ясно.

Грей го остави на пода — трябваха му и двете ръце, за да се справи с лоста. Монк нямаше нищо против да тупне по задник и да опре гръб в прохладната метална стена.

Грей сграбчи лоста и го смъкна с пъшкане надолу.

Червената светлина се смени със зелена.

Монк кимна.

Готово.

Грей отиде при вратата и махна на останалите, че могат да дойдат. Последва тежък тропот на обувки, който приближаваше бързо. Грей клекна до Монк, като го пазеше с пистолета.

Все още нямаха никакви посрещачи.

Което само по себе си беше достатъчно зловещо.

Предупреждението на Ева обаче се оказа още по-зловещо.

— Остават девет минути — каза Монк на Грей.

Грей кимна, докато войниците и останалите се изсипваха във вестибюла. Един медик клекна до Монк и отвори чанта с червен кръст върху нея. Дори Мара дойде при тях, помъкнала кутията си.

— Ще остана с него — каза тя.

Монк се обърна към Грей и махна към тунела в скалата.

— Ти поемаш нататък, нали? — Облегна глава на стената. — Защото този кон беше дотук.