Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Адриан Иванов
Заглавие: Втората монета
Издание: първо
Издател: Ник 1
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман (не е указано)
Националност: българска (не е указано)
Печатница: Ник 1
Редактор: Илиана А. Иванова
Коректор: Мария Загорова
ISBN: 978-619-90228-9-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20054
История
- — Добавяне
46
Остана сам в апартамента. Отиде в банята и си взе душ. Докато го правеше, се върна в спомена си от ваната в графството — усмихна се. След това се облече и си сипа уиски на дъното на квадратна чаша. Нямаше нужда, а и желание за цигара.
Приближи се до една от стените, на която беше закачена картина на Мане, до тази на Бенчо Обрешков. Леко я отмести и погледна в дисплея, на вградения в стената сейф. Набра числата на електронната ключалка — 4711. Помнеше лесно тези цифри, защото имаше марка парфюм с такова име, който самият той ползваше понякога. Този път, (това рядко се случваше) не се вслуша в препоръката на алармения специалист, негов познат. Тя беше, да не използва една и съща цифра в кода един след друг последователно. Шансът да натисне бутонът — само веднъж или три пъти беше голям. Отвори вратичката, извади от кутията коженото ремъче с монета на Марк Аврелий на нея и я постави на врата си. Вече всичко си дойде на мястото, той си бе отново вкъщи.
Изкъпан и избръснат, с чиста риза и със синьо спортно сако, Жан Емануил се бе приготвил да излиза навън. Отиде преди това до телефона и набра номера, който помнеше наизуст.
— Здрасти, прибрах се.
— Най-после — чу се отсреща. — Търсих те навсякъде и се… добре ли си?
— Да, всичко е наред и за да се убедиш в това, довечера те каня на ресторант.
— У нас или у вас? — засмя се тя.
— Добре де, виновен съм, че не ти звъннах. Нямах никаква възможност. Престоят ми продължи няколко дни повече, но не по моя вина. Нищо особено ще ти разкажа после. Сега вече всичко е наред. Не успях да ти купя подарък, но си запазвам правото да ти взема нещо по… твой избор. Избери ресторанта, ще мина да те взема от вас в осем часа изненадай ме.
— Добре и ти ми липсваше. Ще те чакам — и затвори.
Вече стигнал до входната врата, Жан Емануил се обърна и се върна отново при телефона. Отвори тефтерчето до него и след кратко търсене набра друг номер. На третото позвъняване се чу писклив женски глас.
— Кабинетът на директор Асен Денков! Какво обичате?
— Обажда се Жан Емануил Николов, мога ли да разговарям с него?
— Съжалявам, господин Николов, но директорът е извън сградата. Мога ли да му предам нещо?
— Не, няма нужда. Беше ме помолил за една услуга, която се надявам, че съм му свършил! Не е спешно, ще му звънна утре сутринта. Дочуване!
Излезе и заключи след себе си.
Тръгна пеша към едно от кафенетата в центъра, където се събираха с приятели определени дни в седмицата. До срещата му вечерта, имаше повече от три часа.
Отвори вратата на заведението и веднага чу възгласи: „Айде бе човек, къде се загуби? Цяла вечност не сме се виждали“.
— Да знаете чух, че е започнал да строи нещо голямо — чу някой да казва от компанията.
— А може да е бил на почивка някъде — гадаеше друг.
— Нямаше ме само няколко дни, а виждам, че вече съм ви липсвал — шеговито подхвърли Жан Емануил — и да знаете, нося да ви покажа нещо. Да си кажете мнението. Първо ми кажете станало ли е нещо интересно докато ме нямаше.
Направиха му място и той седна сред тях.
— Ами стана една, това си говорим — поредната глупост, която не очаквахме, че хората ще разглеждат с такъв интерес — каза Ричи. — Представяш ли си Жан, статуя на цар Самуил и то със светещи очи?!
— Как така статуя? — учудено попита Жан Емануил. — Това да не е някаква първоаприлска шега. Никъде, на нищо не е изографисан образът на цар Самуил, за да се осмели някой да му прави скулптура. Никой не знае как е изглеждал, за да го прави — повтори той. — Това е исторически гаф.
Точно това ти казвам и аз — продължи Ричи. — Той е могъл да изглежда, като великан, така и като — „Карлсон, който живее на покрива“!? Да направиш статуя на човек, за който няма никаква визуална представа как е изглеждал, това е просто смехотворно. „Възможно е“, този скулптор да е направил тази статуя, от тогавашна „снимка“, картина или по разказ на очевидци… — Всички се засмяха в хор. — Остави друго, почти била готова и друга подобна статуя, на цар Йоан Срацимир. Тя пък щяла да „осветява“ небето над Видин. Всички отново се засмяха в хор.
Жан поклати глава и ги прекъсна:
— Това, не е никак смешно. Ама никак. Нека, преминем на по-сериозна тема и оставим бутафорните неща на неуките хора. Нося да ви покажа, нещо по нашите си работи — обърна се театрално към другите Жан Емануил.
— Естествено, ще почерпя за експертното ви мнение — засмя се той. Обърна се към бармана с думите: — Днес аз ще платя сметката. На който, каквото му е на душата да си поръча…
Мъжете на масата, одобрително кимнаха с глави.
— Черпенето добре, но я да видим какво си ни донесъл?
— Да не е нещо, което започва с едно голямо М — като Монета?
— Да. Даже нещо повече от монета — ВТОРАТА МОНЕТА…