Адриан Иванов
Втората монета (42)

43

— Преди да се заема с вас ще ви разкажа една история — започна Янус. — Видимо се бе поуспокоил.

— В нея се разказва за алчност, предателство и лъжа. Нека всеки един от вас си избере герой от нея, с който да се оприличи. Най-вече, вие неблагодарни изчадия. Трябваше да ви оставя да ви убият или още да лежите по затворите.

Беше се обърнал с лице, и сочеше с ръка към Еспиноса и Дани Блу.

— Защо ли ви спасих живота и на двамата. Както и да е, всеки прави грешки… но, не и аз! Ще имам време да я поправя. Твоят дядо пък, е откраднал нещо от баща ми — беше се обърнал към Жули. — Искам си го обратно. И ще си го получа. Първо ще ви разкажа историята:

— Двама приятели и съседи, взели под аренда няколко декара лозе да го обработват, хем да си подпомогнат за прехраната на многочленните си семейства, хем да имат вино и ракия за цяла година. Един ден, двамата приятели тъкмо привършвали с копаенето на лозето и слънцето се скривало зад близката гора, когато нещо твърдо се опряло в лопатата на единия от тях:

— Ела, ела, — извикал при него другаря си, — тук има нещо в земята!?

Другият клекнал и с голи ръце, двамата разровили меката пръст. И не щеш ли, чудо! Гърне, пълно със златни монети. Двамата селяни ахнали. Поогледали се, поослушали се и видели, че няма никой наблизо. Решили да вземат и да си разделят имането. Загърнали гърнето в стар одърпан пуловер на единия от тях, който предложил да го скрие в неговата къща за през нощта. На зазоряване, съседът му да дойде при него и да разделят златните монети по равно. Така и направили. Прибрали се по къщите си. Единият с гърнето, а другият цяла нощ не мигнал в очакване на утрото. Мислел си как свършила сиромашията за семейството му. Как ще нахрани децата си и ще довърши започнатата къща. При първи петли се почукало на вратата на този, който бил прибрал гърнето в къщата си. Съседът му идвал да си поделят имането.

Какво било учудването му, когато „приятелят му“ категорично заявил, че за първи път чува за такова нещо. За никакво гърне, най-малко пък, със златни монети. Колкото и да се молил съседът му, другият мъж бил непреклонен. Никога не е чувал или виждал такова имане, за което говори комшията му. Спорът бил продължителен, но никой от двете страни не отстъпвал. Единият отричал да има в него каквото и да е имане. Другият го умолявал да го извади и да си го поделят. Никой не отстъпвал. Късно през същия следобед, покрусен от алчността на съседа си, мъжът отишъл в полицейското управление. Разказал на началника за намереното от него и съседа му съкровище. „И аз няма да имам, но и той няма да има нищо!“ — бил категоричен той.

Отишли в къщата и му заповядали доброволно да предаде гърнето с жълтиците. Той отново отказал. Чувал за пръв път за такова нещо. Претърсили къщата, но нищо не намерили. Тогава го завели в ареста и след два дни на бой и мъчения сам ги завел в двора си, където го бил закопал. Чудел се вече как да си отмъсти и той.

Преди да си тръгнат се обърнал към началника на полицията с думите: (не стига, че бил алчен, но и бил подъл):

— „Е добре, аз дадох моето гърне. Сега нека той — посочил с пръст съседа си — да даде неговото, второто гърне!“…

Били го, три дни и три нощи накрая се усетили, че нещо не е наред. При толкова мъчения нямало човек, който да държи повече на златото, отколкото на живота си?! Пребит от бой и полужив го освободили.

Това, което ви разказах се бе случило, не на кой и да е, а на моя собствен баща, който седмици по-късно, не можа да се възстанови от боя, несправедливостта и алчността на съседа си. Почина докато бях още дете. Можеха да си поделят съкровището и да доживеят старините както Господ бе пожелал да ги възнагради с това имане… Но уви!

Защо ви разказах това ли? Защото всеки един от нас щеше да си получи своя дял: — Вие, парите, които ви бях обещал, а аз моето си злато. Както и двамата съседи е трябвало да си разделят гърнето с жълтиците и да се радват на живота. Алчност — това ми е посланието към вас, нищожества. Опитахте се… вие, вие… да откраднете от мен великият Янус и даже да имате смелостта да ми намекнете, че ще го продадете два пъти. Е сега всички ще умрете. Бавно и мъчително. Няма човек, който да е преметнал Янус. Или поне, не е вече между живите! Започвам от вас — посочи към Еспиноса и Дани Блу. Със сигурност няма да издържите толкова дълго — три дни, както направил бедният ми старец. Хубавото е, че сега ще ми кажете къде ми е златото! Или започвам един по един, ще ви убивам бавно. Много бавно, къде е МОЕТО ЗЛАТО. И дано то не е по-ценно от живота ви. Ще почна да ви режа пръст по пръст, ръка по ръка, крак по крак докато не кажете къде е. Видяхте какво направих с единия от вас, няма да се спра пред нищо. Доведете ми следващият. Това си ти копеле Есп… — Спря, не изрече името, а се заслуша в тишината. Всички мълчаха. Чу се, тихо жужене. После, постепенно стана по-силно и накрая ясно се чуваше свистене във въздуха. Това бяха военни машини, които приближаваха към луксозната яхта „Кристина О“.