Адриан Иванов
Втората монета (29)

27

Фед Мънкис лежеше на леглото в задушната стая на втория етаж на къщата. Бяха изминали почти три часа, откакто Дани Блу и Клод Еспиноса се отправиха с такси към града, за да се опитат да продадат статуетката. През цялото това време той гледаше някакъв мексикански сапунен сериал, но с периферното си зрение не изпускаше от поглед черния сак под масата. Всякакви мисли минаваха през главата му — от това да изчезне със сака, до това да убие двамата си съучастници. Макар и доста глупав, щом като го бяха заловили и бе лежал вече в затвора, при него се обади чувството за самосъхранение. Каквото и да направи, сам щеше да има големи неприятности. Нито знаеше къде да пласира стоката, нито как да се защити от полицията или от шефа на Еспиноса, поръчал обира, който и да бе той. Въобще не му се влизаше отново толкова скоро в затвора. За обир, а още по-малко за убийство. Прецени, че е по-добре да остави в ръцете на другите двама и най-вече на Клод да уговаря сделката. Накрая, просто щеше да си прибере едната трета от парите и всичко да приключи мирно и тихо. Ако ли пък нещо се объркаше и ги заловяха, щеше да каже, че е бил само шофьор и въобще не е знаел какво вършат другите двама. Във всеки случай той щеше да носи по-малката отговорност. Поне така му се искаше да е.

Изведнъж, докато през главата му минаваха тези мисли, усети, че нещо започна да вибрира, жужи и се чу тиха мелодия. В първия момент помисли, че е от телевизора, но мелодията постепенно се усилваше. Бързо скочи от леглото и издърпа захранващия кабел на монитора. Мелодията продължи. Идваше някъде от пода близко до масата. Мънкис приклекна и чу вече доста ясно, че звукът идва от вътрешността на сака. Издърпа го и отвори ципа. Бръкна с ръка между класьорите и като отмести няколко найлонови илика с монети, напипа мобилен телефон. Взе го в ръка, огледа дисплея и натисна зеленото копче по навик. Долепи телефона до ухото си и се заслуша.

— Драги ми дьо Мюли, обажда се Жан Емануил — чу се отсреща в слушалката.