Адриан Иванов
Втората монета (26)

22

Еспиноса и Дани Блу пътуваха на задната седалка на жълто такси в посока центъра на града. Лае Вегас бе, първото място на света, след него и Атланта — Флорида, където дори и в такситата има ротативки — игрални автомати. Градът е „Раят за истинските играчи“ — гласяха рекламите на всяка крачка. И двамата бяха ходили многократно в този град, но въпреки това всеки път той изглеждаше по-различен от преди. Казаха на шофьора да ги закара до градския стадион. Оттам щяха да продължат пеша. Около стадиона се намираха най-големите букмейкърски къщи в града. Също и заложни къщи, банки и законни кантори за недотам законни залагания. Клод Еспиноса познаваше един букмейкър, при който от време на време правеше по някой друг дребен залог. След като платиха на таксито и повървяха пеш известно време, те се отбиха в малка тясна уличка. Спряха пред бивша офиссграда. Стените и бяха изрисувани с цинични графити, а прашните прозорци не бяха мити с години. Приближиха се до входа и натиснаха последното копче, отгоре на домофона, което бе намазано с розов лак за нокти. Едва след третото позвъняване се чу пращенето на слушалката.

— Моли я няма, изнесе се, педераст такъв…! — изкрещя басов мъжки глас със силен африкански акцент.

Клод се наведе към домофона и прошепна:

— Тебе търся, Али.

След кратка пауза се чу:

— Нали ти казах, че кончето няма да го бъде, но ти настоя. Пари никъде не връщат. Ти, сам заложи на „куцият“ кон!

— Клод Еспиноса съм. Не идвам за никакви курви и кончета, а ти може да изкараш някоя кинта, от онези зелените с няколко нули.

— Така кажи бе, мой човек, аз пък помислих… Отварям.

Али беше арабин от Чад. Сводник, комарджия и организатор на незаконни залагания, правеше всичко за всеки и само за пари.

Механизмът на вратата започна да жужи и тя леко се открехна. Качиха се на втория етаж. Там вече ги чакаше Али. Като препатил стар играч, за всеки случай не бе махнал стоманената верижка от вътрешната страна на вратата.

— На какво дължа тази чест? — като оглеждаше двамата мъже на площадката пред вратата, с едно око попита домакинът.

— Искаме да ни свържеш с един човек, но не е ли по-добре да влезем — с раздразнен тон подхвърли Еспиноса.

След кратко колебание затвори вратата и като махна верижката, я отвори с думите:

— Ама, разбира се, влизайте. Чувствай те се като у дома си.

Дани Блу затвори след себе си вратата и като се облегна с гръб на нея каза:

— Трябва ни някой, който купува скъпи антики. Важното е, да не задава излишни въпроси и да плаща добре и то в брой. Имаш ли такъв човек? — започна направо Еспиноса.