Ада Чумаченко
Човекът от Луната (23) (Повест за великия руски пътешественик Миклухо-Маклай)

Унан-трева

На сутринта всички жители на Тенгум-Мана изпратиха Маклай. Слънцето се издигна високо, но в гората, където влязоха ловците, беше тъмно и прохладно.

Преминаха невисок гребен от хълмове, отново преминаха през реката и пак навлязоха дълбоко в гората. Пътеката вървеше все нагоре и нагоре и прекъсваше в самия край на гората.

Там чакаха вече Маклай. Папуасите, в пълна бойна готовност, със силно опнати лъкове и множество остри стрели, тихо разговаряха помежду си. Всеки от тях имаше по две копия. На главите им, освен пера, се червенееха и някакви големи цветя.

— Гори! Гори вече! — извика някой от тях.

Маклай излезе из гората. По земята, на стотина крачки пред себе си, той видя ивица огън. Тая ивица се движеше. Тя се отдалечаваше. Подир нея оставаше само пепел. Пожарът едва започваше, но гъст дим се издигаше вече високо. От време на време избухваха пламъци на големи езици между кълбата гъст дим. Ловците бавно вървяха след отдалечаващата се ивица огън. Черната обгорена поляна ставаше все по-широка. Туй вървеше наред с Маклай. Той се вглеждаше внимателно във всяка издатина, във всяка точка.

— Бул-бул! — извика той най-после със сподавен глас.

— Бул-бул! Свиня!

Голяма дива свиня, със стърчащи зъби, тичаше право срещу ловците. Измъкнала се от огъня, тя бягаше, разярена и изплашена. Ловците се нахвърлиха с копията си върху нея. Свинята, ослепена от огъня, се носеше право напред. Тя даже вече не ревеше, а нещо клокочеше в гърлото й. Очите й бяха червени, също като че налети с кръв. Вангум й пресече пътя, но тя не мислеше да се отбие, а блъсна ловеца със силните удари на копитата си, мушна го със зъбите си и продължи напред. Тя беше толкова сърдита, че ловците неволно отстъпваха пред нея.

Но Маклай се прицели и гръмна.

Свинята се поклати, но не падна. Тя ръмжеше, като показваше грамадните си зъби. Като събра последните си сили, тя се спусна срещу Маклай, който стоеше най-отпред. Маклай гръмна още веднъж. Огромното тяло се събори на земята.

— Умря! Умря! Край на бул-бул! — завика Туй, като подскачаше на място. — Табуто на Маклай уби бул-бул.

Миклухо-Маклай

Но Маклай стоеше вече на колене при ранения Вангум. Като разкъса ръкава на ризата си, той пристегна здраво окървавената ръка.

— Занесете го внимателно — разпореди се Маклай. — Ако се движи, ще му изтече кръвта.

Вангум отвори очи и погледна Маклай.

— Къде е свинята? — попита той.

— Маклай уби свинята. Сега тя е свиня на Маклай! — завикаха от всички страни папуасите.

— Това е твоя свиня, Маклай! Ние сами ще ти я занесем у дома.

Маклай направи отрицателно движение.

— Тая свиня е за жените и децата от Хоренду. Аз я убих за тях. Нека те бъдат весели и сити.

Туй се засмя и поклати глава:

— Ние няма да вземем цялата свиня. Ние ще ти дадем най-хубавото парче. Маклай също трябва да яде вкусно месо.

Маклай помисли за Олсен.

— Добре — каза той. — Ще взема едно парче.