Ада Чумаченко
Човекът от Луната (14) (Повест за великия руски пътешественик Миклухо-Маклай)

Треска

Маклай запали лампата. Струйка дим се протегна нагоре над малкото червено езиче. Шишето на лампата се клатушкаше насам-натам и не попадаше на място.

Маклай постави недоволен шишето на масата и протегна ръка напред. Ръката му подскачаше от непрекъснато треперене.

— От тая треска скоро нищо няма да може да се прави — сърдито промърмори Маклай. — Хайде, без глупости!

И той отново взе шишето.

— Но не трепери така! — заповяда той на себе си. — Шишето трябва да бъде поставено и аз ще го поставя.

И шишето тракна и влезе на място.

Пламъкът изведнъж стана равен и спокоен и нощта изведнъж почерня още повече.

Тъмните дървета като че се приближиха до дома. Те поставиха клоните си като ръце на оградата на чардака и погледнаха в мъничкия пруст.

„Още ли не се предаваш? — като че питаха те. — Бориш ли се все още?“

— Глупости! — промърмори пак Маклай. — Всякакви глупости влизат в главата. Струва ми се, че започвам вече да разговарям с дърветата. Хубава порция хинин — това ще бъде много по-полезно.

Маклай взе лампата и влезе в стаята.

Обърнат с лице към стената, на леглото лежеше болен Олсен.

Бой лежеше на постеля на пода и викаше нещо в трескаво бълнуване.

Маклай намокри в кофата кърпа и я постави на челото на Бой.

— Проклета страна, проклета страна! — говореше бързо Олсен, като се поповдигаше на постелята. — Искам да си ида в Малмьо. Пуснете ме в Малмьо. Не искам повече да боледувам от треска. Не искам да гледам как умира Бой. Бой непременно ще умре, нима не виждате? Тогава ще останем само двама. И тогава непременно ще ни изядат папуасите. Не искам да ме изядат папуасите.

— Олсен, елате на себе си — тихо каза Маклай. — Зная, че сте болен, но човек е длъжен да се справя с болестта си. Искате ли да пиете?

— Не искам тая топла чорба. Дайте ми студена вода. Искам студена вода! Нали болният човек има право да пие истинска студена вода!

— Сега ще донеса от ручея. Гледайте Бой да не махне мократа кърпа от челото си. Много му е лошо.

— Той ще умре. Казвам ви, че той ще умре. И ние също ще умрем и ще идем по дяволите.

— Лежете мирно, Олсен. Утре ще се събудите и ще се срамувате от малодушието си. И не викайте толкова силно. Наред с вас има също болен. Не забравяйте това.