Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Line of Vision, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мария Неделева, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дейвид Елис
Заглавие: Опасна игра
Преводач: Мария Неделева
Година на превод: 2003
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2003
Редактор: Юлия Петрова; Ангелина Михайлова
ISBN: 954-761-121-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18050
История
- — Добавяне
16
На път за вкъщи от празненството на фондацията шофирам като в мъгла. На автопилот съм — вземам завоите и спирам на светофарите, като почти не забелязвам натовареното движение.
В къщата е студено. Чувствам топлината, излъчваща се от тръбите, но не ми е достатъчна. Оставам с палтото си и се тръшвам на креслото в хола. Включвам местния кабелен канал, който е само за новини. Не съобщават нищо за случая „Райнарт“.
Полицията има ли някакво предположение?
Да, има.
Отварям вестника и препрочитам статията за доктор Райнарт. Никакви нови разкрития. Гърлото ми е болезнено сухо, но не ставам да пия вода. Не мога да се помръдна от креслото.
Вратата се отвори бавно. Тя беше облечена в широк за нея памучен пуловер с лодка деколте, което разкриваше част от раменете й. Рейчъл ме гледаше с изненада, после бавно се усмихна.
— Господин Калиш — изрече тя напевно.
Аз стоях, изпълнен със страст като юноша.
— Съпругът ви вкъщи ли си е?
Тя наклони леко глава с подигравателно подозрение.
— Не — отвърна закачливо. — Всеки четвъртък вечер той прави операция.
— Колко неприятно — отвърнах. Вече знаех, че той има операция тази вечер. Бях се обадил в болницата. — Може ли да вляза?
Тя присви очи.
— Не мисля, че ще е уместно. — Продължава леко да се усмихва.
— Защо?
— Онази вечер беше чудесна…
— Беше повече от чудесна…
— Но беше просто една вечер. Аз съм омъжена все пак.
— Тогава само ще си поприказваме. — Настоях аз.
Тя обмисля думите ми, очите й играят; поласкана е, става й приятно и се изчервява.
— Всъщност никога не съм разглеждал цялата къща.
Тя леко накланя глава напред.
— Ау, каква трагедия!
Тя повдигна вежди.
— Май сте разчитали на нещо.
— По-скоро се надявам. — Забелязвам, че лицето й се смекчи; започвам да я спечелвам. — Само ще си поговорим, Рейчъл. Нищо повече.
— Значи само ще си поговорим — тя се отдръпва от вратата. Очите й ме проследяват, докато влизам.
— Кога свършва операцията? — Попитах. Поглеждайки часовника си. Едва минаваше седем и половина.
— Остава и след полунощ извършва допълнителни операции в четвъртък вечер, за да работи половин ден в петък.
— Всеки четвъртък ли?
— Като по часовник.
Ще съхраня тази информация, помислих си, докато се настанявах в дневната. Рейчъл отиде до ниската масичка. Поставена близо до плъзгащата се стъклена врата. Натисна бутон на масичката и пердето с тихо жужене се спусна пред стъклената врата.
— Веднага се връщам — каза ми тя, като намали осветлението на излизане от стаята. — Налей си нещо за пиене.
Минута по-късно от високоговорителите във всеки ъгъл на тавана се разнесе музика — джаз. Саксофон, тихи звуци на контрабас, на чинели. Разбърках с пръст леда в чашата си с уиски и седнах на дивана. Стаята беше осветена само от една нощна лампа върху масичката; отвън лампата на верандата светеше приглушено зад спуснатото перде.
Чух стъпките й по стълбите. После. Когато стъпи на плочките в коридора, се чу ясно трак-трак. Милостиви боже! Високи токчета. Сякаш беше прочела мислите ми.
Наблюдавах я как влиза бавно в дневната. Беше си сложила пурпурночервен копринен халат, леко разтворен до талията и закопчан единствено там, а под него беше само по бельо.
Оставих непохватно чашата си върху килима и понечих да стана.
— Недей — възпря ме тя строго, размахвайки пръст. Остани там.
Тя отиде до бара и си наля водка, с гръб към мене. Отпи глътка и ме погледна през рамо.
— Готов ли сте, господин Калиш?
Издадох някакъв звук и кимнах.
Тя прекоси стаята до отсрещната стена. Спря и се обърна с лице към мене, без обаче да ме поглежда. Музиката свиреше тихо, саксът надделяваше над равномерния ритъм на ударните. Тя затвори очи, наклони глава назад и прокара пръсти отстрани по тялото си. Бедрата й леко се поклащаха ту на едната, ту на другата страна…
Дъх на добро шотландско уиски излиза от устата ми, която, осъзнавам, е широко отворена. Избърсвам чело е ръкава на палтото си. Мисля да си налея питие, по все още не мога да стана от креслото. Просто зяпам в стената.
„Обичам те“ само това искам да й кажа довечера, си мисля, както се въргалям сега в полупияно състояние. Няма да й кажа, че тя направи живота ми отново истински, страстен, нежен, наелектризиран. Няма да й кажа, че светът без нея не е никакъв свят. Няма да й кажа, че това ме убива.