Кристина Морато
Непокорните диви (36)

Един прекъснат сън

След като разрешила домашните въпроси, организирала живота на децата и преустроила частните помещения, Джаки посветила цялата си енергия на реставрирането на останалата част от Белия дом. Искала да превърне тази емблематична сграда в национален паметник, с който американският народ да се гордее. На нея й се сторило, че президентската резиденция, истински символ на нацията, такава, каквато те я заварили, била необитаемо място без собствен дух. От самото начало Джаки дала ясно да се разбере, че проектът й включва нещо повече от естетическо обновяване; това бил държавен въпрос. „Искам в Белия дом да има оригинални мебели от своето време, а не копия. И да направя от тази сграда музей на американската култура. Искам хората да могат да се възхищават както на оригиналните мебели, така и на американското изкуство. Белият дом е построен през 1790 година, но в него няма почти нищо, което да е отпреди 1948“, заявила тя на една пресконференция.

С преливащо въодушевление Джаки започнала тежката си задача, като се обградила с най-добрите специалисти в изкуството и историята; прибягнала също така до озеленители и градинари. През януари 1961 година първата дама застанала начело на Комитет по изкуствата на Белия дом с председател Хенри Френсис Дюпон, един от най-добрите специалисти по американски антики. Членове били изтъкнати и разполагащи с милиони колекционери на предмети на изкуството от цялата страна. Благодарение на тях Джаки успяла да събере девет милиона долара само за три години. През следващите месеци от мазетата на Белия дом били извадени истински скрити съкровища и предмети с историческа стойност, принадлежали на предишните президенти, като мастилницата на Джеферсън или кожения стол с подлакътници на Вашингтон. Мебели, порцелан и картини от различни епохи били реставрирани най-внимателно. Мебелировката се обогатила, като принос за това имали влиятелни приятели на двойката, а също и от подаръци на граждани от цялата страна, които, щом научили за амбициозното начинание, не се двоумили да съдействат, с каквото могат.

Макар в началото Джон Кенеди да се опасявал, че под влияние на съпругата му Белият дом ще стане „прекалено френски“, той си отдъхнал облекчено, виждайки резултатите. Дори Овалният кабинет, чиито стени според думите на Джаки първоначално били в „зелено като повърнато“, придобил стил и светлина, след като бил боядисан в бял цвят, леко примесен с кремаво. Самият Кенеди придал личен характер на работното си място със снимки на децата, семейни сувенири, акварели и предмети, отразяващи голямата му страст към морето. Накрая на 14 февруари 1962 година първата дама показала на американския народ резултата от реставрацията на историческата сграда. В една телевизионна обиколка за Си Би Ес Джаки Кенеди в ролята на домакиня разкривала пред публиката основните помещения на Белия дом, които камерата снимала, и същевременно обяснявала промените, които екипът по реставрацията бил осъществил.

Предаването било гледано от близо петдесет милиона души и постигнало рекорд по брой на зрители. За първи път госпожа Кенеди се появила сама на екрана и макар малко гласът й да звучал като на момиченце, а тя да изглеждала в известен смисъл смутена от камерата, резултатът се оказал повече от задоволителен. Джаки имала и своите хулители, мнозина били онези, които не се съгласявали с ужасно скъпото хигиенизиране на Белия дом. Критикували я и хората, които смятали, че страната има други приоритети и не е време да се занимават с „лъскане“ на седалището на правителството. При все това идеята, която била проект, финансиран от частни фондове, била силно аплодирана. „Ню Йорк Таймс“ публикувал следното: „Госпожа Кенеди прибягна до творчески методи, за да набере средствата, необходими за обновяването на Белия дом, и по този начин да облекчи данъкоплатците…“. Едно нещо никой не можел да оспори на госпожа Кенеди: тя се била превърнала в най-добрия специалист по връзки с обществеността на Белия дом.

След излъчването на репортажа и противно на желанието й Джаки добила голяма популярност. „Джаки манията“ едва започвала, но била очевидна по витрините на някои магазини, където можели да се видят манекени с нейните черти, а фризьорските салони предлагали на клиентките си подстригване стил „Джаки“. Магазините за прет-а-порте излагали нейните рокли без ръкави с геометрично деколте, следващи линията на тялото, както и палтата й с три четвърти ръкави, изработени от същия плат, и малката й шапка без периферия в комплект с горната дреха. Произвеждали се порцеланови фигури, коледни украси и дори комплекти за маса, вдъхновени от нея. Джаки била една от най-известните, харесвани и фотографирани жени в Съединените щати. Хиляди представителки на нежния пол по света мечтаели да приличат на нея и следвали особения й стил на обличане — класически, сдържан, с нотка модерност, който продължава да е култов и до днес. Джаки се превърнала в модна икона, списания като „Пийпъл“, „Лайф“, „Венити феър“ и „Вог“ наред с други непрекъснато я показвали на кориците си, сякаш ставало дума за холивудска звезда. Но главната роля, която й отредили, смущавала Джаки: „Какво общо има прическата ми със способността на мъжа ми да служи на страната си?“, оплаквала се тя пред близки хора.

На 31 май 1962 година семейство Кенеди направили първата си официална обиколка из Европа, която ги отвела до градове като Париж, Виена и Лондон. Един от най-дългоочакваните моменти за Джаки било посещението им в Париж, града, който я бил очаровал като девойка. За Олег Касини, натоварен със задачата да направи дизайна и да координира целия гардероб на първата дама, която трябвало да присъства на многобройни изяви според натоварения си график — вечери, галасъбития, приеми и културни посещения, този ангажимент бил най-голямото му предизвикателство. Бил решил да облече Джаки „като принцеса“ и несъмнено го постигнал, независимо че за целта им били необходими двайсет куфара. Президентската двойка пристигнала без закъснение на летището в Орли. Там ги посрещнал президентът Шарл дьо Гол, който се обърнал към тях на английски.

От първия миг, в който Джаки слязла по стълбичката на самолета загърната в кокетно палто в бледосин цвят, елегантността и стилът й приковали всички погледи. Откритата президентска лимузина ги закарала в Ке д’Орсе, седалището на Министерството на външните работи, където щели да отседнат по време на цялото си пребиваване. Сърдечният прием на множеството, викащо нейното име и развяващо американски знамена, силно ги впечатлили. Джаки, придружавана от мадам Ивон дьо Гол, се чувствала в свои води в ролята си на първа дама на най-модерната страна в света.

Още на първия официален обяд в Елисейския дворец Джаки, облечена в дискретен костюм от коприна и вълна в бледожълто и шапка към него, седяла до Дьо Гол и имала възможност да покаже възхищението си от френската култура и големите си познания по историята на тази страна. Възрастният Дьо Гол, след като поговорил оживено на френски с нея и очарован от красотата и културата й, казал на Джон Кенеди, че съпругата му познава по-добре историята на Франция от него самия: „Дядо ми и баба ми са французи“, отвърнала Джаки скромно на най-големия галски държавник. „Моите, госпожо, също“, отговорил иронично Дьо Гол. Докато двамата президенти обсъждали държавни въпроси, Джаки, придружена от френския министър на културата — известния писател Андре Малро, посетила замъка Малмезон, резиденцията на императрица Жозефин, музея „Лувър“ и двореца Версай.

На великолепната вечеря на свещи, която Дьо Гол дал на двамата Кенеди в Огледалния салон във Версай, Джаки отново приковала всички погледи към себе си. За този важен момент Касини бил избрал вечерен тоалет на френския дизайнер Живанши от коприна в цвят слонова кост, избродиран с цветя и перли и вдъхновен от мъжките костюми от епохата на Луи XVI. Оригиналната прическа, дело на фризьора й Александър, пък наподобявала фризурите на херцогиня Фонтанж — една от фаворитките на крал Луи XIV, и била украсена с диамантени брошки от „Ван Клиф & Арпелс“. Джаки никога нямало да забрави онази вечер, преминала в такава пищна обстановка, нито забележителния исторически балетен спектакъл, който им предложили след вечерята в театър „Луи XV“. На една пресконференция на следващия ден Джон Кенеди започнал изказването си с фраза, която обиколила света: „Смятам, че трябва да ви се представя: аз съм мъжът, който придружава Жаклин Кенеди в Париж“.

След една седмица, прекарана във Франция, Джаки и Джон продължили пътуването си и заминали за Виена, където президентът се срещнал с най-страшния си враг — със съветския лидер Хрушчов. В разгара на Студената война срещата на двамата държавни глави била много деликатен въпрос и отново очарованието на Джаки помогнало да се смекчи напрежението. Когато на галавечерята в двореца Шьонбрун — лятната резиденция на императрица Сиси, Джаки се появила в розова вечерна рокля по тялото с бродерия от перли, Хрушчов останал зашеметен. А когато по-късно фотографите настояли двамата президенти да се здрависат, съветският ръководител казал, че предпочита да подаде ръка на госпожа Кенеди, и Джаки с усмивка протегнала своята.

Преди да се върнат в Съединените щати, двамата Кенеди посетили Лондон, където вечеряли с кралица Елизабет II и принц Филип. Това бил завършекът на едно пътуване, в което Джаки блестяла със своя собствена светлина. Била постигнала целта си — да докаже, че има качества да бъде съпруга на най-значимия държавен глава в света и да покаже на Джон, че може да му е от голяма помощ при дипломатическите връзки. С културата и очарованието си госпожа Кенеди била запленила най-важните чуждестранни държавни глави. От този момент нататък отношенията й с Джон станали по-близки и Джаки се превърнала в неговия „най-добър политически съюзник“. Убеден в способностите й, президентът нямало да се поколебае да я изпрати като неофициална посланичка и наблюдателка в различни страни, които поддържали трудни, а понякога и много напрегнати отношения с неговата администрация. През март 1962 година съпругата му предприела първото си пътуване до Индия и Пакистан в компанията на сестра си Лий. Двете съседни, но намиращи се в раздор страни, я принудили да бъде много дипломатична.

Джаки не била забравила какво й бил казал нейният приятел Олег Касини при първата им среща: „Имаш велика възможност, възможността да създадеш един нов Версай в Съединените щати“. След триумфалната си обиколка из Европа, тя вече била изгубила срамежливостта си и се чувствала по-самоуверена. Възхвалявана от европейската преса, която се отнесла към нея с голямо уважение и възхищение, сега тя желаела да поласкае най-значимите хора на изкуството и най-важните личности на света. Вдъхновена от пищните дворци, които била посетила, и от изисканите парижки вечери на свещи, поднесени в старинни порцеланови съдове и със златни прибори, решила да придаде нов стил на официалните приеми и да внесе в Белия дом изтънченост, присъща на монархията. За по-малко от три години двамата Кенеди посрещнали седемдесет и четири чуждестранни държавни глави и организирали приблизително шейсет и шест галавечери и приеми. Някои били толкова пищни, че можели да съперничат на приемите, които се давали в двора на Луи XIV.

През следващите месеци Джаки Кенеди се превърнала в съвършената домакиня, като внасяла собствена нотка на изтънченост във всички партита, които организирала. С присъщия си перфекционизъм тя сама се заемала с всички подробности — от списъка с гостите до менютата, подредбата на цветята и протокола на масите. За да създаде една по-непринудена и не толкова официална атмосфера, заместила масите във форма на буквата U с кръгли, с осем души на всяка, украсени с малки букети диви цветя, с дантелени покривки и обикновени стъклени чаши. Джаки имала навика да използва на галавечерите сервиза от Ейбрахам Линкълн и сребърните прибори на президента Мадисън. После наела прочутия френски майстор готвач Рене Вердон, за да може гостите да се насладят на висша гастрономия. Джон тихичко негодувал, защото менютата били само на френски и никога не знаел какво всъщност ще вечеря.

Благодарение на вещата ръка на Джаки Белият дом се превърнал в културен център от най-висока класа — бил място с отворени врати за интелектуалци, музиканти, актьори, художници и политици. Организирали се концерти, балетни и театрални спектакли, четения на поезия. Пау Касалс, Рудолф Нуреев, Ленард Бърнстейн, Игор Стравински и други именити хора на изкуството били посрещани от двамата Кенеди. На приема, даден в чест на френския министър на културата Андре Малро, първата дама успяла да събере на едно място Артър Милър, съпругата му Мерилин Монро — която дошла по изричната молба на Джон Кенеди — Тенеси Уилямс, Елия Казан, хореографа Джордж Баланчин и авиатора Чарлс Линдбърг. Впечатлен от начина, по който го посрещнали, Малро отстъпил „Джокондата“ на Да Винчи на Националната галерия във Вашингтон. В страна, в която не съществува Министерство на културата, госпожа Кенеди брилянтно изпълнявала тези функции.

През юли 1961 година Джаки организирала първата си официална галавечеря в чест на президента на Пакистан Аюб Хан, много необходим приятел на Съединените щати по онова време. За този важен случай на нея й хрумнало да даде вечеря на открито и на свещи в Маунт Върнън. Това символично място на брега на река Потомак, където се издигала резиденция от бяло дърво, обградена от красиви градини, било собственост на първия президент на Съединените щати Джордж Вашингтон. Организирането на вечерята представлявало страхотно логистично усилие за Джаки и помощниците й. На зелената морава била разположила огромна шатра за сто и петдесетте сътрапезници, а под нея били наредени кръглите маси и позлатените столове от салоните на Белия дом. Наложило се да се построи естрада за седемдесет и четиримата музиканти от Националния симфоничен оркестър, които свирили на празника. Храната пристигнала от Вашингтон с хеликоптери, а сребърните прибори и сервизите от фин порцелан дошли във военни камиони. Били необходими три електрически генератора и трябвало да се издигнат подвижни кухни в градината, където новият майстор готвач Вердон да можел да приготви на момента избраното за случая меню.

Вечерята в Маунт Върнън била истински успех и Джон се почувствал горд от съпругата си, но толкова показност предизвикала тежки критики от страна на пресата: „Мнозина са онези, които не приемат манията за величие на госпожа Кенеди и иронизират претенциозното й «бельо от самур»“. На следващия ден Джаки, чужда на критиките и изтощена от усилията, отлетяла за Хаянис Порт, за да си почине през оставащата част от лятото заедно с децата си.

На официални приеми Джаки и Джон се показвали като двама отлични домакини, но в частния им живот нещата стояли по доста различен начин. Ако първата дама полагала усилия да организира вечери и приятелски сбирки, то било, за да забавлява и Джон, който с всеки изминал ден все повече се отдалечавал от нея и се затварял в себе си. Модистът Олег Касини, канен неколкократно в Белия дом, бил свидетел на самотата, в която двамата живеели. В едно писмо до Олег Джаки му казвала така да си направи програмата, че всеки път, когато идва във Вашингтон с моделите на тоалетите, да остава на вечеря, за да „забавлява горкия президент и жена му в тази тъжна Мезон Бланш“. Джаки споделяла на своя приятел и довереник, че животът в Белия дом не е лесен, тъй като почти нямали лично пространство, винаги някой от домашната прислуга или от агентите от специалните служби бил край тях.

С пристигането си в Белия дом Джон ни най-малко не бил променил поведението си и продължавал да добавя към безкрайния списък на любовниците си нови красиви актриси, сред които били Анджи Дикинсън и самата Джейн Мансфийлд. Джаки знаела, че когато през някой уикенд заминавала с децата някъде извън града, Джон имал навика да се възползва от възможността да покани в президентската резиденция своите „приятелки“. Мъжете от тайните служби не само били в течение на извънбрачните му занимания, но и се ангажирали да премахват издайническите следи и да прикриват президента. Джон продължавал да се вижда с Мерилин в Ню Йорк или в Калифорния, а понякога актрисата придружавала президента и в самолета му „Еър Форс Уан“ преобразена — с кестенява перука и големи слънчеви очила.

На 19 май 1962 година по повод четирийсет и петия рожден ден на Джон Демократическата партия организирала галасъбитие в „Медисън Скуеър Гардън“ в Ню Йорк за хиляди симпатизанти. Когато научила, че Мерилин Монро ще участва в празненството, Джаки отклонила поканата. Случилото се в онази вечер е част от легендата. Актрисата, напъхала се в прилепналата си бляскава рокля в прозрачен телесен цвят, изпяла на президента незабравимото си и чувствено „Happy Birthday“. Това била последната вечер, в която са се видели. Девет седмици след прословутото празненство за рождения ден на президента заглавните страници на всички вестници в страната отразили неочакваната смърт на актрисата. Когато журналистите попитали Джаки за трагичната й кончина, тя отвърнала: „Мерилин никога няма да умре“. Всички, които познавали Джаки, знаели, че тя е в течение на изневерите на Джон, но в онзи случай споделила на една приятелка: „Нещата бяха стигнали твърде далеч“.

През април 1963 година Джаки отново била бременна. Решена да се пази, тя ограничила активността си в Белия дом и анулирала заплануваните пътувания. Джон, щастлив от новината, решил да прекара лятото с децата в къща, която бил наел близо до Хаянис Порт. Това лято обаче щяло да се окаже много болезнено и за двамата. На 7 август — пет седмици по-рано от предвидената дата за раждане, госпожа Кенеди трябвало да бъде хоспитализирана и родила преждевременно. Малкият Патрик починал на следващия ден и Джон съобщил тъжната новина на съпругата си. За първи път президентът рухнал пред очите на хората, а Джаки, независимо че този път разчитала на подкрепата на съпруга си, изпаднала в тежка депресия.

След една седмица госпожа Кенеди се върнала в Белия дом, където потърсила утеха в прегръдките на децата си. Сестра й, която била в Атина, твърдо решена да повдигне духа й, помолила приятеля си Аристотел Онасис да я покани на круиз из Средиземно море. По онова време Лий искала да се разведе с мъжа си Станислав Радзивил и имала интимна връзка с Онасис. Въпреки първоначалната съпротива от страна на Джон Кенеди, който не гледал с добро око на това съпругата му да контактува с мъж със славата на Онасис, защото вече мислел за изборите през 1964 година, накрая отстъпил, но при условие че я придружат две доверени лица. Така в началото на октомври Джаки се натоварила на луксозната яхта „Кристина“. За първи път от много време изглеждала спокойна и отпочинала.

През следващите дни тя се радвала на вниманието на домакина им, който направил всичко възможно, за да може госпожа Кенеди да се почувства като кралица на плаващия дворец. Великолепни залези, къпане в морето — снимката на Джаки по бански на палубата на яхтата обиколила света — романтични вечери, шампанско, много хайвер и накрая едно превъзходно колие от диаманти и рубини успели да върнат на Джаки радостта от живота. На 17 октомври с куфарите си, пълни с рокли, подаръци и антики, тя се върнала загоряла и отморена, готова да изпълни за пореден път ролята си на съвършена съпруга на президента на Съединените щати. Именно тогава Джон я помолил да го придружи при официалното му посещение в Далас, Тексас. Двамата били женени от десет години и заедно преминали през тежки изпитания. Най-близките им хора ги намирали за по-свързани от всякога; били станали добър екип.

На 22 ноември 1963 година Джон и Джаки пристигнали на летището в Далас, с намерението да накарат тексаския електорат да се влюби в тях. Случилото се след това е част от историята. Кенеди преминавали през улиците на града в открита лимузина, махайки на хилядите хора, дошли да ги посрещнат. В дванайсет и половина три изстрела сложили край на живота на Джон, който паднал покосен в скута на жена си. Целият свят наблюдавал пряко бруталното убийство на най-харизматичния президент на Съединените щати. Джаки, която в първия момент се опитала да избяга от колата, не престанала да се обвинява, че не е успяла да предпази със собственото си тяло мъжа си и да го спаси. Съсипана от мъка и безпомощност, тя не искала да се отдели нито за миг от безжизненото тяло на Джон. Силата и смелостта й, проявени в дните след бруталното убийство, й спечелили възхищението на цялата страна.

В нито един момент Джаки не рухнала пред очите на хората. В самолета „Еър Форс Уан“, връщайки се във Вашингтон, останала седнала до ковчега на съпруга си, облечена в тоалета на Шанел и с белите си ръкавици, изцапани с кръв. Когато стюардесата я попитала дали желае да се преоблече, Джаки отговорила категорично: „Не, искам целият свят да види какво ми сториха“. При пристигането си в Белия дом започнала да подготвя погребението на мъжа си, като го правела със същия вкус към детайла и с историческа строгост, които винаги била проявявала. Решила тленните останки на Джон Фицджералд Кенеди да почиват в гробището Арлингтън, където са погребани героите от войните. На следващия ден целият свят наблюдавал пряко тържественото погребение, вдъхновено от това на Линкълн. Джаки, цялата в черно и с воалетка пред лицето й, вървяла изправена начело на кортежа, хванала за ръце децата си. Така, след ковчега, извървяла разстоянието от Белия дом до катедралата „Сейнт Матю“, където я очаквали седемдесет и двама държавни глави и правителствени ръководители, сред които и Дьо Гол. Образът на малкия Джон-младши, застанал пред ковчега на баща си, козирувайки, остава завинаги в паметта на хората. Същия следобед, без да променя обичайния си режим, Джаки отпразнувала третия рожден ден на малкото си дете.

След официалните церемонии Джаки решила да изчезне за неопределено време от публичния живот. На 6 декември напуснала окончателно държавната резиденция заобиколена от своите картини на Ван Гог, Матис, Сезан и най-скъпите си предмети на изкуството, които й напомняли за доброто старо време. За известен период живяла в дом, който й бил даден временно. В началото на 1964 година бившата първа дама купила къща с четиринайсет стаи, разпределени на три нива, която струвала цяло състояние за онова време. В новия дом тя се опитала да пресъздаде атмосферата на Белия дом навярно за да пребори огромната носталгия, която я изпълвала. В продължение на една година спазвала дискретен траур и само в броени случаи се е появила на публични места. Била само на трийсет и четири години и сега двете й малки деца били нейният приоритет. В следващите месеци се посветила на каузата да защитава паметта на съпруга си, като се включила в една пътуваща изложба и в създаването на библиотеката мемориал „Джон Ф. Кенеди“ в Бостън, за която успяла да събере десет милиона долара. Преследвана от пресата и мислеща за сигурността на децата си, тя решила да се премести в Ню Йорк, където купила луксозен мансарден апартамент на „Пето авеню“ №1040. В това огромно жилище от петнайсет стаи, разположено срещу Сентръл парк, живяла трийсет години до деня на смъртта си.

Времето минавало и след като се установила в Ню Йорк, Джаки постепенно успяла да събере отломките от живота си. Малко по малко преодоляла дълбоката депресия, в която била изпаднала след смъртта на Джон. Полемичният доктор Якобсон, когото Боб ненавиждал, продължавал да й се притичва на помощ със своите чудодейни рецепти. Но Джаки била привикнала твърде много към успокоителните и другите лекарства и тялото й вече не реагирало на лечения, основаващи се на амфетамини и стероиди. Каролайн и Джон ходели в две престижни католически училища и започвали да водят „нормален“ живот, както майка им винаги е искала за тях. „Те са центърът на моя свят, надявам се и аз да съм центърът на техния. Имам намерение да остана до тях и да не се проваля“, заявява по-късно Джаки. И точно когато започнали да се съвземат, ново нещастие се стоварило върху тях. В ранната утрин на 6 юни 1968 година сенаторът Робърт Кенеди бил убит едва един час след като бил избран за кандидат-президент. В този момент Джаки вече започнала сериозно да се страхува за сигурността на семейството си. „Мразя тази страна и не искам децата ми да живеят повече тук. Ако са решили да убият Кенеди, то децата ми са основната мишена. Искам да замина от тук“, заявила напълно съсипана от смъртта на Боб, неин верен приятел и довереник. Надеждата за спокоен живот и възможността за завръщане на фамилията Кенеди в Белия дом се изпарили със смъртта на Боб.

Ала още веднъж Джаки Кенеди щяла да възкръсне от пепелта. На трийсет и девет години нямала намерение да приеме ролята на „вдовицата на Америка“ за остатъка от живота си и на 20 октомври 1968 година се омъжила за друга могъща, богата и много влиятелна личност: Аристотел Онасис. Американската публика, която преди я обожавала, сега започнала да критикува този съюз, като мнозина смятали, че тя пристъпва към него от користни цели и без капка любов. „Ще те смъкнат от пиедестала“, предупредил я един приятел. „По-добре така, отколкото да умра върху него“, бил нейният отговор. Джаки, чужда на суматохата, предизвикана от решението й, започнала нов етап от живота си заедно с двайсет и три години по-възрастен от нея мъж, който й дал утехата и сигурността, толкова необходими за нея в онзи момент. Бракът й по сметка не бил покрит с рози. Джаки се омъжила за човек, който нямал нито нейните вкусове, нито нейните увлечения, но затова пък плащал дебелите сметки в онзи период тя пазарувала ненаситно, била способна да купи двеста чифта обувки в един ден — и й подарявал прекрасни накити. Като съпруга на Онасис разполагала със сума от 20 000 долара годишно и въпреки това всеки месец изпращала сметки на секретарката на Ари, която трябвало да покрива непредвидени разходи. Когато магнатът умрял на 5 март 1975 година от бронхиална пневмония, Джаки останала вдовица с огромно наследство в банката, но този път решила да започне свой собствен живот, без да зависи от мъжете.

Последните й години навярно са били най-щастливите за нея, защото най-после е правела това, което харесва, без да дава отчет на никого. След години, в които не работила, отдадена телом и духом на прищевките си и на това да се радва на привилегиите си, сега се върнала към предишното си литературно призвание. Установила се в нюйоркския си апартамент и се посветила на пътешествия по света и на издаването на изискани книги и детски приказки за „Дъбълдей“^[1]. До смъртта си работила по три дни седмично като редактор на илюстровани книги и се радвала на внуците си. Срещнала Морис Темпълсмен, признат финансов консултант и търговец на диаманти, който бил най-добрият спътник, с когото да премине през последния етап от бурния си живот. Когато през ноември 1993 година, след падане от кон на едно конно изложение открила, че има лимфом, Джаки организирала чудесен коледен обяд и заминала на ваканция на Карибите. Пет месеца по-късно тя влязла по спешност в болница в Ню Йорк. Щом разбрала, че ракът е спечелил битката, помолила децата си да я оставят да умре спокойно у дома. Предвидлива и старателна както винаги, написала дълго завещание за богатството си, което се изчислявало на 200 милиона долара, и подготвила всички подробности по погребението й в църквата „Сан Игнасио де Лойола“. Избрала грегорианско песнопение и дрехата, която искала да носи в последния си път, и написала списъка на хората, които можели да се доближат до одъра й и да се сбогуват с нея. Преди време вече била решила, че иска да я погребат до Джон Ф. Кенеди и двете й деца — Арабела и Патрик, в Националното гробище Арлингтън.

На 19 май, на шейсет и четири години, Джаки починала в леглото си, заобиколена от децата си, без да успее да разбере защо личният й живот толкова много е интересувал хората. Обожаваният й син Джон-младши — добър журналист и адвокат, който загива на трийсет и осем години при странен въздушен инцидент — е бил натоварен да прочете кратко и вълнуващо комюнике за журналистите, които стояли неотклонно пред дома й: „Снощи в десет и петнайсет майка ни угасна, обградена от приятелите, семейството, книгите, хората и предметите, които най-много обичаше. Умря така, както искаше, затова сме щастливи. Сега е в ръцете на Господ. Изпратени са безброй съболезнования от Ню Йорк и целия свят. От името на семейството искрено благодаря на всички, които реагираха по този начин. Сега, когато вече знаете всичко, разчитам, че ще ни оставите два-три дни на спокойствие“.

Джаки Кенеди Онасис, която през целия си живот се опитвала да съхрани личното си пространство, не могла да избегне след смъртта образът й да се превърне в икона на нейното време, а животът й — в легенда, обсипана със светлини и сенки. „На публиката никога не й омръзваше да чете неща, колкото и тривиални да бяха, за нея и красивите й деца. Превърна се в звезда, в идол. Изглеждаше съвършената съпруга, съвършената майка, съвършената любовница, наистина съвършената жена“, казва един от биографите й. Тази, която приживе бе най-сниманата и будеща възхищение жена, най-изтънчената и загадъчна дама, споделила сърцето си с двама могъщи мъже, продължава да интригува публиката, която никога няма да я забрави.