Кристина Морато
Непокорните диви (12)

Кралицата без корона

Хората нямат и най-малка представа, колко е трудно и изтощително цял живот да въплъщаваш една голяма любов.

Уолис Симпсън

Уолис Симпсън се превръща в легенда, когато любовникът й — крал Едуард VIII, решава да се откаже от трона на империята, чиито владения стигали до Индия, заради нея. Американската преса и дори премиерът Уинстън Чърчил определят историята им като „любовната връзка на века“, макар че времето е щяло да се погрижи да сложи нещата по местата им. Романтичната история на един представителен и очарователен монарх, който се отказва от трона на Англия заради любовта си към разведена американка от плебейски произход, прилича на истинска приказка. В продължение на години те заемат кориците на списанията и публиката следва безкрайното им пищно изгнаничество, като желае един ден британската кралска фамилия да им прости и да им позволи да се върнат в двореца. Това не се случва, не и докато са живи, но благодарение на упорството на принц Едуард двамата почиват заедно в кралското гробище на Фрогмор. Истинска привилегия за една от най-мразените жени на XX век, поне от британците, които я обвинявали за всичките злини, сполетели монархията.

Лоша, коварна, натрапчива, шпионка, леконравна, екстравагантна, например карала да й гладят парите, защото й харесвал шумът на банкнотите, помпозна и повърхностна… са само някои от епитетите, с които била окачествявана тази американска дама с два развода зад гърба си, която, макар и да изглежда парадоксално, никога не е мислела да се омъжва за Едуард VIII. Говори се, че в деня, в който от убежището си в Кан чула речта на краля, в която обявявал абдикацията си, тя, освен че строшила някоя и друга ваза, избухнала в плач от яд и изкрещяла: „Как можа да ми причиниш това?“. Уолис принадлежала към бедния клон на богата фамилия и финансовите несгоди не й били чужди. Тя се чувствала щастлива като любовница на мъж, който я обожавал и я обсипвал със скъпоценни бижута. Не искала повече, стигало й да ходи на изискани празненства, да пътува на луксозни круизи за удоволствие, да танцува до малките часове на нощта по нощните клубове, да показва великолепните си диаманти и рубини и да украсява къщите и дворците, в които живее, без да се ограничава в харченето на пари.

Ала след като принцът на Уелс се запознал с тогавашната госпожа Симпсън, да се ожени за нея, се превърнало в болезнено и натрапчиво желание за него. Никой като нея не се осмелявал да му казва каквото мисли, да го упреква на обществени места и да му дава заповеди, който изпълнявал със скрито задоволство. Едуард, принц като от филмите — с руса коса, сини очи и стройна фигура, бил запленен от една кряскаща, властолюбива жена, която се намирала на ръба на анорексията и притежавала всичко друго, но не и женственост. Жена, която се превърнала в „обществен враг“ на монархията и която била проучвана до девето коляно в опит да бъде убеден монархът, че не е идеалната партия за него. Напразни били обвиненията за тъмното й минало, за неморалния живот, който, предполага се, била водила в Китай, все още омъжена за първия си съпруг — пилот и алкохолик, който я малтретирал. За трийсет и петте години брак херцогът на Уиндзор нито веднъж не се разкаял, че бил изгубил всичко в името на любовта. Малко преди да умре, споделил пред свой приятел: „Херцогинята ми даде всичко, което не можах да имам в семейството си. Даде ми утеха, любов, доброта“.