Кристина Морато
Непокорните диви (32)

Една наранена жена

Оставам с впечатлението, че съм станала обществена собственост. Ужасно е да изгубиш анонимността си на трийсет и една години.

Джаки Кенеди

В онази светла петъчна утрин на 22 ноември 1963 година Джаки Кенеди не знаела, че една ужасна трагедия ще бележи завинаги съдбата й. Току-що се била завърнала в Съединените щати след приятно плаване на яхтата на Онасис и й предстояло да придружи съпруга си по време на официалното му посещение в Далас (Тексас). Към обед, седнала до Джон Фицджералд Кенеди на задната седалка в открита лимузина, усмихващата се съпруга поздравявала многобройната публика, която ги посрещала. Само няколко минути по-късно президентът се свлякъл в скута на жена си, повален от няколко изстрела. Кадрите от убийството обиколили целия свят; Джаки, съсипана от болката и безсилието, с окървавен костюм на „Шанел“, влязла в аналите на историята. „Боб — споделила тя по-късно на своя зет и приятел, — не мисля, че ще мога да го преодолея.“ Най-голямата й утеха били двете й деца — Каролайн и малкият Джон-младши, които щяла да брани като лъвица от упоритото преследване на пресата и скандалите, накърняващи престижа на фамилията.

На трийсет и три години Джаки Кенеди внезапно се била превърнала във „вдовицата на Америка“. Тази привлекателна, образована, изтънчена жена от френски произход, владееща няколко езика, ненавиждала да я наричат First Lady^[1], защото й приличало на името на някой кон, и била нещо повече от модна и светска икона на американското общество от XX век. С очарованието и обаянието си тя помогнала на тогавашния млад сенатор Джон Ф. Кенеди да спечели президентските избори през 1960 година срещу Никсън. През двете години на мандата на съпруга й Джаки успяла да си спечели уважението и възхищението на американския народ. В продължение на онези легендарни хиляда дни тя била „кралицата“ на Камелот, както последователите на Кенеди наричали президентството му.

В продължение на едно десетилетие Джаки и Джон Кенеди въплъщавали съвършената двойка: млади, фотогенични, макар да мразели да ги снимат, бляскави и динамични, те изглеждали създадени един за друг, но всъщност животът им заедно бил истински ад. Джаки изстрадала мълчаливо и с учудваща сдържаност пренебрежението на зълвите си, няколкото аборта, които я довеждали до дълбоки депресии, и мъката да живее с болен мъж, който обаче, независимо от здравословното си състояние не се отказвал от това да покорява женските сърца. Най-известната и подражавана първа дама на Съединените щати в действителност била комплексирана, самотна и лишена от обич жена, която трудно приемала интереса на медиите, за които била като холивудска звезда. Лекомислена, затворена и уязвима за някои, умна и решителна за други — образът, който Джаки била оставила за себе си, бил толкова променлив, колкото и противоречив. Елинор Рузвелт, след като се запознала с нея на един прием, казала: „В нея има повече от това, което се вижда на пръв поглед“.