Кристина Морато
Непокорните диви (18)

Незаконна дъщеря

Официално Ева Дуарте де Перон е родена в пет часа сутринта на 7 май 1919 година в селска къща в полето на чифлика „Ла Унион“, собственост на баща й, на двайсет километра от селището Лос Толдос в Хунин. По-късно, за да може да се омъжи за Хуан Доминго Перон, актът й за раждане бил фалшифициран и мимоходом били махнати две години от възрастта й. Малкото момиче дошло на бял свят подпомогнато от акушерка индианка, която вече била асистирала на майка й и при предишните й раждания, всички станали в домашни условия. Ева Мария Ибаргурен, по-известна като Евита, била дъщеря на Хуана Ибаргурен — жена от скромен произход, занимаваща се с домакинските задължения в чифлика, и на Хуан Дуарте Ечегойен — земевладелец и влиятелен политик от консервативната партия на Чивилкой, град близо до Лос Толдос. Двамата били потомци на френски баски и Евита наследила техния силен и предприемчив характер. Господин Дуарте, каквато била традицията за мъжете от висшето общество в провинцията, издържал две семейства: едно законно — в Чивилкой със съпругата си Естела Грисолия, от която имал три дъщери, и друго — в Лос Толдос с любовницата си Хуана.

На петнайсетгодишна възраст Хуана започнала работа като готвачка в чифлика „Ла Унион“, където приготвяла храната за ратаите в полето. Пъргавото и хубаво момиче скоро станало любовница на господаря Дуарте, по-известен като Ел Баско. От тази извънбрачна връзка, която продължила дванайсет години, се родили пет деца: едно момче и четири момичета. Ева била малкото момиче в семейството и въпреки че цялото село знаело кой е истинският баща на петте деца, Дуарте не признал нито един от своите потомци. При все това поел грижата по тяхната издръжка и ги посещавал често в ранчото близо до чифлика, където им позволил да живеят. Хуана, упорита и високомерна жена, така и не пожелала да приеме ролята на държанка на господаря, взела фамилното име Дуарте и когато живеела в село Лос Толдос, се разхождала гордо с децата си, добре облечена и напарфюмирана.

Хуан Дуарте винаги се отнасял с уважение към любовницата си и се грижел на децата да не им липсва нищо. Ала всичко се променило в първите месеци на 1920 година. Ева не била навършила една годинка, когато чифликчията решил да се върне при законното си семейство в Чивилкой и оставил Хуана в много затруднено финансово положение. Настанали тежки дни за тази борбена жена от скромен произход, която успяла да отгледа многобройната си челяд благодарение на непреклонната сила на волята си. Хуана и децата се преместили в ново жилище в покрайнините на Лос Толдос — на улица „Франция“ (днес улица „Ева Перон“), което имало две стаи и се намирало в близост до железопътната линия. В задната част един малък, зле проветряван навес служел за готвене и за малка градинка. За да издържа децата си, доня Хуана започнала да шие и да поправя дрехи на машина „Сингер“. Хората от селото, които познавали миналото й и знаели, че вече не разчита на подкрепата на Хуан Дуарте, я критикували безмилостно, а съседите не позволявали на децата си да играят с нейните, защото ги смятали за копелета.

Внезапната смърт на баща й е най-травматичното изживяване в детството на Евита. Въпреки че петте деца били израснали без бащина обич, а Ева почти не си спомняла да го е виждала, те изпитвали голямо уважение към личността на Хуан Дуарте. Когато през януари 1926 година доня Хуана научила, че любовникът й е загинал при автомобилна катастрофа, тя решила да отиде на погребението. Искала децата й да си вземат последно сбогом с баща си, макар да знаела, че присъствието й нямало да бъде добре прието от законното семейство. Облякла всички в най-строги траурни дрехи и се отправила с тях към дома на починалия в Чивилкой. Дъщерите на покойника не допуснали Хуана да присъства на бдението, но на децата, които плачели безутешно пред вратата на къщата, позволили да се помолят няколко минути пред ковчега. Дали им и възможност да следват погребалния кортеж, но смесени с тълпата, а не да вървят непосредствено след ковчега. Всички тези унижения останали дълбоко запечатани в паметта на Ева, която тогава била само на шест години.

Евита изобщо не приела факта, че е незаконна дъщеря. Това положение й се струвало несправедливо и решила да се бори срещу него, когато порасне и разполага с власт. Като съпруга на президента Хуан Доминго Перон се заела да прокарва закони, премахващи дискриминацията на извънбрачните деца. В спомените си никога не споменавала къде е протекло детството й, нито отваряла дума за финансовите несгоди, през които преминало семейството й. Ева научила от майка си да не пада духом пред нещастията и винаги да продължава напред. От ранно детство започнала да усеща необходимостта да се бори срещу социалната несправедливост. „От всяка възраст пазя спомен за някоя несправедливост, която ме разкъсваше отвътре и ме караше да се бунтувам“, пише в спомените си тя.

Когато баща й починал, Ева Мария била слабо и мълчаливо момиче, с тъмна гъста коса, която контрастирала с прозрачната й кожа. По това време вече й харесвало повече да играе като актриса и да декламира пред публика, отколкото да ходи в началното училище, в което майка й я била записала. Последвалите две години след смъртта на господин Дуарте били много трудни за Хуана и децата й. Никога не им липсвала храна, но Ева, сестрите й и брат й трябвало да помагат на майка си, като работят в кухните на някои близки богаташки имения. Именно тогава Ева открила за първи път ужасното социално неравенство, което съществувало в Аржентина. Връщайки се назад към детството си, по-късно тя пише: „Спомням си много добре, че често изпадах в униние, щом си давах сметка, че в света има бедни и богати; и най-странното е, че не ми беше толкова болно от съществуването на бедните, колкото от факта, че в същото време има богати. Така започна моят бунт“.

Когато Ева била на единайсет години, майка й решила да се преместят в Хунин — малък провинциален град на трийсет километра от Лос Толдос. Първородната дъщеря — Елиса, си била намерила работа в пощенската служба и доня Хуана си помислила, че и другите деца също ще успеят да започнат работа. Говори се, че семейство Дуарте натоварили цялото си имущество на един камион и заминали през нощта, защото дължали пари в селото. Доня Хуана не сбъркала и скоро след като се установили в града, големите й деца започнали да изкарват прехраната си. В началото на 1931 година единственото момче — Хуан, красноречив и симпатичен младеж, бил нает като търговец на „козметични продукти «Гереньо»“ и изкарвал добра заплата. Семейството постепенно процъфтявало и майката на Евита спряла да шие, за да се посвети на по-доходно занимание. Вдовицата на Дуарте, както била известна на всички, отворила скромен пансион, където на обяд предлагала вкусно меню в двора. Липсвала конкуренция и търговията потръгнала по-добре, отколкото тя очаквала. Така благодарение на доходите, с които вече разполагало, през 1934 година семейството успяло да се премести в по-просторна къща и да започне да води живот без финансови притеснения.

Спокойният и чист град Хунин с павираните си улици, добре осветените магазини, многоетажните сгради и кина се сторил на Евита като истински сън в сравнение с ада на Лос Толдос. До края на началното си образование тя била посредствена ученичка, която често отсъствала от училище. Но още тогава била напълно наясно, че не искала да е като майка си. Мечтаела да е актриса и скришом изрязвала снимките на холивудски звезди от трийсетте години, които се появявали в списанията „Синтония“ и „Радиоландия“. Ева не била особено атрактивна девойка — слабовата, с тъжен поглед, тъмнокоса, с късо подстригана коса и неприветливо лице. Никой не си представял тогава, че „грозното патенце“ на класа ще се превърне в хубав модел с дълга чуплива руса грива и ще позира за най-престижните модни списания. Нямала и голям драматичен талант, макар според учителките й да влагала голяма страст в декламирането, като дори успявала да разплаче съседите, когато рецитирала стихотворения на Рубен Дарио и Бекер.

Независимо от младостта си Ева била съвсем наясно, че не иска да е типичната домакиня като другите си сестри. Те си били намерили съпрузи сред младите ергени, които преминаващи през къщата за гости, управлявана от майка им. На доня Хуана би й харесало най-малкото момиче в семейството да остане при нея и да й помага в пансиона, който тогава държали на улица „Сан Мартин“. Но амбициозната й дъщеря имала други планове за бъдещето. Тайно мечтаела да е като канадската актриса Норма Ширър, която се родила бедна, но после успяла в Меката на киното: „Бях се примирила с положението си на жертва. Нещо повече, бях се примирила с баналното монотонно съществуване, което ми се струваше безплодно, но неизбежно. Нямах никаква надежда, че ще мога да избягам… При все това дълбоко в себе си не се бях истински примирила. И моят «голям ден» най-сетне настъпи“.

Преди Ева да изпълни мечтата си и да замине за голямата столица, се случило събитие, което дълбоко я белязало. Според аржентинската историчка Лусия Галвес през 1934 година Евита и нейна приятелка станали жертви на сексуална агресия от страна на двама младежи, които ги поканили да прекарат с тях един уикенд в Мар дел Плата. Когато напуснали Хунин, колата, с която пътували, отбила от пътя и момчетата опитали да ги изнасилят. Възможно е да не са успели да го сторят, защото за отмъщение ги захвърлили напълно голи в покрайнините на града. Както и за другите унижения, на които била подложена в ранните си младежки години, Ева никога не споменала този болезнен епизод от живота й, когато по-късно се опитвала да пробие като актриса в Буенос Айрес.

Съдбата на Ева се променила в началото на януари 1935 година, когато един популярен четирийсет и няколко годишен певец на танго — Агустин Магалди, известен като „сантименталния Гардел“, отседнал в пансиона на семейство Дуарте. Легендата разказва, че щом се запознала с Магалди, младата кандидат-актриса веднага го помолила да я отведе със себе си в Буенос Айрес. Повечето биографи отбелязват, че след като убедила майка си, Ева стегнала багажа си и тръгнала с певеца след второто негово представление. Дори и да е било така или пък да е заминала придружена от самата доня Хуана, както твърдят сестрите й, истината е, че Ева Мария, решена да покори столицата, напуснала Хунин в първите месеци на онази година. Нямала пари, образованието й било по-скоро оскъдно, едва можела да пише правилно, а тепърва трябвало да доказва таланта си. На 2 януари 1935 година Евита пристигнала на гара „Ретиро“ в Буенос Айрес. Била на петнайсет години, единственият й багаж бил малък мукавен куфар и имала сто песос в джоба си. Не била съвсем сама, брат й Хуан или Хуансито, както тя го наричала, се бил установил преди една година в града, където отслужвал военната си повинност.

За провинциално момиче, като Ева, Буенос Айрес, при това Буенос Айрес през трийсетте години, бил истински блян. Разположен на брега на река Ла Плата, градът бил артистичната столица и културната мека на целия континент. Големият полис, „който никога не спял“, имал двайсет и пет театъра, почти дузина радиостанции и три филмови продуцентски къщи. За жителите си, които наричали себе си портеньос^[1], столицата била латиноамериканският Париж; град с елегантни сгради, разкошни магазини, широки булеварди, добре поддържани градини и кокетни кафенета със столове и маси на открито. Когато пристигнала, Евита наела стая в пансиона „Само за госпожици“ на улица „Кориентес“, където били съсредоточени по-голямата част от театрите, кабаретата и салоните за празненства на града. Скоро обаче неоновите светлини отстъпили пред суровата действителност: Ева нямала артистичен опит, обличала се зле и говорела с груб акцент, характерен за хората от село. Ден след ден обикаляла баровете и сладкарниците, където собствениците на театрални трупи и продуцентите правели интервюта с кандидатите. Външността не й помагала особено, била много слаба и нямала извивки (пълнела сутиените си със стари дамски чорапи и вестници).

През следващите месеци на Ева се наложило да търси начин да преживява по евтини пансиони и хранейки се със сандвичи. Брат й Хуан — младеж, обичащ веселия живот и с вид на красавец и ухажор, се опитал да я убеди да се върне в Хунин. Но Ева била много упорита и не преставала да повтаря, че един ден ще бъде най-голямата артистка на Аржентина. До настъпването на този ден трябвало да се примири с епизодични роли и унижения, които правели характера й още по-силен. На 28 март 1935 година успяла да се пребори за ролята на прислужницата в комедията „Госпожата на семейство Перес“. Въпреки че произнесла само три думи: „Масата е сервирана“, това бил нейният професионален дебют. След него последвали малки роли в пиеси, които се задържали едва по седмица на театралния афиш. През лятото на 1936 година за първи път тръгнала на турне из провинциите с пиеса със заглавие „Смъртоносна целувка“. Заплащането било много ниско — второстепенна актриса вземала между 60 и 100 песо, а една обикновена рокля струвала 50 — и обичайно играели по две представления на ден и по три в неделя.

Никой не знае със сигурност от какво е преживявала Ева в първите години, прекарани в Буенос Айрес. Във време, в което почтените момичета не работели в театър и импресариите се възползвали от наивните кандидат-артистки, не е трудно да си представим, че толкова млада и неопитна е преминала през не едно горчиво преживяване. Веднъж отишла на гости на известния испански театрален продуцент Пабло Суеро, който й бил дал роля в пиесата „Часът на момичетата“ от Лилиан Хелман. Щом научила, че Суеро подготвя нова продукция, тя отишла в театър „Астрал“, за да търси работа. Импресариото, навъсен и агресивен мъж, възмутен от появата й, излязъл във фоайето, където го чакала актрисата, и пред всички започнал да я засипва с обиди. Когато Ева му казала, че само искала да провери дали няма някоя роля за нея, Суеро отговорил грубо: „Остави ме на мира, това, че съм спал с тебе, не означава нищо“.

Евита никога не споменавала този горчив период от живота си на интервютата, които давала вече като съпруга на президента Перон, и дори забранявала на журналистите да я питат за миналото й на актриса. Хулителите й не се поколебали да опетнят обществения й образ и твърдели, че в зората на кариерата си е работила като проститутка, за да не умре от глад. Няма доказателства за последното, но в началото на 1937 година Ева, почти навършила осемнайсет години, вече много добре знаела как да се оправя с мъжете, за да извлече полза за себе си. От този момент нататък тя била свързвана с дълъг списък от важни личности — главни редактори на списания, писатели на радиосериали, импресарии и военни, които й отворили вратите на затворения артистичен свят.

Най-известната й връзка е с Емилио Карстулович, главния редактор на списание „Синтония“, в когото се влюбила хлапашки. В онази 1937 година списанието, което толкова пъти била чела и изрязвала в Хунин, организирало конкурс за нови лица. Евита се представила в редакцията добре облечена и гримирана и щом се запознала с Емилио — журналист, трийсет години по-възрастен от нея, привлекателен, рус и със сини очи, веднага била запленена от него. Връзката им продължила кратко, защото Евита го преследвала навсякъде, дори когато ходел с приятелките си на делтата на Тигре, и без предварително предупреждение се появявала по всяко време на денонощието в офиса му. Карстулович се отървал от нея, като й дал малка роля в първия си филм — „Вторите вън“; в него тя дебютирала с артистичното име Ева Дуранте.

Евита, която тогава била на осемнайсет години, завинаги запазила хубав спомен от главния редактор на „Синтония“, според някои биографи Емилио Карстулович заедно с Перон бил една от двете й големи любови, въпреки че страстта, която изпитвала към него, не била споделена. Малко след това любовно разочарование тя срещнала човек, който щял да я закриля, без да иска нищо в замяна. Това била Пиерина Деалеси. През 1938 година тази известна аржентинска кино и театрална актриса, която имала собствена трупа, била за Евита като по-голяма сестра: „Веднъж моят агент ми каза, че има едно момиче, което се нуждае от работа. Накарах да ми го доведат. Ева беше прозрачна, веднага ми стана ясно. Наехме я срещу жълти стотинки. Работехме седем дни в седмицата, като в неделя изнасяхме четири представления едно след друго… Евита пиеше мате, но тъй като имаше крехко здраве, аз й добавях малко мляко. Беше толкова слаба, че не знаеше на кой свят е. От глада, недоимъка и занемареността ръцете й винаги бяха влажни и студени. Въобще тъжна картинка… Ядеше съвсем малко. Мисля, че никога в живота си не е яла, както трябва“, припомня си госпожа Деалеси пред един журналист.

Истинската популярност споходила Ева през юни 1941 година, когато подписала договор, според който в продължение на пет години щяла да работи изключително във всички радионовели, спонсорирани от фирма „Гереньо“, собственици на прочутия „Хабон Радикал^[2]“. В следващите месеци тя предавала по радио „Аржентина“ и радио „Ел Мундо“ мелодрами със заглавия като „Любовта се роди, когато се запознахме“ и „Обещания за любов“, които очаровали домакините. В края на 1943 година радио „Белграно“ я наело, за да представи поредицата „Героини на историята“, посветена на известни жени от миналото. В продължение на два часа всеки ден Ева Дуарте с прекалена драматичност и с ужасна дикция давала живот на императрица Жозефин, на Мария Антоанета или на кралица Елизабет I. Поредицата, написана от историка Франсиско Муньос Аспири, който по-късно щял да пише първите й политически речи, станала много популярна в цялата страна. Евита печелела добри пари и си наела удобен апартамент на улица „Посадас“ №1567, срещу офисите на радио „Белграно“ в изискания квартал „Ла Реколета“.

Към 1943 година скромната селска девойка от Лос Толдос се била превърнала в една от най-високоплатените радиоактриси за времето си. Въпреки че продължавала да изглежда като свито и обикновено момиче и по всеобщо мнение била лоша актриса, тя имала добри и влиятелни приятели във висшите кръгове. Държавният преврат в Аржентина на 4 юли издигнал на власт група генерали от армията. По онова време Ева била приятелка на полковник Анибал Имберт — новия министър на далекосъобщенията. Когато слухът стигнал до ушите на собственика на радио „Белграно“, той не се подвоумил да вдигне чувствително хонорарите на звездната радиоводеща. Останалите актриси били възмутени и само чакали Имберт да се отегчи от нея, за да станат свидетелки на шумното сгромолясване на колежката си по радиовълни. Популярната и амбициозна актриса обаче била на път да срещне мъжа, който щял да я изведе до най-големи висоти и да я облече във власт, която дори не била и сънувала.

Ева се запознала с Перон, един от мозъците на военния преврат, на благотворително мероприятие в полза на жертвите от земетресението в Сан Хуан, което се провеждало на стадион „Луна Парк“ в Буенос Айрес. В онази вечер на 22 януари 1944 година той присъствал на събитието в компанията на Рита Молина — певица и негова приятелка. Ева била облечена в елегантна дискретна черна рокля, която комбинирала с дълги ръкавици и впечатляваща бяла шапка с пера. Не се знае много добре как актрисата е успяла да се промъкне в президентската ложа, където се намирал Перон, и да седне на празното място до него. Ева, която много добре знаела каква власт има този непринуден военен с внушителна фигура, не си губила времето. В края на вечерта Перон я поканил да вечерят и анулирал всичките си ангажименти, които имал с организаторите на мероприятието. „Говорихме безспир, за какво ли не… все едно се познавахме открай време. Той (Перон) ми каза, че харесва решителните жени. Никога няма да забравя това“, спомня си по-късно Евита. Вечерята продължила до понеделник сутринта, когато Ева се върнала в апартамента си на улица „Посадас“ с правителствена кола; били прекарали уикенда заедно в дървена къща на делтата на Тигре.

В автобиографичната си книга „Причината да живея“ (словосъчетание, с което имала предвид Перон и го споменавала във всичките си речи) Ева описва своята първа среща с военния по следния начин: „Застанах до него. Навярно това му направи впечатление и когато можеше да ме чуе, успях да му кажа по възможно най-ясния начин: «Ако каузата на народа, както заявявате, е и ваша собствена кауза, колкото и далеч да трябва да отидете в саможертвата си, винаги ще бъда до вас, докато издъхна»“. Дори и да не му е казала тези високопарни слова, по-присъщи за евтините романи, които толкова й харесвали, истината е, че в онзи ден животът й се променил завинаги. През 1944 година Хуан Доминго Перон е бил начело на две важни организации — Секретариата на войната и Секретариата на труда и социалното осигуряване, и е бил силна фигура във военното правителство. Ева пуснала в действие чара си и не го оставила да й се изплъзне.

Мнозина аржентински дами смятали Хуан Доминго Перон за „най-добрата партия в страната“. Бил вдовец, нямал деца и винаги ходел добре облечен и парфюмиран; имал усмивка на киноактьор и дълбок глас и носел косата си сресана назад и фиксирана с гел. Перон бил мъжествен, с атлетичен вид и хубава осанка, понеже бил висок метър и осемдесет, не оставал незабелязан. Макар след смъртта на съпругата му да не била известна нито една негова сериозна връзка, той никога не е криел слабостта си към младите жени с вид на малки момичета. Когато Ева се запознала с него, той живеел с една тийнейджърка — Мария Сесилия Юрбел, по прякор Пиранята, пробив на актриса като нея, която военният представял за своя дъщеря, но всъщност била негова любовница. След смъртта на Евита през 1952 година Перон съжителствал в резиденцията „Оливос“ с друго момиче — Нели Ривас, което било на тринайсет години.

Ева споделя, че полковникът я запленил с речите си по радиото, в които защитавал най-онеправданите и се обявявал за социална справедливост. „Аз съм само обикновен войник, на когото се падна честта да защитавам работническата класа на Аржентина“, повтарял неведнъж Перон. А Евита, която се чувствала свързана с тази маса от бедни и безпомощни хора, защитавани от военния, не след дълго се превърнала в неговата най-вярна застъпница. От своя страна Перон, не толкова пламенен колкото нея, разказва в спомените си, че бил омагьосан от добротата и абсолютната преданост — много рядка добродетел в средите, в които се движел, на онази непозната млада жена. Биографите са единни, че връзката им е била от взаимен интерес и белязана от прекомерната амбиция и на двамата. Евита обаче успяла да накара Перон — навярно защото му се отдала с религиозно обожание — да се влюби в нея по начин, по който никога дотогава не го бил правил.