Кристина Морато
Непокорните диви (35)

Джаки, първа дама

На 20 януари 1960 година четирийсет и две годишният Джон Кенеди обявил официално пред пресата, че е избран за кандидат на демократите за президент на Съединените щати. Джаки обаче съвсем не се зарадвала на постижението му, а си помислила, че завинаги е изгубила съпруга си. Ако спечелел изборите, Джон щял да принадлежи на американския народ и отношенията със съпругата му щели да бъдат студени и напрегнати. Независимо от това останала до мъжа си по време на цялата шеметна надпревара по пътя му към Белия дом. В частния самолет на Джон, кръстен „Каролайн“ в чест на дъщеря им, двамата Кенеди са изминали заедно хиляди километри из цялата страна. Били месеци на истинска лудост, както си спомня Жак Лоу, официалният фотограф на Кенеди: „Започвахме деня в шест и половина сутринта в Ню Йорк, после отивахме в Бостън, Чикаго и в още два града, накрая приключвахме в Калифорния в два часа сутринта. Бяхме присъствали на три обяда, без да имаме време да хапнем нещо“. Само през 1960 година Джон е изминал повече от сто хиляди километра със самолет и е произнесъл приблизително петстотин речи.

През тези маратонски кандидатпрезидентски пътувания мнозина журналисти се питали как Кенеди с неговите сериозни здравословни проблеми издържа на този френетичен ритъм. Ако се разберяло, отговорът щял да сложи край на възможностите на младия сенатор да стигне до президентството. Както твърдят повечето му биографи, сред които Марк Саймън и Дейвид Хейман, Джон имал голяма зависимост към медикаментите, дължаща се на хроничните болки в гърба, но бил пристрастен и към леченията на доктор Макс Якобсон. Този немски лекар със спорна репутация, който живеел в Ню Йорк и бил известен още като доктор „Филгуд“ (доктор „Чувствам се добре“), през седемдесетте години бил известен с „чудодейните“ си стимулиращи инжекции, особено с амфетамини, и с витаминозните си коктейли. Сред клиентите му имало важни личности от света на киното и политиката, като Марлен Дитрих, Тенеси Уилямс, Труман Капоти.

Доктор Макс Якобсон и съпругата му Нина придружавали инкогнито президента Джон Кенеди и съпругата му при повечето им официални пътувания. Никой не им обръщал внимание, те пътували в различни самолети и винаги се настанявали близо до президентския апартамент, за да са на разположение по всяко време на денонощието. Джон и Джаки възнамерявали да използват услугите на този лекар през целия президентски мандат: „Нямаха друг избор. Подложени на убийствено обществено напрежение, жертви на собствените си безпокойства, не им оставаше нищо друго, освен да се справят с положението. И Джон, който винаги е страдал от ужасни болки в гърба, за първи път в живота си се чувстваше облекчен. Двамата все повече зависеха от медикаментите, които им даваше Якобсон, но тогава не осъзнаваха какво е клиничното изражение на тази зависимост“, пише Кристофър Андерсън в книгата си. Със своите спорни методи на лечение Макс Якобсон щял да помогне и на Джаки, склонна към депресии, да понесе най-болезнените моменти от живота си, като бруталното убийство на съпруга й. През 1975 година Макс Якобсон бил замесен в голям скандал и бил обвинен в отравянето на няколко свои пациенти. В резултат му било отнето разрешителното за практикуване.

Когато отново забременяла и навлязла в петия месец, Джаки се оттеглила дискретно от кампанията. Искала да избегне повтарянето на трагедията, случила се през 1955 година, и с благословията на Джон решила, че този път няма да го придружи на конгреса в Лос Анджелис. През юли, спокойна и щастлива, тя останала в Хаянис Порт и следяла конгреса по телевизията. Целият клан Кенеди придружил Джон в Лос Анджелис, където сенаторът намерил време да отиде и на партитата, организирани от приятелите му в Холивуд Франк Синатра, Дийн Мартин, Сами Дейвис-младши и Тони Къртис, и да се види насаме с Мерилин Монро, изпаднала в отчаяние в онзи период, защото Ив Монтан бил решил да не разтрогва брака си с актрисата Симона Синьоре. Макар и далеч, чрез сестра си Лий, която присъствала на конгреса на демократите с втория си съпруг — полския принц Станислав Радзивил, Джаки била в течение на случващото се там. Не изглеждала разстроена от връзката на Джон с експлозивната Мерилин, на която гледала като на поредната любовница, но ако отношенията им стигнели до пресата, тя щяла истински да се разгневи. Мисълта да бъде публично унизена била непоносима за нея.

На 13 юли 1960 година партията на Джон го избрала да я представлява на президентските избори срещу кандидата на републиканците Ричард Никсън. Дебатите по телевизията били решаващи за крайния резултат. Фотогеничността на Джон, който заставал със загорелия си, изкусителен и непринуден вид пред камерите, завладяла американците. От този момент нататък Джаки нямало да стои дискретно на втори план, а щяла да застане решително на политическата арена. Вече не само му давала съвети, когато двамата били сами, но и се осмелила да държи речи пред публика, защитавайки постулатите на мъжа си. В страна на малцинствата младата и стилна госпожа Кенеди, която говорела прекрасно италиански и испански, радвала хората, обръщайки се към тях на собствения им език. Патриархът на клана Кенеди не се бил излъгал; Джаки се била превърнала в идеалната съпруга и спътница на политика, който с всеки изминал ден се оказвал все по-близо до Белия дом.

На 8 ноември 1960 година Джон Фицджералд Кенеди станал трийсет и петият президент на Съединените щати. От този миг нататък животът на Джаки направил скок, чиито измерения тя още не осъзнавала. Малко след това, когато била първата дама и пресата следяла всяко нейно движение, Джаки се оплакала: „Имам усещането, че съм се превърнала в обществена собственост. Ужасно е да трябва да изгубиш анонимността си на трийсет и една години“. През следващите два месеца и половина семейният им дом в Джорджтаун, Вашингтон, служел за главен щаб на младия и енергичен екип на политика. „Къщата винаги беше пълна с хора, случваше се да изляза от банята и да се натъкна на Пиер Селинджър, говорителя на Кенеди, който ми предлагаше пресконференция в спалнята“, ще заяви Джаки след време.

Две седмици след изборите Джаки отново постъпила по спешност в болница заради кръвоизлив. За разлика от всякакви прогнози тя родила второто си дете, което нарекли Джон-младши. Бебето изпълнило с неописуемо щастие майка си, която изживявала с мъка и паника всяко раждане. Джон Кенеди се намирал във Флорида и новината го сварила на борда на частния му самолет. „Никога не съм до нея, когато има нужда от мен“, казал той на един от сътрудниците си. Джон се прибрал при съпругата си на следващия ден и тогава успял да вземе в ръце сина си. Поради ниското му тегло — 2,8 кг, се наложило новороденото да прекара шест дена в кувьоз. Джаки се намирал на прага на смъртта и й били необходими няколко месеца, за да се възстанови.

В същия ден, в който Джаки Кенеди излязла от Университетската болница в Джорджтаун на инвалидна количка, госпожа Айзенхауер — вече бившата първа дама, й предложила да посети Белия дом. Джаки искала да отклони поканата, защото чувствала, че няма да й стигнат силите, за да обхожда безкрайните коридори на президентската резиденция, но накрая трябвало да приеме. Помолила обаче за едно нещо: при пристигането й в Белия дом да има инвалидна количка на нейно разположение, за да я ползва, ако се наложи. Джаки, бледа и изтощена, издържала двата часа, през които продължило посещението, поздравявала домашната прислуга и позирала усмихната пред фотографите. По-късно признава, че не се осмелила да поиска от Мами Айзенхауер инвалидната количка, въпреки че за нея се оказало истинско мъчение да стои права толкова време. Следващите две седмици прекарала със семейството си в къщата на Кенеди в Палм Бийч, като си почивала в леглото, възстановявайки се от цезаровото сечение и мислейки как да превърне президентската къща в обитаемо за тях място.

На четирийсет и шест години Джон Ф. Кенеди бил най-младият американски президент и първият католик в историята на Съединените щати, който стигал до Белия дом. Джаки не била най-младата жена на президент, това отличие принадлежало на съпругите на Джон Тейлър и Гроувър Кливланд, но пък била най-хубавата и най-млада първа дама на XX век. От момента, в който станало известно избирането на Джон, пресата отдала изключително внимание на президентската двойка и прекрасните им малки дечица. Много скоро най-могъщата нация на света е щяла да бъде представлявана от най-привлекателните и медийни съпрузи в историята. Джаки, винаги ревностна към личния си живот, е знаела, че оттук насетне всички погледи ще бъдат насочени към нея, и е нямала намерение да разочарова мъжа си.

В началото на декември, докато още лежала в болницата в Джорджтаун, Джаки помолила да се обадят на модиста Олег Касини, за да й предложи някои модели предвид задаващите се съвсем скоро ангажименти. Оставал само един месец до встъпването на съпруга й в длъжност и до нейното превръщане в притегателен център на всички погледи. След началната церемония идвало ред на официалните приеми, държавните пътувания и бляскавите вечери. Джаки имала много малко време да се посвети на себе си, а трябвало да бъде на висотата на обстоятелствата. Олег Касини, роден в Париж и живеещ в Ню Йорк от 1936 година, бил първият създател на прочутия „look“ на първата дама и внесъл нов стил в живота на Белия дом.

В своите мемоари модистът Олег Касини си спомня първата среща с Джаки в болничната стая. Госпожа Кенеди била обградена от скици, рисунки и тоалети на най-добрите дизайнери тогава. Почти всички били избрали модели от своите колекции, за да облекат привлекателната първа дама на Съединените щати. Но Касини, който бил дизайнер на големите холивудски звезди, имал нещо друго наум: „Не направих подбор от моята колекция. Създадох концепция за нея. Говорих й така, сякаш е киноактриса, и й казах, че се нуждае от сценарий. Казах й следното: «Искам да си най-елегантната жена на света. Мисля, че трябва да създадеш стил, твой собствен стил, трябва да създадеш собствена тенденция, а не да следваш нечия друга»“. За Касини Джаки Кенеди имала съвършената визия за някои „много семпли, почти архитектурни“ тоалети, които са щели да бележат цяла една епоха.

Когато видяла двайсетте скици и някои от мострите на платове, представени й от модиста, когато изслушала и наставленията му, Джаки разбрала, че е открила човека, способен да обнови не само нейната визия, но и стила на самия Бял дом. Преди да си тръгне, той й казал: „Имаш велика възможност, възможността да създадеш един нов Версай в Съединените щати“. Олег Касини се превърнал в личния й дизайнер в продължение на три години, като всяка година създавал сто тоалета специално за нея, подражавани от хиляди жени по целия свят. За по-малко от месец той организирал екип от специалисти по тъкани и цветове и осем шивачки, който щял да работи единствено за Джаки. Модистът винаги имал на свое разположение модел с точните мерки на първата дама: 90-66-96 и височина 1,70 м. Патриархът Джо Кенеди бил този, който плащал без съпротива високите сметки за дрехите на снаха си.

За Касини Джаки Кенеди била непрестанен извор, който го изпълвал с вдъхновение за неговите творения: „Когато мислех за нея, виждах силуета на йероглиф: главата в профил, раменете широки, ханша тесен, шията стилизирана и осанката на кралица. С нейните очи на сфинкс приличаше на класическа египетска принцеса: Нефертити“. Запазените писма до Олег Касини от хилядата дни, в които е живяла в Белия дом, показват една взискателна и капризна Джаки, за която въпросът с гардероба се е превърнал в приоритет. „Увери се, че никой няма същата рокля, която имам аз… искам моите да са оригинални и никоя нисичка и закръглена госпожа да не се разхожда с рокля като моята“, заявява тя в едно писмо от 13 декември 1960 година.

Олег разбрал отлично какво желае Джаки, а то ясно се виждало в кратките думи, които изрекла след първото си интервю: „Облечи ме така, все едно Джон е президентът на Франция“. Впоследствие модистът щял не само да създаде прекрасни рокли, палта и костюми, но и щял да отговаря за всички аксесоари, кожи, шапки, чанти и обувки. Касини подбирал неща от други известни дизайнери, като Коко Шанел, която между другото казвала, че в света няма по-зле облечен човек от Джаки Кенеди, Диор, Живанши, Бергдорф Гудман, Пиер Карден, Густав Тасел и Доналд Брукс. Блузите и панталоните на Валентино, оригиналните му шапки, роклите на Живанши, шаловете на Хермес, костюмите на Шанел, ботушите на Вогъл, огромните слънчеви очила, герданите на три наниза от изкуствени перли марка „Кенет Джей Лейн“, саката на „Хънтсмен“, прибавени към късата й естествена гъста коса, създават стил, който вдъхновявал американките през шейсетте години.

След като продали къщата в Джорджтаун, за да се преместят в президентската резиденция, Кенеди наели вила във Вирджиния като втори дом. Там Джаки можела да прекарва уикендите с децата и да язди, без рояк журналисти да следят всяко нейно движение. Къщата, наричана Глен Ора, обградена от сто и шейсет хектара просторни полета и гори, се превърнала за Джаки в убежище, в което се криела от напрежението на Вашингтон. За удоволствието плащали сумата от две хиляди долара на месец, която никак не била за пренебрегване. През 1963 година Джаки убедила съпруга си да построи немного далеч от Глен Ора нова къща — Уексфорд, където можела да язди и да ловува. Едва успели да й се порадват преди убийството на Кенеди.

След Елинор Рузвелт никоя първа дама не била изпъквала на обществената сцена. Джаки създала собствен стил и скъсала с традиционната представа за съпруга на президент, посветена на откриването на болници и ходенето на обеди само за дами. В действителност госпожа Кенеди била много по-различна от предишните обитателки на Белия дом. Била образована, изтънчена и модерна, без да престава да бъде майка и образец за съпруга. Танцувала туист, играела тенис, плувала и била превъзходна ездачка. Освен това се обличала с елегантността и изискаността на европейска принцеса. Списание „Лайф“ по онова време вече говорело за влиянието на Джаки върху американската мода: „Постепенно привържениците на модата, създадена от срамежливата и красива първа дама, правят истинска революция. Без да иска, госпожа Кенеди се превърна в звезден топмодел на цялата страна“.

На 20 януари 1961 година брачната двойка Кенеди станала център на внимание за милиони хора. След обилен снеговалеж през нощта над улиците на Вашингтон на следващия ден, Джон Кенеди се заклел като президент в Капитолията пред внимателния поглед на съпругата си. Джаки, седнала между госпожа Айзенхауер и лейди Бърд Джонсън, се отличавала с младежкия си вид сред останалите дами, загърнати в дебели кожени палта, които съвсем не ги правели по-стройни. Новата първа дама, без да се съобразява с ниските температури, била облечена в елегантно и семпло вълнено палто в бежов цвят със самурена яка в комплект с кожен маншон. Аксесоарите боти, дълги ръкавици и шапка „pill-box hat“, наречена така, защото имала форма на кутийка за хапчета, били старателно подбрани за случая. За първия танц в чест на встъпването в длъжност на съпруга й Джаки се появили със зашеметяваща дълга бяла рокля от сатен с три четвърти ръкави, с корсет в стил принцеса и широки поли, дело на Касини, която възпроизвела истинска сензация сред присъстващите. Още от първата публична поява на Джаки в онази ледена зимна утрин при встъпването в длъжност на съпруга й както акредитираната преса, така и американският народ били съгласни, че пред тях е най-елегантната първа дама на света.

След началната церемония Джон и Джаки се пренесли да живеят в Белия дом и там започнали техните хиляда дни „на вино и рози“, за които са изписани реки от мастило. Самотата и липсата на уединеност са били високата цена, която е трябвало да плати съпругата на президента на Съединените щати. Много неща се променили в живота й и едно от тях било постоянното присъствие на мъже от тайните служби, следващи нея и децата й като голяма сянка. Джаки с ужас разбрала, че всеки член на президентското семейство има кодово име за агентите от тайните служби: Джон бил „Лансър“, Джаки била „Лейс“, Каролайн се казвала „Лирик“, а малчуганът на дома Джон-младши бил „Ларк“.

После идвала и пресата, с която Джаки поддържала отношения на любов — омраза. На една пресконференция след настаняването й в Белия дом някакъв репортер я попитал с какво храни кучето си Клипър, и тя отговорила, без да се двоуми: „С месо от журналисти“. Джаки не можела да понесе, че от оградата, опасваща градините на президентската резиденция, журналистите я дебнели по всяко време на денонощието с обективите си и че хората по улицата крещели имената на децата й, които все още живеели далеч от суматохата заради тяхното присъствие. Била толкова ревностна към личния си живот, че един близък сътрудник в Белия дом заявил: „Ако й бяха позволили, щеше да нареди да издигнат крепостна стена около Белия дом и да изкопаят ров, пълен с крокодили“.

Когато Джаки Кенеди в компанията на тогавашната си домакиня госпожа Айзенхауер посетила Белия дом на булевард „Пенсилвания“, тя почувствала, че светът потъва под нозете й. С обичайната си ирония казала на частната си секретарка: „Боже мили, та това е най-ужасното място на света! Толкова студено и мрачно като тъмницата на Лубянка^[1]… Не издържам мисълта, че с децата ми трябва да се преместим в тази страховита сграда“. Госпожа Айзенхауер навярно била научила за реакцията на Джаки и по-късно заявила пред журналистите: „Тя е твърде млада и има намерение да промени всяко едно от помещенията на тази сграда. Сигурна съм, че с нейното идване ще настъпят много изменения в Белия дом“. Бившата първа дама, живяла осем години в старинната президентска резиденция, не си представяла преустройството, което госпожа Кенеди щяла да осъществи. Джаки искала да превърне новия си дом в уютно, елегантно и изтънчено място дори и да се налагало да изхарчи цяло състояние за целта си.

Докато почивала в Палм Бийч със семейството си, Джаки Кенеди започнала да изучава старателно планове и снимки от Белия дом, като запомняла всяка една от стаите и салоните до най-голяма подробност. Проучила и историята на Белия дом и неговите изтъкнати наематели, обитавали го през годините. За Джаки семейството било приоритет и първото нещо, което направила, било да трансформира частните помещения на втория етаж в удобно и модерно място за живеене. Само за три месеца и с помощта на известната нюйоркска декораторка Хелън Париш направила онези „тъмни, неудобни и ужасни“ стаи неузнаваеми. Двете заедно изучили плановете на всяко помещение и прегледали безкрайния инвентар от мебели, картини и старинни вещи, които се намирали там от построяването на сградата през 1790 година и тънели в прах в мазето. Джаки искала да внесе повече светлина и топлина във всички помещения и го постигнала благодарение на светлите цветове, букетите свежи цветя по масите и в ъглите, пухкавите мокети и огъня в камините. Превърнала стените в художествена галерия, в която наредила оригинални пейзажи на Сезан, акварели на известни американски художници и индиански картини. Частният салон на семейство Кенеди представлявал смесица от френски и американски стил. Било светло пространство с широки прозорци и стени, покрити с кремав плат. Старинните мебели — едно двойно канапе под ориенталски стенен гоблен, две масички на един крак от черешово дърво, една нощна порцеланова лампа, два аплика в стил Луи XV и библиотека от бял бор, придали на салона интимна и уютна атмосфера. Именно там двойката посрещала приятелите си и членовете на семейството. Този салон, както казвала Джаки, е „нашият частен Джорджтаун“.

За да се отърве от безличната столова, разположена един етаж над кухнята, поради което всички ястия пристигали студени на масата, Джаки наредила в новите помещения да построят кухня, обзаведена с последните технологии, и една по-практична и светла трапезария. Благодарение на упоритостта и изтънчения й вкус Белият дом, една чисто административна сграда преди, се превърнал в модерно жилище от шейсетте години. Неуморно повтаряла пред пресата: „Всичко в Белия дом трябва да има причина да съществува. Би било истинско кощунство просто да го украся поновому, дума, която ненавиждам. Той трябва да бъде реставриран и това няма нищо общо с декорацията“.

Една от натрапчивите мисли на Джаки от момента, в който влязла в президентската резиденция, била да опази детството на сина си и дъщеря си: „Не искам децата ми да се възпитават от войска детегледачки и от мъже от тайните служби“, заявила тя веднъж. За първи път от началото на XX век две деца обитавали Белия дом и Джаки искала те да се чувстват удобно. На третия етаж на сградата организирала училище, в което можели да ходят Каролайн и още шестнайсет деца — синове и дъщери на служители и приятели. Близо до Овалния кабинет заповядала да построят детска площадка на открито с дървени люлки, пързалки и тунели. Малката Каролайн трябвало само да изкачи една стълба след закуска, за да се присъедини към другарчетата си в училището и в игрите. По този начин и Джон, чийто натоварен график не му позволявал да прекарва цялото време, което му се искало, с децата си, можел да избяга от някое събрание и да се види за малко с дъщеря си и сина си. Изглежда, президентът въобще не бил притеснен, че малките играели край него, докато той пишел някоя реч или ръководел събрание. Снимките на децата, лазещи по килима в Овалния кабинет пред разнежения поглед на президента, показвали на света, че в Белия дом са настъпили нови времена.