Мери Хигинс Кларк
Под кожата ми (75)

73.

Джордж Къртис пристигна в имението на Пауъл в три и половина. Бяха го помолили да е с вечерното облекло, както е бил на галавечерта. Имаше подобен костюм в гардероба си. Понеже беше топло, носеше бялото си сако, ризата и папийонката на закачалка.

Преди да отиде в клуба да играе бридж, Изабел му обърна внимание:

— Според теб любовната ти връзка е била добре прикрита, но не допускаш ли, че щом аз съм подозирала, не е изключено и друг да се е досещал? Защо не и самият Робърт Пауъл? Бъди предпазлив и гледай да не попаднеш в капан. Ти имаш най-сериозния мотив Бетси да умре.

Целуна го, махна му и се настани в колата.

— Изабел, кълна ти се… — подхвана той.

— Знам — прекъсна го тя. — Но не забравяй: не се налага да убеждаваш мен, а и не ми пука, ако си го направил. Просто не се оставяй да те хванат.

Температурите бяха леко спаднали, но продължаваше да е много горещо. Джордж паркира на алеята, взе закачалката с дрехите и се отправи към задната врата на къщата. Там цареше оживление. Снимачният екип бе насочил камерите към предварително определени места в градините. Очакваше там да стоят абсолвентките, докато той говори с Алекс Бъкли на преден план. Знаеше, че понякога за фон ще използват и кадри, заснети по време на галавечерта.

Лори Моран се приближи още щом го видя.

— Благодаря, че приехте да участвате, господин Къртис. Ще се постараем да не ви бавим. Защо не влезете вътре, при другите? Тук е прекалено горещо.

— Идеята не е лоша — съгласи се той.

Прекоси верандата с колеблива походка и влезе в къщата. Завари четирите абсолвентки в основната трапезария. Вечерните им рокли бяха реплики на тоалетите от галавечерта. Дори умело положеният грим не скриваше напрежението, изписано по лицата им.

Не му се наложи да чака дълго. Асистентката на Лори — Грейс — дойде и покани момичетата да излязат. Той ги последва. Те наподобяваха по-скоро статуи и образуваха фона, на който щяха да го заснемат. Чудеше се за какво ли мислят; чудеше се дали всичките не се чувстват като него през онази нощ. „Бях ужасен, че Бетси разполага със силата да разруши брака ми точно когато децата, за които мечтаехме с Изабел, бяха на път да се появят. Алисън трябва да е била огорчена. Загуби стипендията заради дарението на Роб. Понякога пазарувах в супермаркета, където работеше баща й, и той винаги се хвалеше колко усилено учи тя…“

Нямаше човек в града да не е чувал версията на Мюриъл: Бетси й откраднала Роб и за всичко била виновна Нина.

Носеха се слухове за отчаяното желание на Клеър да бъде на общежитие във „Васар“, но и Бетси, и Роб категорично възразили. „Грешни пари, особено след като разполага с такъв красив дом“, обясняваше Бетси.

Бащата на Реджина се бе самоубил, след като инвестирал в начинание на Робърт…

Всяко от момичетата, независимо от овладяния си външен вид, положително е изпитвало огорчение през онази вечер. А от следващия ден, в продължение на двайсет години, ги е съпътствало постоянно подозрение.

Джордж Къртис изпита дълбок срам. „Аз се върнах тук след галавечерта — спомняше си той. — Беше около четири часа. Стоях на това място. Знаех къде е спалнята на Бетси. Бях се побъркал от страх, че Изабел ще поиска развод, ако Бетси й каже за нас. Но после видях нечия сянка да се движи в спалнята на Бетси. Имаше светлина в коридора и когато вратата се отвори, бях почти сигурен, че съм различил кой е.

Продължавам да мисля, че знам кой е бил. Знам кой е бил! Когато откриха тялото на Бетси, исках да го изоблича, но как щях да обясня присъствието си тук по онова време? Нямаше да мога. Но ако бях разкрил какво съм видял, всички останали нямаше да живеят в такъв ад цели двайсет години.“

Чувството за вина го задушаваше.

Алекс Бъкли се приближи.

— Готов ли сте да се потопите в спомените, господин Къртис? — попита той весело.