Мери Хигинс Кларк
Под кожата ми (51)

49.

Във вторник сутринта стана както обикновено в шест и половина и прокара нежно устни по челото на Изабел, като внимаваше да не я събуди. Изпитваше отчаяна потребност да я докосне. Често се бе будил през нощта и я бе прегръщал. Ала гузният спомен нахлуваше в ума му: „И Бетси винаги носеше сатенени нощници. — Следващата му мисъл бе: — Изабел, за малко да те загубя. Щях да изгубя щастливия живот, който водя с теб и децата ни от близо двайсет години“.

Този нов живот започна от деня на галавечерта, когато Изабел му съобщи за предстоящата поява на близнаците. Невероятната новина бе последвана от искането на Бетси да й даде двайсет и пет милиона долара, за да не разгласява любовната им връзка. „Нямах нищо против да й платя — помисли си Джордж, — но това щеше да е само началото на следващите й заплахи да каже на Изабел.“

Такива мисли се въртяха в ума му, докато се къпеше и обличаше и после слезе в кухнята да си направи кафе. Отнесе чашата до колата, постави я в стойката и пое към офиса — международната централа на „Храни Къртис“ — на петнайсетина километра от Ню Рошел.

Обичаше този час и половина, който прекарваше сутрин сам в офиса. Тогава успяваше да се съсредоточи върху важните писма и електронната поща от районните си мениджъри по цял свят. Но днес това не му се удаваше. След като прегледа изключително благоприятните доклади за приходите, единствената му мисъл бе, че лесно ще намери начин да плати на Бетси и да прикрие трансакцията, без да събуди подозрения.

Но не можех да й имам доверие — се въртеше неспирно в главата му.

Около девет офисът започна да се пълни. Той поздрави с обичайната любезност дългогодишната си секретарка Ейми Хюс и бързо й изреди на кои имейли иска незабавни отговори. Съзнаваше обаче, че е прекалено разсеян, за да се съсредоточи достатъчно. В единайсет и половина звънна вкъщи.

— Някакви планове за обяд? — попита той Изабел, която вдигна телефона.

— Нямам — отвърна тя веднага. — Шарън ме покани на голф, но днес съм в мързеливо настроение. Излегнала съм се на верандата. Луис приготвя гаспачо и салата с пилешко. Съблазнява ли те?

— Много. Тръгвам веднага.

Когато мина край бюрото на Ейми, й съобщи да не го чака следобед. Тя го изгледа изненадано.

— Нали умелият оратор, който винаги успява да омае публиката, не се притеснява за предстоящото интервю?

— Май да — опита се да се усмихне Джордж.

Краткият път изведнъж му се стори безкрайно дълъг.

Изпитваше такова нетърпение да види Изабел, че заряза колата пред къщата, бързо изкачи стъпалата, отвори входната врата със замах и почти изтича по дългия коридор към задната страна на къщата. Преди да отвори стъклената врата на верандата, се спря и погледна. Изабел седеше на шезлонг с книга в ръце. На миналия си рожден ден навърши шейсет години; чупливата й коса вече бе посребряла — сега я носеше по-къса. Прическата чудесно подчертаваше класическите й черти, резултат на поколения култивирани гени. Предците й бяха пристигнали с „Мейфлауър“. Стройното й тяло вече имаше загар. Босите й крака бяха кръстосани в глезените.

В продължение на минута Джордж Къртис изучаваше красивата жена, негова съпруга от трийсет и пет години. Бяха се запознали на бал с танци, организиран от четвъртокурсниците на „Харвард“. Изабел беше дошла с приятелки от колежа „Уелзли“. „С влизането си в залата ме зашемети — спомни си Джордж. — Но когато за пръв път се срещнах с родителите й, те не останаха очаровани. Биха предпочели семейството ми да е натрупало състояние на Уолстрийт, а не от продажбата на хотдог и хамбургери.

Какво ли щяха да кажат майка й и баща й, ако знаеха за любовната ми връзка със съпругата на най-добрия ми приятел? Щяха да посъветват Изабел да се отърве от мен.“

И ако Изабел беше узнала, макар и бременна с близнаците, щеше да ме зареже, помисли си той.

И сега би го направила, мина му през ума, докато плъзгаше вратата, за да излезе на верандата. Чула звука, Изабел вдигна глава и се усмихна топло.

— Аз или менюто те вдъхнови да си дойдеш за обяд? — попита тя, след като се изправи и го целуна.

— Ти — отвърна Джордж разпалено.

Луис, готвачът им, изнесе на верандата поднос с два студени чая.

— Радвам се, че ще обядвате вкъщи, господин Къртис.

Луис работеше за тях от двайсет и две години. Преди това беше главен готвач в ресторант наблизо. Веднъж, докато те вечеряха там, той се приближи към масата им:

— Търсите нов готвач, както разбрах.

— Да. Сегашният се пенсионира — потвърди Джордж.

— Бих искал да се опитам да заема мястото му — продължи Луис. — Тук предлагаме предимно италианска храна, а аз съм завършил Кулинарния институт в Хайд Парк. Гарантирам, че мога да ви предложа богат избор на ястия.

„Не ни подведе — помисли си Джордж. — Дори приготвяше пресни пюрета за близнаците като малки, а по-късно им позволяваше да «помагат» в кухнята.“

Джордж седна на стол до Изабел. Луис постави едната чаша до него, но той го помоли:

— Луис, би ли сменил чая ми с „Блъди Мери“?

Веждите на Изабел се стрелнаха нагоре.

— Не е типично за теб, Джордж. Да не би да се притесняваш за интервюто с Алекс Бъкли?

Той изчака вратата към верандата да се затвори, преди да й отговори:

— По-скоро ми е неловко, отколкото притеснено. Цялата идея за това предаване ми е странна. Имам чувството, че не цели да оневини хората, а да докаже, че някой от групата е виновен за смъртта на Бетси.

— Някой като теб ли, Джордж?

Джордж Къртис се вторачи в жена си и усети как кръвта му се смразява.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Дочух интересния ти разговор с Бетси на галавечерта. Бяхте се отдръпнали, но ви последвах. Стоях зад палмите, поставени за украса. Дори не допускаш колко високо говореше ти.

Джордж Къртис осъзна как кошмарът, от който се страхуваше, се сбъдва. Нима Изабел ще му каже, че сега, когато близнаците са пораснали, тя иска развод?

— Изабел, нямаш представа колко съжалявам. Моля те, моля те — прости ми.

— Вече съм го направила. За толкова глупава ли ме мислиш, та да не се досетя за връзката ти с онази никаквица? Когато чух разговора ви, реших, че няма да те загубя. Да, бяхме се отчуждили и донякъде бях виновна аз. Не бях склонна лесно да ти простя, но се радвам за решението си тогава. Ти се оказа чудесен съпруг и баща и аз много те обичам.

— През всичките тези години толкова се притеснявах и се чувствах така гузен — сподели Джордж с разтреперан глас.

— Знам — отвърна Изабел суховато. — Това беше моето наказание. О, ето го Луис и твоето „Блъди Мери“. Определено имаш нужда от него.

Боже, мислех си, че познавам жена си, помисли си Джордж Къртис. Пресегна се бързо и взе чашата, която Луис постави пред него.

— Луис, готови сме да обядваме — уведоми го Изабел и отпи от студения чай.

Луис тръгна към кухнята, а Изабел подхвана:

— Джордж, едва ли единствено аз съм чула как заплаши Бетси да я убиеш, ако ми съобщи за аферата ви. Както ти споменах: не си даваше сметка колко високо говореше. Когато се прибрахме и си легнахме, заспах в обятията ти. Събудих се в четири, а ти беше изчезнал. Мина час, преди да се прибереш. Предположих, че си гледал телевизия долу. Винаги го правиш, ако се събудиш и не можеш пак да заспиш. Когато чух, че Бетси е била удушена, се молех на Господ, ако ти си убиецът, да не си оставил следи, които ще те изобличат. Ако по време на заснемането на предаването сега се появи нещо, ще се кълна, че не си напускал леглото през онази нощ.

— Изабел, нали не вярваш…

— Джордж, живеем само на няколко преки от тях. До тяхната къща се стига пеша за пет минути. Наясно си с разпределението. Откровено казано, не ми пука дали си я убил. Знам, че си можел да си го позволиш, но не виждам причина да платиш двайсет и пет милиона долара на онази уличница.

Докато Джордж придърпваше стола й, за да седне тя на масата, Изабел продължи:

— Толкова те обичам, Джордж. А и близнаците те обожават. Не казвай нищо, което ще развали това положение. Ето го и Луис със салатата. Обзалагам се, че си гладен. Нали?