Мери Хигинс Кларк
Под кожата ми (73)

71.

След интервюто с Реджина Лори и Алекс сравняваха впечатленията си.

— Прекалено суров ли бях? — поинтересува се Алекс.

— Не мисля — отвърна Лори бавно. — Но след финала едва ли някой ще се усъмни дали е имало предсмъртно писмо. Защо би го взело едно петнайсетгодишно момиче?

— Имаш твоя теория, убеден съм — засмя се Алекс. — Забелязах, че когато ме питаш какво мисля, вече си изградила собствено мнение по въпроса.

— Признавам се за виновна — усмихна се Лори. — Реджина не е искала майка й да узнае какво пише в бележката. Така виждам нещата аз и смятам, че е било свързано с Бетси. Например — баща й е имал връзка с нея. Реджина описа родителите си като „сродни души“, нали помниш?

— Това повдига друг въпрос. Ами ако Бетси е повлияла на бащата на Реджина да вложи всичките си капитали в начинанието на Пауъл? Това не й ли дава основание да накаже Бетси?

— Ако бях на нейно място и бях загубила родителите си и всичко налично заради Бетси Пауъл, бих извършила убийство — кимна Лори. — Уверявам те — бих!

— Само така мислиш — поправи я Алекс. — А как преценяваш речта на Робърт Пауъл по време на обяда? Според мен блъфира, но ако някой от присъстващите на масата е убил Бетси Пауъл, може да повярва на заплахата му. Той играе опасна игричка.