Мери Хигинс Кларк
Под кожата ми (25)

23.

Алекс Бъкли се спусна към Нина и се наведе над нея. Провери пулса й и се увери, че диша.

След първоначалното си шокирано мълчание наскачаха и другите. Мюриъл, силно пребледняла, стисна ръката на Робърт Пауъл, а после коленичи до дъщеря си.

Клепачите на Нина потрепериха.

— Добре е — констатира Алекс, — но се нуждае от въздух.

— Бетси… — простена Нина. — Бетси…

Лори се извърна и погледна Клеър, която не бе помръднала от прага. Стори й се, че забелязва победоносно изражение на лицето й. Лори бе разглеждала достатъчно снимки на Бетси, за да е наясно, че Клеър нарочно е направила всичко възможно, за да подчертае удивителната прилика с майка си.

Алекс взе Нина на ръце, отнесе я в кабинета и я сложи да легне на дивана. Другите го последваха. Джейн дотича с мокър пешкир и го постави върху челото на Нина.

— Някой да извика лекар! — изкрещя Мюриъл. — Нина, Нина, кажи ми нещо!

— Бетси… — промълви отново Нина. — Тя се върна.

Мюриъл обгърна лицето на дъщеря си с ръце.

— Нина, бебче, всичко е наред.

С рязко, напористо движение Нина отблъсна майка си.

— Не ме докосвай — просъска тя с разтреперан от емоции глас. — Махни жалките си ръце от мен. — В следващия миг се разрида. — Бетси се върна от мъртвите. Бетси се върна от мъртвите…