Мери Хигинс Кларк
Под кожата ми (24)

22.

Лио Фарли минаваше с колата пред къщата на Робърт Пауъл с нормална скорост. По никакъв начин не желаеше да привлече вниманието. Ако по някаква причина обаче го спрат, щеше да покаже старателно прибрания в портфейла документ, който удостоверяваше, че е пенсиониран полицай от Нюйоркското управление.

При тази мисъл неволно се усмихна. „Татко, всички полицаи в района те познават. Години наред ти заставаше пред камерите, когато се огласяваше сериозно престъпление.“

Вярно беше, призна Лио. Началникът му, по онова време главен комисар, предпочиташе да стои настрана от светлината на прожекторите.

— Ти говори, Лио — все казваше той. — Умееш го.

При поредното минаване забеляза, че алеята в съседство на Пауъл е преградена с верига, за да не влизат нежелани превозни средства. Завесите не закриваха изцяло прозорците, но все пак бяха спуснати. На алеята нямаше автомобили и като цяло витаеше затишие — знак, че обитателите не са вкъщи.

Върху пощенската кутия стоеше името на собственика — Д. Д. Адамс. Лио го провери в Гугъл, а после го потърси във Фейсбук. Хрумването му даде резултат. Намери снимка на Джонатан Джей Адамс и съпругата му, както и съобщението до приятелите им, че са във вилата си в Ница и прекарват чудесно. Смайващо е как хората доброволно споделят всевъзможна лична информация, помисли си Лио. Ако беше престъпник, това щеше да го улесни изключително много да влезе в къщата и да я ограби безпрепятствено.

Паркира на десет преки, близо до железопътната гара, и като се престори, че тича за здраве, се отправи обратно към Олд Фарм Роуд. Захвана се с тичане, когато започна да води Тими до училище. Така запълваше част от времето, докато го прибере след часовете. Сега възнамеряваше да се върне на мястото, което избра за свой наблюдателен пост.

На ъгъла обаче го спря патрулна кола. Полицай ветеран седеше до шофьора.

— Инспектор Фарли, какво правите тук? Мислех, че не напускате територията си.

Беше жизнерадостен сержант — член на оркестъра от гайди, който редовно свиреше на празници от рода на Деня на свети Патрик в Манхатън.

Лио го поздрави и веднага се осведоми дали Ед Пен е все още началник на полицията в Сейлъм Ридж.

— Разбира се — потвърди сержантът. — Ще се пенсионира догодина.

Лио премисли. Първоначално не възнамеряваше да твори с местната полиция, но сега това му се стори добра идея.

— Бих искал да го видя.

— Влизайте тогава. Ще ви откараме до управлението.

Пет минути по-късно Лио обясняваше на комисар Едуард Пен защо тича за здраве по улиците на Сейлъм Ридж.

— Както знаеш, застреляха зет ми Грег Моран, а убиецът заплашил внука ми, че майка му и той са следващите.

— Помня случая, Лио — кимна Пен.

— Дъщеря ми пък е продуцент на риалити шоуто за абсолвентската галавечер.

— Впечатляваща жена е, Лио. Трябва да се гордееш с нея.

— Наречи го предчувствие, но нещо около предаването ще се обърка.

— И на мен така ми се струва — обяви Пен суховато. — Бях тук преди двайсет години, когато се обади икономката и истерично съобщи за смъртта на Бетси Пауъл. Решихме, че става въпрос за инфаркт, и повикахме линейка. Пристигнахме на място и заварихме спалнята пълна с хора. Не само Робърт Пауъл, но и четирите абсолвентки и икономката. Всичко беше с краката нагоре. И — естествено — повечето улики от местопрестъплението бяха заличени.

— Как реагира Пауъл тогава? — поинтересува се Лио.

— Блед като платно, учестен пулс, в шок. Винаги й носел кафето сутрин и именно той я открил. Но сигурно си чел във вестниците.

— Да — отвърна Лио.

Докато разговаряха, неволно попиваше познатите гледки и шумове на полицейския участък: паркираните служебни коли отвън, кабинета на сержанта, коридора към арестантските килии.

На Лио му липсваше работата — да бъде част от силите на реда в Ню Йорк. Постъпи в полицията веднага след завършването на колежа. Не желаеше никаква друга кариера и нито за миг не бе съжалявал.

Ако не се бе пенсионирал като първи заместник-комисар той щеше да оглави службата. Но това нямаше значение. Най-важно бе да попречи на Синеокия да изпълни заканата си.

— Доста силно ги притиснахме по време на разпитите — припомни си Пен. — Никоя от тях обаче не се пречупи. Все си мисля, че го е извършила една от тях, но е възможно и външен човек да се е промъкнал. Присъствали са много хора и всеки в официално облекло е можел да се присъедини незабелязано. Икономката твърди, че преди да си легне, е заключила всички врати, но някой е отключил тази на кабинета към верандата и я е оставил отключена. Оказа се, че две от момичетата — Реджина и Нина — излизали на няколко пъти, за да пушат.

Лио беше запознат с всичко това.

— Значи подозренията ти падат върху някое от момичетата, а?

— Бяха прекалено спокойни. Очаквах да са по-разстроени. Дори дъщерята на Бетси беше доста овладяна. Никоя не пророни сълза нито в спалнята, нито през последвалата седмица.

— Някоя от тях имала ли е мотив?

— Ами Бетси и дъщеря й били толкова близки, че Клеър ходела и се връщала от „Васар“, вместо да живее на общежитие в колежа. След като инвестирал в начинание на Пауъл, бащата на Реджина се разорил и се обесил. Тогава Реджина била на петнайсет. Именно тя го открила увиснал на въжето. Но и самата й майка настояваше и повтаряше, че Пауъл го предупредил да вложи толкова, колкото може да си позволи да загуби. Майката на Нина — актрисата Мюриъл Крейг — излизала с Пауъл, но при разпита твърдяла, че били само приятели и когато той срещнал Бетси, и двамата излизали и с други. Остава Алисън Шефър. Но тя ходела с футболната звезда Род Кимбъл и се омъжила за него четири месеца по-късно. Няма видим мотив. Що се отнася до Робърт Пауъл, по всеобщо мнение той бил съсипан от смъртта й и името му никога повече не било свързвано с друга жена.

— Ако не е някой незабелязано вмъкнал се, тогава остава само икономката — пресметна Лио.

— И тя няма мотив. Бетси я познавала от времето, когато била разпоредителка. Знаела, че е добър работник и отличен готвач. Бетси не се чувствала удобно в присъствието на предишната икономка на Пауъл. Била наета от предишната съпруга на Робърт и двете никак не си допадали. Така, вместо да чисти гримьорни, Джейн заживяла в собствен апартамент към имението и получавала висока заплата. Бетси постоянно повтаряла колко я цени.

— Значи е дело на външен човек — заключи Лио.

Началник Пен се замисли.

— Когато тези шестимата се съберат отново заедно, има вероятност на бял свят да не се появи нещо ново. Прикрилият се извършител би се погрижил и сега да не събуди никакви подозрения, но пък някой от другите може да ни съобщи „спестена“ информация. Четох във вестниците, че Алекс Бъкли, големият адвокат, ще интервюира всички пред камера. Идеята е всяка абсолвентка да убеди националната аудитория в своята невинност.

Лио усети, че е време да разкрие защо тича за здраве в Сейлъм Ридж, на близо трийсет километра от дома си.

— Никога не ми е допадала идеята тези хора да бъдат събрани отново, за да се пресъздаде убийството. Нали ти е известно, че ние, ченгетата, имаме предчувствия.

— Естествено. Нямаше да имаме късмет без тях.

— Е, имам предчувствие — доста силно при това. Убиецът на зет ми, Синеокия, както го нарече внукът ми, ще се възползва от създалата се сега идеална обстановка, за да убие дъщеря ми. — Без да обръща внимание на смаяното изражение на колегата си, Лио продължи: — Минаха пет години. Във връзка с предаването Лори стана медийна звезда. Самата тя често се появява по телевизията. В Туитър хората споделят мнението си кой е виновен за смъртта на Бетси Пауъл. Не е ли логично психопатът, който уби Грег и заплаши Лори и Тими, да се задейства сега? Представяш ли си заглавията, ако успее?

— Да, но как ще го предотвратиш, Лио?

— Постави наблюдатели на терена на съседната къща. Проверих. Собствениците отсъстват. Аз ще дебна дали някой не прави опити да се промъкне през оградата в задната част на имението на Пауъл. Доколкото огледах, само оттам може да се влезе незабелязано.

— А ако пробва да се смеси със снимачния екип? И това е възможно.

— Лори държи юздите здраво. Всички от екипа са предупредени и си отварят очите на четири за папараци. Веднага ще забележат появата на непознат.

— А ако някой се покатери по оградата?

— Ще се появя, преди да я прескочи — не се предаваше Лио. — Поне това съм способен да направя. Никой няма да припари в имението на Пауъл, докато снимат там. Екипът също ще бди да не се появи някой и да развали снимките. Приключват около шест часа и аз ще си тръгна. Но Лори не бива да разбере, че съм наоколо. Ще побеснее. Предаването ще даде тласък на кариерата й, а провали ли се, ще й струва работното място. — Лио замлъкна за момент. После тихо добави: — Е, Ед, сега си наясно защо тичам за здраве в твоя район.

Пен придоби още по-замислено изражение. Накрая подхвана:

— Лио, ще ти сътрудничим. Не е необичайно патрулна кола да минава край имението на Пауъл през петнайсетина минути. Ще следим и задната страна. Ще проверяваме всяка паркирана непозната кола. Ще проверяваме и всеки непознат наоколо.

Сърцето на Лио се изпълни с благодарност. Стана.

— Всичко това, разбира се, може да е напразно. Какво пречи убиецът на зет ми да е на друг континент в момента?

— А ако не е? — възрази началник Едуард Пен. Изправи се и през бюрото здраво стисна ръката на Лио.