Мери Хигинс Кларк
Под кожата ми (72)

70.

След обяда Нина и Мюриъл не говориха. Явно Мюриъл бе поискала от Робърт Пауъл да й осигури автомобил за следобеда, защото беше паркиран пред входната врата и я чакаше.

Нина знаеше какво ще последва: скъпите тоалети, които майка й си купуваше с нейната кредитна карта, щяха да бъдат заменени с нови; те също щяха да бъдат купени с нейната кредитна карта.

Нина се качи в стаята си, за да си събере мислите, преди да стане време за интервюто й.

Подобно на помещенията, предоставени на другите, и това представляваше обширна спалня с кът за сядане, където имаше диван и фотьойл, ниска масичка и телевизор.

Нина се настани на дивана и обгърна с поглед обстановката. Кремавите завеси хармонираха безупречно с обкова на прозорците, а шарките върху килима съответстваха на щампата на кувертюрата и разхвърляните тук-там декоративни възглавнички. Истинско произведение на изкуството на някой вътрешен дизайнер, помисли си Нина.

Спомни си, че близо година преди смъртта си Бетси се захвана да преобзаведе къщата. Клеър бе споделила с приятелките си плановете й.

Думите на Клеър бяха: „Наредено ми е да ви заведа, за да видите стореното. Майка ми не спира да се хвали и е готова да съпроводи всеки по време на обиколката“.

„Обиколката“ се състоя след смъртта й, спомни си Нина. Нейна състудентка, завършваща право, я подучи, че това е аргумент в полза на защитата, ако някоя от тях бъде обвинена в убийството; преди това малцина бяха запознати с разпределението на къщата. Знаеше се само, че Бетси и Робърт разполагат с отделни спални.

„Какво ще стане — питаше се Нина. — Робърт положително блъфира. Отново ще се подиграе с майка ми и тя пак ще ми се нахвърли. Наистина ли би стигнала дотам да заяви, че съм признала как съм убила Бетси?“

Не, дори тя не е способна на това, прецени Нина.

Или е?

Мобилният й телефон звънна. Вдигна го и очите й се разшириха, когато видя номера. Отговори бързо.

— Здравей, Грант.

Гласът му звучеше ласкаво, когато произнесе името й.

Нина слушаше внимателно наставленията му да не приема никакъв ангажимент за събота вечер. Щял да я заведе на вечеря в дома на Стивън Спилбърг.

Да отиде с Грант на вечеря у Стивън Спилбърг?! Там се събираше каймакът на каймака на Холивуд!

Ами ако майка й я обвини, че си е признала за убийството на Бетси? Или не по-малко лошо: върне се с нея в Калифорния и двете се озоват там, където бяха — живеят заедно, карат се непрекъснато, жилището постоянно е разхвърляно, празни винени чаши се търкалят навсякъде и почти не се диша от цигарен дим?

— Нямам търпение да те видя в събота — увери я Грант.

„Недей да звучиш като Мюриъл — лигаво и престорено“ — заповяда си Нина.

— И на мен ще ми е приятно, Грант — отговори тя дружелюбно, но без да влага излишно вълнение в гласа си.

Затвори и продължи да седи на дивана, но вече беше забравила напълно за заобикалящата я обстановка.

Каквото и да предприема, майка ми ще съсипе остатъка от живота ми, пророкуваше тя.

Телефонът иззвъня отново. Обаждаше се Грейс.

— Нина, ще отидеш ли в гримьорната? Ще са готови да те интервюират след половин час.