Мери Хигинс Кларк
Под кожата ми (74)

72.

Нина се гледаше в огледалото, докато Мег затягаше найлоновата пелерина около шията й.

— Мег — обади се тя, — сутринта не си даде труда много-много да ни издокараш.

— Имах указания да ви придам вида, който сте имали, когато е било открито тялото на Бетси — отвърна Мег делово. — Но и тогава ти си изглеждала далеч по-добре от всички други.

— Възможно е, но за интервюто искам да ме докараш да й приличам — заяви Нина и й показа снимка на Грант с покойната му съпруга Катрин.

Мег я изучи внимателно.

— Приличаш й — констатира тя накрая.

— Искам да й приличам — настоя Нина.

Изчете в Гугъл всичко за Грант Ричмънд. За крупен продуцент той водеше доста тих личен живот. Беше се оженил на двайсет и шест; съпругата му тогава била на двайсет и една.

Бракът им продължил три десетилетия; преди две години тя починала от инфаркт — по рождение имала слабо сърце.

Нямали деца; никога не се бе долавял и намек за скандал, свързан със семейството им.

Значи Грант е моногамен и е сам от две години. Вероятно вече се чувства самотен.

Беше шейсетгодишен.

Нина показа втора снимка.

— Тази на кого прилича?

Мег я разгледа внимателно. Накрая обяви:

— Това е същата жена, Нина. Роднина ли ти е?

Нина кимна доволна. Значи не ме е възприел само като добра танцьорка; аз приличам на покойната му съпруга.

— Слушай, Мег, не ми е роднина, но се постарай да ме гримираш така, че да приличам на нея.

— Тогава не бива да ти слагам дебела очна линия и силни сенки.

— Не възразявам.

Половин час по-късно Мег обяви:

— Готово.

Нина се погледна в огледалото.

— Мога да мина за нейна сестра — констатира тя. — Идеално.

— Сега е мой ред, Нина — обади се Кортни. — Закъсняваме.

— Знам. — Нина се прехвърли на нейния стол. Отново извади снимката и каза: — Косата й е къса, но не искам да режа моята.

— Не е нужно — успокои я Кортни. — Ще я прибера отзад. Ефектът ще бъде същият.

Пет минути по-късно Джери почука на вратата на микробуса. С влизането си остана смаян от превъплъщението на Нина.

— Готова ли си, Нина? — попита той.

— Да. — Тя се погледна за последен път в огледалото, преди да стане. — Тези двете са вълшебници. Не си ли съгласен, Джери?

— Абсолютно — отговори той искрено. — В смисъл — направили са те да изглеждаш различно, а не по-добре — уточни той бързо.

Нина се засмя.

— Браво на теб, че се изрази така.

Докато излизаха, Джери неволно започна да сравнява абсолвентките. Най-много харесваше Нина. Другите сякаш се бяха затворили в черупките си. За жени, близки приятелки до двайсет и първата си година, те като че ли нямаше какво да си кажат. Когато сядаха на верандата между снимките на епизодите, всяка грабваше книга или се вкопчваше в извадения от чантата смартфон.

И Нина го правеше, стига Мюриъл да не я въвлече в разговор. Винаги слушаше внимателно, когато майка й се превъзнасяше какъв чудесен човек бил Робърт Пауъл и каква добра приятелка й е била Бетси.

„Сякаш Мюриъл постоянно се надява Пауъл да я чуе — помисли си Джери. — Определено преиграва. Достатъчно съм бил по снимачни площадки, за да съм наясно.“

С Нина минаваха край басейна.

— Не бих възразил да поплувам в ден като днешния — обяви той. — А ти?

— С удоволствие бих плувала в басейна в жилищната си сграда. Правя го всеки ден или вечер, ако работя до късно — отвърна Нина.

„Какво ще кажа — питаше се тя. — Какви въпроси ще ми зададат? Какво ще стане утре, когато Робърт Пауъл ни отпрати? Нима собствената ми майка ще се възползва от момента да се закълне, че пред нея съм признала за убийството на Бетси, и ще претендира за възнаграждението?“

Няма да се поколебае да го направи!

Няма да го допусна!

Джери не се постара да поддържа разговора. За разлика от Реджина Нина не изглеждаше нервна, но той бе убеден, че вътрешно тя се подготвя за интервюто.

В този момент Нина изненадващо заяви:

— Ето го отново особняка — и посочи Бруно в далечния край на градината зад къщата. — Какво прави? Да не би да гони буболечките от растенията?!

Джери се засмя.

— Господин Пауъл е перфекционист. Иска всички кадри да покажат градината в обичайния й безупречен вид. При вчерашните снимки на различни места из градината той се шокира, виждайки оставените от техниката следи по моравата. Именно тогава „особнякът“, както го наричаш, дотича да спаси положението.

— О, отлично помня, че е перфекционист! — възкликна Нина.

„През онази нощ, когато всичките сновяхме между кабинета и верандата, Реджина нарочно изгаси последната си цигара не в пепелника, а направо върху масата. Едва ли някой друг я забеляза. Да вмъкна ли тази история в интервюто?“

Отново нямаше никого нито на верандата, нито в кухнята.

„Грант ще гледа предаването, когато го излъчат — повтаряше си Нина, докато вървяха по коридора към кабинета с Джери. — Аз определено имам най-малко основание да убия Бетси. Никой нормален човек не би допуснал, че съм го направила. Брътвежите на майка ми за моята вина — а именно че аз съм ги запознала — не са достатъчен мотив за убийство.“

На прага на кабинета спря за миг. Е, моментът настъпи, помисли си тя. Алекс и Лори я чакаха. „Какво ли са изпитвали другите, влизайки тук? Дали са били така ужасени, както съм аз сега? Стига! Актриса съм. Ще се справя.“

Усмихна се и уверено се настани срещу Алекс.

— Нина Крейг е четвъртата, чието завършване е било отпразнувано в трагичната нощ на абсолвентската галавечер — започна Алекс. — Нина, благодаря за участието ти днес.

Нина усети устата си пресъхнала и се ограничи само с кимване.

С дружелюбен тон, усмихнат, Алекс попита:

— Как се чувстваш отново в Сейлъм Ридж заедно с приятелките си отпреди двайсет години?

Бъди честна винаги когато можеш, напомни си Нина.

— Неловко е и е странно. Всички знаем защо сме тук.

— И защо точно, Нина?

— За да се опитаме да докажем, че никоя от нас не е убила Бетси Пауъл. Извършил го е външен човек. От друга страна, всички се надяват някоя от нас ненадейно да си признае или да се издаде. Определено смятам, че именно това очаква Робърт Пауъл. По някакъв начин обаче не го виня.

— Това какви чувства предизвиква у теб, Нина?

— Гневна съм. Готова съм да се браня. Но май всички се чувстваме така от двайсет години. В този смисъл усещането не е ново. Наложи ми се да науча по трудния начин, че човек свиква с всичко.

Докато слушаше и наблюдаваше, Лори трудно прикриваше изненадата си. Нина Крейг въобще не реагираше на въпросите на Алекс, както беше очаквала. Смяташе я за по-войнствена. В края на краищата, Нина имаше най-малко основание да удуши Бетси, но сега се държеше, сякаш съжалява. „А и изглежда по-различна — забеляза Лори. Беше някак по-мека. — Поради каква причина си е вдигнала косата? Проучихме я подробно и на всички снимки, на които съм я виждала, е с пуснати къдрици. Играе някаква игричка, но каква?“

Нина описваше на Алекс детството си.

— Както знаете, майка ми, Мюриъл Крейг, е актриса. Израснах почти на път. Много пътувахме през онези години.

— А училището?

— Прекосявайки страната от Източния до Западния бряг, успях някак да завърша прогимназия.

— А баща ти? Родителите ти са се развели, когато си била малка.

„И той не я понасяше — помисли си Нина. — Но бързо се измъкна.“

— Оженили се млади и се разведоха, когато бях на три.

— Виждаше ли го често след това?

— Не, но ми помогна да завърша колеж.

„С оскъдните средства, които мама успя да изкрънка от него в съда“, добави наум Нина.

— Значи рядко си го виждала след развода, така ли, Нина?

— Опита се да направи актьорска кариера, не успя и се премести в Чикаго. Там се ожени отново и има четири деца. Нямаше място и за мен.

„Накъде бие с тези въпроси“, питаше се трескаво Нина.

— Значи не си имала баща през годините, когато си съзрявала?

— Според мен е очевидно.

— Нина, защо с майка ти се преместихте в Сейлъм Ридж?

— Майка ми излизаше с Робърт Пауъл.

— А не й ли предложиха също главата роля в сериал, продължил шест години, пък и често са го повтаряли след това?

— Да, вярно е. Но Пауъл й каза, че няма да се ожени за жена, която ще работи през цялото време.

— Дори когато са прекратили връзката си, двете сте останали в Сейлъм Ридж. Струва ми се странно.

— Защо? Тя беше наела хубав апартамент. В съседство живееше много мила двойка. Семейство Джонсън. След раздялата с Робърт Пауъл мама получаваше различни предложения за работа. Аз вече бях постъпила в гимназията. Плащаше на семейство Джонсън да ме гледат, когато имаше ангажименти.

„Няма да спомена колко самотна се чувствах след като Джонсънови надзъртаха да кажат «лека нощ» и аз оставах сама вечерта — помисли си Нина. — А после, когато мама се връщаше от работа, започваше да се оплаква колко много се труди и че за това съм виновна само аз. Липсваше ми, когато я нямаше, ала появеше ли се — мечтаех да е някъде другаде, но не и при мен.“

— Майка ти задържа апартамента, докато учеше в колежа, нали?

— Да. По онова време обаче работа имаше предимно на Западния бряг. Тя си бе купила жилище там, а аз останах тук.

— Но прекарваше ваканциите при нея, така ли?

— При всяка възможност. Но понякога си намирах работа и се възползвах от случая.

— Нина, хайде да поговорим за галавечерта.

Лори слушаше как Алекс задава по различен начин същите въпроси като тези на другите момичета. Отговорите на Нина бяха почти идентични с техните. И според нея убийството беше дело на външен човек.

— Да се върнем назад — предложи Алекс. — Изненада ли се, когато Клеър ти звънна и ти съобщи, че майка й иска да организира абсолвентска галавечер за вас четирите?

— Да, но това беше възможност отново да видя момичетата.

— Нали и майка ти беше поканена?

— Да, но не дойде.

— Защо?

— Нямаше време. Предстоеше й прослушване.

— Нина, а не отказа ли, защото Бетси написала на поканата, че с Робърт нямат търпение да я видят и колко щастлива се чувства, че си я поканила на масата през онзи прекрасен ден и се е запознала с Робърт?

— Откъде знаете?! Кой ви каза?!

— Майка ти — отвърна спокойно Алекс. — Днес, малко преди обяда.

„Подготвя почвата, за да изтърси, че съм признала за убийството на Бетси — помисли си Нина. — Независимо дали някой ще й повярва или не, това ще унищожи всичките ми шансове с Грант.“

Какво я питаше Алекс Бъкли сега? Как би описала чувствата си към Бетси Пауъл ли?

Защо да не каже истината? Защо?

— Ненавиждах я — заяви Нина. — Особено след като прочетох бележката й. Беше злобна. Направо — жестока. Нямаше нищо почтено у нея. Когато погледнах мъртвото й лице, едва се въздържах да не плюя върху него.