Мери Хигинс Кларк
Под кожата ми (40)

38.

В девет часа вечерта в понеделник Лио Фарли се обади по телефона на комисар Ед Пен. Фарли определено звучеше уморен, но Пен се шокира повече от новината, че е в болница.

— Не успяват да нормализират ритъма на сърцето ми — обясни Лио. — Това ще ми попречи да следя за евентуални потенциални проблеми.

Първоначално комисар Пен реши, че вече пет години Лио Фарли е под голямо напрежение заради заплахата към дъщеря му и внука му и сега се срива. За да го успокои, припомни на Лио нещо, което той и без това знаеше: телевизионната компания е поставила пазач пред портата на Пауъл, за да не допуска папараци и да проверява всеки натрапник, направил опит да влезе. Все пак Пен обеща на Лио да изпрати патрулна кола на задния път — така ще следят дали някой няма да прескочи оградата и да се вмъкне оттам.

Сега, по време на снимките, Пен бе отнесъл обемистото досие по случая у дома си и отново го изчете от край до край.

Когато Лио звънна, той разглеждаше с лупа снимки от местопрестъплението — красивата спалня, насред която лежеше тялото на Бетси Пауъл, с разпилени по възглавницата коси, незрящи отворени очи и смъкнала се от раменете й копринена нощница.

Комисарят бе прочел, че икономката чула от кухнята шума горе и се втурнала натам. Заварила Робърт Пауъл сринал се на пода до леглото да се мъчи да си поеме въздух. Ръцете му били изгорени от кафето, което носел за Бетси.

Чувайки писъците на Джейн, четирите абсолвентки влетели в стаята. По техните думи Джейн крещяла: „Бетси, Бетси!“, макар по правило да я наричала „госпожо Пауъл“.

Джейн бе признала, че веднага щом дръпнала възглавницата от лицето на жертвата, вдигнала изумрудената обица от пода и я поставила на нощното шкафче.

„Вероятно, защото за малко щях да я настъпя — гласеше обяснението й. — Не се замислях какво правя.“

И така, волно или неволно, бе заличила улики от местопрестъплението, помисли си Пен. Първо е отместила възглавницата, после е вдигнала обицата.

„После притичах до господин Пауъл — продължаваха показанията на Джейн. — Беше припаднал. Взех го за умрял. Бях виждала по телевизията как се дава първа помощ и се опитах да му направя изкуствено дишане, в случай че сърцето му е спряло. Тогава се появиха момичетата. Изкрещях им да извикат полиция и да звъннат за линейка.“

Най-силно впечатление на комисар Пен му бе направило невъзмутимото спокойствие на четирите абсолвентки. По думите им стояли будни до три часа, приказвали и пили доста вино. Липсата на сън и прекаляването с алкохола обясняваха донякъде притъпената им реакция към смъртта на Бетси Пауъл, но все пак му се стори, че Клеър Бонър е изненадващо овладяна за млада жена, чиято майка е починала.

Но такива бяха и другите абсолвентки по време на разпитите.

„Не е бил външен човек, продължавам да поддържам това мнение — помисли си Пен. — Винаги съм бил убеден, че някой от къщата е убил Бетси Пауъл.

Шестима са били там: Робърт Пауъл, икономката и четирите абсолвентки.

Бъкли ще разпита всички. Той е ненадминат в разпитите на свидетели. Ще бъде интересно да се съпоставят първоначалните им показания с това, което ще кажат пред камерата сега.“

Комисарят поклати глава и огледа кабинета си. Възприемаше нерешения случай като петно върху участъка си. Погледът му се спря на множеството грамоти и отличия, спечелени от отдела му през годините. Искаше да добави още едно към тях. За разрешаването на случая с Бетси Бонър Пауъл.

Погледна си часовника. Девет и десет. Нямаше смисъл да губи време в догадки. Вдигна телефона, за да нареди от рано сутринта при имението на Пауъл да има патрулна кола.