Артър Дж. Куинъл
Махди (9)

9

Тълпата ги избута от сградата на Парижката опера и ги отнесе от тротоара. Те издебнаха подходящ момент, пресякоха потока от коли и минаха на другата страна на улицата. Гемъл хвана Хоук под ръка и го поведе към едно малко бистро. Настръхнали от студа навън, те свалиха палтата си, закачиха ги край вратата, намериха свободна масичка в ъгъла и си поръчаха кафе и коняк.

— Хареса ми — каза Хоук. — Да, наистина ми хареса.

— Ти се притесняваше.

— Винаги се притеснявам.

Сервитьорът донесе напитките и Гемъл наля коняка си в кафето.

— Ще бъда честен — сериозно каза Хоук. — Всъщност отначало бе досадно. Искаше ми се да си тръгна и да ида в „Крейзи Хорс“ или някъде другаде, повярвай ми.

Гемъл внимателно го погледна, после каза:

— Вярвам ти, Мортън.

Хоук отвърна на усмивката му и видимо се успокои.

— Добре де, но не искам да ми вярваш.

— Вярвам ти. Изненадан ли беше?

Хоук за миг се замисли, после кимна.

— Да, искам да кажа, в първите петнадесет минути се питах какво, по дяволите, става. А после някак ме завладя.

— Добре. — Гемъл очевидно беше доволен. — С удоволствие бих те въвел в балета не толкова рязко. С нещо класическо, защото балетът на Бежар много се отличава от всичко и не бих искал да те отегчавам.

Хоук отпи от коняка си, а после като Гемъл го изля в кафето.

— Мисля, че сега те разбирам малко по-добре.

— Наистина ли?

— Да. Защото през последните два часа се отпуснах. За пръв път виждам такова нещо.

Всъщност Хоук беше доволен от себе си. Беше изпратил Фолк обратно в Щатите, за да наблюдава Уизнър, и беше останал в Париж за още няколко дни, с цел да опознае по-добре Гемъл.

— Ще дойда на балет с теб — му беше казал той и Гемъл се изсмя.

— Ако въобще успееш да си намериш билет, но сигурно няма да ти хареса.

Но Хоук се обади на посланика, всички връзки се задействаха, най-добрата ложа в театъра беше уредена, и за най-голямо учудване на Хоук, на него му хареса.

— Говорих от посолството с Фолк — каза той.

— И как върви? — попита Гемъл.

— Трябва да дам шанс на Уизнър. Щом веднъж му прошепнат от най-високо място, той наистина ще се размърда. Фолк казва, че гледа на цялата работа като на лично предизвикателство. Всъщност това е критичната точка, след която работата ще се оживи.

— Разбирам го — каза Гемъл. — В края на краищата ще трябва да уцели малко агне от дявол знае какво разстояние.

— О, съвсем осъществимо е и ти го знаеш. Проблемът е, че ние или трябва да знаем точното местоположение на целта предварително, или пък целта трябва да носи в себе си насочващо устройство, което да привлече лазера; това ще значи по-голямо агне, отколкото сме мислили.

Гемъл се засмя:

— Мортън, едно агне може да порасне. Тогава то става овца. Чакай да помисля.

Той се облегна в стола, а мисълта му пое напред, към събитията, които трябваше да се случат в долината Мина по време на хаджа. Представяше си огромното множество, навярно повече от два милиона и половина поклонници.

Междувременно Хоук оглеждаше препълненото помещение. Не се безпокоеше от гледна точка на сигурността, от подслушвателни устройства и други подобни. Бяха избрали бистрото наслука, в последния момент. Той беше взел двамата си телохранители от парижката гара. Сега единият седеше в ъгъла и четеше вестник. Другият беше до вратата, опитвайки се да се съсредоточи върху красивата брюнетка на съседната маса.

— Това не може да се направи — каза Гемъл и Хоук отново превключи вниманието си.

— Искам да кажа, не може предварително да се избере точното място. Сигурно наоколо ще има милиони. Можем само да определим едно място, по-малко от един акър.

— Това няма да стане — отговори Хоук. — То означава, че отново опираме до насочващото устройство и в този случай Уизнър ще предложи да монтираме в агнето разрушаващо устройство, което да го изгори. Това ще улесни конструирането на лазера; няма да има нужда да превръща на атомчета нищо.

— Колко голямо трябва да бъде? Искам да кажа, насочващото устройство и механизмът?

— Ще знаем след седмица или десетина дни, така че имаме достатъчно време, но Уизнър предполага, че не бива да е по-голямо от кутия за пури. Човек не може да си представи докъде е стигнала технологията на чиповете.

— Значи няма да има проблем. Просто ще трябва да се погрижим за по-голямо агне.

Хоук погледна часовника си.

— Ще спра в посолството да се обадя на Фолк. Сега в Лос Анжелис е следобед. А ти какво ще правиш с твоите хора?

Гемъл накратко му разказа докъде са стигнали в търсенето на кандидат за Махди. Бяха си поставили срок до края на юни, а до следващия месец — за първото чудо. Което пък щеше да им осигури три месеца, за да подготвят последователите.

Междувременно местните агенти действаха активно за дезинформационната кампания. Гемъл обясни, че слуховете и приказките за идването на новия Махди ще тръгнат между хората. От Индонезия на изток до Мароко на запад, а особено в големия ислямски полумесец в Средния изток. Изборът на точния момент беше направо съвършен. През четиринадесетте последни столетия в ислямската научна традиция и митология имаше множество предзнаменования за идването на новия пророк, който ще пречисти религията и ще оздрави разединението.

Те си поръчаха още кафе и коняк и продължиха да обсъждат предаването на внедрения от ЦРУ агент в Джеда под контрола на Бойд.

— Мина добре — каза Хоук. — Както знаеш, той вече вкара топката в игра.

— Да — отговори Гемъл. — Бойд мисли, че е съвършен.

Накрая Гемъл извади най-силния си коз и Хоук се засмя, защото отдавна го очакваше.

— Мислих си — заяви небрежно Гемъл, — че ще бъде добра идея, ако имаме човек за свръзка при вас, нали знаеш, при хардуера.

Хоук отговори също така небрежно:

— Искаш да кажеш в Калифорния? При лазера?

— Точно така, в края на краищата, колкото повече наближава моментът, имаме все по-голяма нужда от непосредствена връзка.

Хоук се ухили.

— Забрави за това, Питър. Добре, твоите момчета разбраха, че ние можем да контролираме проблема с разсейването. Но това е всичко, което трябва да знаете — а не как.

— О, карай, Мортън!

Мортън продължи да се хили насреща му.

— Днес Фолк ми каза нещо по-различно. Уизнър монтира разрушителен механизъм в сателита, на който ще бъде лазерът. В рамките на тези секунди, когато зеленият лъч ще подпали агнето, в космоса ще има експлозия и всички онези мънички нещица ще предприемат едно безкрайно пътешествие в космоса — по пряка заповед на председателя на обединените щабове.

— Разбираемо е.

— Дяволски разбираемо. Вие се занимавате с вашия край на връзката, Питър, а ние с нашия. И така, кога ще се срещнем пак?

Двамата решиха, че Мадрид е подходящо място и че това ще стане след шест седмици, през което време операция „Мираж“ вече ще е задействана.

— Да разбирам ли, че в Мадрид има по-добър балет? — попита с усмивка Хоук.

— О, да — разсмя се Гемъл, — а последния път, когато бях в Испания, не успях да видя нищо.

 

 

Група малки ученички в синьо-бели униформи стоеше в мълчаливо благоговение пред вратата на напомнящото пещера помещение. Тридесетина балерини правеха всекидневните си упражнения, но момичетата наблюдаваха само една — млада жена, която загряваше сама на репетиционния лост пред стената. Носеше черен вълнен чорапогащник и черно трико, които ярко контрастираха с бялата кожа на раменете и ръцете й. Имаше тясно лице с ясни черги, което беше така съвършено в пропорциите си, че изглеждаше крехко. Черната й коса бе прихваната на темето в конска опашка, която грациозно се развяваше, докато тя правеше своите фуетета.

Момичетата бяха от Ленинградското държавно балетно училище и всяко от тях копнееше след време да стане примабалерина. Днес бяха излезли на разходка и съвсем разбираемо не обръщаха внимание на другите балерини, а гледаха само Кашва, примабалерината на трупата на Малий театър в Ленинград, която на двадесет и четири години беше най-младата балетна звезда на Русия. Възпитателката им беше казала, че след екзерсиса могат да се срещнат с госпожица Кашва и дори да говорят с нея, затова всяко девойче тръпнеше от очакване.

Момиченцата обаче останаха разочаровани. След няколко минути в залата влезе един служител, отиде при младата жена и я заговори:

— Мая, директорът те вика в кабинета си.

По лицето на балерината се изписа учудване.

— Сега? По време на екзерсиса? Защо?

— Нямам представа. Сигурно е спешно.

С израз на леко раздразнение Мая отиде до стола, където бе метнала черния си пуловер и докато го обличаше, премина с вродена и съвършена грация през огромното помещение. Групата ученички се отдръпна и когато мина край тях, раздразнението от лицето й изчезна, тя се усмихна, а това накара дузина детски сърчица да се разтопят.

Директорът гледаше изплашеното лице през бюрото си.

— Повярвай ми, Мая, не знам нищо. Министърът на културата ми позвъни само преди половин час. От Москва лети самолет, за да те вземе. Специален самолет. Трябва да си на летището след два часа.

— Но защо?

Директорът въздъхна.

— Наистина не знам. Ако знаех, щях да ти кажа. Всичко, което ми казаха, е, че ще останеш в Москва около седмица, така че ще пропуснеш само три представления.

— А турнето? — попита отчаяно Мая.

Той се засмя.

— Успокой се, мила моя. Попитах за това. Казаха, че при всички случаи ще тръгнеш на турне.

Напрегнатото лице на балерината малко се разведри.

— Хайде, хайде — каза директорът, — не може да е нещо сериозно. Сигурно искат да си там за рекламата, вероятно ще ти направят няколко снимки.

— Но тогава щяха да ти кажат.

Той замислено кимна:

— Да, така ми се струва. Но човек никога не знае. Очевидно някой много важен иска да те види. Те не изпращат специални самолети току-така.

 

 

Започна в индонезийския град Макасар на остров Сулавеси. Само за седмица премина през Сунда Стрейтс до Ява и столицата на Джакарта.

Избраникът ще дойде. Ще дойде през хаджа.

Слуховете за предзнаменования са обичайни. И за исляма, и за други религии, основаващи се на Словото Божие, предадено или преведено от смъртни. Мнозина не обръщаха внимание, но пътешественикът между островите можеше да чуе как слухът се повтаряше в един и същи дух от Суматра до Борнео, дори до Бали. Избраникът ще дойде през хаджа. Ислямското население на Индонезия надхвърляше сто милиона и мълвата бързо започна да се разпространява навсякъде.

В Пакистан дойде от Пенджаб, а след седмица слухът бе повторен и разнесен по бреговете на Индийския океан.

В Афганистан предизвика загриженост сред окупационното руско командване. На редовната си седмична оперативка политическият съветник обърна внимание на разпространението на слуха. Направи го колебливо, защото слушателите му бяха военни, които се занимаваха с факти, а не с клюки. Но командващият съветските войски генерал не реагира пренебрежително.

— Това е последната им сламка — каза, потръпвайки, той. — Бунтовниците вече обявяват, че водят свещена война, джихад. Последното, което ни трябва, е някакъв пророк, който ще им заповяда да се бият по-ожесточено.

Военните управници в Турция бяха обезпокоени по същия начин. По времето на Ататюрк страната им първа отхвърли Корана като инструмент за управление на държавата. Ударните вълни, идващи от Иран, вече се разбиваха в основата на тяхната светска структура. Веднага бяха издадени нареждания всякакви подобни слухове да се пресичат в зародиш. Военните никога не биха предположили, че подобни разпореждания само ще засилят ефекта.

Иран се превърна в най-убедено убежище на мълвата. Основната част от вярващите там са шиити, а стожер на сектата им е вярата, че един ден синът на убития четвърти халиф отново ще се появи като спасител на исляма. Моментът наистина беше благоприятен.

През целия ислямски полумесец слухът плъзна почти едновременно — на юг от Сахара и между фанатичните мюсюлмански секти в Северна Нигерия.

Изразът „През хаджа“ стана като парола. Мнозина от вярващите, които не бяха решили да правят поклонение в Мека, както и мнозина просто любопитни, сега се готвеха за него.

Властите в кралство Саудитска Арабия и в Сирия бяха особено загрижени. Управляващата династия в кралството се считаше за пазител на светите места в Мека и Медина и в последно време беше извънредно обезпокоена, когато групичка религиозни фанатици, водени от самопровъзгласил се пророк, беше окупирала голямата джамия в Мека и я държа в продължение на няколко дни, преди силите на реда да я превземат с големи загуби. Очакваше се по време на празниците за хиляда и четиристотната годишнина на исляма фанатиците да предприемат някои действия; придворната гвардия и религиозната полиция вече бяха нащрек за появата на религиозни отклонения.

В Сирия правителството беше изправено пред проблема с „Мюсюлманското братство“, т.нар. Икхван, тайно общество от фундаменталисти и привърженици на идеята за сваляне на правителството по насилствен начин. Братята бяха екзекутирали членове на армията и полицията, мнозина държавни служители и дори руски шпиони. Идеята на техния религиозен плам, подсилена от появата на един нов пророк, можеше да стане обезпокоителна.

Ако ислямските държави поддържаха помежду си някаква по-близка форма на общение, щеше да стане очевидно, че едновременното появяване на тези слухове не беше просто съвпадение. Но повечето наблюдатели ги свързаха с предстоящото честване на хиляда и четиристотин годишнината на исляма.

 

 

Гордик беше слисан. След двадесет и пет години служба като офицер от КГБ той мислеше, че нищо не може да го изненада. Но сега беше напълно объркан.

Той стоеше в кабинета си и гледаше Мая Кашва, седнала вдървено на крайчеца на стола, загледана в него с големите си черни изплашени очи.

Лариса и Тюдин седяха срещу нея от другата страна на заседателната маса. Лицата им изразяваха удивлението на Гордик.

Той разпери ръце и възкликна:

— Не мога да повярвам!

— Вярно е — каза тихичко Мая.

— Девствена?! — изгърмя Гордик.

Тя кимна засрамено и наведе очи.

— Не вярвам! — повтори Гордик и се обърна към Тюдин, който почна да се усмихва.

Сега Мая се разплака и Лариса заобиколи масата, за да я успокои, свирепо поглеждайки Гордик.

— Разбира се, че е вярно.

— Девствена на двадесет и четири години?!

— А защо не.

Гордик отново се спогледа с Тюдин, който примирено разпери ръце.

— Нещо като бяла лястовица — каза той, стана от мястото си, отиде до бара и изгледа Гордик, повдигайки едната си вежда.

— Карай — мрачно заяви Гордик. — Налей и на мен едно голямо.

Той недоумяваше. Разговорът започна толкова добре. Той беше почувствал полъх на доверие в момента, когато младата балерина влезе в кабинета му. Красотата й, грациозността й, нейната уязвимост правеха веднага впечатление. Гордик не можеше да си представи как някой нормален човек ще бъде в състояние да обърне гръб на такова създание. Особено когато го подтикват да я защити и утеши.

Внимателно й обясни какво се изисква от нея, а после, когато тя започна да протестира, приложи необходимия натиск. Напомни й, бе баща й е бил висш офицер във военния клон на КГБ, че неговото положение й е отворило вратите към най-доброто балетно училище в Русия и възможността да бъде приета в трупата на Малий театър толкова млада, само на шестнадесет години.

После видя с какъв плам тя защитава таланта си и огромния си труд. Мая студено посочи, че има хиляди, стотици хиляди дъщери на висши държавни служители, които са имали амбицията да успеят в професията.

— Десетина, не повече — заяви високомерно тя, — имаха таланта и волята да стигнат до върха.

Гордик се съгласи обезкуражен, но повтори, че все пак положението на баща й много е помогнало. Тя има дълг както към баща си, така и към родината си.

После Мая го удари на чувства. Баща й, ако беше жив, никога не би позволил такова нещо. Щеше да бъде ужасен. Гордик отново се съгласи, но баща й, за съжаление, е покойник, и е оставил другарите си да се грижат за сигурността на държавата, на майчица Русия. Той съжалява, но е неизбежно. Освен това толкова ли е трудно това, което искат от нея? Молят я да изневери на родината в Лондон по време на предстоящото турне. Това не е събитие, нечувано в средите на руските балетисти. Трябвало да се остави на благоволението на един мъж, английски служител. По стечение на обстоятелствата той бил извънредно симпатичен. Така че тя трябва да спечели неговото доверие, неговата привързаност и да получава от време на време някаква информация. След като изпълни задачата си, тя сама ще реши дали да остане на Запад и да продължи кариерата си там, или отново да се върне в Съветския съюз, където, увери я той, я очаква блестящо професионално бъдеще и безкрайната благодарност на държавата.

Трябваха му два часа, за да я пречупи, като редуваше заплахи и обещания. Накрая тя като че ли се съгласи и го попита с тих глас:

— Значи, ще трябва да легна с този мъж? Да спя с него?

Гордик кимна:

— Мисля, че ще се наложи.

— А ако той не ме хареса?

Каза това с искрена тъга, примесена с разбиране.

Гордик продължително я гледа, после се обърна към Тюдин:

— Как мислиш, Лев, възможно ли е това?

— Очевидно — отговори Тюдин. — Почти колкото Сталин да се прероди в кучкар на английската кралица.

Гордик отново огледа младата жена, а после с удовлетворение заяви:

— Дори и по-малко възможно според мен.

Мая се обърна към Лариса, за да получи нейната женска подкрепа, но лицето на Лариса остана безизразно. Накрая балерината попита Гордик:

— Аз значи ще трябва да съблазня този мъж?

— Разбира се.

— Като някаква проститутка?

Сега Лариса се намеси:

— Другарко Кашва, погледнете на това сякаш самата вие го желаете. Не е срамно да се проституира за родината. Родината, която ви е дала толкова много.

Настъпи дълго мълчание, а после Мая каза спокойно, сякаш говореше на себе си:

— Но проститутката има някои умения — трябва да има умения, и опит. Аз не знам нищо. Дори няма да знам как да започна.

Гордик почувства, че напредват.

— Скъпа, госпожице Кашва. Повярвайте, това няма да бъде проблем. Той е привлекателен мъж. — Сухо погледна към Лариса. — Убеден съм в това. Вие просто ще трябва да се отнасяте към него, както сте се отнасяли към други мъже — други любовници.

И точно тогава балерината хвърли бомбата си, като заяви отбранително:

— Другарю Гордик, аз не съм имала любовници.

— Нито един?!

Тя поклати хубавата си главица.

— Нито един? — повтори Гордик. — Да не би да искате да кажете, че сте девствена?

Тюдин прекоси помещението и подаде чаша уиски на Гордик, който отпи и уморено въздъхна. Мая изтриваше очите си с кърпичката на Лариса.

— Лариса — каза Гордик, — изведи я и й дай чай или нещо друго.

Лариса хвана балерината под ръка и я поведе към вратата, докато момичето продължаваше да хълца. Когато вратата се затвори зад тях, Гордик попита:

— И така, какво мислиш, Лев?

— Мисля, че ще трябва да я пратим в училището за „лястовички“.

Шефът му направи гримаса:

— Ако имах възможност, щях да затворя това място още преди години.

Тюдин взе бутилката и отново напълни чашата му.

— От друга страна — каза той, — навремето те имаха успехи, а аз не мога да си представя, че ще изпратим едно момиче без никакъв опит на такава мисия. Най-малкото ще трябва да се научи как да разкопчае панталона му.

— Навярно си прав — кисело отвърна Гордик. — Но на мен ми се струва, че май ще си счупим главата. Малий театър заминава на Запад след три седмици, а в това време тя ще трябва да научи някои нови движения.

— А контролът? — попита Тюдин. — В края на краищата тя е млада и лесно се впечатлява. Само патриотизъм няма да стигне.

Гордик въздъхна:

— Знам. Контрол ще осъществяваме чрез майка й. Те двете са извънредно близки. Положението ще е съвсем ясно: или прави всичко по силите си, или губи майка си.

Тюдин познаваше шефа си. Отпи от чашата и загадъчно погледна Гордик. Той също го погледна и каза с раздразнение:

— Добре де, добре! Тогава ще блъфирам. Ти го знаеш, Лариса ще го заподозре, но нашата млада балерина няма. И тя ще се държи адекватно. — Замисли се за миг, после продължи: — Ще редувам пръчката с моркова. Ако се държи прилично, ако напредва и ако реши да остане на Запад, ще позволя на майка й да се присъедини към нея. Какво мислиш?

Тюдин се усмихна, но не отговори. Гордик ядосано изсумтя и каза:

— Чудесно знам какво мислиш. Питаш се как човек, така мек като мен, е успял да напредне толкова в нашата професия.

Усмивката на Тюдин се превърна в хилене.

— Не точно това — отговори той. — Надявам се, че Гемъл е също толкова мек, колкото си и ти.

Гордик се канеше да отговори, но вратата се отвори и Лариса побутна Мая пред себе си. Момичето се бе посъвзело, но все още бе нервно.

— Мисля, че ще е от помощ — каза твърдо Лариса, — ако Мая може да получи някаква представа за нашия човек. — Тя се отправи към компютъра, вдигнатите й вежди изразяваха очакването на ловеца.

Гордик кимна и тримата се загледаха как отначало тя се замисли, а после започна да натиска клавишите. Очите им се обърнаха към огромния екран. Лариса беше избрала снимката с образа на някаква жена. Снимката бе направена отблизо и върху нея се виждаха лицето и раменете на Гемъл, леко разфокусирани от увеличението. Половината от лицето му бе в мека сянка, очите му бяха присвити, а погледът му — обърнат вляво.

— Аз го познавам — каза Мая и очите на всички се впериха в нея. Ако в този момент на пода паднеше карфица, въпреки дебелия килим щяха да я чуят.

Гордик пръв дойде на себе си.

— Какво казахте?

— Че го познавам. Името му е Гемъл — Питър Гемъл.

— Как така?

Мая уплашено го погледна и той смекчи тона си.

— Откъде го познавате, госпожице Кашва?

— Беше в Брюксел — отвърна колебливо тя. — Когато бяхме на турне преди три години. Тогава аз бях само в кордебалета, но бях научила ролята на Олга Ланова като Пакита. Тя се разболя и аз танцувах на последното представление. Това беше… това беше голям шанс за мен и аз танцувах добре. След представлението имаше прием и той беше там. Представиха ми го като някаква важна фигура от балетните кръгове в Лондон. Говореше много добре руски.

— За какво разговаряхте тогава? — попита Тюдин.

— О, просто за балет. Той знаеше много. Каза, че е жалко, че не посещаваме Лондон.

— Хареса ли ти?

Мая сведе очи.

— Да, той беше… симпатичен. И ми каза какво удоволствие е изпитал от танца ми и че един ден ще стана голяма балерина.

— Нещо друго? — попита Гордик, завладян от любопитство.

— Това беше всичко.

— Всичко?

— Да. Другарят Савич дойде и ме отведе.

— Кой е Савич?

Тюдин се намеси:

— Яков Савич, служител по контрол на турнетата към Министерството на културата. Един от нашите.

Гордик бавно кимна с глава.

— Ясно.

— Той ми каза да внимавам — продължи Мая. — Каза, че Гемъл е западен шпионин. Аз не повярвах.

— Наистина ли го каза? — попита заплашително Гордик.

— Да, мисля, че ме ревнуваше. През цялото турне той… малко ме притесняваше. — Обърна се към Лариса. — Нали знаете какво искам да кажа.

Лариса съчувствено кимна и Гордик се обърна многозначително към Тюдин. Лев отиде до масата, взе писалката и драсна нещо в бележника.

— Гемъл хареса ли ви? — попита Гордик. — В края на краищата една жена винаги може да разбере такова нещо.

След кратко мълчание Мая свенливо отговори:

— Така ми се струва.

— Само ви се струва?

Тя твърдо го погледна в очите.

— Хареса ме.

 

 

Гордик с удоволствие отпиваше от четвъртото си уиски. Седеше на столчето пред бара. Той сам бе начертал проекта на бара и столчетата. И те съвършено отговаряха на ръста му, а подпорите бяха изработени от лъскав месинг. Вярваше в максимата, че един добър бар, едно добро столче с месингова подпора за краката добавят още петдесет процента към удоволствието от доброто уиски.

— Това е чудесно съвпадение — каза иззад бара Тюдин.

— Наистина чудесно — отговори Гордик — и наистина съвпадение. В края на краищата Гемъл пътува много. Естествено е, че след като е балетоман, както наричат такива хора, той може да отиде на представлението на толкова прочута трупа като тази на Малий. Също е естествено, след като е член на комитета на Лондонското балетно общество, да бъде поканен на приема. А и напълно естествено е всеки пълноценен мъж, независимо дали е шпионин или не, да се опита да привлече вниманието на изключителната госпожица Кашва. Да, чудесно е!

Двете жени бяха излезли преди няколко минути. Лариса трябваше да придружи балерината до апартамента й в хотела, да остане с нея през нощта, а сутринта да я отведе в училището за „лястовички“. Освен това трябваше да остане с нея и там.

Ще трябва да научите някои неща — каза й Гордик с прикрита усмивка. Лариса щеше да докладва постоянно за напредъка на Мая.

Гордик беше накарал младата жена да премине през цялата гама от чувства, като първо й нахвърли изгодите и наградите за проявения патриотизъм, после я осведоми, че майка й ще му „гостува“ за определен период в извънградската му дача, а накрая й обеща, че двете пак ще се съберат, дори в случай че балерината избере да остане на Запад. Мая бе плакала, бе умолявала, а накрая неизбежно бе отстъпила. Това, че баща й е бил висш служител от КГБ, си каза думата. Тя добре разбираше положението.

— Мислиш ли, че ще издържи? — попита Тюдин.

— Струва си риска — отговори Гордик. — А тя е доста по-твърда, отколкото изглежда. Не знам много за балета, но знам, че не може да стане примабалерина на двадесет и четири години само с един гол талант или само с един важен татко. Човек трябва да бъде упорит и решителен.

Тюдин наля още уиски в чашата му.

— Да разбирам ли, че другарят Савич няма да придружава групата в турнето в Лондон?

Гордик мрачно се усмихна:

— Единственото турне, на което този развратен, недискретен идиот може да отиде, е обиколката на някой куклен театър в Сибир.