Артър Дж. Куинъл
Махди (6)

6

Хаджи Мастан би могъл да продава коли втора употреба във всяко едно кътче на света. Не че приличаше на търговец на стари коли. Тъкмо напротив, имаше вид на благо, тромаво добиче — на доволна от живота си крава с кафяви очи. Имаше тлъсто, шеговито лице над възпълното си тяло. Само внимателният поглед в тези кафяви очи можеше да открие неговия пъргав ум. Говореше бавно и винаги учтиво, като правеше множество меки жестове с ръцете и дебеличките си пръсти и винаги намираше начин да постигне своето.

Всъщност Хаджи Мастан продаваше не стари коли, а използвани, регенерирани гуми в град Джеда на Червено море. Тъй като огромните приходи от петрола на Саудитска Арабия захранваха високия стандарт, самият стандарт беше почнал да се отъждествява със символа на положение в обществото, с колата, с голямата, скъпа, луксозна кола. Край този нов начин на придвижване беше израснала цяла индустрия. Говореше се, че бащата на Хаджи Мастан и неговите предци някога търгували с камили, но никой не знаеше нищо със сигурност, защото Хаджи бе по рождение иракчанин и беше пристигнал в Джеда преди петнадесет години, след като бе направил първо поклонничество в Мека и поради това беше добавил пред името си „хаджи“, което значи „човек, направил поклонничество“. Говореше се, че семейството му изпаднало в немилост заедно с управниците от семейство Баат в Ирак и се разпръснало из много страни на Средния изток. Баща му бил мъдър човек и изпратил четиримата си синове на различни места, всички те разполагали с достатъчно капитал, за да започнат някакъв бизнес. Според замислите на бащата един от тях със сигурност щял да успее и по този начин можел да подпомага останалите членове на семейството и бъдещите поколения.

Още с пристигането си в Джеда, Хаджи Мастан бързо намерил местенцето си. Инвестирал капитала си в оборудване, необходимо за регенериране на гуми, закупил къщи с дворове в квартала Ал Кандара, наел двама работници и ги изпратил да се обучават в Кайро. Брат му, изпратен в Египет от баща му, вложил капитала си в един ресторант; той наблюдавал обучението и осигурил завръщането им в Джеда и обвързването им с писмен договор. И така, двамата майстори работели, Хаджи навлизал в бизнеса и малката компания почнала горе-долу да процъфтява. Отначало било трудно, защото когато си купуват коли, повечето саудитци и не помислят, че един ден гумите ще се износят, а когато се износят, си купуват нови — или нова кола. Но колите неизбежно остаряваха, появи се пазар за коли втора употреба, тъй че малко по малко заможната част от обществото се превърна в клиентела на Хаджи Мастан. Тези клиенти бързо установиха, че гумите се износват по грубите пътища на пустинята и че новите гуми са скъпи. Така бизнесът на Хаджи растеше и накрая разцъфна пищно, когато той си осигури договор да регенерира гумите на всички транспортни машини на огромната „Арамко Ойл Къмпани“, този саудитско-американски конгломерат, който извлича петрол от пустинното кралство.

Това означаваше разширяване и предприятието скоро вече имаше нужда от ново оборудване, а трябваше да се наемат и нови работници.

Хаджи Мастан беше известен като дълбоко религиозен човек и благодареше на Аллаха за това, че го е благословил. Той скромно отбелязваше пред приятелите си, че неговият нюх в бизнеса малко е допринесъл за успеха му, защото нали всичко е в ръцете на Аллаха?

Това правеше впечатление на неговите познати, защото те отдавна бяха забелязали предаността на Хаджи към петте стълба на исляма: той постоянно утвърждаваше вярата; плащаше „закат“ или пари за благодеяния в размер на двадесет и пет процента от доходите си, а често и повече; молеше се пламенно по пет пъти на ден; спазваше Рамадана, месеца на поста, а тъй като Хаджи Мастан обичаше да си хапва, постенето от изгрев до залез-слънце беше истинска жертва за него. И накрая, правеше всяка година поклонничество до Мека — хадж. Това не беше голямо изпитание, защото Мека се намираше само на тридесет мили източно и Хаджи можеше да пътува дотам в удобния си мерцедес с климатична инсталация.

И така Хаджи Мастан беше олицетворение на преуспелия арабски бизнесмен, който умееше да съчетава търговията си с изискванията на Корана. Живееше скромно, но с удобства, заедно с жена си и двете им дъщери и невъзмутимо обмисляше бъдещето.

 

 

Хоук се чувстваше затруднен и малко засегнат. Добре, Причард беше подхвърлил една находчива идея и Хоук я бе прокарал пред директора, директорът от своя страна я прокара пред съветника по национална сигурност, който пък я прокара пред президента. Но Причард бе пропуснал един извънредно важен елемент. Как да се контролира Махди? Причард не беше изяснил този въпрос. „Сигурно има някакви начини“, бе казал неопределено той. „Тъй или иначе един човек винаги може да бъде контролиран.“

Тогава Хоук кимна важно — тези думи звучаха съвсем разумно. Но сега, след десет дни напрегнати умствени усилия, никой от екипа му, нито специалистите, с които се посъветва, нито някой друг не беше предложил поне един-единствен простичък план.

И така Хоук кръстосваше стаята си в лисабонския хотел „Риц“ и оставяше затрудненията му да подклаждат неговото раздразнение. След петнадесет минути той трябваше да заведе екипа си на среща с англичаните, а все още нямаше никакво решение. В най-добрия случай англичаните щяха да се държат с учтиво пренебрежение.

Фолк седеше в едно кресло и гледаше как Хоук се разхожда. Мийд бе на канапето с купчина възглавници край себе си, с бележник на коленете, с цигара в едната ръка и готова писалка в другата.

— Дадохме ти половин дузина възможности — обидено се обади Фолк.

— Възможности? — ядосано се обърна Хоук към него. — Получих половин дузина шибани схеми от некадърници как може да се подкупи един имам. — Той раздразнено размаха ръце към тавана. — Чух за опиати, които подчиняват съзнанието, за насилие, изнудване и просто за патриотизъм. Но дали някой разбира, че ние планираме да създадем един пророк? Човек, който ще властва над живота на един милиард души? След като веднъж го имаме, след като веднъж го приветстват, какво може да го спре да ни покаже среден пръст? Да се уповаваме на опиатите или на изнудването, така ли? Как, по дяволите, можете да изнудите един пророк?

Фолк се наведе напред и каза:

— Повярвай ми, Мортън, силата, подкупът, насилието и всичко, което искаш, това е само един от начините. Обучавал съм хиляди агенти навремето.

Хоук прекъсна разходката си и го изгледа:

— А дали си обучавал някой пророк, Лио? А? Разкажи ми тогава. Добре, ще го вкараме там, но каквото и да мислят вярващите, той си е просто човек. Дали си обучавал някой контролиран Божи пратеник на земята?

Фолк сви рамене:

— Но и той е човек, Мортън. Ние ще го пратим там, но каквото и да мислят вярващите, той все пак е човек. Сила, власт, насилие — това е единственият начин.

Погледна към Мийд, за да получи подкрепата му, но Мийд само сви рамене и той довърши мисълта си:

— Бих желал да мисля, че ние можем да бъдем по-изискани.

— Съгласен съм — заяви натъртено Хоук, — но тъй или иначе все още не сме стигнали до някакво съществено предложение.

— Десет дни не са дълъг срок — каза извинително Фолк.

— Между другото англичаните навярно имат някакви идеи. Как възнамеряваш да действаш?

— Извънредно внимателно. Ще ги оставя първо те да направят предложенията си, а после, ако ни сервират някаква голяма и фина идея, може да бъда снизходително благодарен. — Погледна ръчния си часовник. — Да тръгваме.

Докато ставаше, Фолк каза:

— Поне имаме цял куп идеи за чудото.

— Разбира се — саркастично изсумтя Хоук. — Разполагаме с всичко, за да разделим на две Червено море и да спуснем розов ореол над главата на Ясер Арафат. Да вървим.

 

 

„Риц“ в Лисабон е един от най-големите хотели в света и една от малките зали за конференции отразява вкуса и комфорта на една не тъй трескава епоха. Дълга полирана маса изпълваше центъра на помещението, а край нея бяха наредени столове в стил Луи XIV. Гоблени, изобразяващи пътни сцени, украсяваха стените, дебелият, богат килим приятно попиваше стъпките. В ъгъла беше поставен малък бар и край него стояха Гемъл и Бойд, които си разменяха любезности и отпиваха от питиетата си. Наоколо се въртяха двама души с малки уреди. Нещо щракна и почна да жужи. Вратата се отвори и влезе Хоук, последван от Фолк и Мийд. Двамата мъже до бара се обърнаха. Настъпи тишина, подобна на момента, в който лекарят се готви да шляпне по дупето новороденото бебе.

Гемъл и Хоук погледнаха въпросително двамата мъже, натоварени с инструменти.

— Чисто е, сър — каза единият на Гемъл.

— Всичко е наред — каза другият на Хоук.

Последва ново кратко мълчание, после Хоук пристъпи напред с усмивка и протегна ръка.

— Радвам се да те видя, Питър — каза той, докато двамата се ръкуваха.

Последва представянето на останалите, ръцете се кръстосваха и раздрусваха в ръкостискания, а в новите чаши прозвънва нов лед.

Гемъл се усмихна на Фолк и го поздрави:

— Приятно ми е отново да ви видя. Радвам се, че и вие сте в отбора.

— Аз също — отвърна Фолк и осведоми питащия го Бойд: — Да, благодаря, уиски със сода.

Гемъл подаде на Хоук канадско уиски със струйка сода и две кубчета лед. Останалите също приближиха.

Накрая Хоук се обърна към двамата мъже, застанали до вратата:

— Благодаря, предполагам, че сега можем да почнем. Нали ще проверите и отвън?

Мъжете кимнаха и напуснаха помещението, а петимата се наредиха край масата.

Странен е начинът, по който хората приближават до една маса за преговори. Първо те се оглеждат за картичките с имената си, а ако няма такива, се споглеждат с колебливи усмивки, защото подреждането на масата може да има по-голямо значение от това на една вечеря в Белия дом или в Бъкингамския дворец. Много мирни конференции са били отлагани или прекъсвани именно поради проблема за престижното разполагане на участващите край масата, а не поради други причини. Но в този случай Хоук беше непринудено дипломатичен и твърд.

— Питър — обяви той, — защо ти и Алън не седнете от тази страна, ние с Лио ще седнем от другата, а Сайлас — той потупа Мийд по рамото — може да се настани на оня край и да води бележки, ако се наложи. — Той смигна на Гемъл. — И ще има грижата да допълва чашите.

Петимата се разположиха край масата и последва изпълнено с очакване затишие, като всички погледи бяха отправени към Хоук.

Той се покашля, наведе се напред и заговори бавно и доверително:

— Първо, кратко резюме: целта на нашата среща е да формулираме подробен план за избора и последвалото го обявяване на един нов пророк на ислямската религия, Махди; ще трябва да обсъдим методите за осъществяване на това, т.е. на „чудото“ и контрола върху Махди, а чрез него и на ислямското движение.

Погледът му обиколи масата, а останалите тържествено кимнаха.

— Най-накрая — продължи той, — ще трябва да постигнем съгласие, а за това трябва да получим одобрение от най-висшите инстанции, по общите конкретни цели на тази разузнавателна операция, която нарекохме с кодовото наименование „Мираж“. — Сега се обърна непосредствено към Гемъл: — Питър — каза той, първо бих искал да ти кажа колко сме доволни аз и придружаващите ме (тук посочи Мийд и Фолк), че ти ще ръководиш операцията.

Мийд и Фолк измърмориха нещо в знак на одобрение, а Хоук продължи:

— Искаме да знаеш, че ние не възнамеряваме да се месим непрекъснато в основните действия. Естествено, тъй като нашето Управление подпомага и финансира плана, ще искаме да имаме по-близък поглед върху нещата.

Гемъл разбиращо наведе глава, а всички останали кимнаха в знак на съгласие.

— Добре — каза Хоук и гласът му стана по-топъл, когато премина към следващата тема. — Сега, след дълбоко обмисляне на експертно равнище, на нас ни е ясно, че ключовият елемент е изборът и особено непрекъснатият контрол върху този човек, върху самия Махди.

Той обезоръжаващо се усмихна на Гемъл, погледна към Мийд и Фолк, наведе се напред и каза:

— Питър, ние очевидно имаме няколко предложения, които заслужават извънредно доверие. Но тъй като твоите момчета ще бъдат на предната линия, защо ти първо не изложиш какво мислите по въпроса вие?

Гемъл бавно кимна:

— Благодаря, Мортън — отговори той. — Мисля, че ние имаме простичък, но ефективен план. — Той замълча и на свой ред огледа тримата американци. После продължи: — Единственият малък проблем е, че това ще бъде доста скъпо начинание и че вероятно ще имаме нужда не от едно, а от две чудеса.

 

 

Метрдотелът на „Риц“ харесваше американците. Не защото даваха добри бакшиши, някои даваха, някои не даваха, а защото не се оплакваха. Разбира се, човек нямаше за какво толкова да се оплаква в един от най-добрите ресторанти в Европа, но някои наистина го правеха. Особено французите и италианците. Той беше решил за себе си, че американците са толкова зажаднели за добра храна в страната си, че оставаха безкрайно благодарни, когато получаваха обслужването, което той беше научен да им предлага. Обаче тримата американци от масата в ъгъла го озадачаваха. Резервацията беше направена от портиера на името на някой си мистър Бекет. Няколко минути преди гостите да пристигнат, при него дойде един мъж с потаен вид, попита коя е масата за мистър Бекет и няколко пъти я обиколи. Носеше голямо куфарче, от което се подаваше жица, свързана със слуховия му апарат, после той кимна на метрдотела и се отдалечи. Когато мистър Бекет и гостите му пристигнаха, метрдотелът се почувства задължен да спомене за инцидента, но американецът само се усмихна и пъхна една банкнота в ръката му. Метрдотелът сви рамене. След двадесет години в тази професия него нищо не можеше да го учуди.

— Сигурно това струва цяло състояние — каза Фолк с пълна уста, сочейки пушената пъстърва.

— Но пък е чудесна — отговори Мийд. — Чудесна!

Двамата се обърнаха към Хоук, който бе потънал в мисли пред недокоснатата си чиния с Шефска салата.

— Всичко зависи от „ученика“ на Махди — каза той. — Той трябва да бъде наш човек. — Леко удари по масата, за да подчертае смисъла на казаното. — Изцяло наш човек, винаги наш човек и само наш човек.

Фолк ентусиазирано се съгласи:

— Когато Гемъл разви тази идея — заговори той, — това прозвуча като камбана, която почва да бие, щом някой доближи „ученика“ — голяма, звучна, звънтяща камбана.

— Сигурен ли си в това момче? — рязко попита Хоук. — Няма ли никакви съмнения?

Фолк нетърпеливо поклати глава:

— Никакви, Мортън. Той е съвършен. Ние го засадихме там преди години, торихме го, поставихме го в най-плодородния слой почва и редовно го поливаме. Казвам ти, съвършен е. Направен е като по картинка. Но ще струва цяло състояние.

Хоук кимна:

— Някъде около двеста милиона според мен. Обаче, Лио, това е колкото доставката на петрол в продължение на петдесет минути за целите Съединени щати. Струва си. — Той въпросително вдигна очи. — Казвам ти, те определено са тук с една първокласна идея.

Настъпи тишина, докато мислите им се връщаха към срещата.

Твърдението на Гемъл, че ще са нужни две чудеса, беше посрещнато с пълно мълчание, нарушено накрая от Хоук, който забеляза:

— Значи ще ни трябват двама пророци?

Гемъл се засмя и отрицателно поклати глава, после продължи да обяснява, че единственият начин, по който те виждат контрола върху въпросния човек, е да го накарат да повярва, че той всъщност е Махди, и да го убедят — не, да го инструктират! — да потърси един определен човек за свой довереник и съветник. Тази именно личност ще бъде „под контрол“. — Гемъл замълча, изчаквайки реакцията на събеседниците си, но тъй като реакция нямаше, той продължи мисълта си и обясни, че първото чудо ще трябва да бъде съвсем лично, предназначено единствено за избрания Махди. Всъщност нещо като появяване на архангел Гавраил, както някога на Мохамед. Гемъл бе потърсил мнението на експерти дали би могло да се подготви това появяване и те го бяха убедили, че при наличието на неограничени парични средства, то ще може да се подготви, дори ще бъде цветно. Второто чудо, онова, което трябваше да легитимира Махди като пророк пред целия ислямски свят, би трябвало да бъде нещо по-зрелищно.

Гемъл отново замлъкна и този път се намеси Фолк.

— Разбира се, „ученикът“ трябва да е готов и да чака Махди, нали така?

— Разбира се — отвърна Гемъл. — Той ще бъде нашият ключ, нашето хранилище и нашите барели с петрол.

Фолк замислено присви устни, а после направи жест, с който показваше, че Гемъл може да продължава. Гемъл отново взе думата, но първо се извини на Фолк, че онова, което ще каже, очевидно е много добре известно на такъв изтъкнат арабист като него. И все пак това кратко обяснение се налага, за да могат останалите да преценят най-добре всички страни на предложението. Фолк милостиво сведе глава и Гемъл продължи.

Той им разказа накратко историята на исляма от Мохамед до днешни дни. Обясни им противоречивите течения в него, които са го разцепвали още от смъртта на Четвъртия халиф. Описа им удивителното разпространение на исляма, първо чрез завладяването на територии през ранните векове, а после чрез мисионери.

Той подчерта, че между всички ислямски фракции съществува една обединяваща връзка: Мека и нейната джамия оставаха средище на религията и задължение на всеки мюсюлманин, независимо от каква националност е, към кое крило на исляма принадлежи, бил той сунит, шиит, суфит или измаелит, трябва да направи поклонение или хадж в Мека. Така всяка година над два милиона мюсюлмани от всички седемдесет народности се изсипват в Мека за най-пламенните масови религиозни ритуали, познати на човечеството.

— Така че това ще трябва да стане през петте дни на хаджа — заяви Гемъл, — тогава ще трябва да се случи чудото, на което ще станат свидетели всички поклонници, които после ще се разпръснат по земното кълбо и ще предадат словото на Махди.

Той отново замълча и отново настъпи тишина, дълга тишина, в която всеки от събралите се се отдаваше на собствените си фантазии.

Най-после Хоук наруши мълчанието.

— А самото чудо? — попита той. — Имате ли някакви определени идеи за него?

— Да, имаме — отвърна Гемъл. — Но вие може би ще искате първо да изложите вашите?

Хоук направи отрицателен знак:

— Не, не, продължавай, Питър. Още повече че вашите идеи са доста обещаващи.

Сега Гемъл се впусна в подробностите. Той ги помоли да си представят сцената. В следобеда на предпоследния ден на хаджа множеството тръгва от Мека и се насочва към долината на Мина. От изгрева на слънцето чак до залеза те съзерцават малкия скалист хълм Арафат, молят се, четат Корана и слушат проповеди. Някои принасят жертви: агнета, кози, понякога дори камили. В този момент може би подсъзнателно Гемъл сниши глас и останалите трябваше да се наведат напред, за да могат да долавят думите му. Точно тогава, продължи той, нашият човек, заобиколен от последователи и предшестван от мълвата, ще се придвижи до средата на долината, в центъра на събралото се множество, и ще сложи едно мъртво агне на земята. Последователите му ще разчистят голям кръг около него и бъдещият Махди ще се провикне високо, призовавайки Аллах да приеме жертвоприношението му.

Гласът на Гемъл се сниши още повече, в него прозвучаха благоговейни нотки. Другите се наведоха към него, а лицата им отразяваха фантазиите образи, възникнали в съзнанието им.

— Тогава — прошепна Гемъл — от ясното, синьо, безоблачно небе ще се появи яркозелен лъч светлина, отчетливо видим за всички два милиона поклонници, дори от Джеда ще могат да го видят. Зеленият лъч ще порази агнето и то ще се разпадне, обвито в дим.

Гемъл се облегна назад, гласът му укрепна и обяви пред унесената си аудитория:

— И Махди ще бъде провъзгласен.

Фолк пръв се върна на земята.

— Лазерен лъч! — възкликна с усмивка той. — От високо летящ самолет!

— От сателит — отвърна Гемъл. — Направо от космоса.

 

 

Хоук почовърка в чинията си.

— Мислиш ли, че чудото може да се осъществи? — попита той Мийд.

— Кое от тях?

— Голямото — с лазерния лъч.

Мийд сви рамене:

— Нищо не знам за лазерите, но Гемъл изглежда убедителен и предполагам, че той е чул мнението на специалисти.

Фолк изтри устните си със салфетката и се намеси:

— Спомням си, че четох един доклад от Министерството на отбраната, на изследователския отдел. През последните няколко години са направили много проучвания. Още през 1973 година въздушните сили улучиха един безмоторен самолет с прототипно лазерно оръжие, а сухопътните и военноморските сили постигнаха подобен успех.

— Това е вярно — намеси се Мийд. — Виждал съм този доклад, беше го писал Ричард Ейри. През 1978 г. флотът свали една противотанкова ракета — с диаметър само двадесет и шест сантиметра и движеща се със скорост хиляда мили в час.

Хоук остави вилицата си:

— Изглежда осъществимо — заяви той, но вероятно ще трябва огромна машинария, а пък извеждането й в космоса ще бъде дяволски труден проблем.

— Ще се наложи да използваме совалка — каза Фолк, — а НАСА и Пентагонът май съвсем няма да са във възторг от тази идея. Тяхната програма е разчетена за години напред.

Хоук мрачно се усмихна:

— Това значи, че ще трябва да притиснем мечката, Сайлас, искам ти да се заемеш с това. Би могъл да използваш Гари Клайн, за да извиеш ръцете на няколко души. А в срок от двадесет и четири часа след завръщането ни във Вашингтон искам най-големия лазерен специалист от изследователския отдел в кабинета си с куфарчето му с трикове и всички възможни отговори.

Мийд кимна и записа нещо в бележника си. Хоук отново се обърна към Фолк:

— Лио, ти започваш от другия край. Ще задействаш нашата къртица в Джеда и ще го накараш да размърда нещата. Когато Махди се появи от пустинята, трябва да има готови следовници. Първото, което трябва да направиш, е нашият човек да бъде прехвърлен на англичаните. Ще се свържеш с Бойд. Той ще подготви или поне ще мисли, че подготвя, тази операция, но аз искам Управлението от своя страна да го държи съвсем изкъсо.

— Нямай грижа, Мортън, ние можем да контролираме „ученика“, а той е по-чист от вътрешността на бутилка минерална вода.

— Добре. — Хоук отмести чинията си. — Не искам никакви изненади в тази точка. — Погледът му спря върху сведената глава на Мийд. — Какво казваш, Сайлас?

Мийд вдигна очи към тавана и отвърна:

— Амин, Мортън. Амин.

 

 

Гемъл и Бойд разговаряха в стаята на Гемъл. Бойд седеше на единствения стол в помещението, докато Гемъл се бе изтегнал на леглото.

— Мисля, че мина доста добре — каза Бойд.

Гемъл му се усмихна в знак на съгласие.

— Те определено харесаха идеята за контрол чрез „ученика“, но защото си имат човек на мястото и го държат като мишка вече петнадесет години.

— Доста умно — коментира Бойд. — Не предполагах, че американците си падат по тези неща — искам да кажа, по дългосрочното планиране.

— И аз не предполагах. Те предпочитат бързите резултати.

— Ние значи го пипваме.

— В случай че го сварим със свалени гащи. Но това ще си бъде чиста козметика. Хоук непрекъснато ще го държи под око и ако операцията проработи, ние изведнъж ще открием, че „ученикът“ е станал съвсем проанглийски настроен. — Имам последна среща с Хоук в апартамента му. — Стана и попита: — Къде е Бийчър?

— Беше в бара, когато го видях за последен път.

Гемъл потръпна:

— Моля те, Алън, иди там и провери дали е поносимо трезвен.

 

 

— Стаята ми може да се нанесе три пъти тук — каза Гемъл, като оглеждаше всекидневната на апартамента.

Хоук стоеше до бара и приготвяше питиетата. Той се усмихна при тази констатация:

— Размених няколко думи с Периман — каза той, поднасяйки чашите, и се отпусна в едно кресло. — Намекна, че увеличава дневните ти.

Гемъл отрицателно поклати глава и се засмя:

— Периман ще получи удар при мисълта, че ще плаща по сто лири за една нощувка.

Настъпи кратко мълчание, докато двамата мъже се гледаха през масичката за кафе.

— Искам да се изясним — внезапно каза Хоук и Гемъл повдигна вежди.

— Не желаех да го правим пред другите — продължи Хоук, — но, Питър, факт е, че ние не стигнахме до някакви особено ясни идеи относно контрола върху Махди, нито за чудото. Честно казано, ако вие от ваша страна не предприемете мощна мозъчна атака, проектът просто се осуетява. Още отсега.

Откровеността на Хоук очевидно направи впечатление на Гемъл, но той не можеше да му се противопостави, без да направи малко проучване.

— Искаш да кажеш, че твоята група за действие те е разочаровала, така ли?

Хоук сухо се усмихна.

— Така ми се струва. Твоята за щастие не те издъни.

Гемъл отрицателно поклати глава:

— Мортън, работата е там, че и двете идеи дойдоха от Периман. Въпреки вида му, той е много хитър старец.

— Така изглежда — спокойно отговори Хоук. — Мога да ти кажа едно. Сега съм много по-сигурен, отколкото преди дванадесет часа. Може би ще успеем да се справим с тази безумна работа. — Дълбоко пое дъх и завърши мисълта си: — Добре, ще се захванем ли с подробностите?

Двамата почнаха да обсъждат следващите стъпки. Договориха се отново да се срещнат след седмица, този път в Париж, за да се избегне вероятността да ги виждат твърде често заедно в един и същ град. Всъщност Хоук предпочиташе Брюксел или Бон. Не харесваше Париж, но Гемъл беше странно настоятелен. Междувременно Хоук би могъл да провери дали идеята с лазера от космоса е осъществима и ако е осъществима, дали можеше да се приложи след седем месеца, когато започваше следващият хадж в Мека. Ако не, трябваше да се изчака до идната година.

В същото време Гемъл би могъл да задейства операцията по търсенето на кандидата. Той би трябвало да бъде арабин с безупречни предци, като по този начин ставаше приемлив за всички течения на ислямската вяра. Първото „чудо“ трябваше да стане поне три месеца преди хаджа, за да има кандидатът достатъчно време да се подготви за следващото. Разбира се, той не можеше да се провъзгласи за Махди преди голямото чудо, в противен случай кралят на Саудитска Арабия вероятно щеше да му отнеме главата, както бе обезглавил предишните претенденти.

Договориха се също така, че МИ-6 ще започне усилена дезинформация в целия ислямски свят. Трябваше да почнат да се появяват слухове за идването на Махди, слухове, които щяха да набират все повече сила, докато чудото в долината Мина ги потвърдеше. Накрая решиха, че когато операцията започне, двата екипа ще установят базови лагери в Аман, Йордания.

Почти бяха привършили, когато на вратата дискретно се почука. Двамата се спогледаха. Хоук потръпна, стана и отвори. Отвън стоеше нисичък, възрастен мъж с жълтеникавокафяв плик в ръка.

— Разбрах, че мистър Гемъл е тук.

— А, Бийчър — обади се Гемъл. — Влезте.

Хоук се отмести встрани. Бийчър прекоси стаята и подаде плика на Гемъл.

— Току-що пристигна от Лондон, сър — каза той. — Не знам дали е спешно. Мистър Бойд ми каза, че сте тук.

— Много добре, Бийчър, благодаря ви — отговори Гемъл. — Потвърдихте ли резервацията ми за Кайро?

— Да, сър, полетът е в десет часа. Поръчал съм кола за осем и половина.

Гемъл отвори плика и прочете краткото съобщение. После вдигна очи и каза:

— Чудесно, благодаря ви, Бийчър.

Бийчър се обърна, кимна на Хоук и излезе от стаята.

— Кой беше този? — попита Хоук, докато отново сядаше на мястото си.

— Бийчър.

— Член ли е на твоя екип?

Гемъл отрицателно поклати глава:

— Не, той просто е разсилен. Не знае нищо за същността на операцията.

Хоук, изглежда, се поуспокои.

— Надявам се, че въпросът ми няма да те засегне — каза той, — но този човек не е ли „смок“?

— Смок ли?

— Да, нали знаеш, някой, който обича чашката. Полъхът от уиски ме наведе на тази мисъл.

Гемъл се засмя:

— Да, мисля, че вероятно е смок. Изглежда, прекарва по-голямата част от времето си в бара. Казано откровено, не съм го използвал преди и когато се върнем в Лондон, ще го пързулна на някой друг отдел. Всъщност остават му няколко годинки до пенсия. В това отношение Периман е много мек — той мрази да уволнява когото и да било.

— Мога да го разбера — заяви Хоук, — но едно пиянде в тази работа е истинска напаст. Преди няколко седмици трябваше да изгоня един — навремето е бил добър. Но беше мъчително.

Гемъл кимна с разбиране и остави плика на масата.

— Важно ли е? — попита Хоук.

Гемъл се засмя:

— Да, много. Балетът на Бежар ще има представления следващата седмица в Париж. Това е съобщение от секретарката ми, че е успяла да ми осигури билет.

— Копеле! — възкликна Хоук, но също почна да се смее.