Артър Дж. Куинъл
Махди (21)

Епилог

Един прислужник малаец се появи от сенките с втора бутилка „Шато Марго“ и отново напълни чашите.

— Удивително как е стигнало дотук — забеляза Периман, като вдъхваше от букета на шампанското.

— Докарват го с товарен свръхзвуков самолет с климатична инсталация — дрезгаво отговори Причард. — Едно от малкото преимущества на съвременната технология.

Той се обърна към другия си гост, също облечен в смокинг.

— Хайде, разкажете ми пак, Питър. Бих искал да видя лицата на Гордик и Хоук в този момент там.

Гемъл се облегна в креслото си и като хвърли кос поглед към Периман, отговори:

— Настъпи бъркотия. Истинска бъркотия. По пода се въргаляха десетки метри от телекси, Хоук не преставаше да мрънка „Как, по дяволите…“, а Гордик беше на радиостанцията, за да се свърже с Москва.

Причард стоеше с полузатворени очи, като се опитваше да си представи сцената.

— А когато Хаджи Мастан се върна в Джеда с насочващото устройство?

Гемъл се засмя:

— Настъпи още по-голяма бъркотия. Особено когато им каза, че е приел исляма. Че Махди му е простил двуличието и му е дал възможност да изкупи греховете си и да иде в рая.

— А Гордик? Той как го прие?

Гемъл сви рамене:

— Той си имаше свои хора в Джеда. Те надълго и нашироко разпитали Хаджи Мастан и накрая се убедили, че е искрен. Освен това проучили и насочващото устройство заедно с американците. Потвърдили, че това е единствена по рода си и оригинална апаратура.

Причард доволно въздъхна, а Периман съобщи:

— Разбира се, сателитът и лазерът се саморазрушиха. Совалката все още беше в орбита, бяха минали десет минути след събитието и нямаше следа от тях.

— Значи настъпи всеобщо объркване — засмя се Причард.

— Точно така — съгласи се Периман. — Но на американците не им трябваше много време, за да разберат, че конструкцията на телеметричната верига позволява прекъсване и отхвърляне. Те свързаха това обстоятелство с Ранс и неговата смърт, после стигнаха до заключението, че тъй като той е проектирал и насочващото устройство, би могъл да проектира и други.

— Все пак нищо не могат да докажат — заяви самодоволно Причард. — И нищо не могат да направят, както и руснаците, без да насочат съмненията към себе си.

Той отпи от виното и продължи доволно:

— Съвършената операция. Ако имаме предвид резултатите. С един удар ние върнахме Великобритания между свръхсилите. Американците сигурно ще разберат как сме го направили, а и руснаците ще разберат, но не могат да променят положението. Махди вече е провъзгласен и ислямският свят знае за него, особено в областта на Персийския залив. Той е нашият човек, нашият катинар, нашето петролохранилище и нашият петролен барел. Сега руснаците и американците ще трябва да дойдат при нас с шапка в ръка. Разбира се, те ще искат цените на петрола да паднат, но изведнъж ще разберат, че цените бързо се покачват поне дотогава, докато нашите собствени запаси не започнат да се изчерпват също така бързо, както е падала и цената. Тогава, използвайки нашия петрол за постъпления в държавната хазна, Великобритания още веднъж ще стане водеща индустриална сила. Нито руснаците, нито американците ще посмеят да убият Махди. Представете си само какъв смут ще предизвика това убийство. Те ще трябва да се примирят с положението. Ние ще им подадем ръка, но когато това ни е удобно, в зависимост от собствените ни интереси. Така още веднъж ще седнем начело на масата в световните организации. Преди Втората световна война ние бяхме главната сила в Персийския залив, но в продължение на тридесет години положението все повече и повече отслабваше, докато накрая станахме нищо. Сега пак ще дърпаме конците и те няма да могат да направят нищо.

Той отново огледа гостите си със задоволство.

— Още от самото начало, когато преди петнадесет години внедрих Абу Кадир, та до кулминацията днес това беше операция, достойна да заеме място в учебниците. Навярно най-голямата, предприемана досега. Педантично планиране и безкрайно търпение. Резултатът е съвършен — просто съвършен.

— Имаше и случайности — забеляза Гемъл и другите двама се спогледаха при нотките, прозвучали в гласа му.

— Питър, винаги има случайности — меко парира Периман.

— Естествено — съгласи се Причард. — Но при тези операции те бяха минимални. Един експерт по телеметрия и един тонрежисьор. Така или иначе, онова първо малко чудо сигурно е било нещо, което човек би трябвало да види.

— Така е — каза Гемъл. — Абу Кадир би трябвало да получи „Оскар“. Но имаше и други случайности.

— А, да, имате предвид руската балерина — каза Причард. — Разбира се, жалко, че стана така. Но пък беше извънредно важно руснаците да бъдат въвлечени. Те станаха страна в операцията, тъй че бяха впримчени и накрая преустроиха нашия план и резултатите от него. Знаете ги какви са, Питър. Беше извънредно важно да повярват, че със сила са си пробили път в играта, а не са просто поканени. Толкова са подозрителни, когато стане дума за покани.

Погледна към Гемъл с присвити очи:

— Изпитвахте ли някакви чувства към нея?

Гемъл не отговори, но лицето му беше меланхолично.

— Един агент от разузнаването — заяви поучително Причард — не може да си позволи подобни чувства да отвличат вниманието му. Такава една цел изисква подчиняване на всички лични емоции.

Гемъл въздъхна:

— Вие, Причард, очевидно сте съвършеният пример. В края на краищата, през всички тези години не сте виждали Абу Кадир и сигурно никога няма да го видите отново.

— Вярно е — тържествено се съгласи Причард. — Но пък аз му направих най-големия подарък, който един баща може да даде на сина си: абсолютната вярност на един милиард души.

Обърна се и махна с ръка в тъмнината зад себе си.

След няколко мига откъм черната река се разнесоха първите тактове на Вагнеровата опера „Залезът на боговете“.