Джесика Нол
Най-щастливото момиче на света (18)

Благодарности

Благодаря на родителите си за това, че се радваха на моята странност и креативност като дете, дори когато вършех чудати неща, като да карам триколката си из квартала, облечена с поличка на волани и воал на принцеса, пред зяпналите погледи на съседите ни. Благодаря ви, че насърчавахте въображението ми безкрайно, че инвестирахте в образованието ми и че то бе приоритет за вас, макар това да означаваше да направите немалко жертви в собствения си живот. Благодаря ви, че ми показахте чрез личния си пример какво означава трудолюбие и отдаденост, какво означава да си амбициозен и да имаш непоклатима професионална етика. Наистина съм най-голямата късметлийка на света да имам за родители вас двамата. Без вас нямаше да съм там, където съм сега.

На моята агентка рок звезда Алиса Рубен от агенция „Парадигма“, която с години не спря да ми натяква, че трябва да пиша. И когато накрая прописах, се получи тази книга, създадох ТифАни, знаех точно как да я направя по-добра, и според мен се справих толкова невероятно точно, че все още някои сутрини се будя, чудейки се дали животът ми е реален. Благодаря ти, че повярва в мен, преди аз да повярвам в себе си.

На моята най-добра приятелка Кейт Хойт, задето ме принуди да се сприятелим, когато толкова млади започвахме живота си в Ню Йорк. Какво щях да правя без теб? Ти си най-специалната снежинка сред всички.

На моята редакторка Сара Найт, която първа се нахвърли върху книгата ми, за това, че изразяваше мислите ми преди още аз самата да съм ги помислила, че ме караше да се отнасям към думите си със зорки очи, когато ми свършваше енергията, давайки ми да разбера, че не мога да ги оставя „да им се размине“.

На филмовата ми агентка Мишел Уайнър от Агенцията за талантливи артисти, която ми каза, че да направиш филм е като да буташ скала по склон в планината. Благодаря за бутането. Също така — за препоръките за красивите бижута.

На моята издателка Кейт Гейлс за това, че отдели внимание на подробностите, сякаш това бе нейната сватба, и че ме накара да се почувствам в способни ръце, и на моя маркетинг мениджър Елина Вейсбърн заради цялата й тежка работа зад сцената. На всички в „Саймън енд Шустър“ за всичките им окуражаващи думи и за подкрепата в имейлите им, които смятам да сложа в рамка и да окача над голямото бюро, върху което някой ден ще пиша: Каролин Рейди, Джонатан Карп, Мерисю Ручи и Ричард Рорър.

На моя ментор Джон Сиърлс. Знам, че изтръпваш при тази дума, но няма как да те нарека по друг начин. Ти ме нае в „Космо“ като двайсет и три годишно момиче, което се кокореше от възхищение пред писателската ти кариера. Благодаря ти за безкрайната подкрепа и насърчение, когато ми казваше, че мога да се справя; за това, че изслушваше оплакванията ми, докато се справях, и че ме караше да се смея, когато ставаше напечено.

На Кейт Уайт, която ме учеше да си поставям голяма цел или да си ходя вкъщи, да постигам каквото искам и как да издирвам хубавите страни в хората. Ще се вслушвам в съветите ти през цялата си кариера.

На Джоана Колс и Джойс Чан, две вдъхновяващи главни редакторки, които ме насърчаваха, мотивираха и предизвикваха по най-добрия начин.

Също така бих искала да благодаря на брат си Кайл за цялата му любов и подкрепа, за това, че рекламираше книгата ми на всички, които искаха да го слушат, и че е такъв светъл лъч в живота ми. Знаех, че ще станеш точно такъв, и съм много горда с теб.

Благодаря на роднините от страната на съпруга ми: Барбара, задето стана мой фен номер едно и най-бързия читател за всички времена, на Анди и Натали, които без съмнение разбиха няколко рекорда за предварителни продажби на книгата, за цялата ви любов и подкрепа отвъд океана.

И специални благодарности на Дейв Кълън, автор на отварящата очите книга „Колумбайн“, за това, че ни представи проникновеното си разбиране за душите на онези, които са отговорни за атаката на гимназия „Колумбайн“.

На всички мои „дразнещо фотогенични“ приятели, които са мили и любящи и нямат нищо общо с героите в тази книга, които толкова се вълнуваха за мен и ме подкрепяха и ме търпяха през последната година, когато не спирах да бърборя за книгата си след някоя и друга чаша вино — благодаря ви!

Завършвам с благодарности към съпруга си Грег, най-добрия мениджър, който едно момиче може да си пожелае, благодаря ти, че ме остави да бъда „талантът“. Благодаря, че се отнасяше с разбиране, когато те гонех в спалнята, за да мога да се разположа в дневната, за да работя. Благодаря, че ме рекламираше пред всеки срещнат, че беше първият, който направи предварителна поръчка на книгата ми, за твоята безгранична гордост по отношение на мен, която ме кара да те обичам още повече.