Елоиза Джеймс
Седем минути в рая (36)

Глава 36

Фокс Хаус

В ума на Уорд имаше само една мисъл: трябваше да върне Юджиния обратно, преди да е срещнала някой друг.

Трябваше му карета. Незабавно.

Жалко, че се бе отказал от бързата двуколка, защото с нея можеше да настигне Юджиния, която пътуваше бавно с голямата му удобна карета. Трябваше да се задоволи със старата пътническа карета, която бе получил заедно с имението.

Юджиния каза, че го обича. Но изражението й, когато той я прогони, този безутешен поглед…

Ами ако някой друг я утешаваше сега? Някой, който не беше копеле — и по произход, и по поведение?

Той стисна зъби. Тя беше негова. Нарани я, но беше готов да направи всичко, за да поправи стореното. Трябваше само да.

До каква степен можеш да нараниш една жена, преди тя да ти обърне гръб?

Кое беше непростимото?

Той отиде в детската стая, за да се сбогува с децата. Отис прие спокойно обяснението му, че отива да доведе Юджиния.

— Руби ще остане с вас, а новата гувернантка ще пристигне след един-два дни.

Но погледът на Лизи, прекалено мъдър за момиченце на нейната възраст, срещна неговия със съмнение, което го отрезви.

— Сигурен ли си, че ще се върне с теб?

Той седна на един стол.

— Не, но се надявам.

Отис беше направил на Джарвис тунел с гънки от плат и се опитваше да го подмами вътре с парченце хляб.

— Защо я пусна да си тръгне?

— Не бях сигурен, че ще бъде най-подходящата майка за вас.

— Колко глупаво! — измърмори Отис, а Лизи попита стреснато:

— За нас ли?

— Сгреших.

— Тя ми спаси живота — каза Отис. — Така правят майките.

— Какво?

— Когато скочих във водата, тя доплува да ме извади, мина през водораслите и се потопи под водата, въпреки че не обича да си потапя главата. Джарвис беше виновен.

Уорд преглътна с усилие. Почти беше обвинил Юджиния, че е позволила на Отис да плува в дълбоката вода, което беше толкова абсурдно, колкото и всичко друго, което й беше казал.

— Джарвис сам се спаси — добави Отис. — Вече ти казах.

Уорд така и не го беше попитал за подробностите около това плуване, тъй като бе твърдо решен да не мисли за Юджиния. Не искаше да произнесе дори едно изречение с нейното име.

— Тя ти е спасила живота — повтори той.

— Това не означава, че ще се върне с теб — настоя Лизи. — Татко ти спаси живота, Отис, но…

Тя млъкна.

Уорд въздъхна. Щеше да мине време, преди всички истории да излязат на бял свят. Когато му дойде времето, бе казала Юджиния.

— Хайде, прегърнете ме — каза той. — И ми пожелайте късмет.

Отис скочи и го прегърна.

— Късмет! — изкрещя той.

Лизи се приближи по-бавно.

— Ако се върне… ще ни бъде ли майка?

Уорд кимна.

— Надявам се.

— Дай й това — каза Лизи, обърна се с отривисто движение и извади изпод възглавницата си навития воал.

— Няма да ме има няколко дни, Лизи. Не искам да ти вземам воала.

— Давам го на нея, на госпожа Сноу.

На слабото й личице беше изписано упорство, зъбите й бяха стиснати.

— Значи си готова да спреш да скърбиш за майка си? — гласът на Уорд беше нежен, но трябваше да зададе този въпрос.

— Не го нося заради лейди Лизет — отвърна тя спокойно.

Отис не вдигна поглед от Джарвис, който бе излязъл от тунела и победоносно ядеше хляба си.

— Започна да носи воала, когато умря татко.

Лицето на Уорд се сгърчи в гримаса.

— Не знаех.

— Аз не ти казах — отговори Лизи и пъхна воала в ръцете му.

 

 

Понеделник, 22 юни 1801

Фонтхил

Отговорите на Сузан започнаха да идват сутринта след пристигането на Юджиния. Първите изразяваха благовъзпитан отказ, но в четвъртото старата й приятелка с удоволствие се съгласяваше да поеме „Сноу“.

Ще съм винаги на разположение, ако имаш нужда от мен, но възнамерявам да си намеря ново предизвикателство.

Това й отговори Юджиния. Бе решила да примами мосю Марсел да напусне Фокс Хаус и да стане негов таен партньор в елегантна сладкарница в Мейфеър.

Установи, че идеята да създаде известни неудобства на Уорд, й допада.

В личен план Еван демонстрираше интерес, който много я ласкаеше. Дори да не вземеше предвид предложението на Вилиърс за affaire, определено имаше усещането, че ако насърчи Еван дори малко, той ще падне на колене и ще помоли да я направи своя херцогиня.

Нещо повече: бе прекарала цял ден, без да плаче. Можеше да го добави към списъка със смелите неща, които бе направила в последно време: да се научи да плува, да се впусне в affaire, да запази очите си сухи в продължение на цял ден.

Точно когато очите й се замъглиха и заплашиха да я лишат от току-що спечелената награда за смелост, вратата на спалнята й се отвори. Влезе Хариет, преметнала през ръката си блестяща розова коприна.

— Виж какво ти нося, миличка — каза тя и разстели роклята на леглото.

— Великолепна е! — възкликна Юджиния и примигна, за да прогони сълзите си.

— Исках да е изненада за рождения ти ден — каза мащехата й и седна до нея, — но реших, че моментът е идеален за подарък.

— Как, за бога, успя да я поръчаш без проби?

— Клотилд даде на шивачката ми една от любимите ти рокли и тя взе мерките оттам. От два дни не е спряла да шие.

Хариет вдигна роклята до косата на Юджиния.

— Отива идеално на косата и кожата ти.

Роклята бе ушита от тежка коприна, така че щеше да се извива по тялото и да се разширява леко около глезените. Прозрачният плат върху коприната беше избродиран с лози, които се виеха като изображенията, украсяващи страниците на средновековните библии.

Клотилд влезе усмихната в стаята.

— Не е ли delicieuse^[1], мадам?

— Да!

Ако Уорд я видеше в тази рокля, щеше да осъзнае… Юджиния прогони тази мисъл от съзнанието си.

— Какви са всички тези мъниста? — попита тя и ги погледна по-внимателно. — Сребро? Чисто сребро?

Клотилд радостно се изкикоти.

— Има и обувки, мадам — каза тя и ги вдигна.

Пантофките бяха от сребриста коприна с лек мъглив блясък, с токчета и сложна украса от листа, обсипани със сребърни мъниста.

— Роклята ще върви чудесно с диамантената огърлица, която ти подари баща ти, когато навърши осемнайсет — каза със задоволство Хариет. — Помниш ли, че я остави тук, за да я поправят?

— Подозирам, че вече си решила кога точно трябва да нося този възхитителен тоалет? — измърмори Юджиния и прокара пръсти по изящната бродерия.

— Довечера! Ангажирах малък оркестър и поканих съседите — отговори Хариет и намигна на Юджиния. — Еван няма да може да откъсне очи от теб.

— Аз не… — започна Юджиния, но Хариет вече се беше изправила.

— Лакеите ще донесат вода за банята ти след минутка, скъпа. А сега трябва да отида да се приготвя.

— Не мислиш ли, че диамантите са прекалено пищни за вечер у дома? — попита Юджиния.

— Огърлицата е била на прабаба ти. В нея няма нищо необикновено, освен чувствата, които изразява. Мисля, че баща ти много ще се зарадва, ако я сложиш.

След като се изкъпа, Юджиния впери разсеян поглед в огледалото, докато Клотилд се занимаваше с косата й.

Какво ли правеха сега Лизи и Отис? Беше почти време за лягане. Може би бяха в детската стая и играеха на змии и стълби с новата гувернантка. Или може би Руби надзираваше банята на Отис, докато Джарвис пляскаше в легена си.

Беше глупаво, глупаво, глупаво да усеща такава пустота в сърцето, сякаш бе загубила семейство, а не просто един любовник.

Всъщност загуби само познат.

Когато облече новата рокля, а на врата и в косата й заблестяха диаманти, се почувства по-добре. В крайна сметка животът продължи след Андрю, щеше да продължи и след Уорд.

Еван я чакаше в подножието на стълбите и учудването и удивлението, което се изписа на лицето му, когато я зърна, я изпълниха със задоволство.

— Много сте красива, госпожо Сноу — прошепна той, наведе се и целуна ръката й.

— Моля ви, наричайте ме Юджиния — каза тя и му се усмихна, докато той я придружаваше до салона.

— Милото ми момиче — каза баща й и се приближи към тях. — Имам подарък за моето прекрасно дете. — И той извади нещо от джоба си.

Мили боже! — прошепна Юджиния, загледана в блестящите диамантени обеци, които лежаха на дланта му.

— Подхождат на огърлицата ти — каза той и я целуна по челото.

— О, татко! — прошепна тя и преглътна сълзите си, защото коя жена плаче, когато й подаряват диаманти?

Хариет се приближи, засмяна и ликуваща, и й помогна да ги сложи.

— Ще блестят, когато танцуваш — каза тя, наведе се към ухото й и прошепна: — Много внимавай, миличка, в противен случай Еван ще падне на колене и ще ти предложи пръстен, който да подхожда на обеците ти.