Елоиза Джеймс
Седем минути в рая (32)

Глава 32

В тишината, която последва, Юджиния установи, че се държи здраво за облегалката на един стол, за да не падне. Уорд отпусна ръцете си и стисна устни, а после се приближи и застана до нея.

— Извинявам се — каза той и я погледна в очите. — Аз съм виновен, защото не се изразих по-ясно в началото на връзката ни. На нашата affaire.

Affaire. Значи това беше.

Единствено това.

Юджиния не можеше да се самозаблуждава и да твърди, че не е знаела. Знаеше още от самото начало.

— Ти се изрази пределно ясно — каза тя с вдигната брадичка. Нямаше да покаже колко е смазана. Треперенето обаче не можеше да прикрие — потръпваше леко от главата до петите. — Помоли ме да остана с теб две седмици.

— Мъжете правят такива неща, когато са във власт на страстта.

Това беше непростимо!

И все пак зърна нещо в очите му. Някакъв проблясък. Това не беше мъжът, който я бе придумал да влезе във водата, който бе отпразнувал любенето им с ядене на сладкиш посред нощ. Това беше друг, различен човек.

Тази мисъл й вдъхна сили.

Те се бяха любили.

— Не го направихме само защото бяхме във власт на страстта — каза тя, взела решение. Беше си проправила път в забранени земи, като започна свой собствен бизнес.

Защо да не наруши друга утвърдена представа, а именно че жената не бива да говори за любов, преди мъжът да й е предложил брак? Щеше да каже истината.

Уорд мълчеше.

— Аз съм влюбена в теб — каза Юджиния и го погледна в очите. — Мисля, че и ти си влюбен в мен.

Тишината стана непоносима и тогава той каза:

— Съжалявам, че трябва да те разочаровам, Юджиния.

Сякаш бе извадил пистолет и я бе прострелял в крака.

Раната не беше фатална, но болката беше същата. Най-ужасно бе искреното съжаление, което звучеше в гласа му.

— Разбирам — все пак успя да изрече тя.

Той се извърна, очевидно за да й даде време да се успокои. Юджиния стисна облегалката на стола с такава сила, че кокалчетата й побеляха.

Обърнат с гръб към нея и загледан през прозореца, Уорд прочисти гърлото си.

— Дори да изпитвах към теб нещо по-дълбоко, не бих могъл да държа любовницата си в къщата, в която живеят брат ми и сестра ми. Сбърках много, като допуснах тези две седмици да се случат.

Юджиния си пое въздух и й се стори, че в дробовете й влиза огън.

Дори да изпитвал към нея нещо по-дълбоко? Да върви по дяволите!

— Аз не съм ти любовница — рече тя тихо и яростно. — Това би предполагало, че помежду ни съществуват финансови отношения. Аз бях твоя гостенка и ти помагах за децата, без дори да помисля за възнаграждение.

Той се обърна и отново сложи ръка върху нейната.

— Извинявай — любима.

Сега й стана напълно ясно, че нито за миг не е помислял за брак. Използваше думата „любима“, за да не нарани чувствата й. В каретата, след като я отвлече, й предложи „нежности“ между приятели, за които никога след това да не споменават. Защо не го послуша?

— Какво имаш предвид: че не си мислил за мен като за жена, за която би могъл да се ожениш — попита тя, внимателно обмисляйки думите си, — или че не си мислил за мен като за лека жена, задето ти се отдадох с такава…

Гласът й заглъхна.

— Такава радост — каза Уорд и в очите му отново припламна онова объркващо чувство. — Двамата изпитвахме удоволствие един от друг и в това няма нищо грешно, Юджиния. Но светът се намеси и сега пътищата ни трябва да се разделят.

— Разбирам.

Той се поколеба.

— Дори да исках… дори да исках да ти предложа брак, не бих могъл.

Тя не можеше да се насили да отговори.

— Трябва да се оженя за жена, която да компенсира произхода ми и да помогне на Лизи да влезе в обществото. Съпругата ми трябва да бъде самото въплъщение на традиционно поведение. Ако се оженя, съпругата ми трябва да бъде образец.

Тя преглътна с усилие. Все пак не можеше да се преструва на изненадана.

— Ако мога да се изразя постарому, тя трябва да е „от сой“ — продължи той и ръката му притисна по-силно нейната. — Ти си самото въплъщение на дама, Юджиния, но у една дама има една неразделна част, която не може да се обясни — една инстинктивна част, която не може да се научи. Моята мащеха никога нямаше да влезе в онази палатка, камо ли да седне сред тълпа мъже, които се смеят гръмогласно.

— От сой?

Тя не само разбираше правилата за поведение във висшето общество по-добре от повечето хора, но и беше родена в аристократично семейство!

Очевидно Уорд бе излъгал, когато каза, че знае какво е общественото й положение. Тя едва не му даде сбито описание на родословното си дърво, но се спря.

Това нямаше значение.

Всъщност Уорд казваше нещо друго: че самата тя не прилича достатъчно на дама. Това означаваше, че той не изпитва нито уважение, нито любов към нея — към онази Юджиния, която бе създала агенция „Сноу“.

Ако му съобщеше за произхода си — че произхожда не просто от дребното дворянство, а от средите на висшата аристокрация, от едно от най-високопоставените семейства в кралството, — вероятно щеше да успее да го убеди, че общественото положение на семейството й може да помогне на Лизи за добър брак.

Но за една жена беше невъзможно да накара един мъж да я обича — да обича истинската й същност.

Точно така. Трябваше да преглътне болката и яростта си и да намери силата да прояви учтивост.

— Сестра ти няма търпение да разбере всичко за света на природата — каза тя и издърпа ръката си. — Трябва да я насърчаваш, Уорд, колкото и нетрадиционни да ти се струват интересите й.

Лицето му бе безизразно, не издаваше никакви чувства.

— Благодаря за съвета, но не смятам да я подтиквам към още ексцентричности. Вече говори как щяла да открие емпорий и може да изрежда цял куп ругатни. Дамите не ругаят.

Колко странно! Единственото нещо, за което можеше да се сети Юджиния в този миг, беше цял порой ругатни.

Уорд си пое въздух и тя събра сили.

Не бе възможно да има още, нали?

Оказа се, че има.

— Аз съм виновен — каза той и я погледна със състрадание и съжаление, комбинация, която едва не я накара да се задуши от ярост. — Не биваше да водя любима в къща, в която има деца. Тази вечер се наложи да ги изпратя в стаята им, защото осъзнах, че Лизи се е привързала прекалено много към теб.

— Аз бях много привързана към някои от куртизанките, които познавах като дете — каза Юджиния. Той вече бе решил, че тя е безнадежден случай, така че защо да не го шокира още повече? — Научих много от тях. Една млада жена на име Огъста, например, беше заключила любовника си в един шкаф, докато той се съгласи да претапицира каретата й с яркожълт атлаз.

Вместо да се ужаси обаче, състраданието в очите му нарасна. Сякаш я съжаляваше.

Беше време да се оттегли. Благодари на Бог за обучението си — защото, каквото и да си мислеше за нея Уорд, тя беше дама, която бе представена на кралицата. Всъщност няколко пъти.

Видя се сякаш много отдалеч как прави реверанс, пристъпва напред, целува го по бузата и казва това, което трябва — че ще поръча лека вечеря в стаята си. Отново се извини и спомена, че се надява да продължи да бъде част от живота на децата.

С лек намек за разкаяние го увери, че ако позволи на сестра си да я посети в Лондон, тя никога вече няма да я изложи на влиянието на науката.

С други думи, изигра ролята си, но Уорд не изигра своята. Само я гледаше и мълчеше, докато тя чаровно бъбреше за децата.

Юджиния отново направи реверанс и проницателната, организирана част от мозъка й я успокои, че Уорд няма да може да я държи далеч от Лизи, когато дойде време за дебюта й.

С тази мисъл спря на прага и се обърна.

— Когато се ожениш, моля те, запознай ме със съпругата си. Никога няма да споменаваме за това — и тя махна с ръка, — както уточни ти преди две седмици. Надявам се да се погрижиш никой в домакинството ти да не каже нито дума на никого.

Зачака. Той обаче мълчеше.

— Бих те помолила да поговориш изрично с Гамуотър — продължи тя, без да си направи труда да прикрие неприязънта в гласа си. — Но всъщност исках да кажа друго: с удоволствие ще окажа на съпругата ти всякаква помощ, която й е нужна за дебюта на Лизи.

Уорд и сега не й отговори, затова тя излезе и затвори вратата след себе си.