Елоиза Джеймс
Седем минути в рая (35)

Глава 35

Четвъртък, 18 юни 1801

Фонтхил, Провинциалните резиденция на Джем Стрейндж, маркиз на Бродам, и Хариет Стрейндж, лейди Бродам, бивша херцогиня на Бероу

Докато пътуваше към имението на баща си, Юджиния си намери занимание — започна да пише писма до Сузан и да ги изпраща от градовете, през които минаваше. В първото писмо й съобщаваше, че я прави новата собственичка на „Сноу“. Във второто изброяваше възраженията на Сузан и аргументите, с които ги оборваше. От толкова отдавна бяха приятелки, че никак не й беше трудно да си представи как точно ще възрази Сузан. В третото предлагаше новият обучителен курс за гувернантки да включва уроци по плуване.

Не беше постоянно заета с това — сълзите ужасно размазваха мастилото. Нощем лежеше будна и се взираше с болка в грубите дървени тавани на странноприемниците, в които спираше пощенската карета.

В късния следобед на третия ден най-после пристигна във Фонтхил, за да установи, че баща й е поканил цял куп гости. В това нямаше нищо необичайно — Юджиния бе израснала сред безкрайни увеселения.

Нейната мащеха, Хариет, повече или по-малко бе успяла да обуздае склонността на баща й да се заобикаля с интересни хора. В годините след сватбата им съумя да го спечели за тихите радости на по-улегналия семеен живот.

Но щастливият брак изискваше компромиси. Макар че във Фонтхил вече нямаше куртизанки — или плъхове, — все още редовно им гостуваха интересни, ексцентрични личности, които бяха лични приятели на маркиза.

— На вечеря ще има двайсет и двама души — съобщи й икономът, докато поемаше връхната й дреха. — Родителите ви много ще се зарадват да ви видят, госпожо Сноу. Все още не са се оттеглили, за да се преоблекат за вечеря. Ще ги намерите в малкия салон, ако искате да ги поздравите.

— Благодаря — каза Юджиния и погледна към огледалото. Жената, която отвърна на погледа й, беше уморена, но не изглеждаше съкрушена.

Малкият салон беше просторен и изпълнен със светлина. Вратите бяха отворени и от тях можеше да се излезе на моравата зад къщата. Една от масите бе заета от шахматна дъска с недовършена партия, на един стол имаше захвърлено плетиво. Навсякъде се виждаха купчини книги.

При влизането на Юджиния трима души се обърнаха към нея: баща й, мащехата й и кръстникът й, херцог Вилиърс.

— Какво се е случило? — попита рязко баща й, а Юджиния се хвърли в прегръдките му и лицето й се сгърчи до рамото му.

— Нищо — отговори тя след миг, като се овладя.

Освободи се от прегръдката му и се хвърли към Хариет. Мащехата й я погледна изпитателно в очите и измърмори:

— Ще си поговорим по-късно, миличка.

— Ваша светлост — каза Юджиния и направи реверанс пред Вилиърс.

— Юджиния — отговори той, поклони се и целуна ръката й. Провлеченият му говор си бе останал същият, макар че гъстата му коса беше побеляла и контрастът с все още черните вежди я караше да изглежда още по-бяла. — Скъпа моя, изглеждаш по-прекрасна от когато и да било. Моята херцогиня ще се зарадва да те види почти колкото се радвам аз.

— За мен ще бъде истинско удоволствие — усмихна се Юджиния.

Двамата бяха приятели още откакто тя беше преждевременно развито младо момиче без никакви познати на своята възраст.

Дори да не обичаше херцога заради самия него, Юджиния пак щеше да го обожава, задето доведе в живота й бъдещата й мащеха. Преди години Вилиърс доведе Хариет на посещение във Фонтхил, макар и преоблечена като мъж.

Баща й я прегърна през раменете и тя се облегна на него, остави утехата да се просмуче в нея.

— Как са децата ви? — обърна се тя към херцога.

— Беля и половина — отговори Вилиърс с нехаен тон, който не успя да прикрие гордостта му. — Надявам се, че появата ти означава, че си решила да си починеш от постоянната работа в тази твоя агенция?

— И аз се надявам — обади се Хариет.

— Време е за ново предизвикателство — кимна Юджиния. — Ще оставя „Сноу“ на помощничката си.

— Много се гордеем, че създаде агенцията — каза Хариет. — Но е време да започнеш да живееш.

— „Сноу“ ще ми липсва — призна Юджиния.

Баща й я притисна по-силно към себе си.

— А на нас ти ни липсваше.

— Знам как да намаля тъгата ти от раздялата със „Сноу“ — каза Хариет. — Отбий се в детската стая. Нашите деца постоянно се карат с децата на Негова светлост и дори чудесната ни гувернантка от „Сноу“ не е в състояние да потуши бурите. Всеки път щом се приближа до стаята, чувам викове.

— Най-малкият ми син е сърдит на целия свят, откакто свещеникът съблазни госпожица Бенифър — допълни херцогът. — Беше като лоша пиеса: в един момент имахме гувернантка от „Сноу“, а в следващия един Божи служител ни я открадна.

— С удоволствие ще посетя бойното поле — каза Юджиния. Най-напред обаче трябваше да се преоблече за вечерята. Никой не можеше да остане задълго в компанията на херцог Вилиърс по смачкан костюм за път.

Гореше от желание да докаже на господин Едуард Рийв, че е най-изисканата дама в цяла Англия, нищо че той беше в Уийтли.

От сой, значи? Тя щеше да…

Тази мисъл обаче се стопи, преди да е стигнала до края си. Уорд никога не ходеше по светски събития и вероятно нямаше и да го стори преди дебюта на Лизи, до който оставаха години.

Тя обаче щеше да намери начин да му покаже точно от какво се е отказал.

В мига, в който влезе в стаята си, Клотилд плесна с ръце.

— В имението има един бъдещ херцог!

— Кой? — попита предпазливо Юджиния, докато камериерката разкопчаваше роклята й. Не бе възможно да има предвид наследника на Вилиърс — момчето беше или в училище, или в детската стая.

— Виконт Херис, най-големият син на херцог Боумонт!

Изминаха няколко секунди, преди Юджиния да разбере кого има предвид Клотилд.

— Еван? Еван е по-малък от мен!

Камериерката сви рамене.

— Вече е мъж. Така е най-добре, мадам. Повярвайте ми. Мъжете не остаряват като доброто вино. — Тя вдигна пръст и го сви. — На четирийсет години вече са безполезни за жената.

 

 

Изкъпана, облечена в коприна и чувствайки се много по-добре, Юджиния слезе на долния етаж. В големия салон завари единствено Вилиърс, сега облечен във великолепен червеникавокафяв жакет със светлокафяви копчета и черни ръбове.

— Къде са всички? — попита тя.

— Замъкнаха се в кухнята — отговори Негова светлост. — И трябва да добавя, че вината е изцяло твоя.

— Някой е направил торта! — отгатна Юджиния, зарадвана.

— Мое дете да пече торта! — измърмори удивено Вилиърс. — Почти невъобразимо. Да се надяваме и че ще става за ядене. Искаш ли да се поразходим, скъпа моя?

Двамата бавно тръгнаха към другия край на дългото помещение. Ръката на Юджиния бе сгушена под лакътя на херцога.

— И така, кръщелнице — попита Вилиърс, — кой е късметлията?

Юджиния се сепна и се засмя.

Вилиърс обърна глава и мъдрите му греховни очи се засмяха заедно с нея.

— Да не си мислеше, че няма да забележа, че обичната ми кръщелница е захвърлила траура и пак е станала жена?

Юджиния усети, че порозовява.

— Това е много неприлична тема за разговор.

— Единствената тема, която ме интересува — отвърна Вилиърс.

— Има ли значение как се казва? Всичко свърши.

— Имената винаги са от значение.

Баща й и Хариет влязоха от другия край на стаята, придружени от група, сред която имаше и деца.

Вилиърс незабавно поведе Юджиния към един диван.

— Надявам се, че няма да ме обидиш, като ме попиташ мога ли да пазя тайна.

— Едуард Рийв — въздъхна Юджиния.

— Уорд? — вдигна вежди Вилиърс. — Последната година беше доста тежка за него.

— О! Значи знаете за децата?

Тишина. А после:

— Не. Този млад мъж очевидно е бил доста зает, ако е създал цял куп извънбрачни деца. Кога са били заченати тези деца, преди да се сгоди за младата дама, която сега е херцогиня Пиндар ли?

— Трябваше да се изразя по-ясно. Лизи и Отис не са негови. — И тя му разказа за брака на лейди Лизет.

— Тази жена беше пълна с изненади — отбеляза херцогът с неодобрителен тон. — Да разбирам ли, че децата са се появили на прага на Уорд, след което той се е обърнал към теб за гувернантка?

Накрая тя му разказа всичко.

— Добрият стар Чати — каза Вилиърс, след като разказът приключи. — Какъв късмет, че е бил там! Момичето май е копие на майка си, макар че е с всичкия си. Знаеш ли, че за малко щях да се оженя за Лизет?

Очите на Юджиния се разшириха.

— Каква огромна грешка сте щели да направите!

— Поради много причини.

— Лейди Лизет вместо Елинор. Умопомрачително.

Вилиърс видимо потръпна.

— Немислимо! Заради децата ли се отдръпна от Уорд? Аз едва търпя моите собствени, така че ти съчувствам от все сърце, ако мисълта да приемеш сираците на Лизет ти е дошла в повече.

— Знам колко много обичате потомството си — отговори Юджиния и отново пъхна ръка в неговата. — Не можете да ме излъжете.

— Наистина ги обичам — потвърди Негова светлост, сякаш признаваше някакъв черен грях. — Но те са мръсни, често пъти миришат, мусят се и не проявяват никакво уважение към по-възрастните.

— Във вените им тече кръвта на семейство Вилиърс! — засмя се Юджиния. — Това може и да не извинява поведението им, но поне го обяснява.

— В никакъв случай! — възропта Негова светлост. — Знаеш ли какво ми каза собственият ми наследник миналата седмица?

Въпросният наследник, господин Тиодор, беше единайсетгодишен и представляваше истинско копие на баща си, чак до високомерната извивка на носа и язвителната интелигентност.

— Каза, че съм бил прекалено стар да нося червеникавокафяво — съобщи й мрачно Вилиърс. — Кога се реши, че само младите могат да носят определени цветове? Той е още момче, а се облича като осемдесетгодишен старец. Само в черно и бяло, като шахматна дъска.

— Предполагам, че веднага сте му поръчали червеникавокафяви ръкавици? И може би жакет в тон?

Вилиърс се усмихна, цялото му лице се промени и Юджиния видя — не за пръв път — какъв късмет е за мъжката част от висшето общество фактът, че херцогът е толкова влюбен в съпругата си.

— Моя скъпа Юджиния, ти си истински гений. Ще поръчам да му вземат мерки под предлог, че ще му шият поредния черен жакет.

— Всъщност много бих се радвала да отгледам Лизи и Отис — призна Юджиния.

— Какво, за бога, е направил онзи млад глупак, че си го напуснала?

— Той не ме искаше — отговори тя, без да се замисля.

Херцогът я изгледа строго.

— Да започнем с азбучните истини, скъпа моя. Освен ако Уорд не предпочита мъже — в което се съмнявам, — значи те иска.

— Прекарахме си много приятно заедно — каза Юджиния, като се мъчеше гласът й да прозвучи небрежно. — Но той има нова отговорност: трябва да възпита Лизи и Отис.

Тя млъкна. Мисълта да признае всичко беше толкова унизителна!

— Заради проклетата йерархия е, нали? — попита Вилиърс и в гласа му се прокрадна тъга. — Чак след като прибрах децата си под покрива си, проумях какво означава да си незаконороден. Никога няма да забравя какво ми каза един от синовете ми в изблик на гняв — че иска да не се е раждал.

— Толкова съжалявам — промълви Юджиния.

— Не беше прав! — отговори остро Вилиърс. — Старите обществени отношения се разпадат и хората, които сега забогатя ват, създават нова йерархия. Ето, например най-големият ми син: Тобаяс натрупа състояние и се ожени за лейди Зенобия. Уорд не беше ли спечелил състояние от една машина за навиване на хартия? Помня, че баща му се хвалеше с това.

Юджиния кимна.

— Дори да не иска да се ожени за жена с по-добро обществено положение от неговото — продължи грубо Вилиърс, — трябва да го направи заради децата. Момчето има титла.

Тя пое дълбоко дъх.

— Точно обратното. Уорд смята, че агенция „Сноу“ е навредила на репутацията ми като дама. Смята, че загубеното ми обществено положение ще навреди на Лизи, когато дойде време да се омъжи.

За миг Вилиърс не каза нищо. После остро се разсмя.

— Сигурно се шегуваш!

— Не. Вярно, той не знае какво е общественото ми положение — смята, че съм работила като гувернантка, и ми каза, че трябва да се ожени за аристократка. Но има нещо друго и то е по-важно: не му харесва, че съм открила агенция. Постоянно правех глупави грешки — добави печално тя. — Мисля, че най-ужасната беше тази, че неволно заведох Лизи на палаткова беседа.

— Палаткова беседа ли? — попита херцогът с жив интерес. — Не съм ходил на тези просташки събирания, откакто бях момче, което копнееше да чуе как изричат на глас думата „член“.

— Не слушах какво говорят — призна Юджиния. — Изобщо не разбрах, преди по-късно Лизи да попита Уорд кое му е смешното на това, че двама мъже и една жена могат да се поберат в едно легло. Разрешавам ви да се засмеете — продължи тя в отговор на изсумтяването му. — Уорд обаче побесня. Представяха беседата като лекция за химичния състав на водата, но Лизи си тръгна с въпроси за „мъжката пяна“.

— Може би и аз съм мъничко ядосан — отговори Негова светлост. — Все едно, изглежда, Уорд се е превърнал в самодоволен червей.

— Не е така! — възрази Юджиния и се учуди на собствената си пламенност. — Той прави всичко по силите си… за да е добър настойник. Твърдо е решен да осигури на децата спокоен и традиционен живот.

— Лейди Лизет му беше майка — промълви след миг Вилиърс. — Предполагам, че точно затова смята, че трябва да се ожени за жена, която спазва всички правила и условности.

— Каква ирония! — каза с треперещ глас Юджиния. — Аз бях най-традиционната дама до мига, в който открих „Сноу“.

По бузата й се търкулна сълза и тя припряно я избърса.

— Точно заради такива глупави разсъждения за малко не се ожених за Лизет — въздъхна Негова светлост.

Помогна й да стане и й предложи ръката си.

— Баща ти ще се притесни, че ти давам зловредни съвети.

— А можете ли да ми дадете някакви зловредни съвети? — попита Юджиния, докато вървяха към отсрещния край на стаята.

— О, със сигурност! — увери я Вилиърс и в очите му проблесна лукав пламък.

— Кажете ми какво да направя — помоли Юджиния. Искаше да чуе, че трябва да се върне при Уорд и да се бори за любовта си.

Тя, разбира се, нямаше да послуша този съвет.

— Погледни по-внимателно младия Еван — сина на Боумонт — посъветва я Вилиърс. — Той е ей там, до вратата, и изглежда отегчен, защото не знае, че си тук.

Юджиния въздъхна.

— Той е по-млад от мен. Възнамерявам да си намеря съпруг, който да е поне на моята възраст.

— О, не ти казвам да се омъжваш! — поправи я Вилиърс. — Не си готова за това.

Юджиния ахна.

— Вие наистина сте порочен, Ваша светлост!

— Ти извади лош късмет, скъпа моя, но в интерес на истината първият мъж на една жена след трагедия като тази с Андрю трябва да бъде нещо като лек срещу скръбта, а ако съдя по това, което ми каза, Уорд е изпълнил чудесно тази роля. Вторият мъж обаче трябва да е за удоволствие. Предлагам Еван. И най-накрая третият: нов съпруг. Когато му дойде времето, ще ти предложа няколко кандидати, за които да помислиш.

— Значи не трябва да си търся съпруг сега?

Вилиърс й отправи усмивка, която само изтъкан от пороци мъж може да отправи към жена.

— Ти си вдовица, така че защо да не бъдеш весела вдовица?

— Радвам се, че сте щастливо женен — въздъхна Юджиния и стисна ръката му. — Ако ми бяхте предложили изкушение, щях веднага да се поддам.

Той изсумтя.

— Ти си прекалено млада за мен, скъпа моя. Десетте години между теб и Еван не са нищо, но разликата между нас е непреодолима. Знаеш ли, че Еван е отличен ездач?

— Не — отговори Юджиния.

— Само си помисли за резултатите от редовното и енергично физическо натоварване — подхвана херцогът. Гласът му беше сериозен, но в очите му танцуваше дяволита искра. — То развива тялото по толкова привлекателни и полезни начини. Разбира се, Еван има и мозък. Изобщо не може да играе шах, но познанията му по медицина са абсурдно големи.

— Ще обмисля съвета ви — отстъпи Юджиния и го целуна по бузата. — Вие сте най-добрият кръстник на света.

— Аз много те обичам, скъпа моя — отговори Вилиърс. — Всички искаме да бъдеш щастлива.

— Ще бъда — обеща Юджиния.

Когато се приближиха към групата в другия край на стаята, Вилиърс попита:

— Надявам се, че Уорд ти е показал колко полезно нещо с предпазното балонче?

— И всички тези разноцветни панделки — отговори Юджиния и усмивката й трепна, преди да я овладее.

— Значи си готова за приключение — прецени със задоволство херцогът, насочвайки я право към наследника на Боумонт.

Еван изобщо не приличаше на Уорд.

Уорд беше едър, мускулест и мрачен, а Еван беше висок и слаб, с ведри сини очи. Той стана да ги поздрави със същия аристократичен момчешки чар, който толкова отиваше на Андрю.

Юджиния протегна ръка и той я целуна.

Възхищението, което проблесна в очите му, не можеше да се сбърка. Тя веднага усети, че ако поиска да се превърне във весела вдовица, Еван с радост ще й помогне.