Елоиза Джеймс
Седем минути в рая (42)

Бележка от Елоиза

„Седем минути в рая“ е третата книга от поредица за героини с професии, необичайни за деветнайсети век. Индия от „Три седмици с лейди Хикс“ обзавежда къщи; Миа от „Четири нощи с херцога“ пише романтични книги; а Юджиния ръководи агенция за гувернантки.

Докато правех проучвания за гувернантките, много се забавлявах с романи за непослушни деца. Някои от приключенията на Мармадюк са вдъхновени от поредица от 39 книги, Just William^[1] написана от Ричмал Кромптън в периода между 1921 и 1970 година. Онези от вас, които са чели романите за сестра Матилда, ще разпознаят петнистите деца от епилога ми.

Конкретната форма на непослушание на Лизи — опитите й да използва магия в напразни усилия да контролира свят, който я зашеметява с хаоса си — идва от една стара пиеса на Томас Мидълтън, наречена The Puritan^[2] или The Widow of Watling Street^[3]. И като стана дума за стари пиеси, цитатите на Лизи невинаги са точни, но пиесите, които цитира, са живи, интересни и си заслужава да се прочетат.

Забележително порнографската кутия за пури, която служи за легло на Джарвис, е истинска и датира приблизително от 1803 година; публикувах снимка на уебсайта си, www.eloisajames.com, в секцията Book Extras за „Седем минути в рая“. Образът на Джарвис е вдъхновен от един от домашните плъхове на дъщеря ми, Теди. На сайта можете да намерите и негова снимка, сгушен върху най-добрия си приятел, който по една случайност е голямо куче.

Още едно вдъхновение, което трябва да прибавя: според всички сведения сладкарница „Гънтър“ е била прекрасно заведение. С удоволствие се захванах да проучвам сладкишите и тортите от периода; блогърът RedHeadedGirl ми оказа голяма помощ, споделяйки рецепти от своето издание от 1805 година на The Art of Cookery^[4] от Хана Глас, както и рецепта за сладкиш със сметана от един ръкопис от 1769 година.

За мен „Седем минути в рая“ е необикновен роман, защото и Юджиния, и Уорд фигурират в по-ранни книги като деца. Има и множество препратки към другите ми книги и всяка от тях по някакъв начин е свързана с героите от този роман.

В „Отчаяни херцогини“ Уорд (на тази възраст известен като Теди) тича из къщата нощем и се пъха в леглата на хората. В „Нощна херцогиня“ се срещаме с ексцентрично и изключително интелигентно младо момиче на име Юджиния. Херцогинята от заглавието е нейната бъдеща мащеха Хариет, която се преоблича като момче, за да присъства на едно развратно увеселение. Херцог Вилиърс се появява във всичките шест романа от „Отчаяни херцогини“, както и във всичките три книги от „Отчаяни херцогини с числа“. В първата книга, „Отчаяни херцогини“, той се дуелира с бащата на Уорд; неговата собствена история, „Само нейният херцог“, завършва със сцената в каретата, за която Елинор разказва на Уорд. И най-накрая, „Четири нощи с херцога“ е първата книга, в която Уорд се появява като възрастен; ако не сте я чели, историята как Миа предлага брак на херцог Пиндар, след като Уорд я изоставя пред олтара (не по своя вина), е безумно смешно романтична.

И една последна бележка… Ако сте чели „Само нейният херцог“, може би сте забелязали, че в „Седем минути в рая“ една героиня се връща от мъртвите и има възможност отново да предизвиква бури в обществото. Би трябвало всички да имат този късмет! Но както толкова често се случва в художествената литература, това, което е възможно на хартия, се оказва невъзможно в живота.