Сабрина Джефрис
Една дама никога не се предава (27)

Глава двадесет и шеста

Джаксън сновеше нетърпеливо из малкия салон на къщата, където живееше Елзи. Хазяйката му обясни, че откакто е пристигнала в Лондон Елзи търси работа и очаква да се върне от събеседване всеки момент.

— Седни, Джаксън — подкани го леля му. Придружаваше го, защото той възнамеряваше след това да отиде в Илинг. — Жената все ще се прибере някога. Лейди Силия ще те разбере. Нали си я уведомил къде отиваш?

— Да, но съм нервен да я оставя сама, когато наоколо блуждае убиец.

— Вече разбра: не Плъмтримови са стреляли по вас двамата, а е съмнително някой друг в имението да иска да я нарани, нали?

Застана срещу нея.

— Продължавам да не вярвам на Девънмонт и на Нед. Онзи мъж…

Вратата се отвори и влезе усмихната жена.

— Добър ден, сър. Хазяйката ме уведоми, че искате да ме видите. За работа ли става въпрос?

Едва ли имаше повече от четирийсет, с правилни черти и стройна фигура. Джаксън не би се изненадал да разбере, че Луис Шарп я е харесвал, макар вече да не вярваше случаят да е такъв.

— Ти ли си Елзи Уоткинс? — попита той.

Тя кимна.

— Някога си била камериерка на госпожа Огъстъс Родон.

Уплаха смени дружелюбното й изражение.

— Простете, сър. Май ме бъркате с някого…

Обърна се към вратата.

Той бързо прецени кое би я изплаши така и продължи:

— Нямам нищо общо със семейство Родон. Тук съм заради децата Шарп. Те имат право да знаят какво се е случило с родителите им.

Тя спря скована. Той се приближи.

— Аз съм Джаксън Пинтър, годеник на лейди Силия. Вероятно я помниш — най-малкото от децата Шарп. Разследвам смъртта на родителите й и се надявам да изясниш някои въпроси за твоите предишни работодатели. Много ще ми помогне.

Тя бавно се извърна с лице към него.

— Ти разговаря с Бени, нали?

— И ти говори с него.

Тя преглътна.

— Той знае колкото мен. Щом сте осведомен, че е идвал при мен, значи отново сте говорили с него и нямам какво да добавя…

— Бени е мъртъв. Някой го е убил по пътя от Манчестър.

Ако някога бе подозирал Елзи да е замесена, сега съмненията му отпаднаха; тя пребледня и придоби вид на човек, готов да припадне. Хвана я за ръка и я отведе до кушетката.

Леля му извади от чантичката си шишенце със соли и се приближи.

— Заповядай, скъпа. Това ще ти помогне.

За няколко минути Елзи се остави на грижите на леля Ейда, после погледна Джаксън.

— Нямах представа за Бени. Напуснах работата у семейство Родон в деня, когато той дойде да ме види.

— Работа у семейство Родон? — повтори Джаксън. — Те в Манчестър ли са? Капитан Родон не е ли в Гибралтар?

— Беше допреди шест месеца. Госпожа Родон я хвана носталгия, той сдаде поста и се върна в Англия. Поне така ми обясниха. Помолиха ме да не го огласявам. Искаха да живеят тихо тук, далеч от всички предишни приятели. Госпожа Родон наследи имот в Манчестър и се настаниха там. — Тя отново вдъхна дълбоко от солите. — Не задавах въпроси. Те винаги са били особена двойка. Тя спомена, че останала доволна от работата ми и затова ме наела. — Гласът й стана по-суров. — Повярвах й, докато Бени не ме накара да се замисля.

Джаксън седна до нея.

— Какво ти каза Бени?

— Разберете ме правилно. През онези години семейство Родон често гостуваше на семейство Шарп и с Бени станахме… близки. Говорехме за разни неща. След като отидохте да го питате къде е била Нейна светлост в деня, когато починаха, той стана нервен.

— Защото е знаел за връзката между лейди Стоунвил и капитан Родон — досети се Джаксън.

Тя се изчерви.

— Подозираше. И смяташе, че аз знам дори още повече.

— Така ли беше?

— Нищо със сигурност. Господарката ми винаги твърдеше, че имат връзка, но тя беше ревнива. Вечно виждаше жени около съпруга си, дори да нямаше такива. — Очите й издаваха колко е притеснена. — С Бени винаги искрено сме вярвали, че лейди Стоунвил е убила съпруга си. Приставът каза така и приехме, че се позовава на конкретни улики. Вече нямаше значение дали е имала връзка. Въздържахме се да споделяме такова ужасно нещо за Нейна светлост. Нека мъртвите почиват в мир и така нататък.

— И тогава се появих аз и обявих, че има въпроси около смъртта им.

Тя кимна.

— Бени се тревожеше да не би нещата да са по-сложни, отколкото си мислим. Решил да ме издири, за да се уговорим колко да разкрием пред вас. Но когато ме откри на работното ми място, се разстрои, защото отново бях при семейство Родон. Според него те бяха замесени в убийствата. Беше подозрителен спрямо семейство Родон — защо хем настояват присъствието им в Англия да остане в тайна, хем са ме издирили, за да ме наемат.

— Вероятно, подобно на мен, е подозирал, че искат да те държат под око заради това, което знаеш.

— През онзи ден Бени ме умоляваше да тръгна с него. — Погледна лелята на Джаксън крадешком. — Обясних му, че не съм от онези, които побягват с мъж, независимо дали ми е любим, или не. Пък и нямаше да напусна добре платена работа заради подобни неубедителни доказателства. Затова той си тръгна без мен. — Тревожно изражение пробягна по лицето й. — Но господарят ми го видял да си тръгва и ми зададе всевъзможни въпроси: защо е идвал Бени, какво е искал. Изплаших се. Отговорих, доколкото можех, и го представих като светско посещение, но след всичко, което Бени ми разказа, съвсем се изнервих. Същата вечер, след като всички заспаха, си опаковах багажа и заминах.

— И повече никога не видя Бени.

— Не. Разчитах да го настигна по пътя, но така и не стана. — Погледна го в очите угрижено. — Нали не мислите, че капитанът го е убил?

— Някой го е направил и все повече и повече започва да изглежда да е дело на човек от семейство Родон. Просто се смятай за късметлийка, че си се измъкнала.

— Казах на родителите си да не съобщават местонахождението ми на никого, затова си представяте шока, когато вие се появихте тук.

— Обясних им, че има вероятност да се окажеш свидетелка на убийство и те прецениха за разумно да сътрудничиш. Особено след като ги предупредих, че е възможно да си в опасност. Помолих ги обаче да не ти казват последното. — Усмихна й се тъжно. — Извинявай, но не исках да приема, че си замесена.

— Разбирам.

— Значи продължаваш да се колебаеш дали между капитана и лейди Стоунвил е имало връзка?

— Да. Но в деня на пикника Бени ми каза как видял капитана да се връща доста раздразнен късно следобед.

— Едва ли е споменал какъв кон е яздил?

Тя се изненада.

— Не, не стана дума.

Нямаше значение. Джаксън бе почти убеден, че мистериозният мъж на коня е бил капитан Родон. Но ако беше така и Родон ги е убил, защо Дезмънд е видял мъжа да язди към хижата?

Освен ако госпожа Родон не е стреляла?

Облегна се и започна да разсъждава на глас.

— Не разбирам защо семейство Родон въобще се е върнало в Англия. Ако са се опасявали да не ги заподозрат в убийство, защо им е хрумнало да се приберат?

— Веднъж ги чух да се карат дали да идват тук. Доколкото ми стана ясно, той не искаше да остават. Настояваше да се върнат в Португалия и там да живеят, но тя беше уморена от чужбина и…

— Да се върнат в Португалия ли? — попита той и усети как го побиха студени тръпки. — Някога са живели в Португалия?

— Да. Бабата на капитана е била португалка. Той има роднини там. По време на войната между Испания и Португалия обучавал много португалски войници, защото говорел свободно езика. Семейството му има и някаква титла…

— Мили боже — простена Джаксън дрезгаво. — Португалският виконт. Капитан Родон е виконт Де Басто.

* * *

Силия се вторачи във виконта, шокирана от потвърждението му.

— Чух мама, че прие да се срещнете в ловната хижа. Ако ти не си убил мама и татко, кой тогава?

По лицето му се изписа недоумение.

— Не знам. Пристигнах там след случката. Намерих ги мъртви.

Дали да му повярва? По-късното му пристигане се потвърждаваше от информацията на Дезмънд, но това пък означаваше, че напълно грешат и капитан Родон не е бил любовник на майка им. Виконтът е трябвало да се срещне с майка й в хижата.

Нещо не беше наред. Ако майка й е била в толкова близки отношения с португалски виконт, та да го допусне до детската стая, как никой не е знаел за това? Трябва да е бил гост на събирането и все някой щеше да си спомни за него. Баба й, например, но тя бе пристигнала късно. Оливър и Джарет обаче трябва да са го видели. Не са ли се озадачили как така двама португалци са се сближили със семейството?

А и беше готова да се закълне, че любовникът на майка й нямаше чуждестранен акцент. Но пък изречената фраза в детската стая…

— Нещо не ми е ясно за онзи ден — подхвана тя. Докато е негова заложница, поне да разбере възможно повече. — Защо си се обърнал към мама на португалски както татко винаги я наричаше на италиански?

Той леко се скова.

— Беше наша шега. Винаги го наричах по-злия ми брат близнак: той я обича заради парите й, а аз я обичам заради самата нея.

— Едва ли е било приятна шега. На нея не й хареса, когато ти я нарече така.

Той свъси вежди.

— Майка ти мразеше да й напомнят, че съпругът й не я обича и не я уважава. Тогава не биваше да го казвам. Не исках да я нараня.

Силия се сети за думите на Джаксън: чувствала се е виновна заради постъпките си, затова се е нахвърлила върху Оливър, за да прикрие вината си. Изглежда се е нахвърлила не на Оливър, а на друг.

Това я наведе на други мисли: какво направи госпожа Родон през онзи ден, какво каза на майка й, каква беше реакцията. Защо майка й ще завижда на госпожа Родон, ако съпругът на жената не е бил неин любовник?

Освен ако…

Силия потисна желанието си да простене. Ами ако Оливър и Джарет не са разпознали португалския любовник, защото това е било прикритието му? Голямата брада, акцентът… Боядисаната коса, за да промени възрастта си.

Побиха я студени тръпки. Ами ако виконтът е капитан Родон?

Но защо продължава с маскировката си сега, след като тя си спомни какво се е случило в детската стая? Защо продължава този странен маскарад?

Защото той наистина иска да се ожени за теб. И не знае, че подозираме семейство Родон.

Произтичащите оттук нататък изводи я потресоха. Той няма откъде да знае. Никога не бяха обсъждали подробностите пред него. Вероятно не е наясно и как госпожа Родон е прелъстила Оливър, за да си отмъсти на майка й. Изключено е жената да е споделила със съпруга си. И ако капитанът е убеден в неведението на семейството й — те изобщо да не свързват родителите си със семейство Родон — какво му пречи да поддържа прикритието си вечно?

Но тогава къде е мястото на съпругата му? Тя къде е? Възможно ли е вече да е мъртва?

И тогава я озари. Сестрата инвалид, която така и никога не им представи. Възможно е съпругата му наистина да е инвалид. Или просто се опасява, че не я бива толкова много в маскирането като него.

Именно затова прекарва вечерите в града. Съпругата му би се съгласила да му позволи да „ухажва“ Силия, за да разберат колко знае, но никога не би го изпуснала задълго от поглед. Не и ако знае, че преди това й е изневерявал.

Значи, ако наистина възнамерява да се ожени за Силия като виконт, макар да има съпруга, логично е да поддържа маскарада. И вероятно не е добра идея Силия да се издаде, че знае всъщност кой е. Докато разчита на шанса да се ожени за нея, няма причина да я убива.

Това не й оставяше никакъв избор. Налагаше се да го остави да поддържа фасадата си, докато прояви небрежност, а тя се добере до пистолет. Или докато Джаксън я намери. Защото вярваше, че Джаксън все някак ще я намери.

Надяваше се единствено да я открие навреме.