Сабрина Джефрис
Една дама никога не се предава (19)

Глава осемнадесета

Очите на Силия се напълниха със сълзи. Той я разбираше. Желаеше нея; не богатството й или връзките й, а нея. Красноречиво й го показа, като се нахвърли жадно върху устата й — тя едва успяваше да диша. Докосна гърдите, а тя ликуваше. Сега той щеше да бъде неин; нейният съпруг; завинаги.

— В едно отношение разбирам защо Нед се е държал така — промълви той с устни върху шията й.

Думите му я изненадаха.

— Какво имаш предвид?

— Полудял е да бъде на крачка да те обладае, а ти си го отблъснала. — Галеше гърдите й нежно, ласкаво, въобще не като Нед. — Но това въобще не го извинява. При първа възможност бих го пребил почти до смърт. Но и аз, ако бях толкова близо до Рая…

— Раят? — засмя се тя и разкопча ризата му. — Ти си голям поет за таен агент от Боу Стрийт.

— Чичо казваше, че мъж, който не оценява поезията, няма душа. Смятах го за луд. До този момент.

Без да откъсва очи от нея той плъзна ръка по гърба й, за да разкопчае роклята. Силия, от своя страна, свали ризата му. Той я обърна с гръб към себе си, за да довърши начинанието си. С приглушен и по-дрезгав глас обяви:

— Сега май вече не се надсмивам на аристокрацията.

— Ще ми се да знаех, че мислиш похотливо за мен… — Роклята й се свлече на пода. Тя потрепери отчасти заради студа, отчасти от тръпката, че предстои той да отнеме девствеността й. — Тогава по-леко щях да понасям лекциите ти.

С вещи движения той свали корсета й.

— И може би щеше да се държиш по-мило с мен — предположи Джаксън.

— Може би. — Корсетът й последва роклята на пода. Тя го дари с лукава усмивка. — Или щях да те тормозя по различен начин.

— О? — едва успя да простене той, като я изпиваше с очи.

Възхищението в очите му я очарова. Реакцията му бе съвършено различна от действията на Нед. Нямаше съмнение колко го очарова онова, което вижда.

Тя развърза втората си фуста и я пусна да се изхлузи по краката й.

— Например по-често щях да нося рокли с изрязани деколтета — продължи да го излага на изпитание тя.

Дишането му се затрудняваше все повече.

— Това вече щеше да е истинско мъчение — съгласи се той.

— Защото щеше да ме желаеш ли?

— Аз те желаех и без изрязани деколтета. Но така щеше да привличаш и други мъже и аз едва щях да се въздържам да не убия някого, задето те гледа, както аз те гледам сега.

— Защо, господин Пинтър? Щеше да ревнуваш ли?

Очите му срещнаха нейните. Изражението му стана сериозно.

— Защо мислиш избрах днес да отида до Хай Уайкомб? Нямаше да издържа да гледам повече как флиртуваш с ухажорите си.

Боже, кой да предположи, че Джаксън е в състояние да говори такива сладки приказки? А и кой да предположи, че е толкова пленителен без риза? Беше широкоплещест, с тънък кръст, без следа от тлъстина. Имаше мускулести ръце, което обясняваше как я изтегли с такава лекота от нейния кон на своя.

Той си разкопча панталона. Пусна го да се плъзне по мускулестите му крака. А издутината под кръста…

Боже, не можеше да откъсне очи оттам. Изчерви се и със сетни сили отклони поглед.

— Твой ред е, сладурано — промърмори той. — Няма ли да свалиш тази риза?

Тя посегна към връзките, но се поколеба, припомняйки си думите на Нед. Мършава кучка без никакъв бюст; няма нищо женствено у теб.

Джаксън сякаш се досети какво й минава през ума. Приближи се и я хвана за брадичката.

— Бих дал всичко да залича думите на Нед от съзнанието ти, но понеже не мога, ще ти кажа какво виждам аз, когато те гледам, милейди.

Понякога я наричаше „милейди“, за да постави дистанция между тях, но в момента го изрече с благоговеене и дъхът й секна.

— Виждам изключително елегантна и силна жена. — Смъкна ризата от раменете й. — Виждам вълшебна фея, в състояние да унищожи мъж с една дума или да го омагьоса с усмивка.

Зарови пръсти в косата й и започна да сваля фибите. Взе кичур и нежно го целуна.

— Виждам девойка с шоколадово кафява коса и зелени бездънни очи. Лицето й е толкова прелестно, че ме е страх да я докосна, а камо ли да я любя.

Ризата й се свлече около глезените.

Гласът му стана още по-дрезгав.

— А гърдите ти…

Наведе се и целуна едната, после другата. Тя неволно ахна.

— Нед е бил или сляп, или глупак. Гърдите ти са самото съвършенство…

Взе я на ръце и я отнесе до сламеника. Как въобще е могла да мисли, че е студен и безстрастен? Умееше да прикрива чувствата си, но те неволно се изписваха по лицето му, а тя започваше да ги чете все по-ясно и по-ясно.

В момента долавяше копнежа в очите му. Постави я да легне и започна да разкопчава долните си гащи. В този момент се поколеба.

— Сигурна ли си, че го искаш?

Тя се надигна на лакът и започна да разкопчава гащите вместо него.

— Напълно съм сигурна.

Очевидно и той бе сигурен, защото щом застана гол пред нея, нямаше начин да не се забележи ерекцията му.

Скоро след като Минерва се омъжи, й обясни какво точно става в спалнята между мъж и жена.

— Готова ли си за останалото? — попита той леко развеселен.

— Разбира се.

Той се засмя и се настани върху сламеника до нея. Ръката му се плъзна между краката й.

Започна да я гали, както тя се бе галила в леглото, само дето й беше още по-приятно.

— Джаксън… Боже… Джаксън… Това ли е едно от нещата… които искаше да правиш с мен?

— Защо? — Ръката му спря. — Притеснява ли те, че съм си представял как те докосвам така?

— Никак даже. И на мен ми е хрумвало да правя разни неща с теб. Представях си какво е да ме целуваш… — Гласът й се сниши. — … да ме докосваш точно така между краката…

Върху лицето му отново се изписа желание и той продължи с ласките.

— Нима? — Започна да я гали по-настойчиво. — По този начин ли?

Тялото й се изви, за да посрещне ръката му.

— Да… Определено… така…

Той се усмихна дяволито.

— Къде още си представяше, че те докосвам?

— Навсякъде — едва успя да промълви тя.

— Вероятно тук.

Наведе глава и засмука зърното на гърдата й. Езикът му не преставаше да го обхожда. Тя впи пръсти в косата му, за да го привлече по-плътно към себе си.

— И там…

Известно време той продължи да целува ту едната й гърда, ту — другата.

После пъхна пръст в цепнатината между краката й.

— Или може би тук…

— Боже! — извика тя сподавено. — Това не съм си го представяла…

— А аз си го представях. Многократно.

Пъхна пръст по-навътре, а палецът му се движеше по вълшебен начин върху онази част от нея, която не успяваше да се насити на допира му. Изви гръб, за да посрещне похотливата му ръка…

— Господи… Нямах представа…

Очакваше още и не можеше да му се насити. Едновременно изпитваше известна вина, че не предприема нищо, за да му бъде приятно и на него.

— А какво да направя за теб? Желаеш ли нещо?

— Гръм и мълнии, да! — Погледна я разгорещено, хвана ръката й и я насочи към възбудения си член. — Погали ме, сладурано…

Тя му се подчини, а дишането му стана плитко и учестено.

След няколко минути той простена.

— Боже, престани… Спри! По-добре да ме докосваш другаде…

— Не го ли правя както трябва? — прошепна тя.

Той се изсмя сподавено.

— Прекалено добре го правиш, опасявам се. — Целуна едната й гърда. — Най-добре известно време да не ме докосваш там, но всяка останала част от тялото ми е твоя.

След това и двамата останаха без думи. Той я изследваше; тя него — също. Докосваше силните му рамене, мускулестите гърди, брадичката, която обожаваше да целува. Наслаждаваше се на усещането на кожата му под върха на пръстите. Беше й приятно, че не успява да прикрие как допирът й го възбужда. Обикновено се контролираше напълно, но ето че в леглото тя го четеше без затруднения.

Същевременно и той намираше части от тялото й, които копнееха да бъдат докоснати. Тя затвори очи, за да се наслади още по-силно на блаженството. С всяка изминала секунда дишането й ставаше все по-затруднено.

Той вдигна коленете й и скоро нещо по-дебело от пръст започна да прониква в нея.

Тя рязко отвори очи. В този миг той промълви:

— Ти си най-красивото същество, което някога съм виждал.

Всякаква неловкост я напусна. Прокара ръце по раменете му.

— И ти си… доста привлекателен — увери го тя, за да не мисли за плътта, която прониква в нея.

— Не ми се подигравай.

— Не правя нищо подобно. — Нима не бе така уверен в себе си, колкото изглеждаше? — Вероятно съзнаваш, че си впечатляващ. Винаги съм те намирала за такъв.

Той проникна по-дълбоко. Тя притегли главата му и го целуна.

— Направи ме твоя — прошепна тя. — Ще изтърпя всичко, за да съм твоя.

Той отвърна на целувката й със страст и навлезе още по-дълбоко в нея. Правеше го нежно, та тя постепенно да привиква с него. След няколко секунди започна да се движи напред-назад; отначало по-бавно, но постепенно увеличи темпото.

Погледна я с такава нежност, че сърцето й подскочи.

— Добре ли си? — успя да попита той.

— Усещането е прекрасно — едва простена тя, усетила болка между краката си.

— Добре. Аз ще водя, а ти ме следвай…

Боже, ето защо някои хора намират плавните движения на валса за толкова скандални. Усещането е все едно се рее в облаците.

— Никога вече няма да мога да танцувам валс, без да се сещам за този момент — простена тя.

Той се наведе и я целуна.

— Тогава искам и следващия валс… И по-следващия…

Започна да прониква все по-настойчиво, а тя се виеше като тръстика, докато я заливаха сладостни вълни, далеч по-приятни от всякакъв танц.

— Джаксън… О, Джаксън…

— Всеки валс оттук до края на вечността…

— Да… Да, Джаксън, твоя съм… Твоя… Твоя…

С един последен тласък той се освободи в нея.

— И аз съм твой — успя да прошепне той. — Твой… Завинаги.