Сабрина Джефрис
Една дама никога не се предава (11)

Глава десета

Главата на Силия бе замаяна. Искаше я? Господин Пинтър я искаше?

Не господин Пинтър. Джаксън. Джаксън.

Тя потрепери, докато устните му обсипваха с целувки пътя от устата й до ухото; той дишаше учестено, а тя усещаше ударите на сърцето си, притискайки ръце в гърдите му.

Той наистина я желаеше. Изяждаше я ненаситно, обсипваше с целувки шията й, като умиращ от глад човек. Все така миришеше на барут — мъжествена миризма, а мустаците му драскаха лекичко кожата й. Езикът му се плъзна по ухото й и у нея се надигна желание.

Никога не бе получавала подобни целувки и ласки — нежни и изгарящи едновременно. Беше готова да се удави във всяка от тях.

— Джаксън… — прошепна тя.

— Обожавам да чувам как устните ти произнасят името ми — промълви той. — Повтори го.

— Джаксън… Това не е урок, нали?

Трябваше да знае; трябваше да е сигурна.

— Би трябвало да е — изръмжа той. — Бог е свидетел, че не научи първия много добре, иначе нямаше да сме тук сами сега.

Повдигна я на писалището, при което събори няколко книги, а тя ахна.

— Никога не ме е бивало с уроците.

Той положи целувка върху устните й.

— Вероятно не си попаднала на добър учител. Или на правилните уроци, милейди.

— Силия — възрази тя и зарови пръсти в гъстата му, тъмна коса. Имаше прекрасна коса: мека, чуплива. — След като те наричам Джаксън, ти ще ме наричаш Силия.

Очите му станаха стоманеносиви, когато се взря в нея.

— Силия…

Пръстите му започнаха да разкопчават редингота. Свали го от раменете й и го метна настрана.

Тя затаи дъх.

— Какво… Какво правиш?

— Продължавам с уроците. — Разтвори ризата й и разкри бельото й. — Искам да усетя вкуса ти. Ще ми позволиш ли, сладурано?

Сладурано? Само това нежно обръщение стигаше, за да сломи съпротивата й. Никой никога не я бе наричал така нежно. Фактът, че той я умоляваше да получи онова, което Нед така настойчиво и безапелационно искаше да изтръгне от нея, съвсем я размекна.

— Склонна съм да повтарям този урок, докато напълно го науча — промълви тя и се смая от собствената си дързост.

В отговор той развърза корсета й и стигна до долната й риза. Тя си пое дълбоко въздух, усетила как от хладината в помещението зърната й под долната риза щръкнаха. От руменината по лицето му по корема й пробягнаха тръпки.

— Кой урок е това? — успя да попита тя.

Очите му се впиха в нея.

— Как дори копеле може да се изкуши от прекрасна дама като теб.

— Дама ли? А не мъжкарана?

— Ще ми се да беше мъжкарана, сладурано — призна той с горчивина. — Тогава виконти, графове и херцози нямаше да се навъртат около теб.

Той ревнуваше ли? Боже, би било божествено, ако е така.

— А тайни полицейски агенти от Боу Стрийт? — не се предаваше тя.

В отговор той й хвърли мрачен поглед и наведе устни, за да целуне покритата й от долната риза гръд.

Боже, каква сладост само. Не е редно да му позволява подобни волности, но мъжът, който я привличаше от месеци, се държеше с нея сякаш е най-желаната на този свят и тя не искаше това да спре.

Вкопчи се в главата му и се наслади на жадните му ласки. Ръката му докосна едната й гърда, плъзна се под долната риза и хвана набъбналото й зърно. Пулсът й така се учести, че тя се изплаши да не припадне.

— Джаксън… О, Джаксън… мислех, че ме презираш.

— Приличам ли ти на човек, който те презира? — едва успя да промълви той.

Побиха я сладостни тръпки.

— Не… — Но и преди се бе държала глупаво пред мъже. Не ги разбираше, когато се стигне до… това. — Ако си ме желал през цялото време… защо не каза досега?

— Какво? „Милейди, представям си ви гола в леглото ми“? — Плъзна ръка по бедрото й. — Не съм такъв глупак, че да се оставя да ме застрелят за безочие.

Дали трябваше да е очарована, или възмутена, задето си я представя в леглото си?

Неволно заби пръсти в рамото му.

— Откъде знаеш, че няма да се опитам да те застрелям сега?

— Остави пистолета си на масата в трапезарията.

Обзе я странно вълнение. Не успяваше да проумее защо, като се има предвид какво се случи последния път, когато остана насаме с мъж.

— А ако имам друг скрит в тази стая?

— Тогава най-добре да те държа заета, за да не прибегнеш до употребата му.

Той отново се нахвърли да я целува. Този път ласките му бяха още по-опияняващи. Постави ръце върху гърдите й и започна да ги опипва безсрамно.

Тя неволно простена и той веднага отдръпна устни.

— Не е редно да те докосвам по този начин…

— Да не си посмял да спреш.

— Щом казваш. Но това е лудост. И двамата сме луди.

— Така ли?

Тя почти не съзнаваше какво говори вече.

Имаше чувството, че е напълно редно да е в обятията му; сякаш винаги бе чакала да попадне там. Сърцето й никога не бе трепвало така за друг.

— Никога не съм се възползвал така от сестра на клиент — продължи той, без да спира да гали бедрото й. — Не е разумно.

— И аз съм ти клиент. Имам ли вид на човек, който се оплаква?

Той простена и отново я целуна. Палецът му се плъзна под жартиера и тръгна бавно нагоре… Тя нямаше търпение да я докосне, да й покаже колко я желае…

— Силия! Къде си, момиче?!

Гласът идваше съвсем отблизо. И двамата замръзнаха. Беше баба й!

Паникьосана, тя откъсна устни от неговите.

— Трябва да вървиш. — Бутна го по раменете. — Не бива да те заварва тук. В никакъв случай.

Баба й ще го прогони, преди Силия да разбере какво изпитва той към нея. Преди тя да разбере какво изпитва към него.

Той се поколеба, но не спря да я наблюдава все така жадно. Лицето му стана сурово.

— Да, разбира се. Баба ти не бива да те заварва с такъв като мен.

— Джаксън… — започна тя.

— Тръгвам — обяви той и се насочи към прозореца.

Преди тя да успее да го повика обратно или да оспори твърдението му, той го отвори и излезе във вътрешния двор, после затвори прозореца след себе си.

— Силия, тук си някъде, знам — извика отново баба й.

Момичето скочи трескаво от писалището и се облече. В последния момент видя една от фустите си на пода и стъпи върху нея в мига, в който баба й влезе, накуцвайки.

Баба й спря и внимателно огледа салона.

— Защо не ми отговаряш?

Силия се насили да се усмихне.

— Напротив — излъга тя. — Не си ме чула.

Защо въобще баба й бе дошла в тази част на къщата?

— Оливър каза, че с господин Пинтър си в слугинските помещения, но там не бяха виждали нито него, нито теб. Всички пушки били почистени и вече са на местата си.

Силия театрално притисна ръка към гърдите си.

— Слава Богу. Бяхме тръгнали натам, но се сетих, че имам ръководство за новата пушка. Дойдох да го взема, а него го пратих при другите.

Обяснението не звучеше кой знае колко правдоподобно, но не й хрумна друго.

Баба й не изглеждаше убедена. Отново се огледа и попита:

— Книгите си по пода ли ги държиш обикновено?

— Не, разбира се. Ти ме стресна и ги разпилях. — Скръсти ръце пред гърдите си и мина в атака: — Ти как се досети къде да ме търсиш?

— Една прислужница ми подсказа да погледна в северното крило. Забелязала, че в една от камините се пали огън. — Баба й присви очи. — Рано или късно разбирам всичко, което става вкъщи, момиче. Криеш ли нещо от мен?

Силия се насили да не преглътне, за да не се издаде. Баба й винаги бе като акула, надушила кръв.

— И какво да крия от теб?

— Например нещо замислено от теб и господин Пинтър.

— Той разследва ухажорите ми, нищо повече.

— Дано това да е истината. Той не бива да си позволява и най-малкото неблагоприличие.

— Неблагоприличие ли? Не знам за какво говориш.

Едната вежда на баба й се стрелна във въздуха.

— Не ми се прави на глупава. Не за пръв път си насаме с него. Не съобразяваш ли как изглежда това?

— На кого?

— На всички. Не бива да даваш основание на хората да клюкарстват за теб и него…

— Не, разбира се — прекъсна тя баба си с горчивина. — Защото тогава ще се наложи да го освободиш, независимо от всичко, което той направи за семейството ни.

Погледът на баба й стана леден.

— Той може да си го позволи, защото е на път да го назначат за главен магистрат. Но всяка недискретност към сестра на клиент би го възпрепятствала. — Баба й я погледна изпитателно. — Освен, разбира се, ако не се ожени за нея. Богата жена със социално положение ще увеличи шансовете му.

Силия си наложи да мобилизира цялата си воля, за да изглежда незаинтересована, макар сърцето й да се сви. Значи Джаксън го чака важно назначение? Защо не го е споменал пред нея?

Защото е бил наясно какво ще си помислиш за увертюрите му. Защото знаеше, че ще застанеш нащрек, докато той се преструва колко неистово те желае.

Не. Целувките и ласките му не бяха пресметнати. Бяха прекалено безразсъдни, страстни. Нима подобно нещо можеше да бъде подправено? Той винаги бе прям с нея. Не би я подвел.

Наистина ли?

Насили се да се усмихне и да не позволи думите на баба й да я засегнат, докато не научи истината. Баба й бе всеизвестна с дяволските си стратегии. Защо това да не е поредната?

Но с каква цел?

— Нямам представа защо мислиш, че господин Пинтър не би се държал благоприлично с мен. Та той едва търпи да стои в една и съща стая с мен.

— Но същевременно днес победи ухажорите ти, за да спечели целувка от теб.

Силия се изсмя неуверено.

— По-скоро за да не даде своята лепта за новата пушка — това беше наградата ми, ако спечеля аз. Господин Пинтър определено внимава за парите си. Не чу ли цялата история? Той ме целуна по челото. Едва ли така постъпва човек, който претендира за вниманието ми.

В опит да се направи на незаинтересована тя се наведе да вдигне една книга.

— Дори да се опитва да ме ухажва, не бих се поддала на номерата му. Тази седмица разполагам с трима прилични ухажори. Защо ще обръщам внимание на някакъв таен полицейски агент от Боу Стрийт?

Баба й я наблюдаваше внимателно.

— Значи нямаш чувства към този мъж?

— Почти съм си хванала херцог — успя да заяви тя. — За какво ми е господин Пинтър?

Който караше кръвта й да кипи и сърцето й да трепти. Който пораждаше у нея надежда — за пръв път — че е в състояние да намери мъж, който да я обича; и когото тя да обича.

Обич? Той не спомена нищо за любов или привързаност. Говореше само за желание. Не спомена нищо и за женитба.

Но пък, ако е тръгнал да си търси богата и влиятелна съпруга, значи е глупак, позволи ли намеренията му да бъдат разгадани прекалено бързо.

По дяволите! Баба й разбъркваше мислите й, играеше си със сърцето й. И защо? За да е сигурна, че няма да вземе за съпруг мъж с по-ниско обществено положение. При дадените обстоятелства не беше честно.

— Странно — продължи тя — защо те е грижа какво изпитва господин Пинтър към мен. Нали чисто и просто искаш мъж, който да се ожени за мен? Той е не по-лош от другите.

Баба й трепна.

— Не и ако е хвърлил око на богатството ти. Така стана с майка ти. До ден-днешен съжалявам как така не прозрях зад усмивките на баща ти меркантилните му мотиви.

Силия преглътна буцата в гърлото.

— Е, доколкото господин Пинтър няма никаква титла и почти не се усмихва, няма от какво да се притесняваш. Ако го движи меркантилен мотив, то добре го прикрива. — Внимателно изрита фустата под писалището и пристъпи напред. — Да отидем да пием чай, какво ще кажеш?

След поредното оглеждане на салона баба й пое предложената от Силия ръка и двете тръгнаха към вратата. Но докато вървяха по коридора, Силия не преставаше да мисли за думите на баба си.

Богата жена със социално положение ще увеличи шансовете му.

Не за пръв път мъж щеше да се престори, че я намира за примамлива, за да постигне своите интереси. Но ако подозренията на баба й относно мотивите на Джаксън се окажат верни, това щеше да е за последен път. Защото Силия бе готова да встъпи в брак без любов с херцога на Лион, но не и да бъде използвана от Джаксън Пинтър.