Сабрина Джефрис
Една дама никога не се предава (13)

Глава дванадесета

Към полунощ Силия излезе от стаята за отдих. Изпитваше странното чувство, че някой я наблюдава. Бързо се озърна наоколо, ала не забеляза никого. Колко странно. Вероятно случайно минал прислужник бе погледнал в нейна посока.

Беше рано, но балът приключваше; напред-назад сновяха слуги и подреждаха, а музикантите си прибираха инструментите. Мария и Анабел си легнаха в единадесет. Всеки момент Вирджиния и баба й щяха да направят същото, а Гейб и генералът се присъединиха към другите господа с явното намерение да хлътнат в салона за карти; дори и ухажорите й се бяха отправили натам.

Семейство Плъмтри все още бяха някъде тук, но Джарет планираше да отседнат в странноприемницата в Илинг. Слава Богу. Поне отпадаше опасността да налети на Нед в коридора тази вечер.

Не го бе виждала от години до това лято, когато го заловиха да посяга на Джайлс и Минерва. А дори и тогава не остана насаме с него. Естествено беше да се стресне, когато той се приближи към нея по време на бала.

За щастие нямаше достатъчно време и само свари да я покани на танц. Тя отказа. После се появи херцогът и тя се извини на ухажора си, че трябва да говори с Мария за тортата. Така се откъсна от Нед. Успя да го избягва през останалата част от вечерта.

И него, и Джаксън.

Въздъхна. Всъщност не се опитваше да избягва Джаксън, да го вземат дяволите, но той определено правеше възможното да избяга от нея. Изчезна от балната зала след разговор с Джон. Преди това оживено общува с баба й.

— Изглеждаш доста напрегната — констатира глас до нея.

Обърна се и видя сестра си. Изпита облекчение. Отдавна не бе бъбрила с Минерва, а точно това й бе необходимо в момента.

— Ще останеш ли за през нощта?

Минерва се засмя и погледна към съпруга си, запътил се към салона за карти с Джарет.

— Така изглежда. Защо?

Силия веднага взе решение. Хвана сестра си за ръката.

— Трябва ми сестрински съвет.

Минерва се усмихна широко.

— Това го мога. Ще се срещнем в стаята ти след половин час. Само ще се преоблека с нещо по-удобно.

След малко бяха в стаята на Силия край разпаления огън, с по чаша шоколад и достатъчно одеяла, ако им стане студено. Разположиха се на леглото под сиянието на запалените свещи.

— Кажи, скъпа — подхвана Минерва и отпи от шоколада, — за какво ти трябва съвет.

Силия въздъхна.

— За ухажорите ми.

— Ясно. — Минерва отново отпи от шоколада. — Доста мъже те обикаляха тази вечер. Херцогът танцува с теб три пъти. Това направо си е предложение за женитба.

Силия се загледа в чашата си. Дали да сподели с Минерва? Май е редно. Сестра й умееше да отсява зърното от плявата и да стига до същината на въпроса.

— Всъщност той вече ми предложи брак.

Минерва се слиса.

— Ха, та това е чудесно! — Изгледа изпитателно Силия. — Нали?

— Не съм сигурна.

Погледът на сестра й стана по-настойчив.

— Обичаш ли го?

— Ще ми се хората да спрат да ми задават този въпрос — промърмори Силия.

— Кои хора?

— Баба. — Преглътна. — Господин Пинтър.

— Господин Пинтър ли? — повтори Минерва с подчертан интерес.

— Не е каквото си мислиш — възрази веднага Силия. — Наех го да открие истината за ухажорите ми, а той попита дали съм влюбена в някой от тях.

Веждите на Минерва се стрелнаха нагоре.

— Него какво го интересува?

— И аз реагирах така. И оттогава все се заяжда с мен пред тях, а на мен ми разказва ужасни неща за тях, за да ги очерни в очите ми.

— Дори за Лион ли? — поинтересува се Минерва.

— Е, не. Чула си, навярно, за лудостта в семейството на херцога, но освен това Джаксън не е открил нищо злепоставящо.

— Джаксън?

Силия се изчерви.

— Господин Пинтър. — Минерва продължи да я гледа изпитателно и тя добави навъсено: — Прекарваме доста време заедно заради разследването. Това е всичко.

Минерва отново отпи от шоколада.

— Върни се на онази част, дето херцогът ти е предложил женитба.

— Няма да е брак по любов. Негова светлост смята, че щом аз търся съпруг, а на него му е трудно да си намери съпруга заради лудостта в семейството, най-добре би било… да се оженим.

— Разбирам. А ти одобряваш ли?

— Не знам. Да, харесвам го, предполагам. Познаваме семейството му отдавна. Той сякаш не се притеснява от скандала в нашия род. Също така е отличен стрелец…

— Да, това определено оглавява списъка ти от качества, важни за един съпруг — прекъсна я Минерва с весели пламъчета в очите. — Трябва да успява да уцели десетката от петдесет крачки.

— Петдесет? Луда ли си? Трябва да са най-малко сто!

Сестра й прихна.

— Прости ми, задето не съм наясно с изискванията ти за бъдещия ти партньор. — Погледът й стана пресметлив. — И Джаксън бил отличен стрелец. Поне така чух. Гейб разгласи убедителната му победа, включително и над теб.

— Не ми напомняй — промърмори Силия.

— Гейб каза също, че е спечелил целувка от теб.

— Да, и ме целуна по челото. — Силия отново се раздразни. — Сякаш съм… малко момиче.

— Възможно е да е искал да се държи учтиво.

Силия въздъхна.

Вероятно…

Днес не те целунах „както трябва“, защото се опасявах, че започна ли, няма да се спра.

— Въпросът е… — Силия прехапа долната си устна и се запита колко от истината да сподели със сестра си. Изпитваше потребност обаче да говори с някого, а на Минерва можеше да се разчита. Сестра й никога не бе издавала чужда тайна. — Джаксън не ме целуна за пръв път тогава. Нито за последен.

Минерва едва не се задави с шоколада.

— За бога, Силия, не говори подобни неща, когато пия нещо горещо! — Внимателно остави чашата. — Целунал те е? — Сграбчи ръката на Силия. — Повече от веднъж?

Силия кимна.

Сестра й вдигна очи към тавана.

— А ти обмисляш дали да сключиш брак по сметка с Лион? — Погледна я разтревожено. — Искала си той да те целуне, нали?

— Да, разбира се… — Спря се. — Не ме насили, ако това питаш. Но и Джаксън не го направи… Искам да кажа господин Пинтър…

— Той спомена ли брак?

— Не.

Лицето на сестра й придоби тревожно изражение.

— А любов?

— И това не. — И тя остави чашата и придърпа одеяло към брадичката. — Само ме целуна. Много пъти.

Минерва стана и започна да крачи напред-назад пред камината.

— В началото с мъжете е така понякога. Първо желаят една жена. Любовта идва по-късно.

Освен ако не желаеха една жена по други причини, както се оказа с Нед.

— Понякога не изпитват нещо повече от желание — изтъкна Силия. — Любовта така и не се появява. Като при татко и неговите жени.

— Господин Пинтър не ми прави впечатление на такъв.

— А докато не започна да ме целува, аз не допусках у него да има и грам страст.

Минерва я погледна лукаво.

— Как се целува?

По-малката й сестра поруменя.

— Много… вдъхновяващо.

И определено много по-добре от Нед.

— Това е важно за един съпруг — отбеляза Минерва мимоходом. — А херцогът? Той целувал ли те е?

— Веднъж. Не беше толкова… вдъхновяващо. — Наведе се напред. — Но ми предлага брак, а Джаксън дори не го загатна.

— Не бива да се задоволяваш с брак по сметка, особено ако предпочиташ Джаксън.

Защото не вярвам в брака по сметка. Като знам историята на семейството ти, мислех, че и ти си на същото мнение.

Силия намота одеялото на кълбо. Лесно му бе на Джаксън да говори така. Нямаше баба интригантка, която да му диша във врата. Но в този смисъл и Минерва не бе притисната.

— Баба няма да отстъпи — въздъхна Силия. — Надявах се, аз да… Няма значение. Вероятно нямаше да даде резултат.

— Кое нямаше да даде резултат?

Силия описа плана си да получи впечатляващо предложение за брак, за да затвори устата на баба си.

— Разбирам дилемата ти — увери я Минерва. — Защо не осведомиш баба за предложението на херцога, но да добавиш, че не го обичаш. Има шанс тогава тя да отстъпи.

— Или ще повика херцога, ще го приветства като бъдещ съпруг на внучката си и ще започне да планира сватбата. Забрави ли как обяви годежа на Оливър на събирането преди той да успее да я спре? Ако постъпи така с мен, няма да се измъкна без да злепоставя и себе си, и херцога. Не искам да рискувам. Той е симпатичен мъж, независимо как се целува.

Минерва въздъхна.

— Права си. Баба е непредвидима. И сигурно страшно ще се зарадва да те види омъжена за херцог.

— Знам.

— Защо не хванеш бика за рогата? Поискай от Джаксън да се ожени за теб.

Силия изгледа сестра си свирепо.

— А ако приеме поради някаква по-особена причина?

— Какво имаш предвид?

— По думите на баба му предстои важно назначение. Защо да не се стреми към богата жена, само за да му помогне да се издигне до главен магистрат? Защо това да не е единствената причина да ме целува?

И се оплаква от ухажорите й; и ги очерня пред нея.

Минерва вирна вежда.

— В такъв случай щеше да ти предложи брак още щом си заговорила за ухажорите си.

— Ако имаше дълбоки чувства към мен, също щеше да предложи брак — контрира я Силия. — Нищо подобно не направи.

Ето — и днес следобед: ако искаше да се ожени за нея, защо хукна, а не остави баба й да ги залови двамата. Да не би да не е наясно, че баба й щеше да ги накара да се венчаят, а той изчезна, щом Силия му нареди да го направи.

Вероятно се опасяваше да не би баба й да го освободи от задълженията му към семейството им. За мъж с амбициите на Джаксън това е достатъчна причина да побегне.

— Ужас! Всичко е толкова объркващо — оплака се тя. — Има ли начин една жена да разбере какво всъщност иска един мъж?

— Ако намериш отговора на този въпрос, бъди така добра да го съобщиш и на нас, останалите — изчурулика Минерва. — Но според мен мъжете, въпреки всичките си пози, са разгадаеми същества. Искат храна, пиене и жена в леглото — не непременно в тази последователност.

— А любов? — попита Силия.

Минерва се усмихна.

— И това. Поне някои мъже я търсят. Налага се да прекараш известно време с господин Пинтър и да разбереш какво очаква от теб.

— И как да прекарвам с него, като той ме избягва след последната целувка?

— Вероятно се притеснява от разликата в социалното ви положение.

— Това не му попречи да ме целува. — Свъси вежди. — Освен това си го чувала какво говори за такива като нас. Определено си въобразява, че е над нас, а не под нас. Тази вечер дори не ме покани да танцуваме! Имаше възможност да го направи. Никой нямаше да си помисли нищо лошо. А той стоеше, гледаше неодобрително и разговаряше с прислужниците.

— Сигурно защото ти прекара цялото време в компанията на ухажорите си.

Силия въздъхна раздразнено.

— А какво друго да правя? Не е позволено аз да поканя мъж да танцува. И поне знам какво искат ухажорите ми. Лорд Девънмонт иска да ме съблазни, виконтът търси спокойствие на стари години, херцогът иска да се ожени за мен. Представа нямам какво иска Джаксън, освен да ме влуди.

И да я накара тя да го иска. Половината вечер си спомняше сладките му целувки от следобеда и пламенните му слова колко я желае.

Дали всичко това беше подправено? Трудно бе да се определи. Същевременно тази вечер забеляза с какъв копнеж я наблюдаваше…

Заля я топла вълна.

— Има още няколко дни, докато тържествата вкъщи приключат — обърна й внимание Минерва. — Защо не следиш по-зорко как се развиват нещата? Кажи на херцога, че искаш да обмислиш предложението му, а използвай времето да разбереш какво става с господин Пинтър.

— С други думи „да оставя поведението му да ръководи чувствата ми“.

Минерва се намръщи.

— Да не би да четеш Джейн Остин?

Опа! Забрави, че прочете тази мисъл в „Ема“.

— Не ме разбирай погрешно. Тя е добра авторка — отбеляза Минерва кисело. — И този съвет не е толкова лош. Но аз бих добавила да решиш какво искаш от него. Брак ли?

— Не знам. В това е проблемът.

Но час по-късно, когато Минерва си тръгна, а Силия си легна, тя осъзна, че знае едно нещо, което иска от него: повече време насаме с него; повече шансове да разбере какво изпитва и дали то е истинско, или е породено от моментна лудост.

Едва сега си даде сметка колко се страхува да изпитва каквото и да е било към мъж. Но от него не желаеше да се предпазва. Той я караше тя да чувства!

Заспа и сънува устните на Джаксън върху нейните, а ръцете му се плъзгат по тялото й. След няколко часа се събуди и откри, че се опипва.

Дори напълно разбудена, продължи с позорното си поведение. Постави ръце върху гърдите си и си припомни как той ги галеше и целуваше. Пръстите й сякаш се движеха по своя воля и стиснаха щръкналото зърно под нощницата. Кръвта й закипя… но не бе същото, когато той я милваше.

Само при мисълта как прокара ръка по голата част на бедрото й…

Боже, какво ли ще е, ако я докосне там, между краката? Нед се опита да направи точно това, когато тя го фрасна с тухлата. По онова време бе отвратена, че му е хрумнала подобна мисъл.

Но сега, когато Джаксън почти я докосна там, тя копнееше за ласките му. Стараейки се да не мисли колко е лошо, тя се погали по чувствената зона. Боже, усещането беше толкова хубаво. Затвори очи и си представи, че я докосва ръката на Джаксън; усещаше как става все по-влажна и по-влажна; как я обзема сладостна тръпка…

Изскърцване на вратата за прислугата я предупреди за появата на Джили, камериерката й.

Силия застина, доволна, че е покрита със завивките. Джили запали камината; Силия се преструваше на заспала. Чувстваше се унижена. Боже, какво направи този мъж с нея? Тя се милва и гали сякаш е долна жена!

Джили излезе, а Силия се опита да заспи, но се оказа невъзможно. Умът и тялото й бяха превъзбудени. Мина цял час, а тя така и не успя да се унесе в сън. Скочи от леглото и закрачи напред-назад. Това беше лудост. Не можеше да повярва, че този мъж я кара да върши подобни неща! Ако седи и продължава да мисли за Джаксън, положително ще полудее.

Звънна, за да повика Джили. Зазоряваше се и гостите още бяха по леглата. Значи можеше да направи онова, което винаги я успокояваше: да стреля по мишени.