Сабрина Джефрис
Една дама никога не се предава (20)

Глава деветнадесета

Преди гостите да започнат да слизат за вечеря Хети и Оливър пиеха бренди в кабинета. Минерва влезе с разтревожената камериерка на Силия.

— Чуйте какво ми каза току-що Джили. — Минерва избута притесненото момиче напред. — Лично иска да го съобщи на вас двамата.

Това събуди интереса на Хети, защото Силия очебиещо бе отсъствала цял ден.

— Какво има, момиче?

Джили се поколеба и Минерва се намеси:

— Силия няма главоболие. Не спи цял ден в стаята си с тъмна кърпа върху очите.

Хети избухна в смях.

— Не съм изненадана.

Джили погледна смаяно госпожата.

— Моля, мадам?

— Стига. Не съм глупачка. Знам, че господарката ти получава „главоболие“ всеки път, когато иска да стреля. Щях да я накарам да признае измамата си преди, но… — Въздъхна. — Омръзна ми да споря с нея. Оставих я да мисли, че ме е подвела, та дано не е толкова упорита относно всичко останало.

— Аз не го знаех — обяви Оливър навъсено. — Защо не ми каза?

— Щеше ли да предприемеш нещо? — попита Хети веднага.

— Не, но…

— Още не се е прибрала — обади се безцеремонно Джили.

Хети присви очи.

— Как така? Обикновено се връща много преди да се стъмни.

— Да, и затова се разтревожих, госпожо Плъмтри. — Джили започна да кърши ръце. — Излезе на зазоряване, а не постъпва така. Обича да си поспива. Но да отсъства цял ден, до вечерта, не е типично…

— Да не говорим, че и господин Пинтър също изчезна — обади се Минерва.

— Не е изчезнал — намеси се Оливър. — Тръгна да проучи някаква следа веднага след…

— Зазоряване? — вдигна вежди Минерва. — Каза ли накъде отива?

Стомахът на Хети се сви.

— Не. Било свързано с убийствата на Луис и Прю.

— По-вероятно има нещо общо със Силия — прекъсна я Минерва.

Хети започна да подозира същото.

— Защо? — поинтересува се Оливър.

— Снощи — подхвана Минерва, — Силия ми призна, че заедно с господин Пинтър — или Джаксън, както го нарича — прекарват повече време насаме, отколкото си даваме сметка. Освен това са се целували няколко пъти.

Хети се намръщи. Толкова далеч ли бяха стигнали нещата помежду им? И то под носа й?

— Браво на Пинтър — промърмори Оливър.

— Оливър! — скастри го сестра му.

— Какво? Двамата се харесват, ясно е като бял ден. Слава Богу, най-после предприеха нещо. Пинтър сигурно е взел нещата в свои ръце и я е завел на пикник или на разходка с карета, защото през последните няколко дни нямаха много случаи да остават насаме, докато наоколо се мотаеха ухажорите й.

— Да не искаш да кажеш, че не възразяваш сестра ти да прекарва цял ден насаме с мъж и да прави бог знае какво? — сряза го Хети.

— Нарича се ухажване — отвърна Оливър. — Не ми казвай, че не го одобряваш. От години я караш да се омъжи. Най-после има ухажор, когото истински харесва, и аз я аплодирам.

— Ами ако не мисли за брак? — просъска Хети, възмутена от факта как така внукът й не се притеснява къде е Силия и кой знае какво прави с таен полицейски агент от Боу Стрийт.

— Не говори глупости. Пинтър е почтен мъж. Няма да я компрометира.

— Според мен я е отвлякъл и тя му е пристанала — намеси се Минерва.

— Какво? — възкликна Хети. — Защо мислиш така?

Джили започна да протестира:

— Госпожицата щеше да ми каже нещо, ако се готви да избяга с джентълмен. Не мисля…

— Споменавала ли ти е, че се е целувала с господин Пинтър? — прекъсна я Минерва.

Джили я погледна притеснено.

— Не, но…

— От това се опасявах — заяви Минерва спокойно.

— Изрично подчертах „без приставане“ — напомни Хети.

— Беше готова да се откажеш от това изискване при Гейб — обади се Оливър. — Не виждам защо нещата да не се повторят при Силия.

Баба му го изгледа изпепеляващо.

— Сляп ли си, Оливър? Не ти ли е минавало през ума, че господин Пинтър би се оженил за сестра ти заради парите й?

— За бога, не и Пинтър!

Бурната му защита я изненада. Оливър го харесваше, това тя го знаеше, но не подозираше до каква степен.

Прав ли бе Оливър относно характера на господин Пинтър? Исак споделяше мнението му. А тя предупреди мъжа за решението си да остави Силия без наследство, ако я преследва. Тогава приставане би означавало, че той не се интересува от богатството на Силия.

От друга страна, може би означаваше до каква степен не вярва Хети да изпълни заканата си. Или…

Поредна ужасна възможност се мерна в ума на Хети.

— Боже, голяма глупачка съм.

— Единодушни сме по въпроса — отбеляза Оливър суховато.

Тя не обърна внимание на безочието на внука си, защото я налегна нова грижа. Със заплахата си целеше да принуди господин Пинтър да разкрие истинските си чувства. Но ако тайният полицейски агент не възнамеряваше да се съобразява с нея? Ако отведе Силия и не се ожени веднага за нея, това ще принуди Хети да се съгласи на брак при неговите условия. Това означаваше да даде на Силия наследството й, ако иска да спаси репутацията й.

Съществуваше, разбира се, вероятността да е истински влюбен в нея и да избягат заедно заради опитите на Хети да ги раздели.

Отхвърли тази тревожна мисъл. Да откъсне момичето от семейството му по този начин не отговаряше на поведението на влюбен мъж; поне не на почтен, увлечен мъж.

— Ами ако господин Пинтър иска да отвлече Силия, ръководен от по-нечестна причина, за която никой от нас не подозира? Само да знаехте…

— Какво да знаем? — погледна я Оливър през присвити очи.

Боже, нямаше начин да разкрие пред Минерва и Оливър с какво заплаши господин Пинтър. Един от двамата можеше да го съобщи на Силия и момичето щеше да възнегодува, без да прозре плана на Хети истината да излезе наяве.

— Господин Пинтър ме излъга в очите относно отношението си към Силия — заяви тя твърдо. — Отрече да проявяват какъвто и да е интерес един към друг, а я е ухажвал зад гърба ми. Освен това, още по-лошо, принудил е Силия да лъже, защото тя повтори думите му. Това не е поведение на почтен мъж.

Минерва се намръщи.

— Няма да ме убедиш, че принципният и уравновесен господин Пинтър би се държал така цинично.

— Нито пък мен — обади се Оливър. — Освен това определено правим прибързани заключения в момента. Възможно е въобще да не са заедно. Най-вероятно Силия си е дала сметка кое време е и в момента се прибира, докато Пинтър прави своето разследване.

Пулсът на Хети се успокои малко.

— Съществува подобна вероятност — призна тя. — Тогава всичките ни предположения в момента са напразни.

— Някой трябва да отиде на мястото, където Силия стреля. — Оливър погледна Джили. — Знаеш ли къде е?

— За съжаление не, сър. Никога не я придружавам, когато ходи да стреля.

— Проклятие. Тогава първата ни задача е да разберем къде е. Ако не е там, ще претърсим имението. Джили, провери стаята й. Погледни дали не е оставила бележка къде отива. Вземи Минерва със себе си.

Двете жени се отправиха към вратата, а Хети извика след тях:

— Чакайте. За да не разтревожим гостите с отсъствието на Силия, е добре да подходим по-дискретно.

Оливър скръсти ръце пред гърдите си.

— Какво имаш предвид?

— Ако не е пристанала на господин Пинтър и няма основание за тревога, не искам потенциалните й ухажори да спрат да се интересуват от нея. Силия настоя да ги поканим на събирането. Според мен е имала някакво основание.

Опитва се да си намери така прибързано съпруг, само защото ти я принуждаваш.

Безжалостно прогони думите на господин Пинтър от съзнанието си. Продължаваше да няма представа какви са мотивите му, и докато не разбере, няма да се доверява на приказките му.

— Херцогът е на път да й предложи брак, доколкото схванах — продължи тя. — Не бих искала да проваля тази възможност заради някаква напразна илюзия.

Минерва премигна от думите на баба си, но прие довода й с леко кимване.

— Май баба е права: налага се да действаме предпазливо. Ще ми е неприятно Силия да бъде насилена да се омъжи за господин Пинтър заради недоразумение, както аз бях принудена да се омъжа за Джайлс.

Оливър я изгледа странно.

— Нямаше никакво „недоразумение“ относно брака ти, скъпа. Ти лежеше полугола в ръцете на Мастърс. Имаш късмет, че не го застрелях тогава. А и не се омъжи неохотно за него, доколкото си спомням.

Минерва изправи рамене.

— Не в това е въпросът. По мое мнение трябва да действаме предпазливо и да не тревожим ухажорите на Силия, докато не сме сигурни какво се е случило. Възможно е тя дори да е склонна да се омъжи за някой от тях.

Оливър неволно въздъхна.

— Май си права. — Замисли се за момент и продължи: — Добре, ето какво ще направим. Баба ще съобщи на всички, че съпругата ми ще роди по-рано от очакването. Мария си почиваше цял следобед, никой не я е виждал, значи ще прозвучи правдоподобно. Баба ще каже още, че предпочитам вечерта всички да отидат в града на театър или за късна вечеря, за да не се мотаят в краката ни. Исак и баба ще ги забавляват в града.

— Но аз искам да съм тук! — възрази Хети.

— Тук няма какво да правиш, освен да се притесняваш. Даже Минерва ще дойде с вас. — Пренебрегвайки възраженията на Минерва, той продължи решително: — Забавлявайте гостите, докато ние провеждаме издирването. Доведете ги вкъщи късно. Ще спят до обяд и, ако дотогава не сме чули или открили нещо, ще изпратим всички да си вървят.

— Защо не им кажем да се приберат още сега? — попита Минерва.

— Защото им трябва време да си опаковат багажа, а ние не можем да започнем междувременно издирването, без те да забележат.

Хети въздъхна и промърмори:

— Прав си.

Оливър закрачи напред-назад. Винаги се мобилизираше по време на криза.

— Ще ми се да знаехме накъде се е запътил Пинтър.

— Има изгледи Джон да знае — подсказа баба му. — Снощи разговаря надълго и нашироко с господин Пинтър.

Оливър звънна за Джон и насочи вниманието си към Джили.

— Иди претърси стаята на Силия за бележка. Това може да го започнем сега. Никой няма да забележи. — Джили тръгна към вратата. Той я спря. — Първо обясни на Мария защо не бива да излиза от стаята си. После прати Джарет и Гейб да дойдат тук, чу ли?

Отиде до прозореца, погледна навън и се намръщи.

— Гейб и Гарет ще претърсят имението, но ще им отнеме време да го направят на светлината на фенери, защото няма луна. Ако имаме късмет, Гейб ще знае къде ходи да стреля Силия. Ще прибегнем до услугите на прислугата само при необходимост. Не желая да клюкарстват с прислужниците на гостите какво става тук.

В този момент влезе Джон.

— Милорд, викали сте ме.

— Знаеш ли накъде тръгна господин Пинтър днес?

— Не, сър. Преди няколко дни поиска списък на бивши слуги и адресите им и снощи му го дадох. Не спомена обаче кого смята да посети днес.

— Но имаше намерение да посети някого, така ли? — настоя бабата.

— Всъщност не. Само взе списъка и ми благодари. — Лицето на Джон се разведри. — Нищо чудно някое от конярчетата да знае.

— Даже и да е подхвърлил нещо, какво пречи да е излъгал? — обади се скептично Хети. — Особено ако е възнамерявал… — Хвърли изпитателен поглед към Джон. — Особено ако е искал да скрие истинската причина.

Оливър само забели очи, освободи Джон и се обърна към Хети.

— Настроена си критично към Пинтър далеч повече от мен. Да предположим за миг, че е казал истината. Ако не узнаем от прислугата накъде е тръгнал, Джайлс и аз ще отидем в града и ще разговаряме с чиновника на Пинтър и леля му. Все един от двамата ще знае. Та той дори вече може и да се е прибрал.

— Нямаше ли да дойде първо тук? — вметна баба му.

— Не и ако е попаднал на гореща следа в разследването — възрази Оливър. — Сега обаче ти възбуди любопитството ми. Какво имаш против Пинтър, че така ревностно пазиш Силия от него?

Рязката смяна на темата я завари неподготвена.

— Нищо, кълна се! — Оливър продължи да я гледа скептично и тя продължи: — Просто знам някои неща за този мъж, това е всичко. И през годините съм виждала мнозина като него да се издигат чрез…

— … брак с жени, с по-високо социално положение ли? — Гласът на Оливър звучеше строго. — Като при мама, например.

Хети се изчерви.

— Майка ти обичаше баща ти, каквото и да мислиш за нея. И макар да беше с по-ниско обществено положение, се погрижих да е добре образована и да разполага с всички предимства, за да е подходяща съпруга за маркиз. Докато до десетгодишна възраст господин Пинтър…

— Знам историята му не по-зле от теб, бабо — прекъсна я Оливър. — Да не мислиш, че съм го наел, преди да го проуча щателно?

Тя премигна. Точно това си бе помислила.

— Каквото и да е детството му — не спря Оливър — той е прекарал двайсетина години в борба да постигне нещо в живота, докато ние петимата само седяхме и оплаквахме загубата на родителите си. Той е имал много повече какво да оплаква от нас, но независимо от това е работил здравата, за да стигне там, където е днес. — Погледна я изпитателно. — Възхищавам му се за това. И според мен Силия няма да падне кой знае колко ниско, като се омъжи за Джаксън Пинтър.

Баба му направи кисела физиономия.

— Тогава се надявам да си прав относно характера му.

Оливър й се усмихна снизходително.

— А аз се надявам един ден да го видиш така ясно, както го виждам и аз. — Приближи се и я потупа по рамото. — В момента се притеснявам далеч повече за Пинтър, отколкото за Силия, това е истината. Ако са решили да избягат, по-вероятно е тя да е била подстрекателят. Като познавам сестра си, сигурно вече са на половината път до Гретна Грийн^[1] и горкият вече сигурно съжалява, че я е срещнал.

Изрече го на шега, но баба му долови загрижеността в тона му.

Е, поне приемаше нещата сериозно. Ако някой бе в състояние да намери двамата избягали любовници и да ги спре навреме, то това бе внукът й.

* * *

Джаксън лежеше до Силия напълно задоволен. Обгърнал с тяло нейното, той не забелязваше студа в помещението; всъщност той почти нищо не забелязваше, освен факта, че тя е в обятията му, гола и той най-после я бе направил своя.

Тя дремеше, но той нямаше нищо против. В момент на отдих тя сваляше гарда си и се превръщаше в онова, което той си представяше, че е: нежна нимфа с усмивка на устните и разпиляна като коприна коса по раменете.

Тя тихо въздъхна и се сгуши до него; сърцето му трепна сладостно.

Разяждаха го обаче разни въпроси. Дори да се бе съгласила да стане негова съпруга, не всичко беше решено. В моменти на страст хората правят и казват неща, за които съжаляват на сутринта; особено хора, чийто живот е обвързан с големи богатства и стари семейни връзки.

Тя не се интересува от тези неща.

Възможно е. И вероятно ако той и Силия останат тук завинаги — само двамата, сами в тази колиба, където да се любят и да лежат в обятията си — щяха да накарат останалата част от света да изчезне. Но нямаше как да останат тук. Освен убийците, които кръжаха наоколо, се налагаше да се съобразяват и със семейството й. Сигурно са се побъркали от тревога какво е станало с нея, без да допускат, че е с него.

А като разберат, че той е готов да се ожени за нея, ще бъдат ли благодарни? Или въобще няма да го позволят? Нямаше представа какво да очаква. От трагичния живот на майка си бе научил едно: аристокрацията си има свои правила.

Щеше му се да мисли, че семейство Шарп са различни и биха подкрепили брак между него и Силия, но как да е сигурен? Не очакваше съпротива от госпожа Плъмтри, а тя го направи.

Въздъхна. Да каже ли на Силия, че ще остане без наследство, ако се омъжи за него? Да й обрисува ли тревожната перспектива изцяло да се раздели с удобния си начин на живот?

Не, не бива. Ами ако се окаже безпочвена заплаха и той предизвика неволен разрив между нея и баба й? Ако госпожа Плъмтри възнамерява да лиши Силия от наследство, нека лично го съобщи на внучката си. Така няма да се наложи той да обяснява на Силия как ще загуби състоянието си, ако се омъжи за него.

От друга страна, трябваше да й каже какво означава да се омъжи за човек с толкова по-ниско социално положение, независимо от състоянието й. Най-вероятно приятелите й ще я изоставят; а нищо чудно и семейството й да го стори.

Силия едва ли ще е готова да го понесе, само защото той не е успял да задържи члена си в панталоните една нощ.

Погледна я. И се надяваше да го направи. Брак със Силия би означавал…

Не, не бива да се надява прекалено; поне не засега. През цялото си детство се надяваше баща му да се върне и да спаси майка му и него, да го признае за свой син, а прекара детство, пълно с тъга и мъка.

Никога няма да допусне да му се случи повторно. Най-добре е да предпази сърцето си. Ще има много време да й го разкрие, когато — и ако — със Силия се венчаят и се свържат за цял живот.

Но каквото и да стане на сутринта, никога няма да съжалява, задето прекара тази нощ с нея.

Тя потрепери в съня си и той си даде сметка, че и на него започва да му става хладно. Стана от сламеника, за да вземе пелерината й и жакета си. Когато се върна, тя беше будна и го наблюдаваше със сънливи очи.

— Задрямах ли? — попита тя, когато той легна отново.

— Да. — Метна дрехите отгоре им. — Сигурно си спала толкова малко, колкото и аз снощи.

— Вероятно и по-малко. Ти си тръгна рано от бала. Аз останах и до късно говорих с Минерва.

Обърна се да го погледне и жакетът леко се изхлузи. Той се протегна да го намести и шишето с бренди в джоба го чукна по ръката. Извади го и й го предложи.

Тя отпи, усмихна се и му го върна.

— Знаеш ли, не бях пила бренди досега.

— Надявам се. — И той отпи. — Изисканите дами не пият бренди.

Нито споделяха постелята с някого.

— Жалко, според мен — отвърна тя весело и отново отпи. — Доста сгрява. Направо съживява.

Сега очите й блестяха, а страните й поруменяха.

О, достатъчно лошо е, че отне девствеността й. Не възнамеряваше и да я напие.

Взе шишето.

— Стига ти толкова бренди.

— Защо? — Сгуши се в него и кокетно се нацупи. — Никой няма да разбере.

— Освен мен. И, повярвай, ти самата ще съжаляваш на сутринта, ако пиеш прекалено много тази вечер.

Тя направи физиономия.

— Ето, Порядъчния Пинтър отново се появи.

— Моля?

Очите й проблеснаха дяволито.

— Така те наричам наум, когато ми изнасяш лекции. Порядъчния Пинтър, господин Дрън-Дрън и Неуважаващия аристокрацията.

Веждите му се стрелнаха нагоре.

— Наричаш ме така след всичко, което току-що направихме?

— Защо не? — Тя се протегна и направи широка дъга с ръцете си. — Чувствам се блажено, а ти се стремиш да ми развалиш удоволствието.

Гърдите й надничаха над импровизираната им завивка; приличаше на богиня, предизвикваща поданиците си на безразсъден бунт.

Той тъжно поклати глава.

— Вероятно съм такъв.

И именно затова щеше да запази сериозното обсъждане на женитбата за сутринта. Освен това не му допадаше да го мислят за Порядъчния Пинтър. Подпря глава на ръката си, за да вижда по-добре прекрасното й лице.

— Винаги ли си ме наричала „Порядъчния Пинтър“?

— Откакто се запознахме. Но вече го правя по-рядко. — Усмихна му се кокетно. — След като ме целуна, осъзнах колко непочтителен можеш да си.

— Направо скандален, ако реша — промърмори той и се наведе напред, за да я целуне дълго и продължително.

Отдръпна се, а тя го погледна замислено.

— Това, предполагам, не е бил първия ти… интимен контакт.

— Не, но не са били и сто, като тези на братята ти.

— Сто? — погледна го ужасена. — Толкова много?

Не биваше да говори така.

— Вероятно преувеличавам.

Тя помълча малко и въздъхна.

— Едва ли. Бяха големи женкари, преди да се оженят. — Погледна го чистосърдечно. — Може би „порядъчен“ не е чак толкова лошо.

— Бива ме да измислям и по-обидни прякори — отвърна той, припомняйки си широката гама от епитети, които бе чувал през детството си.

— Поне никой не те е наричал Елфче.

Той се засмя.

— Това откъде го измислиха?

— Наистина не знам. — Облегна глава на дланта си. — Татко си имаше аргумент: имала съм заострени уши, което, естествено, са пълни глупости. А бавачката го обясняваше с дребния ми ръст. Но всички деца са дребни.

Той се загледа в правилния й нос върху сърцевидното й лице и замисленото й изражение.

— Имам теория.

— О?

— Понякога, когато мислиш, започваш да приличаш на същество от друг свят — духове, друиди, нимфи. Сигурно наистина си приличала на елф като малка.

Тя го изгледа скептично.

— Сега обаче никак не приличам на елф, нали? Предупреждавам те, че никой от семейството ми не ме е наричал така от години, за да не пострада сериозно. Същото грози и теб.

— Тогава ще те наричам Кралица на феите. На такава ми приличаш.

Тя му се усмихна зашеметяващо.

— Наистина правиш страхотни комплименти, Джаксън. Това смекчава другите ти грехове.

— И какви точно са те?

— Държиш се снизходително. Криеш истинските си чувства. — Със сияещи очи придърпа главата му към своята. — Трябваше да минат месеци, преди да се решиш да ме целунеш.

— Значи съм бил луд — промърмори той и отново я целуна.

Това доведе до нови целувки, след това — ласки… От онези разгорещени и страстни, които караха кръвта му да закипи. Изрази загриженост, че тя вероятно е прекалено натъртена да се любят отново, но тя не му обърна внимание и направи всичко възможно да го докара до лудост.

Той си даде труда да я докара до блаженство, преди отново да проникне в нея; впусна се дълбоко и също се наслади на висше удоволствие.

Много по-късно, когато тя спеше в обятията му, той се сети, че е спрял да пази сърцето си.

А не биваше така. Защото ако не внимава, ботушите на семейство Шарп и огромното им богатство щяха да го стъпчат с лекота.