Сабрина Джефрис
Една дама никога не се предава (18)

Глава седемнадесета

Пагубен гняв обзе Джаксън.

— Да те обезчести? — едва успя да повтори той. — Искал е да те изнасили ли?

— Не! — Обърна се и го погледна тревожно. — Казах ти: не стана така. В смисъл… — Сведе поглед към ръцете си. — Не биваше да си отварям устата.

Той се опита да се овладее. В края на краищата беше таен полицейски агент; отдавна трябва да е наясно, че не изкопчваш истината от някого, като се разгорещяваш. Хвана я нежно за ръката и я отведе до сламеника.

— Започни отначало. — Помогна й да седне и се настани до нея, но не прекалено близо. В момента тя се нуждаеше от известно пространство. — Кажи ми какво стана. Обещавам само да седя и да слушам.

Дори това да го убие, както дълбоко подозираше.

Тя кимна и се загледа в далечния край на помещението.

— Всъщност, виновната съм аз.

— Не си била виновна ти! — сряза я той.

Тя го погледна с укор.

— Нали само щеше да седиш и да слушаш?

Той си пое дълбоко дъх, за да се успокои.

— Права си. Продължавай.

— Харесвах Нед от години, както стана ясно. През онова лято аз навърших четиринайсет, а той — седемнадесет. Беше във ваканция. Със семейството си дойде на гости в градската къща на баба. Останаха две седмици. — Заигра се нервно с полата си. — Тогава беше изключително привлекателен. Яздеше добре. С Гейб непрекъснато се надбягваха по Ротън Роу. И танцуваше отлично. Затова, когато ме забеляза… — Гласът й бе на път да я предаде. — Разбери го най-после: момчетата никога не ме забелязваха. Особено ако Минерва се навърташе наоколо. Тя току-що се бе появила в обществото и около нея непрекъснато се въртяха мъже. Твърдеше, че всичките са златотърсачи, но на мен не ми се струваше така. Аз, разбира се, още не се бях появила в обществото, и не ставах свидетел на всичките й завоевания. Но на събиранията, на които присъствах, тя неизменно беше кралицата на бала, а аз — недодяланата сестра.

С усилие на волята си наложи да замълчи.

— И тогава Нед започна да флиртува с мен — продължи тя. — Почувствах се страшно поласкана. Всички ходехме в Хайд Парк, а той ме придружаваше сякаш вече съм голяма. Той… Той ми правеше комплименти и ми береше цветя… — Тонът й стана по-суров. — Цялото му внимание беше фалшиво, но това го разбрах едва по-късно.

Всичко е било фалшиво? Нима искаше да каже, че негодникът се е опитал да се навре под полите й?

— Както и да е. Един летен ден баба даде голям прием. Всички влязоха на вечеря, а Нед ме убеди да отидем в градинската барака.

Тревожното изражение върху лицето й пробуди у Джаксън желание да допипа Нед Плъмтри и здравата да го набие. Стисна ръце в юмруци така силно, че ноктите се забиха в дланите му.

— Отначало всичко беше точно каквото го исках: той… той ме целуна. Не беше неприятно, но не беше и така хубаво, както си го представях. Беше доста недодялан в ласките си. — Въздъхна. — Не ми хареса особено. Но смятах, че така момче целува момиче, нали разбираш?

Не, не разбираше, макар да си представяше как младо симпатично момиче — в случая Силия — копнее за първата си целувка. Сигурно и майка му бе жадувала така.

Ала майка му е била достатъчно възрастна, за да знае какво прави, а Силия е била едва на четиринайсет.

Преглътна с надежда да укроти гнева си.

— Нямала си с какво да я сравниш.

— Точно така. — Тя сниши глас: — Но после той сложи ръка върху гърдите ми… Знаех, че не е редно.

Сега вече го обзе желание да убие Нед.

— Помолих го да не го прави — продължи тя, — но той не ме послуша. Стискаше гърдите ми силно, чак ме заболя. — Думите излизаха все по-бързо и по-бързо. — Започна да вдига полите ми с една ръка. Казах му да спре. Той ме бутна на пода, легна върху мен, а ръцете му обхождаха цялото ми тяло и затова… Затова го ударих с една тухла.

Разказът прекъсна рязко и той премигна.

— Какво… Какво направи?

Тя го погледна плахо изпод мигли.

— Ударих го по главата с тухла. Доста силно го халосах. Той започна да ругае и ме пусна. Скочих и побягнах.

— Мили боже — промълви той, давайки си сметка, че е била на косъм от изнасилване.

— Догони ме в градината и ми наговори ужасни неща, но аз още държах тухлата. Запратих я по него и се втурнах в къщата.

Той я зяпна.

— Къде беше семейството ти, докато се е разигравало всичко това? — попита той дрезгаво. — Братята ти? Сестра ти?

— На вечеря. Като най-малка аз и по-малките ми братовчеди се хранехме на детската маса и никой не ни обръщаше особено внимание. Пък и всичко стана много бързо. Успях да се настаня на мястото си, преди някой да забележи отсъствието ми. — На устните й се появи злорада усмивка. — Но забелязаха отсъствието на Нед. Попитаха ме дали съм го виждала. Обясних, че се е оплаквал от главоболие, след като падна от коня си по-рано през деня. — Изглеждаше доволна. — Той ме ненавиждаше за това. Страшно се гордееше с умението си да язди, а известно време всички му викаха Нескопосания Нед. Не смееше да ме изобличи, за да не кажа какво се беше случило в действителност.

— А ти защо не го направи, за бога? — процеди Джаксън през зъби.

Тя го погледна учудено.

— Оливър щеше да го застреля на място.

— Много хубаво. Смятам да го направя аз при следващата ни среща.

— Няма да ти позволя да застреляш Нед — възрази тя веднага. — Така няма да увеличиш шансовете си да те изберат за главен магистрат. — Той понечи да обясни, че в момента пет пари не дава за това, ала тя добави: — Нямаше да позволя и на Оливър да го направи, особено след всички слухове, че той е застрелял мама. Семейството ми и без това беше набъркано в достатъчно скандали. — Скръсти ръце пред гърдите си. — Ако някой ще застреля Нед, това ще бъда аз.

Сега вече всичко си дойде на мястото.

— И тогава си убедила Гейб да те научи как се стреля. Затова носиш дамски пистолет в чантичката си.

Тя кимна.

— Не възнамерявам да позволя нищо подобно да ми се случи отново.

Побиха го студени тръпки. Защо тя мислеше, че е толкова сама?

— Като оставим настрана вероятността от скандал, редно е било да съобщиш на семейството си. Щели са да намерят начин тихомълком да се справят с Нед.

— И да разберат колко безразсъдно съм постъпила — прошепна тя. — Колко жалка и глупава съм била. Прекалено глупава, за да не забележа, че Нед не се е интересувал истински от мен, а само е търсил забавления…

Тя простена тихо и се надигна, но той я хвана за ръката и я придърпа обратно с лице към него.

— Не си виновна. Нед се е възползвал от младостта и привлекателността ти. Замислял е да те съблазни, за бога.

— Не разбираш. Вината беше моя. — Сведе глава, защото избягваше да срещне погледа му. — Трябваше да се сетя. Момчета никога не ме бяха гледали по този начин… Въобразявах си, че наистина ме харесва. А през цялото време…

Очите й се напълниха със сълзи и сърцето му се сви.

— Не му позволих… а той заяви, че всъщност не ме е желаел — успя да промълви тя. — Била съм кльощава кучка без гърди и без нищо женствено в мен.

— О, сладурано — прошепна той.

Притегли я в скута си, за да е по-близо до него. Сърцето му се късаше.

Всичките им разговори сега закънтяха в ума му.

Освен ако не смяташ за невъзможно жена като мен да направи мъже като тях доволни и щастливи…

Искаш да ме изобличиш като авантюристка или мъжкарана в женски дрехи… или не знам още какво…

Снощи ме целуна, за да докажеш тезата си, а днес не събра сили да ме целунеш както трябва…

Гръм и мълнии. Всички улики бяха налице, а той не им обърна внимание. Поради тази причина тя правеше такива странни заключения за своята привлекателност, докато във всеки момент той се съпротивляваше на желанието да я отведе в леглото. И затова се бе заловил да доказва колко греши баба й относно способностите на Силия да се омъжи.

Притискаше я силно, а тя с мъка си поемаше въздух, защото се бореше с напиращите в очите й сълзи.

— По думите му го бил направил само за да спечели… облог. Според приятелите му никога нямало да склони дъщеря на маркиз да… да го… целуне. Обзаложил се, че… ще успее…

— Това са пълни глупости — просъска той. Изражението й говореше за объркване и той съжали за острия си тон. — Аз пък съм готов да се обзаложа, че ти е наговорил тези неща, защото си го засегнала, като си го отблъснала. Разглезени негодници от рода на Плъмтри не обичат да накърняват гордостта им. Не е получил каквото е поискал и за да те сведе до своето ниско ниво, ти е наговорил неприятни обиди. — Докосна с устни влажната й буза. Щеше му се сега негодникът да е пред него, за да го пребие, задето я е накарал да се съмнява в себе си. — Не вярвай и на думичка от дрънканиците му. Няма момче с акъл в главата, което да те сметне за непривлекателна.

Тя впи очи в него. Все още изглеждаше разколебана.

— Тогава бях доста слаба, а и никога не съм имала… открояващи се гърди.

— Гърдите ти са чудесни — прошепна той, сещайки се колко твърди и красиви бяха, когато ги докосна. — Ако Плъмтри наистина е мислил каквото ти е наговорил, само показва какъв глупак е. Да държи богиня като теб в обятията си и да не я оцени…

Не устоя на устните й, тъй близо до неговите и я целуна. За да заличи огорчението от думите на Нед вложи в целувката всичко, което чувстваше.

Отдръпна се, осъзнал в колко опасна зона стъпва, а тя дрезгаво отбеляза:

— И ти невинаги го… оценяваш. Казах ти, че мъжете се радват на компанията ми, а ти ми отвърна, че ти е трудно да го повярваш.

— Какво? — свъси вежди той. — Не съм изричал подобно нещо.

— Напротив. Спомни си деня, когато те помолих да разследваш ухажорите ми. Аз си го спомням съвсем ясно.

— Изключено е да… — Изведнъж си припомни разговора им и поклати глава. — Спомняш си ясно, но само част от думите ми, сладурано. Ти каза, че мъжете се радват на компанията ти и им е лесно да разговарят с теб. Беше ми трудно да повярвам второто.

— О? — Тя го погледна въпросително. — Защо? На теб никога не ти е трудно да говориш с мен. Или по-скоро: да ми държиш лекции.

— Или трябва да ти държа лекции, или да запуша устата ти с целувки — отвърна той делово. — Не ми е лесно да говоря с теб, защото всеки път, когато съм близо до теб, изгарям от желание да те отведа на скрито място и да правя с теб какво ли не.

Тя премигна, после го погледна нежно — чак гърдите го заболяха.

— Тогава защо не го направиш?

— Защото си дъщеря на маркиз и сестра на работодателя ми.

— И какво от това? Ти си помощник магистрат и прочут таен полицейски агент от Боу Стрийт…

— И копелето на неизвестно кой.

— Което те прави подходящ компаньон на безразсъдна палавница.

Думата „компаньон“ отекна в ума му. Какво ли целеше да каже с това?

В този момент тя го целуна по скулата и сложи край на цялата му съпротива и здрав разум; вече разбра съвсем точно какво има предвид.

Опита се да я отдалечи от себе си, преди напълно да си загуби ума, но тя обви врата му с ръце и не го пусна.

— Покажи ми.

— Какво да ти покажа?

— Какво си готов да направиш с мен.

Кръвта му пламна от желание.

— Боже, Силия…

— Няма да повярвам и на една твоя дума, ако не го направиш. — Придоби тревожно изражение. — Според мен не знаеш какво искаш. Вчера ме целуна така хубаво, а на бала се държа все едно не ме познаваш.

— Беше с ухажорите си — успя да промълви той.

— Можеше да танцуваш с мен. Дори не ме покани.

Седнала в скута му, тя го възбуждаше болезнено.

— Защото ако го бях направил, щях да искам… Щеше да ми е необходимо…

Тя прокара пътечка от целувки по шията му, от което кръвта му съвсем закипя.

— Покажи ми — прошепна тя. — Покажи ми сега какво искаш, какво ти е необходимо.

— Отказвам да те съсипя — отвърна той по-скоро като предупреждение към себе си.

— Вече го направи. — Погледна го лукаво, развърза вратовръзката му и я изтегли от врата му. — Когато утре се върнем, всички ще знаят, че сме прекарали нощта заедно и ще бъде без значение дали сме правили нещо непристойно, или не. При това положение защо да не се насладим на случая?

Спорната логика на аргументите й не му убягна; нито пък фактът, че стиска с ръце талията й, за да не ги плъзне към извивката на изящните й гърди…

— Нямам намерение да се държа като Нед и да се възползвам от невинността ти.

— Въобще не си като него — възрази тя тихо. — Ти си почтен и силен и искам именно ти да ми покажеш какво е да си жена. — Постави длани върху лицето му. — Ако не ме целунеш веднага, Джаксън Пинтър, кълна се, ще започна да си събличам дрехите една по една, докато…

Той се нахвърли диво върху устата й, а в съзнанието му изплува картината как тя лежи гола под него, така както винаги я бе желал: в леглото си, плътно до него; в живота му. Как да й устои? Тя олицетворяваше всичко, което някога бе желал и способността му да се съпротивлява намаляваше с всяка следваща нейна ласка.

— Джаксън — прошепна тя, долепила устни върху неговите. — Покажи ми как да съм жена. Твоята жена.

— Моята съпруга — поправи я той. — Ако го направим тази вечер…

Тя се отдръпна и го изгледа.

— Това ли искаш? Да ме имаш като твоя съпруга?

Той долови несигурността в очите й и разбра точно какво го пита: дали иска да си осигури за съпруга богатата лейди Силия, чийто многобройни връзки ще осъществят амбициите му?

Или иска да люби смелата жена, научила се да стреля, за да не се страхува никога; опазила в тайна действията на братовчед си, за да защити семейството си от следващи скандали, а сега го гледа сякаш той наистина е Ланселот пред своята Гуинивър.

Утре ще се наложи сериозно да обсъдят евентуална женитба и какво означава тя, но в момента не го плашеха нито заканите на баба й, нито неговите опасения за общото им бъдеще. Не и когато жестоките думи на Нед още кънтяха в ушите му.

Тази вечер на нея й бе необходимо да чуе съвършено различно нещо.

— Онова, което искам — промълви той нежно, — си ти. Само теб.