Лайза Клейпас
Дявол през пролетта (5)

Глава 4

Пандора знаеше, че ще научи лоши новини, когато Девън изпрати да я повикат в кабинета му, без да повика и Касандра. И за да се влошат нещата още повече, Катлийн, която обикновено служеше като буфер между Пандора и Девън, отсъстваше. Същия следобед беше отишла на гости при Хелън, която все още беше на легло, след като седмица и половина по-рано беше родила здрав син. Едрото тъмнокосо бебе на име Терън изключително приличаше на баща си. „Само дето е по-красиво, слава Богу“, беше казал ухиленият господин Уинтърборн. Името на момчето идваше от уелската дума за гръмотевица и засега то го оправдаваше напълно всеки път, когато беше гладно.

По време на раждането за Хелън се грижеше д-р Гарет Гибсън, щатната лекарка в универсалния магазин на господин Уинтърборн. Една от първите жени в Англия, получили диплома за лекар и хирург, д-р Гибсън беше обучена във всички съвременни техники. Беше се погрижила отлично за Хелън, която роди трудно и от загубата на кръв беше развила лека анемия. Лекарката й предписа хапчета с желязо и продължителна почивка в леглото, и с всеки изминал ден Хелън се подобряваше все повече.

Но господин Уинтърборн, който по природа беше прекалено покровителствен, непрекъснато настояваше да се върти около съпругата си, като пренебрегваше планината от задължения, които се натрупваха в магазина. Колкото и да се опитваше Хелън да го убеди, че няма никаква опасност да се разболее от родилна треска или нещо друго, той почти непрекъснато бдеше край леглото й. Хелън прекарваше по-голямата част от времето си в четене, кърмене на бебето и игра на разни тихи игри с Карис, малката й полусестра.

Сутринта Хелън беше изпратила бележка, в която умоляваше Катлийн да я посети, за да може господин Уинтърборн да отиде в офиса си и да се погрижи за някои спешни бизнес въпроси. Според Хелън работниците на Уинтърборн бяха пощурели без него, а тя пощуряваше с него.

Когато Пандора стигна до кабинета на Девън, къщата й се стори неестествено тиха. Следобедната светлина нахлуваше през прозорците, монтирани в дълбоки редици от ниши.

Когато влезе в стаята, Девън се изправи.

— Имам новини. — Той й даде знак да седне на стола до писалището му. — Тъй като са свързани с лорд Сейнт Винсънт, реших, че трябва да ги научиш преди останалите.

Сърцето й прескочи няколко удара, когато чу името му. Пандора се отпусна в стола и стисна ръце в скута си.

— Какво има? Оттеглил ли е предложението си?

— Тъкмо обратното. — Девън седна и я погледна. — Сейнт Винсънт кани всички ни на посещение във фамилното му имение в Съсекс. Ще останем там една седмица. Това ще позволи на семействата ни да…

— Не! — отсече Пандора и разтревожено скочи от стола. — Няма да го направя.

Девън я погледна, мръщейки се озадачено.

— Това е възможност да се опознаем по-добре с тях.

Точно от това се страхуваше Пандора. Херцогът и херцогинята на Кингстън, както и всичките им потомци сигурно щяха да я гледат, вирнали носове. Някакъв тънък слой учтивост щеше да прикрива презрението им. Всеки въпрос, който щяха да й задават, щеше да е някакво изпитание, а всяка грешка, която направеше, щеше да бъде отбелязвана и запомняна, за да бъде спомената по-късно.

Пандора закрачи възбудено из стаята, полите й се мятаха във въздуха. Всеки път, когато минаваше покрай тежкото писалище, натрупаните върху него листи хартия пърхаха възмутено.

— Когато приключат с мен, аз ще бъда изкормена, одрана и разфасована като пъстърва, готова за печене.

— Защо ще се държат зле с теб, щом са те поканили на гости? — попита Девън.

— Може да се опитат да ме сплашат, да отхвърля предложението на лорд Сейнт Винсънт, за да не се налага той да го оттегля и да не постъпва като джентълмен.

— Просто искат да се запознаят с нас — каза Девън с изключително търпение, което едва не я накара да избухне като преварен пудинг. — Нищо повече, нищо по-малко.

Пандора се спря внезапно, сърцето й заблъска в гърдите като птичка в клетка.

— Катлийн знае ли за това?

— Още не. Но ще се съгласи, че посещението е необходимо. Факт е, че никой от нас не може да отиде никъде в Лондон, без да бъде засипан с въпроси за теб и Сейнт Винсънт. Снощи двамата с Катлийн решихме, че за семейството е най-добре да напусне града, докато ситуацията не се разреши.

— Тогава ще се прибера в приората^[1] Евърсби. Не в Съсекс. Ще трябва насила да ме хвърлиш в каретата и дори тогава…

— Пандора. Върни се тук. Не, недей да се опъваш, искам да поговорим. — Девън посочи твърдо към стола. — Веднага.

Той за пръв път упражняваше властта си като глава на семейството. Пандора не беше сигурна как да го приеме. Макар инстинктивно да ненавиждаше властта, Девън винаги се беше държал справедливо с нея. Никога не й беше давал повод да не му вярва. Тя бавно се подчини, отпусна се в стола и се вкопчи в дървените облегалки. В лявото й ухо се появи омразното звънтене. Пандора леко притисна длан към него и потупа с показалец по черепа си, което понякога й помагаше да заглуши дразнещия звук. За нейно облекчение се получи.

Девън се наведе напред в стола си и се вгледа замислено в нея с очи, които имаха същия синьо-черен оттенък като нейния.

— Мисля, че разбирам от какво се страхуваш — рече бавно той. — Поне отчасти. Но не мисля, че разбираш моята перспектива. При липсата на баща или по-голям брат, който да те защити, разполагаш единствено с мен. Въпреки всичко, което ти или който и да е друг си мислите, аз няма да те насилвам да се омъжваш за Сейнт Винсънт. Всъщност дори да ти се иска да го направиш, не мисля, че ще се съглася.

Озадачена, Пандора каза:

— Лейди Бъруик ми каза, че нямам друг избор. Ако не се омъжа, единственият избор, който ми остава, е да се хвърля в най-близкия действащ вулкан. Където и да се намира той.

— В Исландия. А единственият начин да се омъжиш за Сейнт Винсънт е да ме убедиш, че предпочиташ него пред вулкана.

— Но репутацията ми…

— И по-лоши неща от съсипаната репутация могат да се случат на една жена.

Пандора гледаше учудено Девън и почувства как започва да се отпуска, нервите й престанаха да треперят неистово. Тя осъзна, че той е на нейна страна. Всеки друг мъж в неговото положение щеше да я принуди да се омъжи без да се замисли.

— Ти си част от семейството ми — продължи Девън с равен глас. — И проклет да съм, ако те дам на някакъв непознат, без дори да съм сигурен, че това ще ти се отрази добре. Ще направя всичко по силите си, за да ти попреча да извършиш същата грешка, каквато направи Катлийн, като се омъжи за брат ти.

Пандора мълчеше изумено. Чувствителната тема за Тео не се повдигаше в дома на Рейвънелови.

— Преди сватбата им Катлийн не знаеше нищо за Тео — каза Девън. — Едва след това разбра що за човек е той. Брат ти не се ограничаваше в пиенето и когато беше пиян, ставаше избухлив. Понякога трябваше да го изнасят насила от клуба му, или от други обществени места. Това не беше тайна за приятелите му и за кръговете, в които се движеше.

— Колко ужасно — промърмори Пандора с пламнало лице.

— Да. Но Тео се стараеше да прикрива избухливата си страна, докато ухажваше Катлийн. Дори лорд и лейди Бъруик да бяха чували слуховете за него — а аз не мога да повярвам, че не са чули поне някои от тях — те не ги бяха обсъждали с нея. — Лицето му помръкна. — А е трябвало да го направят, по дяволите.

— Защо не са?

— Мнозина смятат, че бракът променя характера на мъжа. Което е пълна глупост, разбира се. Никой не може да промени леопарда, като смени цвета на петната му. — Девън помълча. — Ако Тео беше останал жив, той щеше да направи живота на Катлийн същински ад. Няма да те оставя на милостта на избухлив съпруг.

— Но ако не се омъжа, скандалът ще създаде проблеми на всички. Особено на Касандра.

— Пандора, скъпа, мислиш ли, че който и да е от нас някога ще бъде щастлив, ако с теб се отнасят зле? Накрая Уест или аз ще убием копелето.

Преизпълнена с благодарност, Пандора почувства как очите й парят. Колко странно, че въпреки смъртта на родителите и брат й, тя никога не се беше чувствала толкова силно част от някакво семейство.

— Не мисля, че лорд Сейнт Винсънт ще се държи зле с мен — каза тя. — Изглежда ми студен и дистанциран човек. Което от една страна си е нещастие, но мога да се справя.

— Преди да вземем решение, бихме искали да научим повече за това що за човек е лорд Сейнт Винсънт.

— За една седмица? — попита тя с искрено съмнение в гласа.

— Не е достатъчно, за да навлезем в подробности — призна си Девън. — Но човек може да открие много неща за един мъж, когато го наблюдава в семейната му среда. Освен това ще науча каквото мога от хората, които го познават. Уинтърборн е близък с него, в интерес на истината. И двамата са членове на борда на една компания, която произвежда хидравлично оборудване.

Пандора не можеше да си представи двамата да разговарят — синът на уелски бакалин и синът на херцог.

— Господин Уинтърборн харесва ли го? — осмели се да попита тя.

— Така изглежда. Той твърди, че Сейнт Винсънт е интелигентен и практичен, и не си вири носа. Което е голяма похвала от негова страна.

— Господин Уинтърборн и Хелън ще дойдат ли с нас в Херънс Пойнт? — попита с надежда Пандора. Щеше да се чувства много по-добре, ако цялото й семейство беше с нея.

— Не и толкова скоро след раждането на бебето — рече нежно Девън. — Хелън трябва да се възстанови напълно, преди да започне да пътува. Освен това ще настоявам лейди Бъруик да не ни придружава в Херънс Пойнт. Не искам да те ограничавам по този начин. Предпочитам да имаш възможност — дори няколко — да се срещнеш със Сейнт Винсънт насаме.

Пандора зяпна от изненада. Никога не бе очаквала, че Девън, който се държеше прекалено покровителствено, ще изрече нещо подобно.

Той изглеждаше леко смутен, когато продължи:

— Знам, че истинското ухажване трябва да става с ескорт. Но Катлийн никога не е била оставяна насаме с Тео, докато не се оженили, и резултатът беше ужасен. Проклет да съм, ако знам друг начин една жена да оцени потенциалния си съпруг, освен ако не проведе няколко разговора насаме с него.

— Е, това вече е странно — каза след минутка Пандора. — Досега никой не ми е давал позволение да правя нещо неприлично.

Девън се усмихна.

— Ще отидем ли за една седмица в Херънс Пойнт, като гледаме на това като на изследователска експедиция?

— Предполагам, че да. Ами ако лорд Сейнт Винсънт се окаже ужасен човек?

— Тогава няма да се омъжиш за него.

— Какво ще стане с останалите от семейството?

— Остави на мен да се притеснявам за това — отвърна твърдо Девън. — Засега трябва само да опознаеш Сейнт Винсънт. И ако по някаква причина решиш, че не искаш да се омъжваш за него, няма да го направиш.

Двамата се изправиха. Пандора импулсивно пристъпи напред, зарови лице в гърдите на Девън и го прегърна, изненадвайки както него, така и себе си. Тя рядко търсеше физически контакт с когото и да било.

— Благодаря ти — каза с приглушен глас. — За мен означава много, че чувствата ми те интересуват.

— Естествено, че ме интересуват, скъпа. — Девън я притисна успокояващо към себе си, преди да се отдръпне назад и да я погледне. — Знаеш ли какво е мотото на герба на Рейвънелови?

— Loyalte nous lie.

— А знаеш ли какво означава?

— Никога не ни гневете? — предположи Пандора и беше възнаградена с гърления му смях. — Всъщност знам — рече тя. — Означава „Лоялността ни обвързва“.

— Точно така — потвърди Девън. — Каквото и да се случи, ние, Рейвънелови, винаги ще останем лоялни един към друг. Никога няма да пожертваме един заради останалите.