Лайза Клейпас
Дявол през пролетта (17)

Глава 16

— Никога не съм прекарвала толкова време в леглото — каза Пандора четири дни по-късно, докато сутрешната светлина се процеждаше през процепите на завесите. — Дори когато съм била болна. — Освен няколкото излизания, сред които пешеходна разходка, за да разгледат древни саксонски статуи, и пиенето на следобеден чай в градината, те предпочитаха да прекарват времето си в апартамента. — Трябва да направя нещо продуктивно.

Върху нея се отпусна една ленива мъжка ръка и я придърпа към твърди гърди, покрити с косъмчета. Кадифеният глас на Гейбриъл прозвуча в ухото й:

— Аз, например, бях изключително продуктивен.

— Имах предвид нещо полезно.

— Беше много полезна. — Ръката му се плъзна върху голото й бедро.

— С какво?

— Със задоволяването на нуждите ми.

— По всичко личи, че не твърде, иначе нямаше да се налага да продължавам да го правя. — Пандора започна да пълзи по дюшека, сякаш се канеше да се измъкне от леглото и се разкиска, когато той скочи върху нея.

— Справяш се доста добре. Караш ме да искам още повече. — Гейбриъл се настани върху нея и я прикова на място. Наведе се и лекичко я гризна по рамото. — Направо си ме обсебила със сладките си устнички и сръчни малки ръце… с красивия си гръб… и крака…

— Имаш нужда от хоби — отсече Пандора, когато почувства как ерекцията му се притиска към задничето й. — Някога опитвал ли си да пишеш поезия? Да строиш кораб в бутилка?

— Ти си моето хоби. — Той притисна устни към шията й на мястото, което бе открил, че е особено чувствително.

Беше нежен и страстен любовник, изследваше всеки сантиметър от тялото й с безмилостно търпение. Научи я на бавното изкуство на очакването, на безброй начини за усилване на желанието. В продължение на часове я водеше от едно еротично усещане към друго, докато не я залееха разтърсващи вълни от удоволствие. Друг път се боричкаха в леглото, довеждаше я до безумие и я задоволяваше с дълбоки, мощни тласъци. След това Пандора винаги се чувстваше леко дезориентирана, изпълнена с еуфория и разтърсена, но той я прегръщаше и я галеше, докато не се успокоеше и не задремеше. През живота си не беше спала така, през цялата нощ и до късно на сутринта.

С настъпването на вечерта си поръчваха вечеря в апартамента. Двама от сервитьорите, които носеха безшумни пантофи, идваха в дневната и застилаха кръглата маса с безупречно чиста ленена покривка, върху която подреждаха китайски порцелан, сребърни прибори и кристални чаши. Слагаха и малки купички с вода, подправена с лимон, за измиване на пръстите между ястията. След като оставеха подносите с димящи блюда, скрити под сребърни похлупаци, сервитьорите се оттегляха и ги оставяха насаме.

По време на вечеря Гейбриъл беше забавен компаньон, развличаше я с безброй истории. Готов беше да обсъжда всякакви теми и я окуражаваше да говори откровено и да пита каквото пожелае. Не го притесняваше лекотата, с която тя прескачаше от една тема на друга, без да има каквато и да е връзка между тях. Като че ли каквито и да бяха недостатъците й, той беше готов да я приеме такава, каквато е, и такава, каквато не е.

След като приключеха с вечерята, сервитьорите се връщаха, за да отнесат чиниите и да донесат малки чашки с турско кафе, плато с френски сирена и поднос с шишета ликьор. Пандора обожаваше цветните ликьори, които се поднасяха в миниатюрни кристални чашки с формата на напръстници. Но те бяха измамно силни, както откри една вечер, когато по погрешка изпи три различни вида. Когато се опита да стане от стола си, краката й се подгънаха опасно и Гейбриъл бързо се протегна, за да я привлече в скута си.

— Изгубих равновесие — рече озадачено тя.

Той се усмихна.

— Заподозрях го след онази допълнителна чаша кайсиев ликьор.

Пандора се извърна и погледна озадачено към полупразната чаша с ликьор.

— Но аз дори не я допих. — Тя се наведе с усилие, за да я вземе, и я пресуши на една глътка, след което остави празната чаша на масата. — Така е по-добре — рече със задоволство момичето. Съзря чашата на Гейбриъл, която той едва бе докоснал, и се накани да грабне и нея, но той я дръпна назад със сподавен смях.

— Не, скъпа, не искаш утре да се събудиш с главоболие.

Пандора обви врата му с ръце и примигна загрижено.

— Много ли пих? Затова ли се чувствам толкова замайосана?

Когато той се накани да отговори, тя му попречи, като притисна устни към неговите и го прегърна страстно.

На сутринта се събуди с неясния спомен, че е правила изключително неприлични неща с него на стола… дрехите им бяха разхвърляни настрани… а в един момент смътно си спомни как подскачаше в скута му, докато го обсипваше с целувки… ох, искаше да умре от срам.

Освен това имаше ужасно главоболие.

За щастие, когато видя смущението й, Гейбриъл не я подразни, макар че устните му трепнаха от сподавена усмивка. Беше приготвил чаша с ментова вода и прахче против главоболие. След като изпи лекарството, той я отнесе във ваната, пълна с топла, ароматизирана вода.

— Главата ми е като вършачка — изръмжа Пандора.

Гейбриъл я изкъпа със сапун и гъба, докато тя лежеше с отпусната на ръба на ваната глава.

— Германците го наричат katzenjammer — каза той. — Начинът, по който се чувстваш сутрин, след като си пил цяла вечер. Превежда се „котешко виене“.

Пандора се усмихна леко, без да отваря очи.

— И аз щях да вия, ако знаех, че от това ще се почувствам по-добре.

— Трябваше да те спра след втората чаша. Но надцених издръжливостта ти.

— Лейди Бъруик казва, че една дама винаги трябва да пие вино или алкохол в границите на трезвостта. Сигурно ще се разочарова, че съм се държала толкова зле.

Тя почувства как Гейбриъл се навежда над нея и целува мократа й буза.

— Ами тогава да не й казваме — прошепна той. — Защото си прелестна, когато се държиш зле.

След банята той я уви в пухкава плътна хавлия и я отнесе в спалнята. Седна на леглото с нея и внимателно издърпа гребенчетата, които придържаха косата й. Пандора се извърна настрани и отпусна глава върху гърдите му, а той започна нежно да масажира главата й. Тя настръхна от удоволствие, но не можеше да се отпусне и да му се наслади напълно.

— Какво те притеснява? — попита Гейбриъл, докато масажираше особено внимателно областта около болното й ухо.

— Част от мен не иска да се връщаме в Лондон — призна си тя.

Успокояващият масаж продължи.

— Защо, скъпа?

— Щом се приберем, ще трябва да разпратим сватбени картички, за да уведомим хората, че могат да ни посещават, и да им връщаме гостуванията, а аз трябва да науча имената на прислужниците и да се запозная с домакинските разходи, и да се уверя, че наличността в склада за храна отговаря на сметката на бакалина. А някой ден ще трябва да организирам и вечерно парти.

— Това чак толкова ли е лошо? — попита със съчувствие той.

— Предпочитам да ме изпратят на гилотината.

Гейбриъл я повдигна леко и започна да я гали по косата.

— Ще отложим изпращането на сватбените картички, докато не се почувстваш по-уверена. Хората могат да почакат, докато не си готова. Що се отнася до прислугата — те няма да очакват от теб веднага да научиш всичко. Домакинката ръководи всичко много ефективно и ако не желаеш да се занимаваш с подробностите, тя ще продължи да го прави, освен ако не й кажеш да промени нещо. — Пръстите му се плъзнаха по голата кожа на гърба й и тя потръпна доволно. — Ще се почувстваш по-добре, когато напреднеш с компанията за настолни игри. Като се приберем, ще разполагаш със собствена карета, кочияш и личен лакей, което ще ти позволи да ходиш където пожелаеш.

— Благодаря ти — отвърна поласканата Пандора. — Макар че не е необходимо да наемаме допълнителен лакей. Ще вземам някой от помощниците с мен, когато е необходимо, както прави Катлийн.

— Предпочитам да наема специален лакей, за твое удобство и за мое успокоение. Имам предвид точно един човек — той е бдителен, способен и заслужаващ доверие, а точно в момента си търси работа.

Пандора се намръщи.

— Мисля, че би трябвало аз да имам думата при наемането му, щом ще ме придружава навсякъде.

Гейбриъл се усмихна и я погали по бузата.

— Какви качества имаш предвид?

— Бих искала лакеят ми да е веселяк и да има проблясващи очи, като Дядо Коледа. И трябва да е мил и с добро чувство за хумор. Освен това търпелив и с отлични рефлекси, защото когато съм навън и мисля усилено, може да не забележа, че всеки момент ще ме прегази някоя засилена карета.

Гейбриъл леко пребледня и я притисна към себе си.

— Няма нужда да се тревожиш — каза му усмихнато тя. — Все още не се е случвало нищо такова.

Все така притеснен, Гейбриъл продължаваше да я прегръща здраво.

— Човекът, когото имам предвид, притежава всички тези качества, че и повече. Сигурен съм, че ще останеш доволна от него.

— Сигурно — позволи си да отстъпи Пандора. — Все пак виж какво позволявам на камериерката си. Лакеят трябва да е абсолютно нетърпим, за да не го харесам.