Лайза Клейпас
Дявол през пролетта (16)

Глава 15

— Не трябваше да отстъпвам за медения месец — изстена Пандора, надвесила глава над парапета на парахода.

Гейбриъл свали ръкавиците си, пъхна ги в джоба на палтото и леко разтърка врата й.

— Вдишвай през носа и издишвай през устата.

Бяха се оженили сутринта, само две седмици след предложението му. Сега прекосяваха протока Солънт, тесния канал между Англия и остров Уайт. Прекосяването на трите мили отнемаше не повече от двайсет и пет минути от Портсмът до пристанищния град Райд. За нещастие Пандора страдаше от морска болест.

— Почти стигнахме — промърмори Гейбриъл. — Ако си вдигнеш главата, ще видиш кея.

Пандора се осмели да погледне към приближаващия се Райд с дългите му редици от бели къщи и кули, които стърчаха над гористите брегове и заливи. После отново отпусна глава и каза:

— Трябваше да си останем в приората Евърсби.

— И да прекараме брачната ни нощ в детското ти легло? — попита неуверено Гейбриъл. — В къща, пълна с всичките ти роднини?

— Каза, че стаята ми ти харесва.

— Очарователна е, скъпа. Но изобщо не е подходящото място за нещата, които имам предвид. — Гейбриъл се усмихна леко при спомена за нейната спалня с бродираните й покривчици, обожаваната восъчна кукла с рошава коса и едно липсващо стъклено око, и библиотеката с книги с доста протъркани корици. — Освен това леглото е твърде малко за мен. Краката ми щяха да стърчат навън.

— Предполагам, че в твоята къща имаш голямо легло?

Гейбриъл се заигра нежно с тъмните къдрици на тила й.

— Ние, мадам — промърмори той, — имаме много голямо легло в нашата къща.

Пандора все още не беше виждала къщата му на Куинс Гейт в Кенсингтън. Не само че подобно посещение щеше да е крайно неприлично, дори в присъствието на придружителка, но и не бяха разполагали с никакво време в ужасната суматоха покрай сватбата.

Почти целите две седмици бяха необходими на Гейбриъл, за да намери начин да премахне думата „подчинява“ от брачните клетви. Беше уведомен от лондонския епископ, че ако булката не се закълне да се подчинява на съпруга си по време на церемонията, бракът ще бъде обявен за невалиден от църковния съд. Гейбриъл бе отишъл при Кентърбърийския епископ, който неохотно се съгласи да му издаде специално и изключително необичайно разрешение, но при определени условия. Едно от тях бе огромното „лично възнаграждение“, което се равняваше на подкуп.

— Разрешението ще направи брака ни законен и валиден — беше обяснил Гейбриъл на Пандора, — стига да позволим на свещеника да „изложи“ пред теб необходимостта от подчинение на съпругата.

Пандора се беше намръщила.

— Какво означава това?

— Означава, че ще трябва да стоиш там и да се преструваш, че го слушаш, докато свещеникът ти обяснява защо трябва да се подчиняваш на съпруга си. Стига да не възразяваш, ще се приеме, че си съгласна с него.

— Но аз няма да обещавам да ти се подчинявам? Няма да произнасям думата?

— Няма.

Тя се беше усмихнала със задоволство и разкаяние.

— Благодаря ти. Съжалявам, че трябваше да преминаваш през всичко това заради мен.

Гейбриъл я бе прегърнал и я бе погледна с подигравателна усмивка.

— Какво бих правил с една плаха и послушна Пандора? В това няма никаква тръпка.

Очевидно ухажването им не беше от най-обичайните и нуждата от бърза сватба също беше очевидна. Но колкото и да се изкушаваше от мисълта за бягство, Гейбриъл бе отхвърлил идеята. Изправена пред несигурен нов живот, Пандора имаше нужда от успокояващото присъствие на своите близки на сватбения си ден. Когато Девън и Катлийн предложиха да използват параклиса в собственото им имение, Гейбриъл веднага беше приел.

Разумно беше да проведат брачната церемония в Хемпшър и да прекарат медения месец на остров Уайт, точно срещу южното крайбрежие. Наричан често „Градината на Англия“, малкият остров бе покрит с процъфтяващи градини, гористи терени, китни крайбрежни селца и изобилие от странноприемници и луксозни хотели.

Но когато приближиха острова, очарованието му като че ли се изплъзваше на нетърпеливата булка.

— Нямам нужда от меден месец — каза Пандора, като гледаше навъсено живописното градче, което се издигаше над водата. — Настолната ми игра трябва да бъде заредена в магазините навреме за коледните празници.

— Всеки друг на наше място щеше да изкара целия месец — отбеляза Гейбриъл. — Аз поисках само една седмица.

— Но тук няма да има какво да се прави.

— Ще се опитам да те развличам — отвърна сухо той. Застана зад гърба й и се хвана за парапета от двете й страни. — Тези няколко дни заедно ще ни помогнат да свикнем с новия си живот. Бракът е значителна промяна, особено за теб. — Той приближи устните си до ухото й. — Ще живееш в непозната къща, с непознат мъж… който ще прави ужасно непознати неща с тялото ти.

— А ти къде ще бъдеш? — попита Пандора и едва успя да потисне изпискването си, когато той я гризна леко по ухото.

— Ако случайно си промениш мнението насред медения ни месец — й каза той, — можем да се върнем в Лондон. Ще се качим на парахода за Портсмът, ще хванем директния влак за станция Ватерло и след по-малко от три часа ще сме на стъпалата пред къщата.

Думите му малко я умилостивиха. Докато параходът продължаваше напред, Пандора протегна ръка, за да се наслади на брачния си пръстен, както вече беше правила поне дузина пъти досега. Гейбриъл бе избрал един сапфир без обков от семейните бижута на Чалънови и го беше вградил в златен пръстен с малки диаманти. Цейлонският сапфир, шлифован и оформен в малък купол, беше рядък камък, върху който сияеше звезда с дванайсет лъча, вместо с шест. За негово огромно задоволство, Пандора изглеждаше необичайно доволна от пръстена и беше очарована от начина, по който звездата сякаш се движеше по повърхността на сапфира. Ефектът, наречен астеризъм, беше особено ясно забележим на слънчева светлина.

— От какво се получава звездата? — попита Пандора, докато накланяше ръката си на едната и на другата страна.

Гейбриъл я целуна зад ухото.

— От няколко леки несъвършенства — промърмори той, — които я правят още по-красива.

Тя се обърна и се притисна към гърдите му.

Сватбата им продължи три дни; присъстваха Чалънови, Рейвънелови и ограничен брой близки приятели, включително лорд и лейди Бъруик. За огромно съжаление на Гейбриъл по-малкият му брат Рафаел не беше успял да се върне навреме от бизнес пътуването си до Америка. Но беше изпратил телеграма с обещанието да го отпразнуват заедно, когато се прибере у дома в края на пролетта.

Когато Пандора бе завела Гейбриъл на обиколка из фамилното имение, той бе започнал да разбира колко уединено са живели тя и сестрите й през по-голямата част от живота си. Приоратът Евърсби беше цял един отделен свят. Несиметрично разположеното имение, построено сред древни гори и отдалечени зелени хълмове, не беше променяно в продължение на два века. Девън беше започнал да прави необходимите подобрения, след като беше наследил графската титла, но щеше да мине много време, преди напълно да обнови къщата. Едва две години по-рано бяха успели да монтират модерна канализация. Преди това бяха използвали гърнета и външни клозети, което бе накарало Пандора да каже на Гейбриъл с престорена сериозност: „Едва се научих да ходя на правилното място“.

Празненствата бяха дали възможност на Гейбриъл да се запознае с двамата Рейвънелови, с които още не се беше срещал: по-малкия брат на Девън, Уест, и по-голямата сестра на Пандора, лейди Хелън. Гейбриъл веднага беше харесал Уест, очарователен бунтар с остър ум и непочтително поведение. Като управител на фермите и арендаторите в приората Евърсби, Уест като че ли имаше детайлна представа за всичките им проблеми и грижи.

Лейди Хелън, която беше придружавана от съпруга си, господин Рис Уинтърборн, беше далеч по-сдържана от близначките. Вместо първичната и сияйна енергичност на Пандора или искрящия чар на Касандра, тя излъчваше мила сериозност и търпеливост. Със сребристорусата си коса и стройно като върба тяло, Хелън изглеждаше ефирна като фигурите от картините на Бугеро.

Малцина можеха да си представят брак между толкова деликатно същество и мъж като Рис Уинтърборн, едър, чернокос уелсец, чийто баща е бил бакалин. Сега собственик на най-големия универсален магазин в Англия, Уинтърборн беше мъж със значителна финансова мощ, известен с решителния си, енергичен характер. Но откакто се беше оженил, той като че ли бе станал далеч по-сдържан и спокоен, и се усмихваше с лекота, каквато Гейбриъл не беше виждал у него преди.

Двамата се бяха срещали няколко пъти през последните четири години на провеждащите се два пъти годишно срещи на борда на управителите на компания за производство на хидравлично оборудване. Уинтърборн се беше представил като прагматичен и разбран човек, със забележителна интуиция и проницателност по въпросите на бизнеса. Гейбриъл харесваше уелсеца въпреки липсата на изтънченост, но те се движеха в различни социални кръгове и никога не се бяха срещали извън бизнес срещите.

Сега, очевидно, двамата щяха да се срещат често. Не само защото съпругите им бяха част от изключително сплотено семейство, а и защото Уинтърборн беше ментор на Пандора. През последната година той я беше окуражавал и й беше давал съвети за компанията й за настолни игри, и беше обещал твърдо да продава играта й в универсалния магазин. Пандора не криеше благодарността и привързаността си към него. Всъщност ловеше всяка негова дума и ужасно се радваше на вниманието му.

Когато Гейбриъл видя колко са близки, той се опита да се пребори с неочакваната ревност, която прониза сърцето му. Това го изуми. Никога не беше изпитвал ревност към никого в живота си и се считаше за неспособен на такива жалки емоции. Но когато ставаше дума за Пандора, той не се различаваше особено и от най-примитивния звяр. Искаше я изключително за себе си, желаеше всяка нейна дума и поглед, всяко докосване на ръката й, всеки проблясък на светлина в косата й и дъха от устните й. Ревнуваше от вятъра, който докосваше кожата й.

Не му помагаше и това, че Пандора бе решила твърдо да е независима от него, като малка суверенна нация, която се страхува, че ще бъде завладяна и погълната от могъщия си съсед. Всеки ден тя добавяше нови условия към списъка си с брачни ограничения, сякаш искаше да се защити от него.

Когато Гейбриъл го обсъди насаме с Фийби, сестра му го погледна невярващо и рече:

— В килера за храна има неща, които са по-стари от връзката ти с Пандора. Не можеш да очакваш вечна любов и преданост от жена, която познаваш едва от две седмици. — Тя се беше засмяла с обич на навъсеното му изражение. — О, забравих. Ти си Гейбриъл, лорд Сейнт Винсънт — естествено, че си го очаквал.

Мислите му се върнаха към настоящето, когато Пандора вдигна глава и подложи лицето си на хладния бриз.

Питайки се какви ли мисли се въртят в неспокойния й ум, Гейбриъл отмести един кичур коса, който се беше залепил за бузата й.

— За какво си мислиш? — попита той. — За сватбата? За семейството ти?

— За ромб — отвърна разсеяно Пандора.

Той повдигна учудено вежди.

— Имаш предвид геометричната фигура с еднакви противоположни тъпи ъгли?

— Да, братовчедът Уест ми каза, че остров Уайт има формата на ромб. Тъкмо си мислех, че ако „ромб“ трябва да се използва като прилагателно… — Пандора подпря брадичката си с облечената си в ръкавица ръка и забарабани с пръсти по устните си. — Думата ще бъде ромбен.

Габриел започна да си играе с мъничкото копринено цветче на шапката й.

— Ромбофобия — каза той, като се включи в играта. — Страх от ромбове.

Това му спечели спонтанна усмивка. Тъмносините й очи блеснаха развеселено.

— Ромбофилия. Любов към ромбове.

Гейбръл я погали по бузата и промърмори:

— Харесва ми да те обичам.

Пандора сякаш не го чу, умът й беше зает с играта на думи. Той се усмихна и я прегърна през кръста, докато параходът влизаше в пристанището.

След като слязоха на брега, те отидоха при конния трамвай, който щеше да ги откара до популярната крайбрежна алея, намираща се на около миля от мястото. Междувременно камериерът на Гейбриъл, Оукс, се занимаваше с носачите и прехвърлянето на багажа от парахода. След това щеше да отиде до хотела заедно с камериерката на Пандора.

От алеята до луксозния хотел „Емпайър“, който се намираше на самата крайбрежна ивица, пътят с карета беше само пет минути. Великолепната сграда беше оборудвана с всички възможни съвременни удобства, като хидравлични лифтове за пренос на багажа до всички етажи, и апартаменти със собствени бани.

Тъй като досега никога не беше отсядала в хотел, Пандора беше очарована от пищната среда. Въртеше се на всички страни, за да попие всяка подробност от интериора в синьо, златисто и бяло, с мраморни колони, рисувани на ръка тапети и италианска мазилка. Метр д’отелът, който не можеше да не забележи интереса й, предложи да разведе лично новобрачните из обществените стаи.

— Благодаря ви, но… — започна Гейбриъл.

— О, ужасно ще ни хареса! — възкликна Пандора, като подскочи на пръсти, преди да се осъзнае и да застине на място в закъснял опит да запази достойнство. Гейбриъл прикри усмивката си.

Удовлетворен от ентусиазма й, метр д’отелът й предложи ръката си и я поведе през хотела, а Гейбриъл тръгна след тях. Първо отидоха в картинната галерия, където водачът им гордо показа чудесните портрети на семейството на собственика, както и пейзажи на Търнър и картини на деца и кучета от холандския маестро Ян Стен.

След това посетиха френския ресторант на хотела, където Пандора забеляза с изненада и задоволство, че в трапезарията е позволено смесеното хранене, вместо дамите да бъдат насочвани към отделни стаи. Метр д’отелът я увери, че съвместното хранене на мъже и жени в ресторантите на изисканите хотели вече е нещо обичайно в Париж. След което с изключителна дискретност посочи към масата, заета от индийски принц и съпругата му, и към друга, на която обядваха американски финансист заедно със съпругата и дъщерите си.

Обиколката продължи по широка галерия, заобикаляща вътрешна градина. Докато метр д’отелът изтъкваше удобствата на хотела… водата се доставя от собствен артезиански кладенец… прохладни градини, в които всеки ден се поднася следобеден чай… огромна бална зала с червен веронски мраморен под, осветена от кристални полилеи стил Луи XIV… търпението на Гейбриъл бързо се изчерпа.

— Благодаря ви за обиколката — най-накрая се намеси той, когато приближиха голямото стълбище с балюстрадата му от кован бронз, внесен от Брюксел, украсена със сцени от дванайсетте подвига на Херкулес. Нямаше никакво съмнение, че метр д’отелът възнамерява да опише с подробности всеки един подвиг. — Много сме ви задължени. Но се боя, че с лейди Сейнт Винсънт вече отнехме твърде много от времето ви. Смятаме да се оттеглим в апартамента ни.

— Но, милорд… Все още не съм разказал историята за това как Херкулес победил Линейската хидра — отвърна метр д’отелът, като посочи една от сцените на балюстрадата. Въпреки недоволния поглед на Гейбриъл, той продължи обнадеждено: — Херкулес и конете на Диомед?

Гейбриъл пренебрегна изпълнения с копнеж поглед на Пандора, поблагодари отново на мъжа и я поведе нагоре по стълбището.

— Но той щеше да ни разкаже дузина истории — възрази шепнешком Пандора.

— Знам. — Гейбриъл не спря, докато не стигнаха до частния апартамент, където двамата камериери тъкмо приключваха с разопаковането на багажа. Макар че Айда беше готова да помогне на Пандора в събличането на пътническите й дрехи, Гейбриъл реши да я освободи.

— Аз ще се погрижа за лейди Сейнт Винсънт. Известно време няма да имаме нужда от теб и Оукс.

Макар думите му да не прозвучаха похотливо и да не носеха някакъв подтекст, светлокосата камериерка се изчерви силно и направи реверанс. Спря се само за миг, за да размени няколко тихи думи с Пандора, преди да излезе от апартамента заедно с камериера.

— Какво ти каза тя? — попита Гейбриъл, докато Пандора разглеждаше апартамента, който включваше всекидневни, обслужващи помещения, спални, бани и частна веранда с изглед към океана.

— Каза ми да си оставя роклята на стола, вместо да я хвърлям на пода. И се оплака, защото съм си сложила шапката на стола и скоро някой щял да седне върху нея.

Гейбриъл се намръщи.

— Държи се прекалено фамилиарно с теб. Мисля да я освободя.

— Айда е Чингиз Хан на камериерките — призна Пандора, — но е много добра в напомнянето на неща, които съм склонна да забравям, и в намирането на неща, които съм изгубила. — Гласът й леко отекна, когато влезе в облицованата с мраморни плочки баня. — Освен това ми каза, че ще съм пълна малоумница, ако не се омъжа за теб.

— Ще я задържим — отсече решително той. Влезе в банята и видя Пандора, наведена над голямата порцеланова вана, да си играе с двата комплекта кранчета, единият посребрен, другият от полиран месинг.

— Защо са толкова много? — попита тя.

— Единият е за къпане с прясна вода, а другият — с морска, солена.

— Наистина ли? Мога веднага да се изкъпя с морска вода?

— Наистина. — Изражението й го накара да се усмихне. — Вече не си чак толкова сърдита заради медения ни месец, нали?

Пандора му се усмихна смутено.

— Може би само малко — призна тя. В следващия миг се хвърли импулсивно към него и го прегърна през врата.

Гейбриъл почувства лекото треперене на тялото й и я прегърна силно; развеселеността му се стопи.

— Защо трепериш, любима?

Пандора зарови лице в гърдите му.

— Страхувам се от нощта.

Естествено. Тя беше булка в сватбената си нощ, изправена пред перспективата да си легне с мъж, когото почти не познаваше, уверена, че ще има болка и смущение. Изпълни го силна нежност, но същевременно разочарование стегна гърдите му. Тази вечер сигурно нямаше да може да консумира брака си. Трябваше да прояви търпение. Щеше да се задоволи с онова, което тя бе склонна да му позволи, а може би след някой друг ден щеше да се съгласи да…

— Предпочитам да го направим сега — каза тя, — за да спра да се притеснявам.

Изявлението й го порази до толкова, че той просто остана без думи.

— Нервна съм като коледна гъска — продължи Пандора. — Няма да мога да вечерям, да чета, да правя каквото и да било, докато не се приключи. Дори да се окаже пълна агония, предпочитам го пред чакането.

Сърцето му подскочи от облекчение и желание, и той въздъхна леко.

— Скъпа, няма да е агония. Обещавам ти, че ще ти хареса. — Той се поколеба, преди да добави сухо: — В по-голямата си част. — Наведе глава, намери мекото местенце на шията й и го целуна, като почувства лекото помръдване при преглъщането й. — Среднощното ни рандеву ти хареса, нали? — попита тихо той. Ново преглъщане и тя кимна. Гейбриъл можеше да разбере усилието, което полагаше тя да се отпусне, да му се довери.

Потърси устните й, накара ги да се отворят с нежно докосване на езика си. Реакцията й бе лека първоначално, невинните й устни следваха нежните му ласки. Тя се отпусна и се притисна към него и Гейбриъл усети как вниманието й се съсредоточава върху него, цялата й жизненост се излива в него. Косъмчетата на тила му настръхнаха от възбуда, а цялото му тяло бе обгърнато от гореща вълна. Той се откъсна с усилие от устните й, взе лицето й в шепите си и се взря в синьо-черните й очи с дълги, мастиленочерни мигли.

— Да поръчам ли шампанско? — предложи той. — Ще ти помогне да се отпуснеш. — Гейбриъл погали бузите й с палци. — А после искам да ти дам един подарък.

Пандора сбърчи вежди.

— Истински подарък?

Гейбриъл отвърна с озадачена усмивка:

— Да. Че какъв друг би могъл да бъде?

— Мислех си, че „да ти дам подарък“ е някаква метафора. — Погледът й стрелна леглото. — За това.

Той започна да се смее.

— Не бих дръзнал да се лаская чак толкова. После ще ми кажеш дали любенето ми е подарък или не. — Без да спира да се подсмива, той се наведе и притисна устните си към нейните.

Обожаваше я. Нямаше друга като нея и тя му принадлежеше изцяло… макар да знаеше много добре, че не бива да произнася това на глас.

Каквото и смущение да изпитваше Пандора от това, че я съблича мъж, то бе засенчено от веселото настроение на Гейбриъл. Той не спираше да се киска, докато тя не попита настоятелно:

— Още ли се смееш заради метафората си?

Това го разсмя отново.

— Не беше метафора.

Макар Пандора да искаше да посочи, че повечето булки не биха харесали съпрузите им да се кискат като хиени, докато ги събличат, тя беше сигурна, че каквото и да каже, само ще го накара да се смее повече. Изчака, докато корсетът й беше разкопчан, и тя остана само по риза и гащички, след което изтича до леглото и се шмугна под завивките.

— Гейбриъл? — каза тя, като ги придърпа до брадичката си. — Вместо шампанско… може ли да получа чаша портвайн? Или той е само за джентълмени?

Съпругът й се приближи до леглото и се наведе да я целуне.

— Щом ти харесва портвайн, любов моя, това ще получиш.

Когато той отиде да позвъни на прислугата, Пандора съблече дрехите си под завивките. Пусна ги на пода и придърпа още една възглавница под главата си.

След няколко минути Гейбриъл се върна и седна на ръба на леглото. Улови едната й ръка и постави в дланта й правоъгълна кожена кутия.

— Бижу? — попита свенливо Пандора. — Нямаше нужда.

— Прието е младоженецът да направи подарък на булката в сватбения ден.

След като разкопча малката златна закопчалка, Пандора отвори кутията и видя двуредна перлена огърлица върху червено кадифе. Очите й се разшириха, извади я и леко разтърка едрите перли между пръстите си.

— Никога не съм си представяла, че ще притежавам нещо толкова красиво. Благодаря ти.

— Харесват ли ти, скъпа?

— О, много… — започна Пандора, но млъкна, щом видя златната закопчалка, обсипана с диаманти. Беше изработена от две защипващи се части във формата на увиващи се листа. — Акантови орнаменти — каза тя със закачлива усмивка. — Същите като на пейката от бала у Чауърт.

— Харесвам акантовите орнаменти. — Той я галеше с поглед, докато тя си слагаше огърлицата. Нанизите бяха толкова дълги, че нямаше нужда от разкопчаване. — Успяха да те задържат на едно място достатъчно дълго, че да мога да те уловя.

Пандора се усмихна, наслаждавайки се на хладната тежест на перлите.

— Мисля, че всъщност ти беше уловеният, милорд.

Гейбриъл докосна рамото й с пръсти и ги плъзна по перления наниз върху гърдата й.

— Уловен до края на живота си, милейди.

Пандора се надигна, за да го целуне. Устните му бяха топли и твърди. Очите й се затвориха и на света останаха единствено наелектризиращият допир на устата му и копринените докосвания на езика му. Замая се от сладостта на целувката му, дробовете й се задъхваха, сякаш вдишваше гореща пара. Не осъзнаваше, че завивките се бяха свлекли до кръста й, докато не почувства ръката му върху гърдата си. Пръстът му леко разтърка перлите върху чувствителното зърно. Тялото й потрепери и пулсът й се учести.

Той я целуна бавно, езикът му се плъзваше все по-надълбоко, докато тя не изстена от удоволствие. Опита се да се освободи от завивките, забравяйки всичко, освен нуждата да бъде по-близо до него. В следващия миг той се озова излегнат на дюшека, напълно облеченото му тяло покри нейното. Мъжката му тежест беше възбуждаща и удовлетворяваща, възбудената му плът пулсираше върху корема и между бедрата й. Когато тазът й се повдигна инстинктивно нагоре, тя почувства как в тялото й танцуват и пърхат пеперуди.

Гейбриъл си пое рязко дъх, сякаш нещо го измъчваше, превзе устата й с продължителни, трескави целувки и заговори неясно, докато ръцете му шареха по тялото й.

— Толкова си красива… силна и мека… и тези извивки тук… и тук… Господи, колко те желая… Трябват ми още ръце, за да те почувствам изцяло.

Ако й бе останал дъх, тя щеше да му каже, че и само с две е достатъчно опасен.

Изпълнена с копнеж да почувства кожата му, тя започна да дърпа дрехите му. Той се отмести, за да й помогне, макар процесът да беше усложнен от нежеланието му да спре да я целува за повече от няколко секунди. Една след друга дрехите му падаха на пода до леглото, докато тялото му не остана напълно голо, зачервено и златисто, абсолютно гладко, с изключение на златистите косъмчета по гърдите и слабините му.

След като се осмели да погледне към забележителната му ерекция, коремът й се сви от нервност и тя притисна лице към рамото му. Веднъж, по време на една от разходките им из имението, двете с Касандра бяха зърнали две малки момчета да се плискат с вода в плиткия поток, докато майка им, съпруга на един от арендаторите, ги наглеждаше. Момчетата бяха голи, а интимните им части бяха толкова невинно малки, че едва се забелязваха.

Това, обаче, щеше да се забележи и от петдесет метра.

Ръката на Гейбриъл я улови за брадичката и повдигна главата й нагоре.

— Не се страхувай — рече той с натежал глас.

— Не ме е страх — отвърна бързо тя. Може би твърде бързо. — Просто съм изненадана, защото… ами… не е като на малките момчета.

Гейбриъл примига и ъгълчетата на очите му се сбърчиха развеселено.

— Не е — съгласи се той. — Слава Богу.

Пандора си пое дълбоко дъх и се опита да мисли въпреки нервността си. Той й беше съпруг и красив мъж, а тя беше решила да обича всяка част от него. Дори тази най-плашеща част. Несъмнено бившата му любовница е знаела точно какво да прави с нея. Тази мисъл пробуди състезателните инстинкти на Пандора. След като го беше накарала да изостави любовницата си, тя трябваше да се докаже като добра заместница.

Затова пое инициативата, отблъсна рамото му и се опита да го претърколи по гръб. Той не помръдна, само я погледна въпросително.

— Искам да те погледна — каза тя и отново го натисна.

Този път той се претърколи с лекота и легна по гръб, подпъхнал едната си ръка под тила. Изглеждаше като лъв, който се припича на слънце. Пандора се подпря на лакът и постави колебливо ръка върху стегнатия му мускулест корем. Наведе се и потърка с нос копринените косъмчета на гърдите му. Дишането му се промени, когато тя докосна с върха на езика си зърното му и то щръкна възбудено. След като не чу възражения, Пандора продължи да го проучва, прокара кокалчетата на пръстите си по гладката извивка на хълбока му и надолу към слабините, където загорялата кожа ставаше по-мека и топла. Когато стигна до първите къдрави косъмчета, тя се поколеба и погледна към лицето му. Следите от усмивка бяха изчезнали. Цветът на лицето му бе станал по-плътен и устните му се бяха разтворили, сякаш искаше да каже нещо, а не можеше.

За толкова речовит мъж, помисли си иронично Пандора, съпругът й определено беше избрал неподходящо време да си държи устата затворена. Няколко инструкции, някое предложение, подхвърляно от време на време, нямаше да й дойдат зле. Но Гейбриъл просто гледаше ръката й като омагьосан и дишаше като пробит парен бойлер. Изглеждаше абсолютно безпомощен.

Едно дяволче в сърцето на Пандора се наслаждаваше на откритието, че това голямо, жизнено същество толкова копнее за докосването й. Тя леко зарови пръсти в копринените косъмчета и големият жезъл потръпна върху изопнатата повърхност на корема му. Над главата й се разнесе тих стон, а мощните мускули на бедрата му видимо се напрегнаха. Придобила смелост, Пандора се смъкна малко по-надолу и внимателно обхвана твърдия му член. Пареше като нагорещено желязо и беше почти толкова твърд. Кожата беше като коприна и зачервена като от треска, а съдейки по това как потрепери при докосването й, изключително чувствителна. Очарована, тя се осмели да разходи ръката си нагоре-надолу по жезъла и да обхване с пръстите си стегнатите топки отдолу.

Дишането му стана по-тежко. Тук мирисът му беше на сапун, но смесен с някаква солена пикантност. Пандора се наведе напред и вдъхна примамващия аромат. Импулсивно сви устни и издуха продължителна, хладна струя въздух върху твърдия жезъл.

Гейбриъл зарови пръсти в косата й с нечленоразделен звук. Пандора се приближи още повече и го докосна с езика си, облиза го като захарна пръчка. Кожата беше мека и копринена, каквато не беше докосвала досега.

Гейбриъл я хвана под мишниците и я издърпа нагоре, докато тя не го яхна през хълбоците, подутата му ерекция остана притисната между тях.

— Подлудяваш ме — промърмори той, преди да притисне устните си към нейните. Обхвана тила й с едната си ръка, измъквайки безгрижно няколко фуркета от косата й, а другата плъзна по задничето й.

Пандора започна да се извива върху него, а ръцете му я насочиха в плавен ритъм, за да може жезълът му нежно да се отърква в интимните й гънки. Меките къдрици на гърдите му дразнеха зърната й и изпълваха тялото й с плам. Търканията на члена му ставаха все по-гладки и копринени, тя почувства как се овлажнява…

Главата й се отметна назад и Пандора застина, лицето й пламна.

— Аз… мокро е… — прошепна тя ужасена.

— Да. — Очите му грееха, ресниците прикриваха зашеметяващите сини дълбини. Преди да успее да каже още нещо, Гейбриъл я повдигна още по-нагоре, за да засмуче зърното й. Тя изстена и той поднови ритмичните си движения, като я накара да язди парещата твърдост, а ръцете му мачкаха задничето й. Беше бавен и неумолим, дразнеше я, докато тя не се изпълни с отчаяно желание да намери облекчение.

Гейбриъл се претърколи внимателно, положи я по гръб и започна да обхожда тялото й с парещи целувки. Ръцете му я галеха умело, караха всичките й косъмчета да настръхват. Пръстите му се разходиха по вътрешността на крака й, изкачваха се все по-нагоре и по-нагоре, докато не стигнаха до разтапящата мекота между бедрата й. Колко нежно я докосваше. Тя почувства нарастващия натиск на пръста му и се вцепени, когато той се плъзна напред. Проникването пареше и вътрешните й мускули се стегнаха, за да го изхвърлят навън. Той промърмори нещо върху корема й и макар да не успя да чуе думите, тихата вибрация на гласа му я успокои.

Пръстът проникваше все по-дълбоко и намери чувствителни места, което я накара да си поеме рязко дъх. Устните му се спуснаха към триъгълника от къдрици, заровиха се в меките гънки. Той я държеше на ръба на невероятно удоволствие, целуваше и ближеше чувствителната пъпка, а пръстът му си играеше вътре в нея. Тя не можеше да се сдържа и повдигаше ритмично хълбоците си, молейки безмълвно за облекчение. Пръстът му се измъкна за миг, но се върна отново с по-плътен натиск и Пандора осъзна, че вече са два. Накани се да възрази, но тогава устата му направи нещо толкова изумително, че тя изпъшка и разтвори краката си.

Той я галеше нежно и търпеливо, езикът му работеше ритмично и постепенно я довеждаше до кулминацията. Тя изстена и се притисна към него, тазът й се вдигна нагоре. Застина неподвижно точно преди да я залее заслепяващата вълна на кулминацията. Тя извика, запъхтяна, захленчи, обзета от срам, в обятията на съпруга си. След като утихнаха и последните тръпки, Пандора беше прекалено замаяна, за да помръдне. Пръстите му се измъкнаха от нея, оставяйки след себе си странно, празно усещане в разтворения, пулсиращ вход към тялото й.

Гейбриъл се надигна над нея и се настани между бедрата й, като плъзна едната си ръка под врата й.

— Лежи спокойно, скъпа — прошепна той. — Отпусни се. Точно така.

После посегна надолу и тя почувства как гладката твърдост докосва отвора й и започва бавно да кръжи около него. Изгарящият, тежък тъп връх проникна в меката пещера. Той я изпълваше бавно, натискът бе невероятен и неизбежен, болката накара дъха й да спре. Плътта й пулсираше силно около парещата твърдост.

Гейбриъл застина неподвижно и я погледна загрижено в очакване тя да се нагоди към него. Махна няколко кичура от лицето й и я целуна по челото.

— Не е нужно да чакаш — каза Пандора и затвори очи, за да попречи на парещите сълзи да излязат навън.

Устите му докоснаха клепачите й.

— Искам да чакам — прошепна той. — Искам да остана в теб колкото се може по-дълго. Удоволствието, което ми доставяш… Сякаш откривам любенето за пръв път. — Той я целуна толкова нежно и чувствено, че пеперудите отново запърхаха в корема й. Мускулите й се свиха конвулсивно около твърдата му плът и тя почувства как той влиза все по-дълбоко. Някак си тялото й му правеше място, настояваше за по-дълбоко проникване. Вече не болеше толкова, сред дискомфорта започнаха да се появяват вълнички на удоволствие. Той се движеше изключително внимателно, топлината му проникваше дълбоко в нея и се плъзваше навън като коприна.

Пандора обгърна врата му с ръце и отметна глава назад, а той я целуна по шията.

— Какво да правя? — попита задъхано тя.

Гейбриъл изстена гърлено, лицето му бе изопнато така, сякаш изпитваше болка.

— Просто ме прегърни — каза той с дрезгав глас. — Дръж ме да не се разпадна. Господи… аз никога… — Той млъкна, тласна силно и потрепери, а тя почувства силните вибрации дълбоко в себе си; обгърна го с ръце и крака и го притисна към себе си с цялото си същество.

След известно време той спря да трепери и се свлече изтощено и удовлетворено до нея, като внимаваше да не я затисне.

Пандора се заигра с мократа коса на тила му и погали с пръст ухото му.

— Любенето ти е подарък — уведоми го тя.

И почувства усмивката му върху рамото си.