Лайза Клейпас
Дявол през пролетта (14)

Глава 13

Пандора обмисли въпроса, без да помръдва. Изгаряше в пламъци и чувстваше неудовлетворение, нервите й бяха изопнати заради някакво усещане, което наподобяваше глад, но беше още по-лошо. Гризеше я вътрешно и я караше да трепери.

— Какво ще правите? — попита тя.

Ръцете му се плъзнаха по тялото й с наелектризираща лекота.

— Знаете, че никога няма да ви нараня.

Не й убягна, че той не беше отговорил директно на въпроса, затова се отблъсна от гърдите му и го погледна. Той лежеше нечовешки красив под нея, лицето му бе като излязло от сън. Скулите и носът му бяха покрити с руменина, сякаш бе стоял дълго време на слънце. Светлосините му очи проблясваха пакостливо и тайнствено, засенчени от дългите мигли. Като истински, жив Адонис, помисли си тя и я завладя меланхолия.

— Мисля, че сега трябва да спрем — рече неохотно момичето.

Гейбриъл поклати глава и присви леко очи, сякаш думите й го бяха озадачили.

— Та ние едва започнахме.

— Това няма да доведе до нищо. Принц Очарование не може да принадлежи на момиче, което седи в ъглите, той е роден за някоя, която може да танцува.

— Какво общо има валсът с това, по дяволите?

— Това е метафора.

— За какво? — Гейбриъл я свали от скута си, седна и прокара пръсти през косата си. Въпреки опитите да я въведе в ред, златисто-сребристите кичури останаха разрошени, някои паднаха на челото му, но въпреки това изглеждаше великолепен. Отпусна ръка върху облегалката на дивана, без да откъсва поглед от нея.

Пандора бе толкова обсебена от мускулестото му тяло, ръце и от възбуждащите косъмчета на гърдите му, че почти не се сещаше какво да отговори.

— За всички неща, които не мога да направя. Съпругата ви трябва да бъде домакиня на всякакви събирания, да ходи на балове и соарета с вас, а коя жена с два здрави крака не би танцувала със съпруга си? Хората ще питат. Аз какво да им отговоря?

— Ще казваме, че съм ревнив съпруг. Че не искам да ви виждам в ничии други ръце, освен в моите.

Пандора се намръщи, поприбра нощницата си. Чувстваше огорчение и дори самосъжаление донякъде — а тя не мразеше нищо друго повече от самосъжалението.

— Сякаш някой ще ви повярва — промърмори момичето.

Гейбриъл я хвана за раменете и стисна здраво. Очите му сияеха като запалена клечка кибрит.

— Не искам да ви виждам в ръцете на никой друг мъж, само в моите.

Светът застина. Пандора беше поразена и уплашена, че в думите му може да има и зрънце истина. Не, той не говореше сериозно. Просто я манипулираше.

Тя се отблъсна от гърдите му. Бяха твърди като каменна стена.

— Не говорете така.

— Мястото ви е до мен.

— Не.

— Чувствате го — настоя той, — винаги, когато сме заедно. Искате…

Тя се опита да го накара да замълчи с устните си, което, погледнато реално, не беше най-добрата тактика. Гейбриъл веднага реагира с настоятелна целувка.

В следващи миг Пандора се озова по гръб, изпъната под тялото му. Той се беше отпуснал на лакти и колене, за да не я смачка, но въпреки това тя не можеше да помръдне, притисната под него, докато той я обсипваше с бавни, поглъщащи целувки. Изглеждаше решен да докаже нещо, сякаш тя не го желаеше, сякаш вече не беше премаляла от желание. Устата й се отвори под неговата, поглъщаше опияняващия му вкус, изгарящата мъжка топлина, еротичните движения на езика му. Не можеше да спре ръцете си, които се плъзгаха по твърдите мускули на гърба му, по изумителната му кожа, по-плътна и по-сатенена от нейната.

Устните му слязоха по шията и надолу към гърдите й. Тя изви гръб, когато той улови зърното с уста, докосна го с език и лекичко го гризна. Ръката му покри другата й гърда и обхвана меката плът, преди да се плъзне настрани по кръста и хълбока й. Нощницата й се бе вдигнала до бедрата и той с лекота я придърпа до кръста. Тя се стресна и силно притисна бедрата си едно към друго.

Пръстите на краката й се свиха при звука на тихия му смях. Дяволит, чувствен, знаещ. Гейбриъл се отпусна настрани, пръстите му се плъзнаха по корема й, до пъпа, и започнаха да го обикалят в мързеливи кръгове. В същото време той целуваше и засмукваше зърното й, докато чувствителността му почти се изгуби.

Пръстите му намериха пътя до копринените къдрици между бедрата й и започнаха да си играят разсеяно с тях. Пандора се сгърчи, погледът й се разфокусира. О, Господи, наистина ли му позволяваше да прави това? Да, позволяваше му. Стенейки от срам и тревога, тя чувстваше как той си играе с нея, средният му пръст се плъзгаше по деликатната цепка. Едно леко, гъделичкащо движение я накара рязко да си поеме дъх и да стисне по-здраво краката си.

Устните му се откъснаха от гърдата.

— Отворете се за мен — прошепна той.

Тя прехапа устни, когато той докосна къдриците, и омекна под пръстите му. Тялото й пламтеше в ритъма на сърцето. Вече всичко й изглеждаше размазано. Нищо нямаше значение, освен онова, което той правеше с нея. Краката й потрепериха и тя изхленчи в усилията си да ги държи събрани.

— Пандора… — Гласът му беше тих и съблазняващ. — Отворете се за мен. — Пръстите му се плъзнаха между меките гънки и леко се раздвижиха. Усещането я потопи в бели пламъци. — Колко сте упорита — прошепна той. — О, Пандора, не ме изкушавайте. Ще ме накарате да направя нещо порочно. — Пръстът му се плъзна по линията между притиснатите й бедра. — Само мъничко. Заради мен. — Горещият му дъх опари кожата й. — И мъничко ли не може?

— Смущавам се — възрази тя. — Разстройвате нервния ми баланс.

— Това е всеизвестно лечение за женските нерви.

— Не ми помага. Вие… ах!… само влошавате нещата.

Гейбриъл действаше по-бавно, вкусваше кожата й, хапеше я леко, използваше зъби… устни… език… Тя се опита да се извърти изпод тялото му, но той я улови за хълбоците и я задържа на място. Сърцето й заби болезнено, когато почувства горещия му дъх на най-интимното място. Той зарови лице в къдриците, разтвори ги с език. Странна топлина, хлъзгаво гъделичкане.

Изумена, тя се отдръпна от него, но той се премести заедно с нея, като продължи да лиже влажната нежна плът. Бедрата й се разтвориха в безпомощно подчинение. Езикът му намери копринената пъпка и започна да я обикаля леко, деликатно, докато ръцете му се плъзгаха нагоре-надолу по бедрата й.

Удоволствието се разпростря по цялото й тяло, под кожата и в разстоянията между ударите на сърцето й. Всичките й сетива се съсредоточиха върху магията, която твореше той, върху огненото заклинание, обгърнато в мрак. Той притисна целия си език към нея и за огромно нейно смущение тазът й се повдигна нагоре. След няколко леки докосвания езикът му отново застина. Тя не спираше да се извива и почувства топлината на смеха му. Той си играеше с нея, караше я да прави срамни неща. Когато ръцете й се опитаха да отблъснат главата му, Гейбриъл ги улови и ги прикова към дивана. Намери някакъв лек, стабилен ритъм на докосвания, които караха вътрешностите й да се свиват ритмично, като пулс. Той знаеше какво прави, неуморно засилваше усещането, докато накрая то не се разля и не я обгърна цялата. Опита се да го потисне, но това само влоши нещата, доведе до поредица от разтърсващи конвулсии, които пропукаха последните остатъци от самоконтрол. Тя почувства как очите й хлътват навътре в главата й, крайниците й се протегнаха в примитивен порив да се вкопчат в нещо.

Когато конвулсиите утихнаха, Гейбриъл се надигна над нея и я притегли в прегръдките си. Тя се протегна и се настани до него, като прехвърли крака си върху неговия. Усещаше приятна тежест в крайниците си, сякаш се бе събудила от продължителен сън и поне този път умът й бе напълно съсредоточен, без да се разсейва от безброй много мисли. Почувства формите на думите, които той шепнеше в ухото й, едни и същи думи непрекъснато, докато накрая тя не се размърда и не промърмори:

— Това е болното ми ухо.

Почувства усмивката му върху бузата си, когато той надигна глава.

— Знам.

Какво ли й беше прошепнал? Озадачена, Пандора плъзна ръка по гърдите му, заигра се с проблясващите косъмчета, почувства бронята на ребрата и твърдите мускули под кожата му. Плътта по корема и отстрани бе толкова различна от нейната, по-груба и жилеста, кожата сияеше като полиран мрамор.

Очарована, тя леко плъзна опакото на пръстите си към предната част на панталона му, изпъната над възбудената му плът. Обърна ръката си и се осмели да обхване жезъла му, плъзна се надолу и отново нагоре. Беше едновременно плашещо и възбуждащо, и невероятно да го докосва по този начин. Дишането му се учести и едно неволно потрепване стегна корема му, когато тя сграбчи твърдата изпъкналост.

Плътта под пръстите й като че притежаваше собствен пулс и реакции. Прииска й се да види тази загадъчна част от него. Да разбере каква е на пипане. Предницата на панталона му бе ушита по класически модел, с платче, прикрепено от двете страни с редица от копчета. Ръката й плахо се плъзна към по-близката редица.

Той я възпря и устните му докоснаха слепоочието й.

— По-добре недейте, скъпа.

Пандора се намръщи.

— Но не е честно така, вие да се грижите за нервния ми баланс, а аз да не мога да направя нищо за вашия.

Тихият му смях се процеди през косата й.

— По-късно ще се погрижим и за моя. — Той се наведе над нея и пое устните й в кратка, пламенна целувка. — Нека сега ви отнеса в леглото — прошепна той, — и да ви завия като добро малко момиче.

— Още не — възрази тя. — Искам да остана тук, с вас. — Навън бушуваше буря, дъждът барабанеше по покрива като сипещи се медни монети. Тя се сгуши по-плътно в сгъвката на ръката му. — А и… все още не сте отговорили на въпроса, който ви зададох на стрелбището.

— Какъв въпрос?

— Щяхте да ми кажете коя е най-лошата ви черта.

— Господи. Трябва ли да обсъждаме това точно сега?

— Казахте, че искате да говорим насаме. Не знам кога ще имаме друга възможност.

Гейбриъл се намръщи и продължи да мълчи, зает с мисли, които сякаш не бяха никак приятни. Може би не беше сигурен откъде да започне.

— Има ли някаква връзка с любовницата ви? — попита тя с надеждата да му помогне.

Той я изгледа с присвити очи, сякаш въпросът го беше изненадал.

— Значи сте чули за това.

Тя кимна.

Той въздъхна.

— Дяволът ми е свидетел, че не се гордея с това. Но мислех, че е по-добре, отколкото да се посветя на съблазняването на невинни, а целомъдрието изобщо не ми е по вкуса.

— Не го смятам за нещо лошо — побърза да го увери Пандора. — Лейди Бъруик казва, че джентълмените го правят често и дамите трябва да се преструват, че не знаят за това.

— Много цивилизовано — промърмори Гейбриъл и продължи с мрачно изражение на лицето: — Няма нищо лошо в тези отношения, освен ако единият или двамата във връзката не са женени. Винаги съм смятал брачните клетви за свещени. Да си легна с нечия съпруга е… непростимо.

Тонът му беше равен и спокоен, с изключение на ненавистта, с която произнесе последната дума.

Известно време Пандора бе прекалено изненадана, за да отговори. Струваше й се невъзможно, че този мъж, с неговия изумителен външен вид и изтънченост — идеален във всяко едно отношение — може да се срамува от нещо. След това изненадата премина в някакво нежно чувство, когато тя размишляваше върху това, че той не е някакво богоподобно същество, а просто мъж с всички човешки недостатъци. Откритието не беше твърде приятно.

— Любовницата ви е омъжена — произнесе тя, не като въпрос.

— Тя е съпруга на американския посланик.

— Тогава как вие и тя…

— Купих къща, където се срещаме при всеки удобен случай.

Пандора почувства как нещо я стисна в гърдите, сякаш нокти се бяха забили в сърцето й.

— И никой не живее там? — попита тя. — Къщата е само за рандевута?

Гейбриъл я стрелна с язвителен поглед.

— Реших, че е за предпочитане пред криенето зад палмите в саксии на разни соарета.

— Да, но да купите цяла къща… — Пандора знаеше, че отдава твърде голямо значение на това. Но самата мисъл, че е купил специално място за себе си и своята любовница, я тормозеше. Тяхната къща. Вероятно беше красива и модерна, някоя от онези отдалечени вили с извити прозорци или може би къща в провинцията със собствена малка градина с билки.

— Какво представлява госпожа Блек? — попита тя.

— Жизнена. Самоуверена. Обиграна.

— И красива, предполагам.

— Много.

Невидимите нокти се забиха още по-дълбоко. Колко противно беше това чувство. Усещаше го почти като… ревност? Не. Да. Това беше ревност. О, ужасно беше.

— Щом самата мисъл да вземете омъжена жена за любовница ви притеснява, защо не потърсихте някоя друга? — попита тя, като се опитваше да звучи подигравателно.

— Ами, във вестниците не се пускат обяви за любовници — отвърна сухо Гейбриъл. — А и привличането невинаги се появява при подходящите хора. Силно ме притеснява това, че Нола е омъжена. Но не е достатъчно, че да ме спре да я потърся, щом осъзнах… — Той млъкна и потърка врата си, а устните му се стегнаха в права линия.

— Осъзнахте какво? — попита Пандора с лека нотка на ужас в гласа. — Че я обичате?

— Не. Че я харесвам, нищо повече. — Червенината на лицето му се сгъсти, когато той се насили да продължи: — Осъзнах, че двамата си подхождаме отлично в спалнята. Не бях намирал жена, която да ме задоволява по начина, по който го прави тя. Пренебрегнах факта, че е омъжена. — Устните му потръпнаха. — Очевидно, когато стане дума за сексуално удовлетворение, съм готов да забравя всички скрупули.

Пандора беше изумена.

— Защо е толкова трудно да ви удовлетворят жените? — попита настоятелно тя. — Какво точно искате от тях?

Дръзкият въпрос като че изтръгна Гейбриъл от мрачното му настроение. Той я погледна отново и ъгълчетата на устните му потрепнаха.

— Искам само жената винаги да е на разположение, готова… и разкрепостена. — Той насочи вниманието си към копчетата на нощницата й и започна да ги закопчава прекалено съсредоточено. — За нещастие повечето жени не са научени да се наслаждават на сексуалния акт, освен ако не е за създаване на потомство.

— Но вие мислите, че трябва?

— Смятам, че на този свят има прекалено малко удоволствия за жените. Смятам, че само един егоистичен идиот може да откаже на партньорката си същото удоволствие, което му дава тя, особено когато нейното удоволствие засилва неговото. Да, вярвам, че жените трябва да му се наслаждават, колкото и радикално да звучи. Липсата на задръжки у Нола я прави уникална и много желана.

— Аз нямам задръжки — изтърси Пандора в опит да се конкурира с жената. Съжали за думите си веднага, щом зърна веселите проблясъци в очите на Гейбриъл.

— Радвам се — отвърна нежно той. — Разбирате ли, има някои неща, които един джентълмен не би трябвало да иска от съпругата си. Но ако ще се женим, аз ще ги поискам от вас.

— Ако ще се женим, предполагам, че няма да имам нищо против. Но ние няма… — Тя беше принудена да замълчи от неустоима прозявка и прикри устата си с длан.

Гейбриъл се усмихна и я придърпа към себе си, сякаш се опитваше да я абсорбира. Пандора се притисна тихо към горещата му плът и сатенената златиста кожа. Обгърна я ароматът му, свеж, с намек за зеленина и тъмни подправки. Колко познат бе станал този аромат само за няколко дни. Щеше да й липсва. Щеше да й липсва да я прегръщат така.

За миг изпита хапеща завист, когато си представи как Гейбриъл се връща в Лондон, в малката къща, която е купил за себе си и любовницата си. Госпожа Блек щеше да го чака там, напарфюмирана и облечена в красиво неглиже. Той щеше да я отнесе в леглото и да върши неприлични неща с нея, и макар Пандора да имаше съвсем неясна представа какви може да са тези неща, тя не можеше да не се зачуди какво ли е усещането да прекараш часове наред с него в леглото. В стомаха й запърхаха пеперуди.

— Гейбриъл — рече неуверено тя, — аз не бях съвсем искрена с вас.

Ръката му си играеше с косата й.

— За кое, любима?

— Не трябваше да казвам, че съм без задръжки. Истината е, че съм почти без задръжки, но мисля, че има няколко. Просто все още не знам кои са.

— Мога да ви помогна с тях — прозвуча мрачен, тих шепот в ухото й.

Сърцето й заби по-бързо и от падащ дъжд. Струваше й се нередно да го желае по този начин… изневеряваше на себе си… но като че не можеше да се спре.

Гейбриъл разхлаби прегръдката си и посегна към захвърления халат с намерението да я облече отново.

— Сега трябва да ви отнеса в леглото, Пандора — рече мрачно той. — Иначе нашето рандеву ще се превърне в откровена оргия.