Кели Джоунс
Жената, която чуваше цветове (16)

Глава 16

Лорън и Изабела

Ню Йорк

Август 2009 г.

— Въпреки усилията на нацистите и двамата кандидати не получиха необходимото абсолютно мнозинство — каза Изабела. — На балотажа хората избраха президента Фон Хинденбург.

— Тогава той е направил завой и е назначил Хитлер за канцлер — добави Лорън.

— Да — отговори Изабела. — Опасявам се, че е точно така. Тогава нацистката партия вече беше най-могъщата в Райхстага. Някои казваха, че това назначение е опит да държат нацистите под контрол, да ги държат наблизо и под око. — После, за изненада на Лорън, се засмя. — Други казваха, че старецът е изкуфял.

— На колко е бил тогава?

— Ами… — Изабела я погледна с присвити в самоирония очи. — Много по-възрастен от мен. На осемдесет и шест, но вече много изморен. Беше президент от осем години, и то най-тежките в историята на Германия.

Но Лорън знаеше, че най-лошите, най-ужасните години, тепърва предстоят.

— Скоро след това — каза Изабела — Райхстагът, сградата на парламента в Берлин, беше подпален. Обвиниха комунистите, намериха един холандец с умствено изоставане и го осъдиха. — Тя погледна към снимката под счупеното стъкло. — Всичко това се разиграваше пред очите на хората; снимки на бедния човек във вестниците — безпомощен, неспособен да разбере обвиненията срещу него. Всички знаеха, че са го сторили нацистите. Майка ми никога не говореше за това, но можете да си представите колко уплашена е била, нали? Да видиш как обвиняват и съдят един умствено увреден човек?

— Тя се е страхувала за Вили — каза Лорън.

— Да, разбира се, а и беше омъжена за богат, успешен евреин. Това бе възможно най-лошата комбинация в онези години. Три месеца след като Адолф Хитлер стана канцлер, беше обявен национален бойкот на еврейския бизнес. Баща ми реши да затвори галерията, но по онова време търговията се въртеше посредством лични срещи с редовни клиенти. Малко картини се продаваха на влезли по случайност клиенти и бяха минали месеци от последната изложба.

— Ужасна среда, в която да развиваш бизнеса си — каза Лорън, като си мислеше колко много се е променил животът на мнозина.

— Ако си евреин — отвърна Изабела.

Лорън се замисли за преживяното от родителите на госпожа Флечър през онези години, а после си спомни за своите баба и дядо, родителите на баща й. Феликс Розентал бил лекар в Лайпциг, Германия. Уважаван лекар. Историята на семейство Розентал бе стигнала до нея предимно чрез майка й, а не чрез баща й, а голяма част от нея беше открила сама.

Тя знаеше, че след като Хитлер бил назначен за канцлер, доктор Розентал продължил да лекува пациенти, и евреи, и други, макар че държавната здравноосигурителна система отказвала да плаща на еврейските лекари. Тя предполагаше, че дядо й е лекувал много хора без заплащане. Той останал в Германия заради дълга си към хората, за които се грижел.

— Всичко стана някак постепенно — продължи Изабела, — или поне така казват. Сякаш правителството пропълзя бавно във всеки аспект от живота на германците. И все пак след назначаването на Хитлер за канцлер първите няколко месеца промените бяха значителни. Подпалването на Райхстага беше последвано от ограничаване на гражданските свободи и бе приет Законът за извънредни пълномощия. — Тя замълча за миг и се прокашля. — Това на практика беше краят на Републиката. Хитлер заграби властта. Само временно, разбира се, за да защити народа от комунистическата революция. О, комунистите бяха смятани за почти толкова нисши като евреите. Същата заплаха за народа. Някои дори не правеха разлика между тях.

Госпожа Флечър говореше, сякаш изброяваше исторически факти от учебник, но Лорън знаеше колко дълбоко са засегнали тези събития семейството й. Нейното също.

— До лятото на трийсет и трета години всички политически партии — обясни жената, — освен нацистите, бяха забранени. Правителството продължи да преследва евреите. Отново, за да защити народа. — Тя прокара пръсти встрани по врата си, после стисна ръце в скута си. — На държавна служба можеха да постъпват само арийци. Професорите евреи бяха освободени от университетите. Горяха се книги и се основаваха институции за контрол над изкуството — оръдия на пропагандата. О, да, нацистите бяха особено изкусни в това. Дори не съм сигурна, че президентът Фон Хинденбург знаеше какво точно става. — Тялото й се скова и тя се облегна в голямото кресло. — Близо до Мюнхен беше разкрит концентрационен лагер. Място, където изпращаха политическите врагове на правителството. И кой можеше да се противопостави? — Тя пое дълбоко дъх и издиша. — Това правителство обещаваше да възстанови Германия и тя да заеме полагащото й се място в света. — Тонът й беше твърд и студен. Взе салфетката си и избърса влагата, която бе избила в ъгълчето на устата й.

Стаята беше много тиха. Само понякога се чуваше тихо жужене, вероятно от климатика. Никакви шумове от улицата не успяваха да проникнат през каменните стени и затворените прозорци.

— Тогава, през лятото на трийсет и четвърта — каза Изабела след малко, — президентът Паул фон Хинденбург почина. Хитлер се провъзгласи за фюрер. Това беше официалният край на Германската република, макар че хората отдавна вече живееха в диктатура.

— Републиката — каза тихо Лорън, — която е подкрепяла изкуството, което родителите ви са продавали в галерията си?

— Да — отвърна Изабела.

Лорън знаеше, че през трийсет и пета година, когато нацистите вече са превзели цялата власт и Хитлер е бил начело, Феликс Розентал е изпратил жена си Мириам и двегодишната им дъщеря Мими в Лондон, при семейството на сестрата на Мириам. Той трябвало да отиде при тях по-късно. Тогава Мириам била бременна със сина им, в първия месец. Бащата на Лорън, Феликс Розентал II, се бе родил през трийсет и шеста година в Лондон. И не познаваше баща си.

— Хитлер беше много умел — каза Изабела, прекъсвайки мислите й — в отстраняването на всякакви препятствия, които можеха да се изпречат на пътя му към крайната цел. В една нощ на убийства, наричана Нощта на дългите ножове или Кървавия пуч от хиляда деветстотин трийсет и четвърта, той се разправи с голям брой свои сподвижници, нацисти, които можеха да оспорят властта му или да попречат на възхода му към още по-голяма власт. Всичко това го пише в учебниците. — Тя махна към лавицата с книги и ръката й застина за миг във въздуха, преди да се отпусне на подлакътника на креслото. — Не бях навършила шест години, когато Хитлер стана канцлер. През лятото, когато Фон Хинденбург почина, празнувах седмия си рожден ден. Имахме такъв прекрасен живот в Мюнхен. Нямах представа какво се случва. За голяма част от събитията научих по-късно. — Говореше тихо, почти шепнеше. — Много по-късно.