Самюел Бьорк
Пътувам сама (33)

33

Норвежкият ветеран от Афганистан Том-Ерик Сьорли седеше до прозореца на всекидневната си. На улицата пред къщата му спряха полицейските коли и започнаха да поставят преграждения. Той взе бинокъла от масата и завъртя лещите, за да фокусира полицаите. Както винаги, цял ден бе слушал полицейската станция и знаеше, че нещо се случва. Две малки момиченца бяха убити, бяха изчезнали още две и сега полицията бе решила да заварди главните пътища при изходите на града. Повторно фокусира бинокъла. Въоръжени полицаи с шлемове, автоматични пистолети „МП 5“ — познаваше оръжието, самият той многократно го бе използвал. „Хеклер и Кох“ МП 5. Въоръжените полицаи сложиха бариера и започнаха да спират колите. За късмет на шофьорите бе рано сутринта. Беше се образувала опашката от автомобили към вътрешността на града, а не на излизане от него.

Остави бинокъла и пак увеличи звука на новините. Телевизорът му винаги беше включен. И компютърът. И полицейското радио. Новини. Обичаше да ги следи. Да бъде информиран. Това за него бе начин да се чувства жив сега, когато вече не беше вътре в събитията. Лекс, кучето му, се събуди в коша и пролази до стопанина си. Седна в краката му с наклонена настрани глава и изплезен език. Немската овчарка очакваше да я изведе на разходка. Том-Ерик Сьорли погали кутрето по главата и се върна към действието на екраните. „Те Ве 2“. Репортер с микрофон в ръка пред камерата. На заден план се виждаше жилищна зона в „Скюлерю“. Полицейски заграждения. Едното момиче беше изчезнало оттам. Чу новината преди един час. Стана и сложи нашийник на немската овчарка. Поведе кученцето надолу по стълбите, навън в градината и го върза на опънатото въже. Сега не му се ходеше на разходка. Болеше го глава.

Стъмни се, а полицията още не бе махнала огражденията на главния път. Цял ден. Значи някой от министерството си бе развързал кесията. Седна да вечеря пред телевизора. На екрана се появи скица. Портрет на жена. Един свидетел я бе видял в „Скюлерю“. Успех! — помисли си Том-Ерик Сьорли. Изглеждаше съвсем обикновена. Запис от пресконференция. Жена, прокурор от полицията. Още издирваха момичетата. Изчезнали безследно. Двама следователи в автомобил. Мъж с брада и бежово палто. Момиче с дълга черна коса. И двамата с остър поглед. Мъжът с палтото направи знак на журналистите да се отстранят. Не даде изявление.

Том-Ерик Сьорли изключи звука на телевизора и стана да си напълни чашата с кафе. Чу ли нещо отвън? Имаше ли някого в градината? Намъкна чифт обувки и излезе на площадката. Овчарката не беше на въжето.

— Лекс?

Обиколи къщата, отиде в задния двор и изпадна в шок, виждайки ябълковото дърво.

Някой бе убил кучето му и го бе увесил за шията с въже за скачане.