Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (61) (Задава се буря)

Шейсета глава

Хюго заведе Майлс в библиотеката и му подаде неделния „Таймс“.

— Виж, Майлс, и го прочети.

Зачуден, Майлс взе вестника от зет си и зяпна заглавната страница. Заглавието все едно го прониза между очите:

Пер е пострадал в ужасяваща лавина.

Дъщерята е загинала с още четирийсет и един човека.

Шамони, Франция, 6 януари 1929 г.

Лавина се е откъснала вчера от Мон Блан и е убила четирийсет и двама души, и ранила трийсет други. Между загиналите са дъщерята на финансовия магнат и пер на кралството лорд Мелдрю и нейния годеник господин Филип Морис, френски финансист. Бащата на госпожа Ингам е сериозно ранен, но животът му по първоначални сведения е вън от опасност. Лорд Мелдрю и неговата компания не са били на пистата, а в кабинка на ски лифта, който се е спускал от върха. Лифтът е бил ударен от грамадна маса сняг, която връхлетяла с такава скорост, че е скъсала въжетата. От полицията дадоха изявление, че лорд Мелдрю е жив като по чудо.

Няколко очевидци разказват, че докато вървели през града, чули боботене и силен тътен. Огромни разломи се появили по склоновете на Мон Блан; половината планина била набраздена от ивици широки стотици метри. Пластове сняг се спускали с главоломна скорост, помитайки всичко по пътя си. Предполага се, че много скиори по пистите са затрупани под снега.

Лифтът е бил ударен от няколко огромни снежни вълни, които го откъснали от въжетата и той бил запокитен към земята. Всички загинали, освен британския магнат. Други англичани, загинали в лавината: госпожа Джеси Грийн, господин Питър Пулън…

Майлс престана да чете, тъй като не познаваше никое от изредените лица. Зяпна Хюго, клатейки недоумяващо глава, и каза:

— Не е била в Швейцария, а във Франция, и то не с друг, ами с годеник. Трудно е да се сгодиш, когато имаш съпруг, дори от дълго време да сте разделени. — Майлс притисна ръце към очите си. — Каква ужасна смърт.

— Потресаваща — каза Хюго. — Твоето и името на баща ти не се споменават, но „Таймс“ е сериозен вестник и се обзалагам, че журналисти от други вестници ще захапят стръвно историята. Така че се подготви за скандални писания. Може би е по-добре Сесили да остане тук, вместо да се върне в Лондон, докато се забрави. Но мисля, че ти и Чарлс трябва да отидете в Лондон. Онази къща е ваша. В Лондон ще защитиш Сеси.

— Разбрах, Хюго. Благодаря за съветите и благодаря, че ми даде вестника. Ужасно е да се чете, ужасен начин да умре човек, но…

Той въздъхна. Какво можеше да каже повече?

— Така е, Майлс. Думите са излишни, знам. — Прегърна Майлс здраво и промърмори до ухото му: — Свободен мъж си. Лоша работа, но те освобождава от веригите.

— Ще се върна при Сесили, после ще потърся папа̀ да му кажа.

— Ако не възразяваш, ще му дам „Таймс“.

— Моля те, дай му го да го прочете. Аз трябва да отида при Сесили.

Майлс отиде във всекидневната на своя апартамент и седна на дивана за малко. Беше леко замаян от преживяния шок.

Клариса беше мъртва.

Не беше си представял подобно развитие на нещата дори в най-разюзданите си мечти, на никого не би го пожелал, колкото и мъчително да се беше чувствал. Каква ирония, че нейният двуличен баща мошеник беше оцелял. Каква странна съдба. Но нямаше съмнение, че Мелдрю ще прекара много години в затвора. Пък и там му беше мястото.

Долови шум и като вдигна поглед, видя Сесили на вратата на спалнята по пеньоар. Гледаше го вторачено.

— Не си ме събудил за закуска.

— Да, понеже снощи беше капнала от умора. — Отиде при нея, прегърна я през раменете и я отведе до дивана. — Седни до мен. Трябва да ти кажа нещо, скъпа.

Сесили се отдръпна и го погледна.

— Какво се е случило. Ужасно сериозен си, дори мрачен. Какво има, Майлс?

Той разказа дописката от вестника.

— При Хюго има и други вестници, Сеси. Ще говоря с татко, после ще прегледам и тях. Според Хюго все някъде ще споменат и нас и трябва да отидем в Лондон. И че за теб е по-добре да останеш в Кавендън, докато отмине бурята. Възможно е да потърсят мен или татко за интервю.

Сесили кимна.

— Да си кажа честно, чувствам нужда да остана тук две седмици. Имам спешна работа и ми е необходимо… спокойствие, а в Кавендън винаги съм, спокойна… — Гласът й заглъхна, после бавно изрече: — Каква ужасна смърт!

* * *

Естествено вестниците започнаха да обсъждат историята. Хиляди думи се изписаха за Клариса Мелдрю, за нейния баща финансов магнат, за съпруга й Майлс Ингам, с когото отдавна е била разделена, за неговия баща шестия граф Мобри, за любовницата на съпруга Сесили Суон. Ровеха се в калта и пишеха врели-некипели, а на Ингамови не им пукаше. Нито на младата жена с името Суон. Частица от нейния любим Майлс растеше в нея.

— Кой беше казал онази великолепна фраза: „Публикувай и бъди проклет“. Хич не ме интересува какво пишат. Знам кой съм и какъв съм — каза Чарлс един ден на Майлс. — Несполучливият брак на сина ми не ме определя. Какъв съм като човек ме определя.

— Съгласен съм, и да ти кажа честно, папа̀, не мисля, че историите във вестниците бяха толкова противни, по-скоро Мелдрю си изпати. И защо не? Той е престъпник.

Чарлс кимна.

— Добре, че събра на среща нашите адвокати с нейните и се потвърди твоята собственост на къщата в Кенсингтън. Предполагам, че не искаш да живееш там, нали не греша?

— За бога, не! Ще я продадем, ако не възразяваш.

— В никакъв случай. Парите ще ни помогнат да запушим всички тези проклети течове и кой знае още какво. Баща ми обичаше да казва, че Кавендън е крадец и беше прав.

* * *

— Благодаря, че ми позвъни, чичо Хауард — каза Сесили. — Че ме държиш в течение. Майлс държи да знае всичко, което става.

— Обещавам, че ще ти се обаждам за важни новини. Доколкото разбрах, Мелдрю ще бъде пратен в затвор, щом оздравее. Пред болницата пазят полицаи. Няма как да се измъкне, финансовата полиция е поела неговия случай. Ще лежи с години.

— Заслужава го — отвърна Сесили.

— С нетърпение очакваме сватбата, Сеси. Ето леля ти Доти, която напира да говори с теб.

— Здравей, Доти. Съжалявам, че още съм в Йоркшир, но д-р Леард настоява да почивам малко по-дълго.

— Не бързай, милото ми момиче. Аз държа фронта. Дулси също ще идва, и Дидри помага, когато закъсаме. Както и да е, исках само да те зарадвам, че роклята ти е готова. Лейди Дилейси може да я донесе утре. Да ти я пратя ли по нея?

— Много добре, Дороти. Нямам търпение да я видя.

— А пък аз нямам търпение да те видя облечена с нея в църквата в Кавендън, когато се венчаваш за любовта на живота си.

Сесили се разсмя.

— Не вярвах, че някой ден ще чуя тези думи… венчавам се за любовта на живота си.

— Нали знаеш какво казва Шарлот: „Каквото е писано, ще се сбъдне“. А тя знае какво говори.

После се сбогуваха, и тъкмо Сесили затвори, когато чу, че вратата на гостната се отваря.

— Мога ли да вляза? — попита лейди Гуендолин. — И да погаля коремчето? — Тя влезе и добави: — Нося ти сватбен подарък, Сеси. Надявам се да ти хареса.

Подаде й малка кутийка, опакована красиво, и седна на един стол.

— Колко сте мила, лейди Гуендолин. Благодаря.

— От утре лельо Гуендолин, Сеси. Ще станеш член на семейството.

Сесили пак й се усмихна, развърза бялата панделка и отвори малката кутийка от червена кожа. Вътре имаше ягода, цялата от рубини, с листенца и стъбълце, осеяни с диаманти.

— Колко нестандартно и невероятно красиво — възкликна младата жена, като извади бижуто и го заразглежда.

— Това е един от подаръците на съпруга ми, защото обожавах ягоди със сметана. И още обожавам. Нямам нищо против да направиш копие за колекцията в „Харт“.

Сесили се разсмя, стана и целуна дамата — глава на рода Ингам, която открай време обичаше.

* * *

Сватбата беше скромна, поканени бяха само роднини, затова имаше достатъчно място в малката църква в имението Кавендън. Сесили носеше рокля, чийто модел беше по нейна идея, така че да крие състоянието й. Взе за модел роклята, която уши на Дафни.

Наподобяваше френски неокласически стил, с дълги ръкави, висока талия и богат набор отпред. Беше от лавандуловосиня коприна, а палтото хармонираше по цвят. Бяха дълги малко под коленете. Шапката й беше малка, като на Жулиета, мода, която Сесили наложи.

Четирите „Д“ я съпровождаха и дори я досмеша, понеже всички бяха със сини рокли, за да отиват на очите им.

Майка й Алис настоя да я вземат от бащината й къща и Сесили се съгласи, че това е най-редно.

Сватбата беше през март, понеже Майлс отказа да чака повече, и Сесили нямаше нищо против. Копнееше да носи халката, която той щеше да й сложи след всичките тези години.

— И след три предложения — беше му намигнала тя.

Брат й Хари, Хюго, Пол Драмънд и Джеймс Брентууд бяха шафери, и както беше прието, реверите им бяха закичени с йоркширските бели рози от герба на рода Ингам. Майлс помоли баща си да му бъде кум и шестият граф с най-голяма радост се съгласи.

За пореден път църквата беше затоплена с парафинови горелки и отрупана с красиви цветя, когато Сесили тръгна по пътеката към олтара под ръка с баща си Уолтър Суон. Като че ли сънуваше, когато най-после стигна до олтара, заобиколен от великолепни витражи. Денят беше слънчев и светлината нахлуваше през стъклата като многоцветна дъга.

Когато трябваше да каже „Да“, гласът на Сесили леко потрепери, защото дълбоко в себе си не вярваше, че някога ще се омъжи за Майлс. Твърде много пречки имаше пред техния брак.

Когато неговият глас се извиси в църквата, ясен и силен, очите й се напълниха със сълзи. След това той я целуна и я притисна до себе си. Чуваше как сърцето му бие до нейното, туптящо в съзвучие с неговото.

— Женени сме, Сеси — прошепна той и гордо я поведе по пътеката под звуците на „Ето, булката идва“.

* * *

Селяните бяха отвън махаха, ръкопляскаха, надаваха радостни възгласи, хвърляха конфети и розови листенца, които вятърът разнасяше. И първият човек, когото очите на Сесили различиха, беше Джинивра, циганката, облечена с рокля на Сесили, с бяла панделка в косите.

— Трябва да спрем — каза Сесили на Майлс и той кимна, като видя момичето.

Джинивра им се усмихна, черните й очи заблестяха и тя подаде на Сесили един лист.

— Подарък за теб — каза тя. — Виж. Погледни го.

Сесили го погледна и видя четвъртита кутия с птиче, кацнало върху нея. С особен, неравен почерк, беше написано: „Законите на Суон“. Сесили веднага разбра. Спомни си това изображение, което Джинивра нарисува в прахта с пръчка преди много години. Загледа Джинивра и повтори: „Законите на Суон“, което прозвуча като въпрос. Циганката наклони глава на една страна и сложи ръце върху корема си.

— Бебето Суон ще управлява рода Ингам — каза тя и им изпрати въздушни целувки. После хукна към полята. Сесили разбра, че кутията е Кавендън, а птичето представлява лебед.

Продължиха по пътеката, съпровождани от възгласите и ръкоплясканията на селяните.

Сесили обясни:

— Момче е. Нося твоя наследник, Майлс.

— Това ли искаше да каже? — попита той.

— Да. И аз й вярвам.

* * *

По-късно същата година през един слънчев юлски ден на 1929-а започнаха родилните мъки на Сесили в Кавендън Хол. Беше закон един Ингам да се роди в къщата. От селото дойдоха акушерки да помагат за раждането на бебето.

Макар че болките й продължаваха вече десет часа Сесили не се тревожеше. Това беше нейното дете, детето, което Майлс й даде, такъв грамаден и прекрасен подарък, като търпеливата му любов. Когато бебето най-после се появи, се видя, че е момченце. Кръстиха го Дейвид Чарлс Уолтър Суон Ингам, на неговия прадядо Дейвид, петия граф, на дядо му Чарлс и на дядо му Уолтър, бащата на Сесили.

— Колко е прекрасен — каза й Майлс, докато стояха след няколко седмици пред църквата в имението в деня на кръщенето.

— Като баща си — отвърна Сесили. — Какъвто бащата, такъв и синът.

Майлс се наведе и я целуна по страните.

— Благодаря ти, Сеси, благодаря на Бога, че всичко стана по реда си — прошепна той и тя беше съгласна с него.

* * *

Хюго, Пол и брат му Тим бяха се настанили в кабинета на Хюго в Кавендън. Тим беше ходил в Париж по работа и беше донесъл обезпокоителни новини, когато снощи пристигна в Йоркшир.

— Разцвет и криза. Обичайната история. Големи спекулации, неразумни инвестиции, даваш доверието си на непочтени бизнесмени, борсови посредници и всякакви такива. Най-изгодни са големите сделки, така ни уверяват. Те управляват света. Ето какво се е случило и Уолстрийт няма да регулира процеса, както добре ви е известно — Тим въздъхна. — Виждам, че се задава. Сривът на Уолстрийт. Съвсем скоро.

— Това е много тревожно — отбеляза Хюго. — Днес е деветнайсети септември. Кога се очаква този срив?

— Не съм съвсем наясно. Въртят се спекули, купуват се акции, сключват се безразсъдни сделки, продава се и се купува, и бог знае какво ще се случи. Но вие двамата нали сте си опекли работата? — Тим погледна брат си Пол, после Хюго. — Не играете на борсата на Уолстрийт.

Пол потвърди.

— Аз изтеглих инвестициите си оттам.

Хюго кимна.

— Продадох много от ценните си книжа и преместих парите на Лондонската стокова борса. Инвестирал съм част от парите на Бен Силвър на Уолстрийт, но не много. Защо?

— Много други банкери са съгласни с мен, че Уолстрийт ще фалира. И това ще се отрази на целия свят. На практика ще доведе до икономическа криза… до световна икономическа криза.

— Да се надяваме, че няма да се случи.

* * *

Беше петък следобед, двайсети септември. Всички се радваха на уикенда. Времето беше прелестно, като сиромашко лято. Сесили и Майлс седяха на терасата, когато Чарлс излезе при тях. Изглеждаше ужасен и Сесили веднага разбра, че се е случило нещо. Нещо много лошо. Шарлот го последва. Лицето й беше бяло като тебешир и тя беше неспокойна.

Майлс веднага стана, подозирайки неприятности.

— Нещо лошо ли се е случило, папа̀? — попита, после погледна Шарлот, чието изражение издаваше колко е напрегната. В очите й се таеше страх.

— Новините не са лоши, Майлс, катастрофални са. Хюго ми каза, че Лондонската стокова борса току-що официално е обявена във фалит.

— Боже мой, защо? Какво се е случило? — извика Майлс безкрайно изненадан.

— Предизвикал го е човек на име Кларънс Хатри, който лежа в затвора за фалшификации и измами. Очевидно пазарът е бил нестабилен дни наред. Период на продажби, купуване, пълна лудост.

— Това какво означава за нас? — попита Сесили, поглеждайки първо Майлс, после Чарлс.

— Изгубихме много пари — отговори Чарлс.

— Напълно ли сме ликвидирани? — попита остро Майлс, опасявайки се от най-лошото.

— Не съвсем, но изгубихме голяма част от нашия капитал.

— Това какво означава за нас? — повтори въпроса си Сесили. — Разорени ли сме? Династията Ингам ще западне ли?

— Искрено се надавам това да не ни застигне — отговори Чарлс с напрегнат тон. — Но ще бъде много трудно. Ще трябва веднага да спрем реставрацията. И да сме сигурни, че ще можем да плащаме данъците, да поддържаме имението, да плащаме на персонала.

— А какво стана с парите, които дадох за бижутата?

— Бяха оползотворени. Нови покриви стотици квадратни метри. Нови подове. Укрепване на основите. Знаеш всичко това. Плюс данъци върху приходите.

— Разорени ли сме, папа̀? — попита Майлс.

— Не напълно. Защото Сесили купи бижутата на Кавендън, а Дулси продаде картините ни в нейната галерия. Но ще се наложи да затегнем коланите. И да продадем още от имуществото си.

Чарлс изглеждаше толкова депресиран, че Сесили се подвоуми дали им казва истината. Изведнъж я обхвана огромно възмущение, но веднага се разсея. Вместо това почувства твърда решимост да направлява сама съдбата си. Скочи на крака, взе бебето от мъничката му люлка и слезе тичешком по стълбите към ливадата. Застана пред къщата и се загледа в нея.

Майлс се спусна след Сесили.

— Какво правиш? — извика озадачен и разтревожен от странното й поведение.

Тя не му отговори. Обърна бебето към къщата, като му я сочеше.

— Един ден ще бъде твоя — извика тя. — Ще бъдеш господар тук. Първият Суон, който ще застане начело на династията Ингам. Ще бъде твой, обещавам ти. Каквото и да струва. Кавендън ще бъде твой по право. Предречено е. Това е твоето наследство. И не само този величествен дом, но много повече. — Сесили млъкна, огледа парка и обърна бебето към себе си. Продължи със силен и решителен глас: — Хиляди акра земя, прочутото езеро с лебедите, три села с техните обитатели, за които трябва да се грижиш и да ги пазиш, които зависят от теб. Титла отпреди двеста години. Ще бъдеш един от най-високопоставените графове на Англия. Осмият граф Мобри след баща ти. Това е династия, която трябва да защитаваш с живота си.

Майлс, който слушаше думите й, беше смаян и поразен. Видя, че тя беше пребледняла, забеляза колко е неумолима, забеляза и решителността в нейните странни лавандуловосиви очи, едва доловима безпощадност, която веднага се разсея. Изпълни се с благоговение пред нейната сила и нейното чувство за дълг.

Като гушна бебето, Сесили се обърна към Майлс:

— Вярвам във всичко, което изрекох, Майлс. Ще се борим и ще работим. И ще запазим Кавендън. Длъжни сме. Заради теб и заради това момченце… наследникът, за когото копнееше.

Сесили замълча и се приближи до Майлс.

— Най-после си мой съпруг. Родих ти това момче, твоя наследник. Ще застанеш ли до мен да се борим за всичко това?

Майлс прегърна жена си и детето си и ги притисна силно до себе си, изпълнен с любов и благодарност. Това беше неговото семейство.

— Да — каза той.

И изпълни обещанието си.