Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (49) (Задава се буря)

Четирийсет и осма глава

Покоите на Мармадюк бяха слабо осветени. Джеймс беше изгасил всички лампи, с изключение на една. Но светлината от огъня в камината и лунните лъчи, нахлуващи през прозореца, бяха достатъчни, за да го вижда съвсем ясно.

Стоеше пред прозореца и гледаше към парка, който се простираше до езерото. Не я чу, като влезе, и тя остана до вратата, взирайки се в него много внимателно и напрегнато. Искаше го толкова много, но най-вече искаше да се наслади на всеки миг от своята първа брачна нощ.

Джеймс беше така притихнал, че приличаше на статуя. Тя съзнаваше, че тази съзерцателност му е присъща, както и вроденият душевен мир. Може би дори успехът му отчасти се дължеше на това. Подобно спокойствие беше могъщо средство. Подчертаваше естествената му елегантност, финес и грация.

Случайно се обърна точно когато тя пристъпи в стаята, стресна се, като я видя и възкликна:

— Не чух, че си влязла. Откога стоиш там?

— От минута.

На устните му трепна усмивка.

— Отне ти повече от минута да се измъкнеш от булчинската рокля.

Той тръгна към нея. Дулси видя, че носеше тъмносин копринен халат, плътно завързан с колан. Краката му бяха боси, нейните също. Тя не помръдваше, изведнъж изпита страхопочитание пред него и пред голямата му слава и най-неочаквано я изпълни боязън. Застина на място.

Джеймс забеляза внезапното й колебание. Забеляза също колко безплътна изглежда с ефирния бял пеньоар, който я обгръщаше като облак. Но беше къс, едва покриваше коленете и стройните й крака предизвикателно се виждаха. Спусна се към нея.

Грабна я в прегръдките си, след това само вдъхваше мириса на косата й, аромата на рози, който се излъчваше от кожата й. Дулси беше негова. Бяха женени. Какво благословено успокоение.

Притегли главата й към своята и сведе поглед към лицето й. На тази светлина очите й бяха много тъмносини и в тях видя силното й желание към него. Желанието беше споделено. Как беше копнял да бъде с нея, да прави любов както е редно, без да бърза, без да се притеснява или по-късно да съжалява.

Сърцето му се преобърна. Господи, колко млада беше. Само на деветнайсет. Толкова невинна, недокосната, неопитна. За част от секундата се изплаши да прави любов с нея. Беше толкова уязвима, беззащитна.

Тя като че ли прочете мислите му и каза:

— Забавих се две минути вместо една, защото попитах Сесили какво да ти правя в леглото.

Той се стресна.

— Не, не си питала!

— Попитах. Тя ми каза, че не бива да се опитвам да правя каквото и да било. Защото ти си на трийсет и три и очевидно имаш житейски опит. Знаеш какво да направиш, за да бъда щастлива, и ще се погрижиш за мен.

— Естествено. Ще те направя щастлива — отвърна той.

Наведе се и покри устните й със своите. Тя се притисна до него, срамежливостта й се изпари. Той вече беше възбуден. Отмести я от себе си и възкликна:

— Не мърдай!

— Какво правиш? — попита тя, когато той на бегом излезе от спалнята.

— Ще заключа вратата на апартамента — отговори и след миг отново застана пред нея.

Тя пристъпи до него, сложи глава на гърдите му и го обгърна с ръце.

— Спомняш ли си, когато направих същото в магазина на Сесили? Казах ти, че искам да почувствам дали си истински.

— Е, истински ли съм?

— О, да, съвсем истински. — Отдръпна се и вдигна поглед към него. — Знаех, че те изкушавам, че те подлудявам, но бях безсилна. Толкова исках да правя любов с теб… когато и да те видех, по което и време да беше.

— Нима мислиш, че аз не исках? — попита нежно с шеговит поглед, вперен в нея.

— Да, знаех, че ме искаш толкова, колкото и аз теб.

Търпението му се изчерпа. Беше възбуден докрай, сърцето му бурно туптеше. Хвана я поривисто за раменете, притегли я до себе си и съблече пеньоара и тънката нощница, после и своя халат.

Направиха по крачка едновременно и се прегърнаха. Той силно я притисна към себе си, тя леко се потърка в него и усети огромната му възбуда. Сърцето й забърза ритъм, тялото й се сгорещи, желанието стана неудържимо.

— Обичам те, Джеймс.

— И аз те обичам — прошепна в косата й. — Ето леглото, за което копнеехме, откакто се видяхме за пръв път. Какво чакаме още?

Легнаха един до друг и светът се взриви. Галеха се и желанието да се слеят подбуждаше жестовете им. Нито тя, нито той търсеха надмощие. Страстта им се разгаряше. Той я целуна без задръжки, езиците им се преплетоха, сърцата им туптяха с еднакъв ритъм. Той обсипваше с ласки гърдите й, нейните ръце алчно шареха по тялото му, нито един милиметър не остана недокоснат от нея.

Той беше вещ, а тя като ревностна ученичка му се отдаваше с готовност, умоляваше го да я докосва и да я възбужда. Когато пръстите му намериха златната коприна между краката й, момичето простена. Той почувства, че най-после тя се отпусна, и разбра, че й доставя удоволствие. А това го възбуди още повече.

Внезапно усети, че е крайно време. Плъзна тялото си върху нейното, проникна в нея бързо, със сила, защото знаеше, че този е начинът да облекчи болката й. За миг тя се стегна, изохка, но той проникна още по-дълбоко, без да обръща внимание. После долови стенанията й от удоволствие и разбра, че при нея всичко е наред.

Тя обви ръце около тила му, после ги зарови в косата и ги плъзна по гърба му. След това се хвана за раменете му и обви крака около него. Двамата веднага намериха своя ритъм.

Той откри, че е много чувствена, също като него, и горещото й желание да му достави удоволствие, да прави любов с него без всякакви задръжки го възбудиха още повече.

Когато нея я обхванаха конвулсии и започна да го целува и да се вкопчва в раменете му, той забърза ритъма си. Тя го последва, изкрещя от удоволствие, изрече името му, после пак и пак.

Джеймс си помисли, че пропада в пространството… бързо, още по-бързо, в ритъм с нея, отдавайки й се необуздано. Тя обви ръце около кръста му и отново изкрещя, а той изгаряше, разтопяваше се в нея, и крещеше и шепнеше името й.

Джеймс още потръпваше върху Дулси с лице срещу нейното. До този момент никога не беше изживявал еротичния момент по този начин с нито една жена. Не само заради невероятното физическо удоволствие; обичаше Дулси и със сърцето, и с ума. Той й принадлежеше и тя на него. Изпълни го доволство, каквото не беше изпитвал, и знаеше, че е заради нея.

Размърда се и се плъзна встрани от нея.

Тя докосна лицето му някак колебливо. Джеймс забеляза, че изглежда неспокойна.

Сви вежди.

— Защо? Какво има?

— Чудя се дали си струваше да чакаш. Бях ли наред… в леглото?

Той не можа да се сдържи и се разсмя. Прегърна я и я притисна до себе си.

— Ох, сладката ми съблазнителка, разбира се, че не беше наред. Използваш абсолютно неточна дума. Беше великолепна.

Тя се усмихна, прилепи се до него и го целуна леко по устните.

— Кога ще го направим пак?

— Не още — отговори той, сподавяйки смеха си. Прегърна я и я гушна до себе си. — Не те нараних, нали, скъпа?

— Не. Направи го бързо и почти не ме заболя.

Той се подпря на лакът. Загледа се във възхитителните сини очи и каза:

— Ти си моята първа и последна любов. Искам да го знаеш. Веднъж ти казах, че когато се влюбя, е завинаги. Тогава ти го казах и сега ти го казвам. Опасявам се, че не можеш да се отървеш от мен.

— Само посмей да избягаш! — Сгуши се до него и прибави: — Радвам се, че меденият ни месец ще бъде на „Аквитания“. Понеже на кораб няма къде да ходим, освен да си стоим в каютата.

— Да, и на мен ми мина през ума — промърмори той, макар че чак дотам не беше мислил. Какво чудно момиче беше неговата Дулси. Пълна с изненади… и не на последно място в леглото. Неопитна, каквато беше, не й липсваше пламенност, страст и фина чувственост към ласките му. Беше открил любовта на живота си, и тя нейната.

* * *

В спалнята беше тихо, единственият звук беше пращенето на цепениците в камината, които Джеймс хвърли в огъня преди малко. Дулси заспа в прегръдките му с ръка върху корема му.

Почувства се изчерпан и се унесе, но вече беше съвсем буден и мислеше. Но се чувстваше дълбоко удовлетворен, спокоен, в мир със себе си.

Джеймс имаше моменти на прозрение. Инстинктивно чувстваше, че не иска да изживее живота си с нито една от епизодичните си любовници, дори с онези, с които беше имал по-дълга връзка. Не защото не бяха красиви или нежни, или любещи… просто не бяха за него.

Той не можеше да определи какво означава „за него“. Докато не срещна Дулси, застанала насред гримьорната му като изгубена. Бяха се спогледали, после дълго и красноречиво се гледаха и разбраха всичко. Разпознаха се, веднага почувстваха, че са един за друг. Бяха като ударени от гръм, влюбване от пръв поглед, а това никога преди не беше му се случвало.

Чувствата му към нея бяха съвсем различни. Искаше да я пази, да я защити от всяко зло, а нейният инстинкт беше безпогрешен, когато ставаше въпрос за него. Разбираше го, познаваше го, независимо че бяха изминали само четири месеца, откакто се видяха за пръв път. Въпреки дързостта си, самонадеяните коментари и маниерът й на говорене „право куме, та в очи“, беше високоинтелигентна, сериозна, беше човек, на когото може изцяло да се разчита. Искаше да бъде постоянно с нея. Тя удовлетворяваше негова дълбока душевна потребност, изпълваше го емоционално.

Тя се размърда до него и прошепна:

— Джеймс, буден ли си?

— Да.

След това замълча. След малко той каза:

— Твоя собственост съм, Дулси. Ти сложи своя печат върху мен… за цял живот.

Усети, че тя се усмихва до рамото му. Прехвърли се върху него и намери устните му. И така продължи тяхната любовна нощ, и завинаги щеше да бъде така.