Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (30) (Задава се буря)

Двайсет и девета глава

Дафни откри Хюго в библиотеката, седнал пред камината и потънал в размисъл.

— Мога ли да вляза, скъпи? — попита тя. — Ще ти попреча ли?

Щом видя жена си, лицето му светна и той се усмихна. Веднага стана, отиде при нея, хвана я за ръка и я поведе към дивана.

— Никога не си ми пречила. Когато те видя, Дафни, ме изпълва радост. Нима досега не си го разбрала? — Засмя се. — Ако беше възможно, щях да те взимам с мен в кантората и навсякъде, където ходя.

Седнаха и се облегнаха на възглавниците.

— Трябва да призная, че съм малко угрижен… за Пол Драмънд.

Дафни го погледна и вдигна вежди.

— Защо? Да не се е случило нещо?

Той поклати глава.

— Не, между нас няма проблем или с работата му. Най-добрият е, знаеш го, и е чудесен човек. Изключително почтен, етичен и на него винаги може да се разчита. Завареният му брат Тимъти напоследък боледувал. Настоява Пол да се върне в Ню Йорк. Майка му не била добре.

— О, скъпи, съжалявам. Какво й има?

— Явно нещо със сърцето от няколко години насам, доколкото разбрах. Но води нормален живот.

— Пол не иска да заминава в момента. Това ли е?

— Знае, че е длъжен да замине. Но тук трябва да привършим едни много важни дела. Освен това, изглежда, се е сближил с Дидри.

— И преди ми го каза. Но тя си мълчи. Не споделя. Потайна е.

— Знам, че я харесва. Много даже. Но нямам представа какви са намеренията му.

— Лично аз мисля, че той е наистина добра партия — отбеляза Дафни.

Хюго я погледна и запримигва.

— Надявам се, че и аз съм бил изгодна партия за теб и че още съм.

— Най-добрата партия на всички времена, скъпи мой Хюго — отвърна Дафни.

— Но Дидри изобщо не се е интересувала от брак. Ами работата й в Министерството на войната? Тя много държи на нея.

Хюго беше убеден, че Дидри се отдава само на работата, понеже е самотна. Също както Сесили Суон през всичките тези години.

— Това е такава глупост. Не разбирам защо още е там. В момента няма война. Кога заминава Пол?

— Каза, че иска първо да приключи работата си тук и да уточним бъдещите си планове. Вчера ме попита и аз прецених, че ще приключим за три-четири седмици.

Дафни се замисли и след няколко минути попита:

— А кога ще се върне в Лондон? Знаеш ли?

— След около два месеца. Поне така ми спомена, когато обядвахме. Може би й е казал, че има сериозни намерения. Забележи, това е само мое предположение.

Дафни се облегна и придоби отнесено изражение.

— Никога не правя предположения — промълви след малко и стана.

Хюго я погледна сепнато.

— Каква странна забележка, скъпа.

Тя се усмихна и го целуна по страната.

— Зная. Ще те оставя за малко. Трябва да видя Ерик и Лора докъде са стигнали.

Хюго се засмя, сподиряйки я с поглед. Какъв щастливец беше, че я намери, неговата красива Дафни.

* * *

Лора Суон, която сега беше на трийсет и девет, слугуваше в къщата на семейство Ингам на Гровнър скуеър от четиринайсетгодишна. Беше започнала като помощница в кухнята и се беше издигнала до главна камериерка. Преди дванайсет години я назначиха за икономка. Според Дафни, също както и според баща й, Лора беше съкровище.

Що се отнасяше до Лора, тя вярваше, че е изключителна привилегия да работи за толкова издигнато семейство като Ингам, което в нейните очи беше уникално.

Отдръпна се и огледа студения бюфет, който тъкмо подреди.

— Каква разкошна гледка — възхити се Дафни, като влезе в трапезарията и застана до Лора. — Надминала си себе си.

— Благодаря, милейди. Радвам се, че ви харесва.

— Боже мой, чудесно си подбрала блюдата. Как успя с всичко това? — обърна се към Лора, и й се усмихна топло, очарована от колосаните покривки, изящно подредените цветя, свещници, както и от ястията.

— Не сме готвили кой знае колко, милейди, защото купих повечето храни от „Харт“. Сготвихме само пилешкото, еленския бут, задушеното и зеленчуците.

Лора погледна една от прислужничките, Бела, която тъкмо влизаше с количка за сервиране.

— Бела много помогна с десертите, Ваше Благородие. Ще ги подредя на страничната маса.

Удивена, Дафни отиде да погледне десертите, докато Лора ги подреждаше на бюфет до канапето Чипъндейл.

— Изглеждат възхитително.

— Винаги приготвяме яйчен крем и други желирани кремове за децата, милейди.

— Да, зная, благодаря, Лора, на теб също, Бела. А тортата явно е превъзходна.

След малко Ерик се появи в трапезарията с количка с вината.

— Подбрани са от господин Хюго, лейди Дафни — обясни той и избута количката встрани. — Ще обслужвам масата оттук, двете прислужници ще сервират хляба… — Ерик прекъсна, ослушвайки се. — Това е звънецът на входната врата, сигурно е лейди Гуендолин.

— Сигурна съм, че е тя — отвърна сухо Дафни.

— Извинете, милейди, ще отида да отворя на Нейно Благородие.

* * *

— Да не би да твърдиш, че си отпратила двамата лакеи? — попита лейди Гуендолин, взирайки се смръщено в Дафни. — Толкова ли са зле нещата?

— Не, не са зле, както се изразяваш, лельо Гуендолин. Даже никак. Хюго, Майлс и Хари здраво работят и нещата вървят изключително добре. По време на отсъствието на папа̀ имат голям успех във всичко.

— Наистина е окуражително, бих казала. Чудесни новини, скъпа.

— Отпратих двамата лакеи, защото беше разхищение. Вече не живеем в Лондон. Дидри има свое жилище, както и ти. Дилейси живее на Алфърд стрийт. На практика само ние живеем тук, когато идваме в Лондон… и Майлс, разбира се.

— Разбирам, Дафни, и не те критикувам, уверявам те. Просто съм любопитна. — Усмихна се многозначително и добави: — Сигурно си мислиш, че си пъхам носа, където не ми е работа, но това семейство е всичко за мен, знаеш го. Вие сте моят живот.

— Мила ми, лельо Гуен, нямам нищо против твоите въпроси. Ни най-малко. Освен това се вслушвам в съветите ти. Ние всички те обичаме, би трябвало да го знаеш.

Дафни говореше сърдечно и много искрено.

Лейди Гуендолин хвана ръката й и я стисна.

— Взаимно е, скъпа. Трябва да отбележа, Дафни, че тази вечер очите ти са по-сини от всякога, а изобщо не си облечена със син тоалет.

Дафни обясни на леля си с усмивка:

— В началото на годината Сесили ми го уши от сивкав плат с едва забележими съвсем бледосини нюанси. Струва ми се, че също както на теб и на нея са й омръзнали сините рокли, които всички ние носим.

— Умна е… всъщност много надарена… и трябва да кажа, че костюмът, който носиш, страшно ми харесва. Толкова е различен — отговори лейди Гуендолин.

— Стил Сеси. Дрехата е свободна и много удобна. Полата всъщност е широк панталон.

— На мен дали ще ми отива, как мислиш? — попита лейди Гуендолин, после се разсмя. — Предполагам, че няма, не и на моята възраст.

— Разбира се, че ще ти отива! — Дафни се изправи и се завъртя, демонстрирайки тоалета, като същевременно обясняваше: — Както виждаш, широкият панталон създава впечатление на пола; къса блуза с чисти линии и свободно падащо кимоно с прелестни широки ръкави. Защо не я попиташ за мнението й. Тя ще дойде на вечеря с Майлс.

Лейди Гуендолин вдигна вежда.

— Те двамата стоплиха ли отношенията си? На сватбата на баща ти почувствах ледени повеи. Те двамата като че ли бяха айсберги.

— Долавям, че тя е разтопила ледовете. На Сесили й е дожаляло за него. Горкичкият, беше толкова самотен и тъжен през тези години. А тя го обича. Двамата се обичат.

— Зная — промърмори лейди Гуендолин и си помисли: „Ингам и Суон. Обречени са едни на други, това е самата истина. Защо да се самозаблуждавам. Трябваше само да помисля за брат си и за Шарлот, за да разбера привличането.“

Дафни пак седна на стола, наведе се към леля си и каза тихо:

— Майлс се е срещнал с Клариса, за да я помоли за развод. Отказала му е. Не желае да се развежда.

Лейди Гуендолин застана с изправен гръб, погледна внимателно Дафни и рече:

— Не разбирам защо Чарлс изобщо разреши Майлс да се ожени за това ужасно момиче. Колкото до баща й лорд Мелдрю, той е едно нищожество. Парвеню. Не можем ли да откупим Майлс? Склонна съм да хвърля куп пари. Колкото и да са, ще си струва.

В този момент Дулси грациозно влезе в синьо-бялата всекидневна, където Дафни и лейди Гуендолин си бъбреха. Както винаги хвана края на разговора и попита:

— Куп пари ли?

— Куп пари, за да платим на госпожица мухлясалата Мелдрю — отговори Дафни.

Дулси се разсмя.

— Спомням си, че така я наричахме. Пък и тя е наистина противна, лельо Гуендолин. Ще добавя моите жалки спестявания. Всъщност на тавана открих много картини. Великолепни са. Можем да продадем някои от тях.

Двете жени я погледнаха ужасени и Дафни отбеляза:

— За това ще поговорим по-късно. Ето я и Дидри с нейния чаровен момък Пол Драмънд.

— О, трябва веднага да го видя — разбърза се лейди Гуендолин и се запъти да поздрави двойката.

След като посрещна Дидри с целувка по страната и безгрижна усмивка, лейди Гуендолин подаде ръка на Пол Драмънд.

Той се ръкува с нея с усмивка, щастлива като нейната.

— Толкова се радвам да ви видя отново, лейди Гуендолин — започна той. — Доколкото си спомням, разговаряхме много интересно за бижута, когато се срещнахме миналия път. Научих много от вас.

— Имам добра памет, господин Драмънд — отговори тя и като се обърна към Дидри, добави: — Трябва да кажа, че тази вечер изглеждаш невероятно прелестна, скъпа. Този цвят ми харесва… бледолилаво, като лавандула, нали? И без съмнение е произведение на Сесили Суон. Явно напоследък всички се обличат с нейните дрехи. Моите приятелки бяха изпълнени със страхопочитание, когато аз веднага бях приета. — Лейди Гуендолин се подсмихна. — Не им казах, че я познавам отпреди да се роди. Оставих ги да си мислят, че имам силно обаяние.

Дидри и Пол се разсмяха и той каза:

— Талантът й е удивителен. Макар че си приличат, всяка рокля е различна.

— Има феноменален успех и мога само да добавя, че се радвам за нея и за Майлс. Раздялата им беше ужасна. Но такъв е животът. Или може би е по-точно да кажа такъв беше животът. Днес всичко се приема, струва ми се. — Лейди Гуендолин вдигна рамене. — А пък аз гледам да съм в крак с времето.

Дулси дойде при тях, после Дафни, а след малко се появи и Дилейси, увиснала на ръката на Хюго, който се сблъска с нея в коридора.

Дафни я прегърна силно.

— Толкова се радвам, че изглеждаш по-добре, скъпа. Напоследък се тревожех за теб. Видът ти беше болнав и беше тъжна.

Дилейси се усмихна на по-голямата си сестра.

— Винаги си била моята майчица. Благодаря ти за всичките грижи. От векове не съм се чувствала по-добре, Дафърс.

Стояха и си бъбреха, докато дойдоха Майлс и Сесили. Бяха последни. След като поговориха с този и онзи, Дафни намери Ерик в трапезарията и го помоли да покани гостите на вечеря.

След минути той обяви, че вечерята е сервирана и всички се събраха в трапезарията, ахкайки и охкайки колко е възхитителна на светлината от огъня в камината и от свещите, проблясващи на масата. Когато зърнаха студения бюфет, Дулси първа обяви, че това е истински празник, което си беше точно така.