Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (28) (Задава се буря)

Двайсет и седма глава

След като позвъни на Майлс, Дафни се замисли за него и за Сесили. Майлс беше прекарал нощта с нея. Пак бяха заедно. Търсеха си белята и Сесили щеше да забременее, беше сигурна.

Тревожеше се за Майлс. Ами ако Сесили се заинати и не поиска да се омъжи за него? Все пак имаше голям бизнес. В крайна сметка щеше да разбие сърцето му, като го отхвърли, ако той се разведе.

Дафни въздъхна тихичко и позвъни на иконома Ерик Суон. Наричаха го на малко име, понеже имаше много Суоновци навсякъде около тях.

Отиде до камината и застана с гръб към нея, радвайки се на топлината на пламъците. От няколко дена застудя необичайно за септември.

След малко на вратата се почука и Ерик влезе.

— Да, милейди, нуждаете ли се от мен?

— Да, Ерик. Моля те, затвори вратата и ела тук. Има няколко неща, които трябва да обсъдя с теб.

Икономът кимна. Ерик Суон приличаше на Уолтър Суон, бащата на Сесили. Бяха първи братовчеди, но лесно можеха да минат за братя, толкова много си приличаха. И двамата бяха поразителни, високи и се обличаха добре. Лондонският иконом беше така предан на семейство Ингам, както Хенсън в Йоркшир, и най-вече на лейди Дафни.

Щом Ерик застана до нея пред камината, Дафни каза тихо:

— Ще споделя нещо с теб, Ерик. Зная, че ще си остане тайна.

— Дал съм клетва, лейди Дафни — напомни й той и протегна ръката си свита в юмрук. — Верността ме задължава.

Тя сложи своя юмрук над неговия и повтори:

— Верността ме задължава. — После се доближи още до него и прошепна: — Можеш ли да ми намериш човек, който разбива ключалки.

И да беше се изненадал икономът, не го показа.

— Зависи, милейди. Ако е невинно разбиване, мога и сам да се справя. Някоя ключалка в къщата ли заяжда, лейди Дафни?

Тя поклати глава.

— Не, Ерик, и изобщо не е невинно. Затова те помолих да пазиш тайна. Нека да ти обясня.

Ерик внимателно я слушаше, докато му разправяше за липсата на бижутата, което откриха през юли в деня на сватбата на графа; за лятната ваканция на Фелисити във Франция, от която се върна съвсем наскоро, и за необходимостта да се върнат бижутата.

— Чувствах се безсилна, не знаех какво да правя — обясняваше Дафни. — Но след като майка ми се върна, трябва да отида в дома й и да взема бижутата. Прибрани са в заключен шкаф. Уилсън ще направи всичко, за да ми помогне. Имам нужда от план.

— Ключът за шкафа у Уилсън ли е, милейди?

— Не, не е. Майка ми го пази. Но Уилсън няма представа къде го крие.

Ерик изгледа Дафни замислено, после каза:

— Щом възнамерявате сама да вземете бижутата, по-скоро да ги откраднете, очевидно не вярвате, че госпожа Пиърс ще ги върне доброволно. Така ли стои работата, лейди Дафни?

— Точно така. Разбирате ли, ще се почувства унижена. Ще се почувства много неловко, че е разкрита, и ще излъже. Ще се закълне, че не са у нея. Има и друга причина… тя иска да са нейни.

— Разбирам — отговори Ерик и наистина разбираше. Никога не беше харесвал графинята, докато беше омъжена за графа; беше преценил, че е лукава и има някакви свои планове. От години я подозираше. След малко той прибави: — С цялото ми уважение, милейди, ако трябва да се разбие някоя ключалка, това е моя работа, не ваша. Но това може да се окаже ненужно. Има ли някаква възможност Уилсън да подържи ключа само няколко минути?

— Наистина не зная. Защо?

— Ще я снабдя със специален восък, който ще държи постоянно в себе си и при удобен случай ще вземе отпечатък от ключа. Познавам добър шлосер, който ще изработи дубликат.

— Страхувам се, че за Олив ще бъде трудно. Тя е много нервна.

— Негова Светлост не може ли да отиде при майка ви, когато се върне от сватбеното пътешествие, и да поиска тя да върне бижутата? Това не е ли най-разумното решение?

— Зная, че баща ми на драго сърце ще отиде при нея, Ерик, но съм сигурна, че тя ще отрече. Както и да е, не искам да го тревожа. Не беше добре. Ще бъде ужасно, ако пак получи сърдечна криза. Тя ще се държи отвратително с него. Дочух, че е говорила направо злостно за него… след като се ожени.

— Да, милейди — отговори Ерик, тъй като отлично знаеше за какво става въпрос. После обясни: — Познавам няколко души, които ще разбият ключалка за две секунди. Но те очевидно трябва да работят, когато някоя вечер господин и госпожа Пиърс не са вкъщи, или пък ако заминат за уикенда.

— Да, наистина. Ще изпратя лейди Дилейси да се срещне с нея, защото в момента мен няма да ме приеме особено добре. Трябва да оправя отношенията ни, за да имаме възможност да подразберем плановете й и да действаме.

— За какво да действате? — попита Дулси, която тъкмо влизаше в стаята. — Пак ли за бижутата говориш?

Дафни кимна.

Дулси погледна иконома.

— Мисля, че просто трябва да отидем там и да разбием вратата или да я взривим с динамит.

Дафни се разсмя, дори Ерик не успя да се сдържи.

— Твърде е шумно, лейди Дулси — каза той. — Изтръгването на ключалка е по-тихо.

— Съвсем вярно — кимна Дафни. — За да продължим, идеята за студен бюфет ми харесва, Ерик. Утре на вечеря ще бъдем деветима.

— Много добре, милейди. А междувременно ще се помъча да намеря разрешение за ключалката.

* * *

Сестрите седнаха до камината и Дулси отбеляза:

— Къщата е много тиха. Къде са всички?

— Горкият Чарли е настинал зле, както знаеш, и е в леглото. От другата седмица тръгва на училище. Алиша и близнаците отидоха в зоологическата градина с Петигрю, а бавачката изведе Анабел на разходка. — Дафни се усмихна при мисълта за своята прелестна двегодишна дъщеричка и сама се поправи: — По-скоро бавачката я вози в нейната количка. Всички ще се върнат за чая.

Дулси се разсмя.

— Чудесно. Обичам ги, нали знаеш? А Хюго къде е?

— На обяд с Пол Драмънд. Промениха решението си за някаква инвестиция в Америка и Хюго иска да уточни подробностите с него.

Дулси се позамисли, после попита:

— Според теб Пол има ли сериозни намерения към Дидри?

— Не зная — отговори веднага Дафни. — Жена му почина преди осем години и оттогава имаше няколко връзки, но нито една не беше сериозна.

— Ами Дидри? Тя може би няма да пожелае да се откаже от външното министерство. Винаги е гонила кариера.

Дафни кимна.

— И аз си мислех същото. От друга страна, Пол е много добра партия.

— Но той е петнайсет години по-стар от нея, Дафърс! Разликата не е ли твърде голяма?

— Той е много добре сложен, здрав е. Много общителен е и се интересува от всичко, което става в света. Поканих го на вечеря утре.

— Ще го наблюдавам, ще го преценя и ще ти кажа мнението си — заяви Дулси.

Дафни се разсмя.

— Смешна си, скъпа Дулси. Наистина.

— Не ми разказа за срещата си с Уилсън. Страхопъзла ли се оказа?

Дафни пак се подсмихна и кимна.

— Леко се изнерви…, че ще наруши допустимото, предполагам.

— Но нали ще я вземеш на работа в Кавендън. Мисля, че просто трябва да напусне къщата на Чарлс стрийт и да приключи.

— И аз искам тя да напусне, Дулси. Но не и преди благополучно да прибера бижутата в Кавендън. Тя е моят вътрешен човек.

— Помоли Ерик да разбие ключалката… според теб идеята за крадец не е ли добра? Ще се покатери, ще се вмъкне през някой прозорец нощем, ще свие бижутата и ще офейка.

— Дулси, твоето въображение е много забавно. Папа̀ има право. Наистина трябва да си помислиш за писателско поприще.

— Мога и с това да се занимавам, но като хоби. Реших, че искам да работя с изкуство и антики, след като завърша история на изкуството. Дори мога да отворя магазин.

Дафни остана с отворена уста.

— Магазин ли? Боже мой, какво още ще измислиш? Чувам как леля Гуендолин ще се развика: „Магазин! Да не сме търговци!“ и ще изпадне в истерия.

Дулси сви рамене безгрижно и каза:

— Светът е друг, Дафърс. 1920-та не е 1900-та. Времето върви напред, днес всичко е различно.

— Тук си права.

— Защо даваш вечеря утре? — смени темата Дулси, като загледа сестра си с интерес. — Винаги казваш, че неделя вечер е само за теб и Хюго.

— Така е. Но трябва да сплотявам семейството и неофициални вечери от време на време са подходящи в този смисъл. Когато се събрахме всички в Кавендън, осъзнах колко ми е липсвало да се срещам с Майлс, със сестрите си, с лелите си. Мисля, че е жизненоважно да бъдем близки, да споделяме онова, което преживяваме. Семейството е изключително важно за мен.

— Това е красиво чувство — отговори Дулси и се премести на дивана до Дафни. Взе ръката й и добави: — Ти си най-добрата сестра на света, всъщност най-добрата и най-достойната в семейството. Никой от нас няма да знае какво да прави без теб. Ти си нашата опора. О, а Майлс ще дойде ли на вечерята?

— Предполагам. Опитвам се да го прилаская мъничко, Дулси. Преживя няколко много трудни години.

— А събра ли се пак със Сесили?

— Не съм сигурна дали…

Изречението й остана недовършено.