Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (57) (Задава се буря)

Петдесет и шеста глава

— Каква странна година беше 1928 — каза Дороти Суон, седнала срещу Сесили в кабинета на магазина в пасажа „Бърлингтън“. — Толкова преживяхме. И лоши неща се случиха.

— Главно на другите хора — отвърна Сесили. — Не на мен, не на нас всъщност. Все пак семейство Ингам се закрепи, нали?

— Така е. Скърбяха за смъртта на лейди Лавиния, най-много Марк Стентън и лейди Гуендолин. Разбира се, и сестра й лейди Ванеса.

— Зная — промърмори Сесили. — Те наистина я обичаха. Другите съжаляваха, натъжиха се, но изпитваха главно вина заради онова отчуждение. Майлс си призна пред мен. Той не беше кой знае колко привързан към леля си Лавиния, най-вече защото не се е държала с чичо Джак особено мило.

— И Дулси каза същото. — Дороти погледна часовника. — Ще сляза в магазина да видя какво прави. Настоя да дойда при теб и да погледна скиците й, понеже можела и сама да пробва палтата.

Сесили се подсмихна.

— Ами, да, защо да не може. Всеки може. Ще дойда след малко и аз.

На бюрото й имаше папка, която отвори, извади оттам някаква рисунка и я подаде на леля си.

— Тази направо е фантастична. На Дулси й е хрумнала идеята да се носят брошки на шапките, а на когото му харесва, и на ревера. Скицирала е три. Едната е нарекла „Дует“. Дори е измислила мото за рекламата „Мъжът, който ви обожава, без колебание ще ви купи «Дует»“.

След като огледа скицата, Дороти каза:

— Красиво е… накъдреното диамантено перо. Как й е хрумнала идеята? Казала ли ти е?

— О, да. Според нея би трябвало да се нарече „Перото на Пол“, понеже покойният съпруг на лейди Гуендолин Пол Бейлдън е скицирал проекта за тази брошка и я е изработил като сватбен подарък. А тя я е подарила на Дидри.

— Това е очарователно.

Дороти се усмихна. Стана й приятно заради сантименталната стойност на бижуто.

— Първоначалната скица на Дулси била точно копие, но после добавила свои щрихи. Тази брошка е по-пищна. — Подаде на Дороти друга скица и продължи: — Тази е златен лебед, както сама виждаш, и Дулси я е нарекла „Песента на лебеда“.

Дороти се възхити.

— Красива е, много красива. Дулси е много талантлива!

— Да, наистина. Но лебедът също е точно копие на друга брошка. Пак е била на лейди Гуендолин. Подарила я е на леля Шарлот за нейния годеж.

— Бих искала да видя оригиналната брошка, Сеси.

— Не е у мен, Доти. Не е наша, но имаме право да я копираме. Тези две брошки не са от бижутата на Кавендън. Ще се продават с марката на Суон. Шарлот и Дидри не искат пари… това е техният начин да ми благодарят за онова, което направих миналата година. Печалбата ще бъде изцяло наша.

Дороти кимна и върна скиците на Сесили.

— А каква е третата?

— Ето я.

— О, боже мой, уникална е! Да не е пак от бижутата на Шарлот?

— Не, Дулси си я е измислила. Нали виждаш, сърце в странна форма, леко изкривено.

— Като че ли е увито в червена дантела.

— Да, тъкмо този е замисълът. Дантелата се наподобява от мънички рубини. Нарекла е бижуто: „Сърцето на Джеймс Брентууд“.

— А той съгласен ли е?

— Напълно. Знаеш, че я обожава. Всъщност именно той й е помогнал да го проектира.

На вратата се почука, после Дулси я открехна и надникна.

— Дойде клиентка — Кора Уорд. Много е разстроена, ридае. Опитах се да я успокоя. Но по-добре вие идете при нея.

* * *

Трите жени слязоха в магазина, където имаше две пробни, по една във всеки край на помещението.

Сесили се разтревожи, като чу жалното хлипане, което идваше от едната пробна. Отиде там и почука на вратата.

— Госпожо Уорд, Сесили Суон е. Мога ли да вляза?

— Да — отговори Кора Уорд между хлипанията.

Сесили отвори вратата и я погледна.

— Много сте разстроена. Бих искала да ви помогна, ако мога. Някаква неприятност ли имате, или сте болна?

Младата жена вдигна поглед към Сесили и поклати глава.

Сесили я харесваше, според нея момичето беше много красиво, с много гъста и лъскава кестенява коса, тъмнокафяви, почти черни очи и чиста бяла кожа.

— Елате и седнете при нас, госпожо Уорд. Дороти ще ви направи чай. После може би ще ми кажете какво има и ще ви помогна, ако е по силите ми.

Като кимаше, Кора стана и последва Сесили. Обърна се към Дороти и каза:

— Не пробвах дрехи, госпожице Дороти. Не исках да ги изцапам. Нали виждате, не са у мен.

— Не се притеснявай — отговори Дороти. — Седни и поговори с госпожица Суон и лейди Дулси.

Младата жена седна на един стол. Мълчеше и хапеше устни.

Дулси седна до нея.

— Да не би съпругът ви да се е разсърдил заради дрехите, госпожо Уорд? Понякога на мъжете им писва да харчат много…

Умишлено не довърши изречението и погледна Сесили, вдигайки вежда.

Сесили разбра и каза с нежен глас:

— Ако случаят е такъв, моля, не се тревожете. Дрехите са ушити специално за вас, но мерките ви са стандартни. Някоя жена ще ги купи. По никакъв начин няма да ви принуждавам да ги купите.

— Благодаря, госпожице Суон. Много съжалявам, че разстроих всички, че направих сцена. Но изведнъж не издържах. Аз, аз… — Помъчи се да не се разридае отново и извади кърпичка от чантичката си. — Тези бяха последните сметки при вас. Той няма да ги плати… аз не мога. Разбирате ли, взе си и бижутата, които ми беше подарил.

Черните й очи се напълниха със сълзи, тя ги попи с кърпичката и преглътна риданията си.

— От това, което чух, госпожо Уорд, имам чувството, че съпругът ви е изпаднал във финансови затруднения. Разбирам проблема ви. Нека да не се тревожим в момента за последните сметки. Сигурна съм, че положението ви ще се оправи и тогава ще ми платите.

— Благодаря — промълви Кора и прибра сметките в чантата си. — Много сте мила, госпожице Суон.

Появи се Дороти с поднос с чай.

След като пи чай и се поуспокои, Кора продължи с не толкова възбуден глас:

— Ще си намеря работа, госпожице Суон, и ще платя всичко, което дължа малко по малко, понеже той няма да плати. Не може да плати. Загуби всичките си пари, работите му се объркаха. — Позамълча и после гневно се развика: — Той ме изхвърли, както и другите жени в миналото си…

Като усети, че риданията отново ще я задавят, Кора млъкна и пийна чай. Цялата трепереше, беше дълбоко наскърбена. Той я бе изхвърлил, без да се замисли.

Сесили погледна Дороти, после Дулси, свивайки вежди.

— Не разбирам, госпожо Уорд. Ще се развеждате ли?

— Не, не, не се казвам Уорд и не съм госпожа. Името ми е О’Брайън. Родена съм в Англия, но родителите ми са ирландци. И не съм омъжена. Никога не съм била омъжена. Имах приятел джентълмен… четири години бяхме заедно. Но всичко свърши. За една седмица трябва да си намеря къде да живея.

— Той изобщо ли няма да ти помогне? — попита Дулси.

— Не, той няма възможност. Зная, че е вярно, понеже съм доста близка с неговия шофьор Бърт Робинсън. Уволнил го е преди седмица — възкликна Кора и продължи възбудено: — Бърт ме навести и ме предупреди да се подготвя за удар. Каза, че моят приятел джентълмен не е никакъв джентълмен, че е лош човек, мошеник, че е пропилял парите на много хора, не само своите. Каза още ужасни неща. Но някои са преувеличени. Разбирате ли, лорд Мелдрю не е такъв. Няма да отиде в затвора за измама, както твърди Бърт. Знам, че няма.

Настъпи дълбока тишина след разпаления словесен изблик на Кора, който изрече ясно на един дъх. Беше очевидно, че говори истината.

Сесили и Дороти се спогледаха слисано, а Дулси ги зяпна потресена. Щеше да каже нещо, но се усети навреме, и загледа Сесили, без да мига.

Сесили пое дълбоко дъх и каза:

— Навярно ще мога да ви помогна, госпожице О’Брайън…

— Моля ви, наричайте ме Кора, госпожице Суон.

Сесили кимна.

— Съжалявам, че на твоя приятел са му се струпали неприятности. Наистина имаш нужда от помощ. Кора, каква работа търсиш? Какво умееш да правиш?

— Работила съм в магазини за обувки и за шапки. Била съм бавачка, гледах едно момиченце цяла година. Мога много неща да правя, но работата в магазин ми харесва най-много.

— Ще си помисля два-три дни и ще ти предложа някаква работа. А междувременно можеш ли да се подслониш у приятели? Само за седмица, докато се окопитиш.

— Да, имам приятелка, казва се Мари — отговори Кора вече по-сдържано. — Тя овдовя наскоро. Има малка къща в Челси. Самотна е и ще й бъде приятно да си има компания.

— Много добре. Трябва да потърсиш къде да живееш след седмица или някъде там. Днес е вторник, единайсети. Ако се обадиш на госпожица Дороти в петък, тя може би ще ти съобщи дали сме ти намерили работа.

— Благодаря, госпожице Суон, много благодаря. Много си мила. Ще платя тези сметки. Обещавам.

Сесили й се усмихна.

— Не мисли за това в момента. А сега ни извини, с лейди Дулси имаме работа в ателието.

* * *

Сесили и Дулси се качваха по стълбището много бавно и много благоприлично, но и двете бяха готови да избухнат.

Щом влязоха в кабинета, Дулси възкликна буйно, но шепнейки:

— Тя е любовницата на бащата на Клариса! Боже мой! С колко много информация те засипа за броени секунди, Сеси. Сега Майлс има за какво да се пазари.

Сесили отметна косата си и кимна.

— Да, наистина. Клариса съвсем скоро ще загуби източника си на благоденствие. Ще има нужда от пари. Ще отиде при Майлс. И положително ще има нужда от покрива над главата си, който има в момента. Понеже джобовете на татенцето са празни.

— Вярва ли ти се, че лорд Мелдрю ще бъде подведен под отговорност за измама и ще отиде в затвора?

— Мисля си, че е повече от вероятно. Шофьорите чуват какво ли не и знаят много.

След няколко минути влезе Дороти.

— Тръгна си и беше по-спокойна. Заключих входната врата. Струва ми се, че трябва да обсъдим някои неща, нали?

Дулси погледна много внимателно Дороти.

— Съзнаваш ли каква сензация ще бъде тази информация за вестниците? Виждам заглавията… „Финансовият магнат и пер на кралството лорд Мелдрю е подведен под отговорност за измама. Младата му любовница е живяла в разкош“. На първо време това ми дойде наум.

Разсмяха се и смехът разтовари напрежението от изминалия час.

Сесили стана по-сериозна.

— Дулси е права, Дороти. Вестникарите от Флийт стрийт ще бъдат във възторг, ако се доберат до тази новина. Истински скандал е, знам, но обществото обожава скандали.

— Мога да пусна слуха, Сеси — предложи Дулси. Джеймс познава много журналисти, Феликс също. Само си представи колко неловко ще се почувства Клариса. Всичките й приятели ще я пренебрегнат. Ще допълзи на четири крака при Майлс да иска пари и какво ли не още. Ще се съгласи на развод, само да не се появи новината във вестниците. Майлс може да я посети и да я заплаши, че ако не му даде развод, ще предаде историята с Кора на пресата.

— Това ми прилича на изнудване — каза Сесили и после пак се разсмя. — Но имаш право, Дулси, всичко това е абсолютно вярно. Клариса няма вече думата. Най-ненадейно Майлс се сдоби със съкрушителни аргументи.

— Докато Кора беше тук, си помислих да те повикам за малко насаме, Сеси, за да ти предложа да я вземем на работа, но размислих.

— И на мен ми мина през ум същото — промърмори Сесили. — Но се отказах. Не бива в никакъв случай да я свържат с нас. Искам да я използвам, за да научаваме какво става в онова семейство, ако е възможно. Но не искам да се сближаваме. Защото това ще ни се отрази зле. Ще й помогна, защото си мисля, че е добро момиче, подведено от един порочен мъж. Никога не съм го харесвала и знам, че Хенсън, на когото всеки му е ясен от пръв поглед, не може да го понася. Това между другото, разбира се. Сигурна съм, че ще успея да й намеря работа в „Харт“. Макар че и там ще бъде твърде подозрително.

— Нека да помисля — каза Дороти. — Може да получа вдъхновение.

— Ще кажеш ли на Хауард? За Кора и за нейните истории?

— Не, няма да му кажа. Но ако се заведе дело срещу лорд Мелдрю, то няма да е под юрисдикцията на Хауард, а по-скоро на финансовата полиция. Засега ще си мълча, освен ако не искате той да ви помогне по някакъв начин.

— Не, още не. Все пак благодаря, Доти — каза Сесили.